№ 6977
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:а.и.и
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от а.и.и Гражданско дело № 20211110137701 по
описа за 2021 година
Д. ИЛ. ИЛ. и М. Б. ИЛ. са предявили срещу „.....“ ЕАД искове с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено недължимостта на сумите по изпълнителен лист от
11.06.2002 г., издаден по ч. гр. д. № 2498/2002 г. на СРС, 63 състав, въз основа на който е
образувано изд. д. № 20118580400653 на ЧСИ .... в общ размер на 3022,57 лева, от които
622,67 лева – суми за непогасени месечни задължения за периода 01.1999 г. – 01.2002 г. към
ответника, 190,11 лева – лихва за забава до 19.04.2002 г., 16,26 лева – разноски по гр. д. №
2498/2002 г. на СРС, 63 състав, 1368,51 лева – законна лихва за периода 05.04.2002 г. –
08.06.2021 г., 487,58 лева – такси по ТТРЗЧСИ, всеки по ½.
Ищците излагат, че са наследници на .... И., който бил наследил ...., поради което всеки
от тях дължи по ½ от задълженията на наследодателя си. Срещу .... бил издаден процесният
изпълнителен лист. Върху него имало отбелязвано за образувано изп. дело, прекратено на
основание чл. 433, ал. 1 ГПК, по което последното изп. действие било извършено на
27.02.2002 г. С молба от 20.04.200 г. било образувано изд. д. № 653/2011/2020 на ЧСИ .....
Според идостоверение от ЧСИ задължението възлизало на общ размер от 3022,57 лева, като
всеки един от ищците се явявал задължен за половината от тази сума. Намират, че са налице
предпоставките за прекратяване на изд. д. № 653/2011/2020 г., тъй като не е поискано
извършването на изп. действия в продължение на две години. Считат, че посочените
вземания са погасени с изтичане на 3-годишна давност, която не е била прекъсвана.
Ответникът в подаден отговор сочи, че давността за вземането била прекъсната с
образуването на изп. дело, след което била прекъсвана многократно с подаване на молби за
извършване на изп. действия и извършването на такива. Намира предявения иск за
недопустим, тъй като ищците не са конституирани като длъжници.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
1
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
2
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
Кредиторът може да прекъсне давността с действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД, към които
действия не се числи молбата за издаване на изпълнителен лист.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 11.06.2002 г., издаден по гр. д. № 02498/2002 г. на
СРС, 63 състав, с който .... е осъдена да заплати на “.....” ЕАД на основание чл. 237, б. „з“
ГПК, вр. чл. 109, ал. 2 ЗЕЕЕ сумата 622,67 лв. за периода 01.99 г. - 01.02 г. със законната
лихва от 05.04.2002 г. до окончателното изплащане, сумата 190,11 лв. - лихви за забава
към 22.02.2002 г., както и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК сумата 16,26 лв. - съдебни
разноски.
Въз основа на него на 20.04.2011 г. е образувано изп. д. № 20118580400653 на ЧСИ
..... По него на 04.07.2011 г. съденият изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на
длъжника ..... На 27.09.2011 г. по изп. дело като длъжника е конституиран .... И. и наложен
запор върху банковите му сметки. На 26.10.2011 г. е извършено частично плащане на
взискателя. На 28.08.2013 г. е наложен запор върху пенсията на .... И., а на 06.03.2017 г.
отново запор на банковите му сметки. На 08.10.2021 г. изп. дело е прекратено на основание
чл. 433 ГПК.
В удостоверение за размера на дълга, издадено от ЧСИ ...., е посочено, че
задължението по изпълнителното дело към 08.06.2021 г. е в общ размер на 3022,57 лева, от
които: главница в размер на 622,67 лева, законна лихва – 1368,51 лева за периода 05.04.2002
г. - 08.06.2021 г., предплатени такси – 120,60 лева, неолихвяеми вземания – 190,11 лева,
разноски по изп. дело – 216,84 лева, такси по Тарифата към ЗЧСИ – 487,58 лева.
По изложените по-горе мотиви съдът намира, че всяко едно от посочените действия
са такива, с които давността се прекъсва и на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД от датата на всяко
едно от тях започва да тече нова давност.
В ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
периодични са плащанията, които са свързани с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви по размер. Вземанията за доставена топлинна енергия
отговарят на посочените белези, поради което приложимата за тях погасителна давност е
кратката 3-годишна.
От издаването на изпълнителният лист на 11.06.2002 г. е започнала да тече кратката
погасителна давност и е изтекла на 11.06.2005 г. Следователно вземанията, предмет на
издадения на 11.06.2002 г. изпълнителен лист, са се погасили по давност преди образуване
3
на изпълнителното дело на 20.04.2011 г., поради което и предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че предявеният иск за
недопустим, тъй като ищците не са конституирани като длъжници. Представено е
удостоверение за наследници на ...., починала на 16.06.2011 г., от което е видно, че нейни
наследници са Д. ИЛ. ИЛ. и М. Б. ИЛ., съпруга и син на .... И., починал на 03.10.2020 г., за
който също е представено удостоверение за наследници. Няма данни същите да са се
отказали от наследството на .... И., поради което и обстоятелството, че не са конституирани
по изп. дело не ги лишава от качеството им наследници, съответно от качеството на
надлежна страна по иск за установяване недължимостта на вземания по изпълнителен лист,
издаден по отношение на наследодателя на техния наследодател.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати разноските, сторени от ищците в настоящото производство, а именно в
размер на 64 лева държавна. Не следва да се присъжда посоченото в списъка по чл. 80 ГПК
адвокатско възнаграждение в размер на 510 лева, тъй като по делото не са представени
доказателства, че такова е било уговорено и изплатено.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. ИЛ. ИЛ., ЕГН ********** и
М. Б. ИЛ., ЕГН **********, срещу „.....“ ЕАД, ЕИК *********, искове с правно основание
чл. 439 ГПК, че Д. ИЛ. ИЛ. и М. Б. ИЛ. не дължат на „.....“ ЕАД, всеки по ½ от следните
суми по изпълнителен лист от 11.06.2002 г., издаден по ч. гр. д. № 2498/2002 г. на СРС, 63
състав, въз основа на който е образувано изд. д. № 20118580400653 на ЧСИ .... в общ размер
на 3022,57 лева, от които 622,67 лева – суми за непогасени месечни задължения за периода
01.1999 г. – 01.2002 г. към ответника, 190,11 лева – лихва за забава до 19.04.2002 г., 16,26
лева – разноски по гр. д. № 2498/2002 г. на СРС, 63 състав, 1368,51 лева – законна лихва за
периода 05.04.2002 г. – 08.06.2021 г., 487,58 лева – такси по ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати Д. ИЛ. ИЛ., ЕГН ********** и М.
Б. ИЛ., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 64 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4