РЕШЕНИЕ
№ 1031
гр. Варна , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ в публично заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20203110111099 по описа за 2020 година
и като съобрази материалите по делото , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766 срещу
ответника М. СТ. ИЛ., с ЕГН: **********, гр.В. ул.“ в.д.№**, вх.**2 ет.* съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
следните суми, а именно:
- сумата в размер на 89,93 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, потребени
в периода от 18.01.2018 г. до 17.05.2018 г. , за които е издадена фактура №********* г.,
платима в срок до 02.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането,
- сумата в размер на 344,29 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, за която е
издадена фактура №********* г.,
за които суми е издадена Заповед № 8113/23.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 17150/2019г. по описа на
Районен съд-гр.Варна , на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и
в настоящото исково производство.
1
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се,че по повод договор за мобилни услуги от дата 09.01.2017г.,
сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът М. СТ. ИЛ. е
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №******* и
титуляр по предпочетения мобилен номер ******************* с избрана
абонаментна програма Старт 7.99лв. с неограничени национални минути и роуминг в
зона ЕС, с уговорен срок на действие 12 месеца до 09.01.2018г. като е предпочел
фактурирането по абонатният номер да се осъществява на 18-то число от месеца.
Правоотношението е подновено посредством подписано между страните
Допълнително споразумение от дата 15.02.2018г., с уговорен срок на действие за 24
месеца, до 15.02.2020г., като абонатът е предпочел да ползва абонаментен план Тотал
24,99 промо 2000МВ. Абонатът се е възползвал от предоставената му от Оператора
възможност и е получил мобилно устройство TELENOR Ml00 Black на
преференциална цена с отстъпка в размер, посредством абонаментен план Тотал
24,99лв. Стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е
69,90лв., а цената в брой с избраната от абоната програма Тотал 24,99 с допълнителни
2000МВ е 12,99лв. Отстъпката, която ответникът е получил възлиза на сума в размер
на 56,91лв.
В качеството си на абонат на дружеството мобилен оператор длъжникът
се е възползвал от възможността да сключи втори договоро за мобилни услуги.
Абонатът е взел втори мобилен номер ******************* с избрана абонаментна
програма Интернет 20,99, с промоционален месечен абонамент 18,99 лв. на месец за 24
месеца (лоялен клиент). Абонатът се е възползвал от предоставената му от Оператора
възможност и е получил мобилно устройство TABLET PRESTIGION WIZE 3418 8 4G
за безвъзмездно ползване във връзка с изпълнение на договорните отношения между
страните.
Въз основа на посочените договор ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната №*******.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване
на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител —страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми. ".
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 25.12.2018г. до
24.02.2019г. Теленор е издал следните фактури, а именно:
- фактура №************** за отчетния период на потребление от
18.01.2018-17.02.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 42,72лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които:
—За мобилен номер ******************* 20,41лв., /без ДДС/ за
пропорционален месечен абонаментен план Тотал 24,99лв.
—За мобилен номер ******************* 15,82лв., /без ДДС/ за месечен
абонаментен план Интернет 20,99лв.
Дължимата сума е платима в срок 05.03.2018г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №**********г. за отчетния период на потребление от
2
18.02.2018-17.03.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 42,21лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които:
—За мобилен номер ******************* 20,82лв., /без ДДС/ за месечен
абонаментен план Тотал 24,99лв.; Мултимедийни съобщения (MMS) 1,14лв.,
Разговори към „Грижа за клиента" 0,06лв.
—За мобилен номер ******************* 15,82лв., /без ДДС/ за месечен
абонаментен план Интернет 20,99лв.
Дължимата сума е платима в срок 02.04.2018г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги в общ размер на 89,93лв. Към всяка от
фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер. Поради неизпълнение на договорните отношения между страните
мобилния оператор Теленор е прекратил едностранно договор за мобилни услуги, като
е начислил в кредитно известие № *******************8г. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни отношения сумата в размер на 107,28лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 176,27лв., е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.П от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75,
вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника М. СТ. ИЛ. за ползваните абонаменти и е
издадал по абонатен номер №******* крайна фактура №************* с начислена
обща сума за плащане в размер на 434,22лв.
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги в размер на 257.95лв. и е включена сумата
в размер на 176,27лв., представляваща, 107,28лв. - неустойка за предсрочно прекратен
договор за мобилни услуги и 89,93лв. - потребените мобилни услуги от предходните
два отчетни периода.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 10.04.2018г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 24.99лв. за мобилен номер
******************* до 15.02.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
15.02.2018г., както и не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Интернет
20,99лв., за мобилен номер ******************* до 29.12.2019г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 29.12.2017г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в T.IV-4 от Допълнително споразумение от дата 15.02.2018г, и
съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.П от догоовр за мобилни услуги от дата
29.12.2017г. като начисли неустойка за предсрочно прекратяване на сключените
абонаменти. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и
Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките,
претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на
абоната неустойка в размер на 272.34лв. е формирана съобразно новите правила за
изчисление, уговорен в T.IV-3 от Допълнителното споразумение.
3
Претендираната неустойка в размер на 344.29(триста четиридесет и
четири лв. и 29 ст.)лв., представяваща стойността на три месечни абонаменти такси на
ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно T.IV-4 ОТ Допълнителното
споразумение. И т.П от договор за мобилни услуги от дата 29.12.2017г., в случай на
прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или
инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или
приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна
отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на
част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на
договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора.. Видно е, че уговорената
клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителита и с
уговореното в постигнатата Спогодба.
В случая абонатът е ползвал абонаментен план Тотал 24.99лв. и
абонаментен план Интернет 20,99лв., за които е начислена неустойка съгласно
сключените договорни отношения в т. IV-4 и т. 11 от договорите
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ответникът М. СТ. ИЛ. се е съгласила и е
приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество
и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща
определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от
тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на М. СТ. ИЛ.. При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него".
Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила
от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за
които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата
и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на
фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата
4
сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са
присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-
късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят
дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът М. СТ. ИЛ. е подписал договори за
услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ******************* и
мобилен номер ******************* и не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав
на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, задължил се е да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно
уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Предвид неизпълнение на претендираните вземания от страна на
ответника и с оглед на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова
претенция, като се присъдят сторените в заповедното и в исковото производство
разноски.
Ответникът М. СТ. ИЛ., с ЕГН: **********, гр. Варна, ул.“ в.д.№**,
вх.**2 ет.* , в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 17150/2019 г. по
описа на Районен съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от
ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу
ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на
съда на 22.10.2019 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №
8113/23.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено ДЛЪЖНИК М. СТ. ИЛ., с ЕГН: **********, гр.В. ул.“ в.д.
№**, вх.**2 ет.* ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОР „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, вписано
в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4",
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг,с ЛНЧ:
740607, заедно с Марек Слачик, с ЛНЧ: 730914, както следва:
сумата в размер на 89,93 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги от дата 09.01.2017 г., потребени в периода от 18.01.2018 г.
до 17.05.2018 г. , за които е издадена фактура №********* г., платима в срок до
02.06.2018 г
сумата в размер на 344,29лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, представляваща трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет,
сумата в размер на 13,50 лева, представляваща мораторната лихва
за забава, за период от 03.04.2018 г. до 26.09.2019 г., начислена върху вземането, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 22.10.2019 г., до окончателно изплащане на вземането,
5
както и сумата от 25,00 лева, представляваща направените по делото
разноски за държавна такса и сумата от 180,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства:
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от
дата 09.01.2017 г., потребени в периода от 18.01.2018 г. до 17.05.2018 г. които е
издадена фактура №********* г.
Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец
в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за предявяване на искова молба, на основание
чл.415 от ГПК и е представил доказателства за заведената искова молба по заповедното
производство. С оглед на гореизложеното, е налице правен интерес от предявената
искова претенция.
Вследствие на изложеното и предвид наличието на идентитет между
предявената искова претенция с издадената заповед съдът намира,че производството
по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е
допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приобщения към доказателствения материал Договор за
мобилни услуги от 09.01.2017 г., ищцовото дружество се задължило да предоставя на
ответницата М. СТ. ИЛ. електронни съобщителни услуги, при условията на договора и
Общите условия за взаимоотношенията между ищцовото дружество и потребителите
на съответната услуга и/или мрежа, като ответницата е титуляр по мобилен номер
+*******************, срещу заплащане на цена от страна на потребителя в
съответствие с ползваните услуги по избрана абонаментна програма Старт 7.99лв. с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие 12
месеца до 09.01.2018г. Съгласно договора фактурирането по абонатният номер се
осъществява на 18-то число от месеца.
Представено е Допълнително споразумение от 15.02.2018г. към Договор
за мобилни услуги от 09.01.2017 г., с уговорен срок на действие за 24 месеца, до
15.02.2020г., като абонатът е договорено ползването на абонаментен план Тотал 24,99
промо 2000 МВ. Абонатът се е възползвал от предоставената му от Оператора
възможност и е получил мобилно устройство TELENOR M100 Black на
преференциална цена с отстъпка в размер, посредством абонаментен план Тотал
24,99лв. Стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е
69,90лв., а цената в брой с избраната от абоната програма Тотал 24,99 с допълнителни
2000 МВ е 12,99 лв. Отстъпката, която ответникът е получил възлиза на сума в размер
на 56,91 лв.
Представен е договор за мобилни услуги за допълнителен мобилен номер
+******************* с избрана абонаментна програма Интернет 20,99, с
промоционален месечен абонамент 18,99 лв. на месец за 24 месеца , като абонатът се е
възползвал от предоставената му от оператора възможност и е получил мобилно
устройство TABLET PRESTIGION WIZE 3418 8 4G за безвъзмездно ползване във
връзка с изпълнение на договорните отношения между страните.
Във всички от горепосочените договори са положени подписите на
ответницата М. СТ. ИЛ..
6
Към доказателствения материал по делото са приети и общите условия на
ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги.
Представени са Декларации-съгласие, подписани от ответницата, при
сключване на процесните договори за мобилни услуги, от които се установява, че
същата е удостоверила, че е запозната, приема и се задължава да спазва Общите
условия на дружеството-ищец, представляващи неразделна част от договорите.
Към доказателствения материал са приобщени следните фактури, а
именно: фактура №************** за отчетния период на потребление от 18.01.2018-
17.02.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 42,72лв. ; фактура
№**********г. за отчетния период на потребление от 18.02.2018-17.03.2018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 89,93лв.; фактура
№*******************8г. за отчетния период на потребление от 18.03.2018-
17.04.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 176,27лв. ; фактура
№**********/18.05.2018г. за отчетния период на потребление от 18.04.2018-
17.05.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 434,22лв.
Видно от фактурите, ответницата М. СТ. ИЛ. е с клиентски номер
№*******
По делото липсват доказателства и твърдения ответницата да е заплатила
задължението по издадените от ищцовото дружество фактури в посочените в същите
падежи.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По отношение на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи
при условията на пълно и главно доказване наведените от нея твърдения, обуславящи
допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено по нейна инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на облигационно отношение между страните, че ответникът има
качество на потребител на мобилни услуги за процесния период по сочения договор; че
в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено
между страните договорно отношение, той е предоставил посочените услуги на
ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния
договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във
фактурите размер; наличието на предпоставките за дължимост на претендираната
неустойка и нейния размер, в това число чрез доказване на алгоритъма за
изчисляването й, факта, че е изправна страна по договора и е упражнил надлежно
правото си да го прекрати предсрочно.
От своя страна в тежест на ответника по делото от своя страна е да
установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, да
установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението
си за плащане стойността на претендираните суми или обстоятелства изключващи
дължимостта им.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да
обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключен
Договор от 09.01.2017 г. и допълнително споразумение към него, по силата на които
7
ищцовото дружество е предоставило на ответника мобилна услуга , като ответникът е
титуляр на мобилни номера +******************* и +*******************.
Вследствие на процесните договори за предоставяне на електронни съобщителни
услуги са възникнали облигационни правоотношения между страните.
Предвид, че истинността на представените с исковата молба писмени
доказателства , които не са оспорени от ответника в предвидения в закона преклузивен
срок, то следва да се приеме за доказано сключването на договор за предоставяне на
мобилни услуги.
От представените по делото писмени доказателства – договори,
приложения към тях и фактури, се установява несъмнено, че ищцовото дружество е
изпълнило договорните си задължения да предостави определените услуги, като
ответната страна не е представила доказателства за изпълнение на задължението си за
заплащане по стойност и за съответните периоди така, както са посочени в издадените
фактури.
В представените фактури и приложенията към тях подробно са дадени
ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано задължението му към
мобилния оператор и доколкото не се твърди неправомерна намеса от страна на
мобилния оператор в отчета на доставените на ответника мобилни услуги следва да се
приеме, че същите са и доставени и ответникът дължи заплащането им в уговорения
между страните срок.
Предвид на това , че ответникът , в чиято тежест е било , не е представил
доказателства за престиране на падежа на всяка от претендираните суми за
предоставени далекосъобщителни услуги за процесния период, съдът намира, че е
налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по отношение на
претендираните суми за неплатени предоставени далекосъобщителни услуги на
ответника , е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
Втората претенция е за осъждане на ответника за заплащане на
претендираното от ищеца вземане за неустойка.
С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните
да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят
неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално
неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка
става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за
което е уговорена.
В случая ищецът се позовава на неустоечни клаузи, съдържащи се в
процесните договори, съгласно които в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от договора, приложенията към него или Общите условия, в това число
ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в
рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора
, както и да получи неустойка.
В конкретният случай ответницата М. СТ. ИЛ. е подписала договори за
услуги с мобилния оператор, ползвала е мобилен номер ******************* и
мобилен номер ******************* и не е изпълниа задължението си по договор да
заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднала в
забава. Издадени са фактури и в срок ответницата не ги е заплатила. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
8
Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило
дължимост на посочената договорна неустойка е преустановяване плащането от страна
на потребителя- ответник на дължимите суми за предоставени и потребени мобилни
услуги, разписано в чл. 71 ОУ. Това е дало основание на оператора в съответствие с чл.
19в и чл. 75 ОУ да прекрати едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата
си, съответно да преустанови начисляването на месечни абонаментни такси по
договора и да начисли еднократно неустойки. Клаузите от договора и ОУ не
предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора за предсрочно
прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към длъжника, поради
което съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно с предприети от
доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги. Исковата молба също би
могла да се зачете като изявление в този смисъл. В заключение, следва да се приеме за
установено довършването на фактическия състав, пораждащ прекратяването за напред
на облигация с продължително изпълнение.
Претендираната неустойка в размер на 344.29 лв. представлява стойността
на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер.
Претендираният размер е в съответствие с договорения със спогодба от 10.01.2018г. с
Комисия за защита на потребителите максимален размер на дължимата неустойка в
размер на три стандартни месечни абонаментни такси. Следва да се приеме, че
предвидимите за търговеца вреди се простират до период на търсене на сделка на
покритие, с която да се замести загубения клиент. Тримесечният период съдът намира
за обичаен за осигуряване на такава сделка. Ето защо, с договаряне на неустойка,
определена като сбор от три месечни абонамента без ДДС, кредиторът не възлага на
потребителя необосновано високо обезщетение. Затова и клаузата регламентираща
нейната дължимост е действителна.
С оглед изложеното претенцията за неустойка в размер на 344.29 лева за
предсрочно прекратяване следва да бъде уважена в цялост.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и
доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови разпоредби. С
оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски в общ размер от 205,00 лв., от които
от които държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 180,00 лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ размер от 198,81
лв., съразмерно на предявените вземания в исковото производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 , от една страна и
ответника М. СТ. ИЛ. ЕГН: **********, с адрес: гр.В. ул.“ в.д.№**, вх.**2 ет.*, от
друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата в размер на 89,93 лева, представляваща дължими и
9
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, потребени
в периода от 18.01.2018 г. до 17.05.2018 г. , за които е издадена фактура №********* г.,
платима в срок до 02.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането,
- сумата в размер на 344,29 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, за която е
издадена фактура №********* г.,
за които суми е издадена Заповед № 8113/23.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 17150/2019г. по описа на
Районен съд-гр.Варна , на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. СТ. ИЛ. ЕГН: **********, с адрес: гр.В. ул.“ в.д.№**,
вх.**2 ет.* ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
6 сумата в размер на 198,81 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски по
ч.гр.д. № 17150/2019г. по описа на Районен съд-гр.Варна, както и сумата от 205,00 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението , ведно със съобщението за
постановяването му , на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10