№ 24069
гр. София, 11.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20231110138640 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена на 11.07.2023 г. искова молба от Е. Д. М.
срещу П. Р. Б. за заплащане на обезщетение в размер на 24 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди в периода 01.02.2022 г. – 04.07.2023 г. вследствие неизпълнение от
страна на ответника по подадена от ищеца жалба на задължението му да освободи веднага
ищеца от незаконно задържане и незаконното му лишаване от свобода по непредявени
обвинения по внохд № 102/2018 г по описа на АСНС и кнохд № 1018/2019 г. на ВКС.
При служебно извършена справка в Електронната информационна система на
съдилищата се установява, че между същите страни и за същото искане е образувано друго
дело, въз основа на по-рано подадена искова молба, което все още не е приключило с влязъл
в сила съдебен акт, а именно гр.д. № 33733/2023 г. по описа на СРС, 167 състав. С исковата
молба по посоченото дело е предявен иск срещу същия ответник, отново с искане да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди в същия размер отново вследствие
неизпълнение от страна на ответника на правомощието му да отстрани незаконното
задържане на ищеца по същите две производства, като периодът, за който се претендира
обезщетение в другото производство е част от периода, за който се претендира обезщетение
в настоящото. Основанието на предявените искове е едно и също.
Съобразно константната съдебна практика и принципа за присъждане на генерално
(интегрално) обезщетение за неимуществени вреди посочването от страна на ищеца на
период, за който се претендира обезщетение, не е индивидуализиращ белег на претенцията
му. Така и в определение №2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС,
III Г.О. и определение № 3186 от 25.10.2023 г. по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на ВКС, IV
Г.О., в които се приема, че разликата в номерата на посочени от ищеца жалби не променя
извода, че претенциите са с едно и също съдържание. Фактическото основание на
предявените искове и претенциите (петитумите) на практика са напълно идентични.
1
Обстоятелството, че ищецът е входирал множество еднотипни искания с едно и също
съдържание при ответника – а именно с искане да бъде освободен от незаконно задържане и
незаконно лишаване от свобода по внохд № 102/2018 г по описа на АСНС и кнохд №
1018/2019 г. на ВКС, не поражда различни вземания за обезщетение в полза на ищеца във
връзка с твърдяното бездействие от страна на ответника по тях.
С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая са предявени идентични
осъдителни искове, по които са били образувани множество дела. Съгласно чл. 126, ал. 1
ГПК, когато в съда има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за
същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Наличието на
висящ процес между същите страни със същия предмет е отрицателна процесуална
предпоставка – процесуална пречка, за упражняване правото на иск, поради което по-късно
заведеното дело, каквото с оглед входящия номер се явява настоящото, подлежи на
прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 38640/2023 г., по описа на
Софийски районен съд, 151 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2