Р Е Ш
Е Н И Е № 260113
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение- девети състав, на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета
година, след публично съдебно заседание на
двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева,
след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 1435 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби от страните по делото. Постъпила е въззивна жалба от ищцата В.Г.М., чрез адв. С., с която се обжалва решение № 1333 от 13.04.2020 г., на Районен съд Пловдив, Хгр.с. по гр.д. № 16823/2018 г., в частта, с която се отхвърля искът с правно основание чл. 45, във връзка с чл. 52 от ЗЗЗД, за разликата над уважения размер от 600 лв. до претендирания размер от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени на 14.04.2018г. в с. С. и изразяващи се в кръвонасядания на лявата предмишница и левия крак, причинили болка и страдание, ведно със законната лихва върху сумата считано от 14.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Заявява се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – ЗЗД и ГПК. Моли са да бъде постановено решение, по съществото на спора, с което да бъде уважена исковата претенция на жалбоподателката В.Г.М., в пълен обем, а именно 5000 лв.. В тази насока са посочени и конкретни основания, както и са изразени съображения по същество.
Заявява се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по петитума на ищцата, касаещ обезвреда на претърпените неимуществени вреди извън физическата болка и страдания, а именно морални болки и страдания, унижение, обида, публично опозоряване и т.н., като се сочи, че от една страна решаващият състав правилно е приел от фактическа страна, че на дата 14.04.2018г. около 12.00 часа в дома на ищцата в село „С.”, ул. „***, ответницата В.Т. е нанесла на ищцата побой в присъствието на още двама души, от който е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания, но не е остойностил душевните и морални такива, а само физическите, което според жалбоподателката, ищца, предполага постановяването на един непълен и съответно неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, поради което и моли да се отмените решението в отхвърлената част на иска, като определи по справедливост размера на неимуществените вреди под формата на душевни страдания, както и да вземе предвид обстоятелството, че ищцата е на близо 70 годишна възраст и е пребита в собствения и дом. Сочи се, че в резултат на счупения пръст и усуканата длан, ищцата била лишена от възможността да извършва нормални движения на крайниците, необходими за задоволяване на битови нужди, довело до допълнителни неимуществени вреди, различни от физическата болка. В тази насока се правят разсъждения по същество. Заявява се, от ищцата, жалбоподателка, че именно възрастта и самоуважението като индивид на 70 г., с жизнен път от толкова години е обусловило факта, че ищцата се е срамувала да каже дори на личния си лекар, че е била бита, защото това предполага под някаква форма опорочаване на авторитета и доброто й име, което именно обяснява защо не е казала точната причина пред него за получената фрактура на левия крак и навяхването на лявата китка, за които травми съдът приема, че се касае за падане и не са в причинна връзка с нанесения побой от Т.. В тази насока отново се правят разсъждения по същество.
Заявява се, че съгласно заключенията на съдебните медици описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд предмет или неговото тангенциално действие възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната. В тази насока са и документираните медицински удостоверения, а именно СУ № 388/2018 г., издадено от д-р П. Д. – УМБАЛ „Свети Георги“.
Заявява се, че съгласно амбулаторен лист № 000441/20.04.2018г. /л. 7 по делото/, че такова разстройство на: здравето е причинено, доколкото в приложения на л. 7 амбулаторен лист установява, „*****, с предписана терапия: „***”, ***. Сочи се също, че съгласно амбулаторен лист № 00000601/04.05.2018г. на доктор К. В. е поставена анамнеза: „***. А според амбулаторен лист № 834 на д-р Д. Б. /***/ един месец след инцидента ищцата имала „леко изразена оточност и палпираща болка в областта на анатомичната табакера на лява китка. При тези фактически данни с оглед съотносимостта във времеви аспект на травмите с увреждането от 14.04.2018 г. и невъзможността инцидента да се обвърже с друг доказан по делото факт, се счита, че е налице възможност да се формулира извод, че е налице причинна връзка между увреждането счупване на пръст на левия крак и усукана лява китка и действията на ответницата. В тази насока се моли да бъде отменено решението в обжалваната част, и се моли да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се уважи изцяло исковата претенция на ищцата. Не ангажира нови допустими доказателства по въззивното производство.
С писмен отговор от страна на ответницата, жалбоподателка В.И.Т. чрез адв. Р.М. се оспорва въззивната жалба, подадена от ищцата като неоснователна, като се излагат доводи, във връзка с изложеното във въззивната жалба на насрещната страна.
Постъпила е въззивна жалба, подадена от ответницата В.И. Т., чрез пълномощник адв. Р.М., с която се обжалва решението, в частта, с която е уважен искът, респективно, тя е осъдена да заплати на ищцата сумата 600 лв., представляващи неимуществени вреди, причинени на 14.04.2018 г. в село С. и изразяващи се в кръвонасядания на лявата предмишница и левия крак, причинили болка и страдание, ведно със законната лихва върху сумата считано от 14.04.2018г. до окончателното изплащане. Заявява се, че решението в атакуваната му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се сочи, че не са установени по безспорен и категоричен начин всички елементи на деликтната отговорност. Сочи се, че съдът е презумирал причинно-следствената между евентуални недоказани действия на ответницата и кръвонасядания, установени на 16.04.2018 г. от съдебния медик като не е обсъдил доводите, изложени в писмената защита на ответницата.Заявява се, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, както и, че правилно е приел, че не е проведено пълно главно доказване относно факта, че фрактурата на палеца на левия крак и навяхването китката на лявата ръка са причинени на ищцата от ответницата по време на инцидента, като изрично било отбелязано, че за тях не се установява пряка и причинна следствена връзка. В тази връзка се заявява, че съдът е направил своите изводи необосновано.
Заявява се, че след като съдът е приел за безспорно установено ответницата да е хващала за ръцете ищцата и я е бутала, и, че разположението на тези травми съответства на възприетите от свидетеля Б., действия на ответницата. Този извод на съда се заявява, че е незаконосъобразен. Сочи се, че съдът не е отчел и недобросъвестното поведение на ищцата и постановявайки решението си в обжалваната част незаслужено я е толерирал и възнаградил. Моли се, в тази насока, да бъде отменено решението в обжалваната част и да се постанови решение, с което да се отхвърли искът изцяло. Не ангажира нови допустими доказателства по въззивното производство.
С писмен отговор от страна на В.Г.М., ищца и настояща жалбоподателка, чрез адв. С. се оспорва въззивната жалба на ответницата, като неоснователна.
В с.з. по въззивното дело от страна на адв. С., пълномощник на ищцата, се поддържа въззивната жалба, както и се оспорва въззивната жалба на другата страна. В с.з. по въззивното делоот адв. М. се поддържа въззивната жалба на ответницата, както и се оспорва въззивната жалба на другата страна. Допълнително е постъпила по въззивното дело писмена защита от адв. М., пълномощник на ответника Т..
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивните жалби са допустими – подадени, съответно, от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивните жалби по същество.
За да уважи
предявения иск по чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД частично – за сумата от 600 лева,
респ. и да го отхвърли за разликата до предявения размер от 5000 лева,
районният съд излага съображения: От доказателства по делото приема, че
е безспорно установено, че между ищцата и ответницата освен вербален е настъпил
и физически сблъсък, причина за който са станали както влошените им отношения,
така и случилото се със сина на ответницата. Доколкото в случая вредите
причинени на детето произтичат не от преки действия на ищцата, а от вещи нейна
собственост /отглежданите от нея пчели/ е направен извод от съда, че не може да
се приеме, че е налице нападение, на което ответницата да противодейства в
условията на неизбежна отбрана; поради това отговорността ѝ не може да
бъде изключена при условията на чл.46, ал.1 ЗЗД. Съдът намира и, че безспорно е
установено, че ответницата е хващала ищцата за ръцете и я е бутала, като при
този сблъсък са били причинени кръвонасяданията установени на 16.04.2018г. от
съдебния медик. Разположението на тези травми съответствува на възприетите от
свидетеля Б. действия на Т.. Наличието на подобен вид травми не е видимо
непосредствено след получаването им,/кръвонасяданията се забелязват в рамките
на няколко часа след въздействието/, поради което е обяснимо, че те не са били
възприети от свидетеля Д.. Относно фрактурата на палеца на левия крак и
навяхването на китката на лявата ръка, съдът намира, че за тях не се установява
пряка и причинна следствена връзка; като липсва безспорност на твърденията, за
връзка между действията на ответницата и тези травми. Видно е от анамнезата
снета при прегледа на ищцата от личния и лекар на 17.04.2018г., тоест три дни
след инцидента, че М. е съобщила, че е ударила лявата си ръка и левия крак при
падане, а не в резултат на побой; липсва съобщаване за побой и в анамнезата
снета от специалиста ортопед; предвид това, съдът намира, че е не проведено
пълно главно доказване относно факта, че тези увреждания са причинени от Т. по
време на инцидента. Предвид изложеното
съдът намира, че в следствие на действията на ответницата за ищцата са
настъпили телесни увреждания които имат характер на леки телесни повреди и
са причинили болка и страдание. При което съобразно чл.52 ЗЗД определя по
справедливост размера на обезщетение за вредите от неимуществен характер в размер
на сумата от 600 лева; като посочва, че в случая интензивността на негативните
въздействия е била ниска, като за отшумяването на причинената болка е бил
необходим период ненадхвърлящ две седмици.
Въззивният съд приема за правилен
извода на районния съд, както и изложените от него мотиви, към които препраща
съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след
като взе предвид изложените оплаквания във въззивните жалби, съгласно чл.269
изр. второ, становището на противната страна, както и след преценка на
приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са установени безспорно
обстоятелствата, че страните са били в лоши съседски отношения породени от
отглежданите пчелни кошери около 30 на брой в двора на ищцата, и от техните
ужилвания, вкл. върху свекървата на ответницата-през 2017г., като процесният
инцидент е настъпил и вследствие ужилването от пчела върху детето на
ответницата, на дата 14.04.2018г. За влошените
отношения са налице доказателства по делото, неоспорени от страните, в т.ч. и
показанията на свидетеля Д., *** на с. С., в което живеят и страните;
образувани преписки до Директора на ОДБХ Пловдив, по писмо от *** Д. с
изх.№10-14-83/03.04.2019г.; образувана по жалба с вх. № 4202/18г.на ответницата
до Окръжна прокуратура Пловдив преписка.
От доказателствата по делото се
установяват и обстоятелствата, че след ужилването от пчелата, от страна на
ответницата е извършено посягане с ръка върху ищцата, което е станало в двора
на ищцата, /в т.н. и становище в писмения отговор на исковата молба от страна
на ответницата/. Според свидетеля Б., живеещ на съпружески начала с ищцата,
процесният инцидент на 14.04. е свързан с това, че съседката В. упражнявала
„справедливост“ върху В. с ритници и с бутане, както и че В. била малко
неадекватна, цялата треперела, и като се успокоила, се обадили на телефон 112 и
им казали да направят освидетелствуване за побоя в Държавна болница, съдебна медицина.
В. ходела, обаче треперела цялата и имала някакви травми. В. носела гипсова
шина след инцидента на левия крак 10-15 дни.
От показанията на св. Д. е видно,че той отишъл пред В. и я
извикал за да излезе, като го повикала В.; като свидетелят попитал и едната и
другата дали има нещо по тях, но те и двете му казали, че няма нищо по тях; не
забелязал В. да е наранена; не му е казала да е бита от В.. Заявява, че В. се
клати като си върви, че може да има някакво заболяване. Заявява, че е срещал В.
след инцидента 2-3 пъти в период от 2 седмици, като тя не е носела гипсова шина
на крака си, нито шина на ръката; в магазина я е виждал, служила си и с двете
ръце.
За настъпилите
увреждания върху ищцата В. е представено СМУ № 388/2018г. от д-р П. М. Д.-
лекар в отделени по Съдебна медицина при УМБАЛ“Св.Теорги“ЕАД-Пловдив, /лист 5
от делото/, като са записани предварителни сведения /от освидетелстваната/, че
на 14.04.2018г. около 12.00часав двора на къщата й в с С.й бил нанесен побой от
нейна съседка „с юмруци по тялото, скубала я за косата“. Посочени са като заключение
травматични увреждания: „*****“, което са причинени по механизма
на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие и е възможно „ по начин и време“ да са възникнали така, както съобщава
освидетелствуваната в предварителните сведения. Посочено, че й е било причинено
болка и страдание без разстройство на здравето. Относно крайниците - по лявата
задна повърхност на лявата предмишница, в средната трета се наблюдавали три
успоредни, косо разположени кръвонасядания със синкаво-виолетнов цвят и размери
2,5/1,5 см. на най-горестоящото 3/0,6 см. на средното и 2,5/0,6 на
най-долустоящото. В центъра на последното била открита драскотина с дължина 1
см покрита с червеникава коричка над нивото на околната кожа. В долната трета
на задната повърхност на лявата предмишница било установено кръвонасядане със
същите характеристики и размери 3/1,5 см.
В обстоятелствената част на СМУ е посочено, още: По предно
вътрешната повърхност на лявото бедро, в горната трета било установено
кръвонасядане с приблизително овална форма с размери 15/6 см с интензивно
синьо-виолетов цвят. Ищцата е съобщила за изпитвани силни болки при движение на
пръстите на лявата ръка, както и в областта на първия пръст на левия крак.
Предвид тези болки била насочена към консултация.
Предвид
изложените обстоятелства въззивният съд намира, че доколкото от предварителните
сведения на самата ищца се твърди, че ответницата й е нанесла побой „с юмруци
по тялото, скубала я за косата“ , които действия на ответницата са посочени и в
исковата молба, то от същите неправомерни действия на ответницата, /изключващи
нуждите на неизбежна отбрана/, не може да се приеме, че са последвали други
увреждания, освен кръвонасядания и охлузване по лявата предмишница“,
респективно, други увреждания, значително по-тежки, като „спукване на крайната фаланга на първи
пръст на левия крак, навяхване и разтягане на ставите на лявата китка“, за
които е съставено допълнение от 23.04.2018г. в амбулаторията на Отделението по
съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД-Пловдив, /лист 6 от делото/. Следва
да се зачете и наличието на „сблъсък“ между страните, видно от показанията на
св. Б., при условията на чл. 172 от ГПК, от който ищцата е претърпяла
увреждания от страна на ответницата, но и данните от показанията на св. Д.,
б.р., от които е видно, че самите страни, в т.ч. и ищцата не се е оплакала от
наранявания от страна на ответницата в процесния инцидент, въпреки изричното
запитване от страна на свидетеля, който е и кмет на село С., в което живеят
страните, като при последващи наскоро срещи ищцата не е забелязвана с такива
увреждания, за които да е носела гипсова шина за крак или ръка.
Предвид
изложените съображения въззивният съд намира, че са налице предпоставките
визирани в хипотезата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответницата спрямо ищцата относно причинените от поведението на ответницата
неимущствени вреди на ищцата, изразяващи се в кръвонасядания и охлузване на
лявата предмишница, свързани и със съответните обичайни болки. В тази насока,
въззивният съд намира за справедливо обезщетението в размер на сумата от 600
лева, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането 14.04.2018г.
до окончателното изплащане на сумата. На ищцата е било причинено болка и
страдание без разстройство на здравето. От съда са зачетени и болките, обичайни
за такива наранявания, като в тази насока неоснователно е оплакването в жалбата
на ищцата, тъй като е определено в общ размер обезщетение от сумата 600 лева.
При което и правилно е отхвърлен искът за разликата до предявения размер
5 000 лева, като неоснователен и недоказан.
Поради изложеното
въззивните жалби на страните се явяват неоснователни, при което и обжалваното
решение на районния съд следва изцяло да бъде потвърдено като обосновано и
правилно, ведно със законните последици. Поради неоснователност на въззивните
жалби на страните не се полагат разноски направени по въззивното производство.
Решението на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280 ал. 3 от ГПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 13.04.2020г. Решение № 1333 на
Пловдивския районен съд, десети граждански състав, по гражданско дело № 16823
по описа на съда за 2018 година.
РЕШЕНИЕТО на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/