№ 26
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
в присъствието на прокурора Светлозар Михайлов Лазаров (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600218 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1,
изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на НОХД № 37/2020г. по описа на
Районен съд – Пазарджик и ВНОХД №59/2021г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик, депозирано от адвокат А., упълномощен за производството от осъденото
лице Д. Г. Д.. В искането се сочат касационните основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т. 3
от НПК – съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Обобщено казано, твърди се, че въззивният
акт е лишен от мотиви, тъй като отговор на поставените с въззивната жалба въпроси не
е даден, като към казуса е подходено формално, декларативно и незадълбочено; че
деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, тъй като на осъденият
не е било връчвано НП, с което е бил лишен от правото да управлява МПС; че
деянието е с явна незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК; че
несъобразено с извършеното и със смекчаващите отговорността на Д. обстоятелства е
наложеното му наказание. В условията на алтернативност, се прави искане, решението
1
да се отмени и делото да върне на друг състав на ОС – Пазарджик за ново разглеждане,
или, да се възобновят делата, да се отменят постановените по тях актове и осъденият
да се признае за невинен и да се оправдае по предявеното му обвинение, или,
съдебните актове да се изменят със съществено намаление на наложеното наказание.
В съдебно заседание осъденият и адв. А. поддържат искането по изложените в
него съображения, които се доразвиват в пледоариите по съществото на делото.
Представителят на АП - Пловдив счита искането за възобновяване за
неоснователно, а изложените в него доводи намира за несъстоятелни. Поради това
пледира искането да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си,
намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок, отправено е
от процесуално легитимирана, по смисъла на чл.420 ал.2 от НПК, страна до
компетентния съд по чл.424 ал.1 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на
заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Предмет на искането е
съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е., акт от кръга на визираните в
чл.419 от НПК, поради което същото е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането
е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда №200013/23.11.2020г. по НОХД №37/2020г. Д. Г. Д. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, за което му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ЕДНА ГОДИНА, при първоначален
„Общ“ режим и ГЛОБА в размер на 500 лв.
Присъдата е била обект на въззивен контрол, като с Решение №260046/23.03.2021г.
по ВНОХД №59/2021г. по описа на ОС – Пазарджик, е потвърдена изцяло.
Следва да се каже първо, че в настоящето производство с извънреден характер,
съдът е ограничен в произнасянето си и това обстоятелство често се подминава от
подаващите искания за възобновяване лица. Рамките на дължимото произнасяне са
очертани от наведените в искането за възобновяване касационни основания и в
контекста на доводите в тяхна подкрепа, а необосноваността на съдебните актове не
попада в лимитативно очертания в чл. 348 ал. 1 от НПК кръг от касационни основания.
Значителната част от изложените в искането доводи касаят точно обосноваността на
присъдата и решението, а едно от отправените искания – осъденият Д. да се признае за
невинен, е обвързано и обусловено от промяна във фактическите положения, приети за
2
установени с присъдата и утвърдени с въззивното решение. Този състав няма
правомощия да внася промяна във фактическата обстановка, нито да приема за
установени нови факти, а искането за оправдаване може да се удовлетвори само, ако
приетите за установени от предходните съдебни състав факти позволяват да се направи
извод за невинността на Д., но случая не е такъв.
Искането се позовава на първо място на касационното основание по чл.348 ал.1
т.2 от НПК, като се прави оплакване за липса на мотиви към акта, постановен от
окръжния съд. Известно е на първо място, че в случай на солидаризиране с мотивите
на първата инстанция, въззивният съд може да се присъедини към тях, без да е
необходимо да ги преповтаря буквално. Такъв е обсъжданият казус, като видно е, че
първоинстанционният съд е положил значителни усилия да установи релевантните
факти и за целта подробен, последователен и пълноценен анализ на цялата
доказателствена съвкупност е извършил. Внимателният прочит на решението на ОС –
Пазарджик говори и че, макар и не пространствено и многословно, на всяко едно от
оплакванията на Д. е бил даден отговор. Обсъдена е била доказателствената
съвкупност в контекста на елементите от състава на инкриминираното деяние, наред с
тези, имащи значение за индивидуализация на наказанието. Окръжният съд е заявил
ясно и недвусмислено защо счита, че макар и краткотрайно, управлявайки МПС, без
значение по какъв повод, Д. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението и защо деятелността му не може да се квалифицира като такава с явно
незначителна обществена опасност / л.27 – гръб и л.28/. Посочил е и защо не споделя
тезата за невръчване на НП, имащо отношение и към обективната и към субективната
съставомерност на деянието. Недвусмислено са визирани и обстоятелства, които се
отчитат с положителен/отрицателен знак за Д., и след съвкупното им обсъждане е
изведено заключението за справедливост на наложеното с първоинстанционната
присъда наказание. Или, съдебният акт покрива изискуемият се минимален стандарт за
обоснован и мотивиран съдебен акт, даващ възможност на страните да разберат волята
на съда, поради което не е налице касационнното основание за възобновяване на
въззивното дело по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 вр. с чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
Идентични оплаквания, на които отговор вече от два съдебни състава е даден, се
навеждат и в искането за възобновяване, като този състав не намира материалният
закон да е приложен неправилно от съдилищата по фактите и по правото. Доводите за
допуснато нарушение по чл.348 ал.3 т.1 от НПК са обвързани с фактическа
необоснованост на съдебните актове. Този състав не открива разумни правни
основания да счете, че съдебните актове почиват на негодни доказателствени средства,
а установените по разписания в НПК процесуален ред факти са били правилно
отнесени към материално – правните норми, имащи отношение към казуса, поради
което и твърденията за допуснато нарушение на материалния закон не намира
3
подкрепа в материалите по делото.
Д.Д., на инкриминираната дата и място, е управлявал МПС и това обстоятелство /
че е запалил автомобила и го е привел в движение/ дори осъденият в хода на процеса
не оспорва активно, а действията му по управление на превозното средство са видени
лично и за тях свидетелстват полицейските служители У. и Г., на показанията на които
не могат да се противопоставят тези на св.К. който не е бил непрекъснато с осъдения
Д. на инкриминираното място и време. За съставомерност на деянието не е от
значение, нито продължителността на управлението на превозното средство, нито
поводът и причината за управлението му – ремонт, след ремонт и т.н., а последните
единствено като смекчаващи отговорността обстоятелства биха могли да се отчитат,
ако с такъв характер са. Никога Д. не е притежавал свидетелство за правоуправление и
това добре му е известно и с този факт той е бил наясно, независимо от особеностите
на личността, отразени в изготвената съдебно – психиатрична експертиза. Известно му
е, и това Д. също не отрича в обясненията си, че е установен като нарушител през
2017г., отново за управление на МПС без изискуемата се правоспособност, наясно е и е
съзнавал, че това е забранено, както сам в обясненията си посочва и признава, че
АУАН не е обжалвал, а за извършено по същото време и при управлението на МПС
друго нарушение е и осъден с влязла в законна сила присъда. Изводът на съдилищата,
че с логичната последица от установяването му като нарушител – издаване на НП, с
което е наказан за управление на МПС без свидетелство за правоуправление, Д.
надлежно е запознат чрез връчването на това НП, не е изведен след превратно,
необективно и формално обсъждане на доказателствата, както се твърди в искането за
възобновяване. На това спорно обстоятелство районният съд е отделил съществено
значение и е вложил значителни усилия в обсъждането му, а изводите, след
извършеният въззивен контрол, са възприети и от окръжния съд. И тъй като, при
извеждане на релевантните факти, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а доказателствата са ценени, съобразно действителното им
значение и съдържание, няма основание да се счете, че върху неправилно установени
фактически дадености съдилищата са базирали своите правни изводи. Твърденията, че
НП не е връчвано, и възприемането им като достоверни, би означавало, че под заплаха
или с друго противоправно въздействие /осъденият не твърди такова да му оказвано/,
Д. е принуден да подпише лично НП, което се установява от изготвената почеркова
експертиза, както и че документно и длъжностно престъпление полицейските
служители са извършили, отразявайки връчването в създадените за тази цел книга и в
системата на МВР. Данни за казаното по делото няма, няма и разумни основания и
причини подобно противоправно поведение органите на реда да са предприели в
ущърб на Д.. И така, отбелязването в съответната документация, че на 28.05.2018г. на
Д. е връчено НП и установеното, че той го е подписал саморъчно, означава, че е бил
наясно с наказването му за управление на МПС без изискуемото се свидетелство. И
4
като се е качил на друго МПС и го управлявал на инкриминираната дата, в
едногодишен срок от предходното му административно наказване / на 05.06.2018г.,
когато НП е влязло в сила/ за същото деяние, Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК. Връчването на
НП се удостоверява с подписа на лицето, а не с фактическото му подаване на
нарушителя, защото, ако само е предоставено в негова фактическа власт, но
нарушителят не се е подписал, че го е получил, надлежно връчване не е налично. И
обратно, неустановената причина за съхраняването в полицейското управление и на
трите екземпляра от НП, не променя изводът за извършено надлежно връчване на НП
срещу подпис на осъдения Д.. И точно това виждане е изразено в цитираното в
искането ТР, според което, узнаването от нарушителя за административното му
наказване, може да се установява с всички доказателствени средства, предвидени в
НПК.
И този състав не намира, че деянието покрива признаците на чл.9 ал.2 от НК,
защото нито деянието – осъществено в населено място, посред бял ден, което е
предпоставка за настъпване на по-тежък резултат с оглед логичното движение и на
други МПС в същият участък, нито данните за личността на Д., могат да мотивират
извод, че извършеното е малозначително или че обществената му опасност е явно
незначителна.
Наложеното на Д. наказание не е явно несправедливо. То е отмерено съвсем
близо до възможният му минимум от 3 месеца, а именно 1 година лишаване от
свобода, като глобата е наложена в нейният минимален размер – 500 лв. Наказанието е
съобразено с негативната характеристика на Д., обусловена от отразеното в справката
му за съдимост, което е пречка и за условното му осъждане, а паричната санкция и със
семейното и финансовото му състояние. Поради това основания за ревизиране на
съдебните актове с проява на допълнителна снизходителност спрямо Д. не се откриват,
не са налични и многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, а и понастоящем е валидно даденото с Постановление № 7 от 1964 г.,
Пленум на ВС, указание, че явна несправедливост е налице при явно несъответствие
на наложеното наказание с обществената опасност на деянието и дееца, какъвто
дисбаланс в казуса не е налице.
Поради всичко изложено, искането на осъдения Д. Г. Д. следва да се остави без
уважение, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
РЕШИ:
5
ОСТАВЯ без уважение искането на осъденият Д. Г. Д. за възобновяване на
НОХД № 37/2020г. по описа на Районен съд – Пазарджик и ВНОХД №59/2021г. по
описа на Окръжен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6