Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 07.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3299 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по иск на В.Р.К. срещу Н.Б. на Б. А.З. за осъждането му да й заплати 150 000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 19.08.2013 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 19.08.2013 г. до окончателното
изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 19.08.2013 г. пострадала при ПТП, вина за настъпване
на което имал водачът на т.а. „Рено Премиум“ с рег. № DJ *******.. С влязла в сила присъда по
НОХД № 1787/2014 г. по описа на СГС М.В. бил признат за виновен за извършено от
него транспортно престъпление и му било наложено наказание.
В.К.
пострадала при произшествието, като получила средни телесни повреди, довели до
трайно затруднение на движенията на снагата и до разстройство на здравето, временно
опасно за живота. За провеждане на лечение К. била откарана спешно в УМБАЛ
„Царица Йоанна“ – гр. С., където я подложили на пневматична стабилизация на
гръдния кош. За евакуиране на кръвниста материя поради излив в белия дроб й бил
поставен торакален дренаж. Заради счупване на ребрата я държали в принудителна
кома до 30.08.2013 г. с цел пълно обездвижване и по-добро зарастване на
фрактурите. Месеци наред след изписване от лечебното заведение ищцата търпяла
силни физически болки и страдания. Изпитвала затруднения в движението на
снагата и свързаните с това неудобства в ежедневието. Това наложило да разчита
на помощта на останалите членове на семейството си, от които била напълно
зависима. За продължителен период от време била нетрудоспособна и се чувствала
зле физически и емоционално.
Към
датата на произшествието за управлявания от М.В. товарен автомобил била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „Е.Р.А.Р.“ АД - чужд застраховател,
действащ на територията на ЕС. На основание чл. 284 от КЗ (отм.) ответникът Н.Б.
на Б. А.З. (НББАЗ) бил пасивно легитимиран да отговаря за търпените от К.
неимуществени вреди. Моли съдът да постанови решение, с което да го осъди да му
заплати сумата от 150 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от получените при ПТП на 19.08.2013 г. увреждания,
ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва иска по подробно изложени
съображения. Водачът М.В. не носел изключителна вина за ПТП-то, а ищцата
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не поставила обезопасителен
колан. Оспорва причинната връзка между произшествието и претърпените от ищцата
вреди. Заявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Оспорва
и момента, от който се дължи мораторна лихва.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По
делото е приет констативен протокол № К737, в което е отразено неоспореното от
ответника твърдение, че за управлявания от М.В. т.а. „Рено“ с рег. № ******* е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в „EUROINS“.
С влязла
в сила на 20.07.2015 г. присъда № 221/26.09.2014 г. по НОХД № 1787/2014 г. по
описа на СГС, НО, 14-ти състав М.В. е признат за виновен в това, че на 19.08.2013
г., около 11.30 ч. в гр. С., при управление на МПС – товарен камион марка
„Рено“, модел „24GPA1“ с рег.
№ *******“ и ремарке с рег. № *******“ по
автомагистрала „Хемус“, с посока на движение от гр. Ботевград към гр. С. и
преди разклона за с. Я., нарушил правилата за движение по пътищата – не намалил
скоростта на управляваната от него товарна композиция пред появата на
предвидимо препятствие (видимо от 300 метра) и по-конкретно образувано
задръстване от спрели и бавно изтеглящи
и спиращи автомобили на магистрала „Хемус“, преди разклона за с. Я..,
посока С. и не спрял при възникналата опасност за движението пред него и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лица и телесна повреда на
повече от едно лица - престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. 3, б. „б“, пр. 1 вр.
ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Въз
основа на медицинската документация и данните от констативен протокол № К737 е изготвена
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза.
Вещото
лице – инженер е описал механизма на ПТП. Установено е, че предпазните колани
на л.а. „Мазда Демио“, в който пострадалата В.К. е била пътник, е оборудван с
триточкови колани, инерционен тип, които се блокират още в началото на отлитане
на тялото. При удара на л.а. „Мазда“ отзад коланите са се задействали. Описани
са получените от ищцата увреждания: счупване на 2-ро до 9-то ребра в ляво по
няколко линии с оформяне на гръден капак, наличие на кръв и въздух в лява
гръдна половина, контузия на главата с разкъсно-контузна рана в ляво челно,
охлузване в областта на дясна подбедрица, контузия на десен бъбрек.
В.К. е
била настанена в Централна реанимация и е била поставена изкуствена апаратна
вентилация. В лявата гръдна половина е бил поставен тръбен дрен, закачен на
вакуумна аспирация за отстраняване на насъбралата се в гръдната клетка кръв. К.
е била под активно наблюдение, с периодично изследване на кръвни показатели и
извършване на рентгенови снимки за обективизиране състоянието на белия дроб.
Проведена е била антибиотична, обезболяваща и симптоматична терапия. От
30.08.2013 г. К. е била поставена на спонтанно дишане. На 10.09.2013 г. отвора,
през който е дишала е бил затворен и нормалното дишане е било възстановено. От
болничното заведение е изписана на 13.09.2013 г. При извършения на 03.10.2016
г. преглед вещото лице С. е установил белег от рана в лявата част на челото с
кос ход и дължина от 8 см, оперативен белег в областта на 5-то междуребрие от
ляво с напречен ход и дължина 4 см, оперативен белег под пъпа с ответен ход и
дължина 5 см, оперативен белег в основата на шията отпред с ответен ход и
дължина 4 см, под нивото на кожата, сраснал с подкожната тъкан. Предвид
механизма на ПТП, наличието на поставен предпазен колан не би намалило
вредоносния резултат, тъй като уврежданията били получени в резултат на
притискане на гръдния кош между две твърди повърхности.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Русалина Х. за търпените от ищцата болки и
страдания. Свидетелката, дъщеря на ищцата, разказва, че видяла майка си в деня
след произшествието. Състоянието на пострадалата било критично и съществувала
опасност за живота й, както и вероятност единият от бъбреците да бъде
отстранен. Болничното лечение продължило около месец, като през по-голямата
част К. била в кома. След изписването ищцата се нуждаела от чужда помощ за
хигиенно-битовото си обслужване в продължение на два месеца. Въпреки че се
върнала на работа, К. не могла да изпълнява пълноценно трудовите си задължения.
Продължавала да изпитва болки в краката и гърдите.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 284, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от КЗ (отм.).
Законодателната
уредба предвижда отговорност, която НББАЗ поема за изплащане на обезщетения в
хипотезите на чл. 284 от КЗ. В случая застрахователният договор на виновния
водач е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от
Република България, вредите са настъпили вследствие на ПТП, настъпило на територията
на Република България и причинено от водач на автомобил с румънска регистрация,
налице са предпоставките по чл. 284, ал. 2, т. 1 от КЗ (отм.). В постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК решение № 218/19.02.2014 г. по т.д. № 761/2010 г. по
описа на ВКС, І т.о. е прието, че увреденото лице доказва предпоставките за
отговорността на НББАЗ, без да е задължено при условията на пълно и главно
доказване да установява застрахователния договор между чуждестранния
застраховател и виновния водач. В конкретния случай твърдяното от ищцата
валидно възникнало застрахователно правоотношение с „Е.Р.А.Р.“ АД за
управлявания от М.В. товарен автомобил не се оспорва от ответника, поради което
и по силата на чл. 284, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от КЗ (отм.) НББАЗ е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск за обезщетение на
неимуществени вреди от ПТП.
Извършването
на противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на действащите към
момента на произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността на дееца са
установени с влязло в сила присъда. Съгласно чл. 300 от ГПК, тя е задължителна
за гражданския съд относно извършване на деянието, неговата противоправност и
вината на дееца.
Размерът
на обезщетението за репариране на претърпените от пострадалата неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация, показанията на разпитания по делото свидетел и
от отговора на въпросите към вещото лице – медик, дадени в приетата по делото
комплексната експертиза, че в продължение на около месец ищцата е била лекувана
в болнично заведение. Критичното й състояние е наложило продължителния престой
в лечебното заведение, където се е наложила оперативна интервенция под местна
анестезия за поставяне на тръбен дрен в гръдната кухина. За около 10 дни от
болничния престой е била поставена на изкуствена апаратна вентилация. Лечението
е продължило в домашни условия след изписването, но самостоятелното придвижване
и обслужване е било невъзможно. Поради това в продължение на два месеца К. е
разчитала на чужда помощ. Шест месеца след произшествието се е върнала към
трудовите си функции, но е изпитвала значителни затруднения при осъществяване
на трудовите си функции. Към момента все още не е възстановила в пълен обем
здравословното си състояние, а трайните болки препятстват възможността да води
начина на живот, който е водила преди процесното ПТП.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 56 г. към датата на ПТП, тежестта на многобройните
травматични увреждания в различни части на тялото, предизвикали опасност за
живота на ищцата, изпитаните болки и страдания и техния интензитет и
продължителност, променения ритъм и начин на живот, трайните негативни
последици от уврежданията, непостигнатото пълно възстановяване на
здравословното състояние на пострадалата, както и неблагоприятните прогнози, с
оглед заявеното от вещото лице С. в съдебното заседание на 28.10.2016 г., съдът
намира, че 80 000 лева е справедлив размер на обезщетението.
Така
определената стойност на обезщетението не следва да бъде намалявана, тъй като
не се доказа основателност на направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. С оглед описания в
комплексната експертиза механизъм на произшествието и предвид характера на
уврежданията, К. би получила травмите и при поставен предпазен колан. Това е
така, тъй като пострадалата е била притисната между две отвесни повърхности и поставянето
на колана не би способствало да предотвратяване или намаляване на получените травми.
По тези съображения съдът счита, че претенцията следва да бъде уважена в размер
на 80 000 лева.
Като компенсаторен
орган НББАЗ не е делинквент, нито застраховател и не изплаща обезщетения по
силата на сключен договор, а изпълнява чуждо задължение. Поради това отговорността
за мораторни лихви се урежда от специалната норма на чл. 285, ал. 2 от КЗ
(отм.) - след изтичане на срока за произнасяне по претенцията, предявена пред НББАЗ
от увреденото лице. Ищцата не представя доказателства за предявяване на
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответника, съгласно чл. 285,
ал. 1 КЗ (отм.), поради което лихвата за забава следва да бъде присъдена от
датата на завеждане на исковата молба - 12.03.02015 г. до окончателното
изплащане.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищцата е оказана
безплатна правна помощ, поради което на адв. Д. се дължи адвокатско
възнаграждение. Възражението на представителя на ответника, че хонорарът от
5 030 лева е прекомерен е неоснователно. Съразмерно на уважената част от
иска, на адв. Д. се дължи възнаграждение в размер на 2 682.67 лева.
Ответникът дължи да заплати по сметка на СГС 3 200
лева държавна такса и 106.67 лева депозит за експертиза.
Ищецът е възразил за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение, което е основателно и следва да бъде
намалено до минималния размер от 6 156 лева. Съразмерно на отхвърлената
част от иска, на ответника се дължат 3 059.47 лева разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 284, ал. 2, т. 1 от КЗ (отм.), Сдружение Н.Б. на Б. А.З., ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „**********“ № *, ет. * да
заплати на В.Р.К., ЕГН **********,*** сумата от 80 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от ПТП на 19.08.2013 г., ведно със законната лихва от 12.03.2015 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за главницата до пълния предявен
размер от 150 000 лева и за мораторни лихви за периода 19.08.2013 г. – 11.03.2015
г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Сдружение Н.Б. на Б. А.З., ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „*******“ № *, ет. * да заплати по
сметка на СГС сумата от 3 200 лева държавна такса и 106.67 лева депозит за
експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., Сдружение Н.Б.
на Б. А.З., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „*******“
№ *, ет. * да заплати на адв. Й. Г. Д., с адрес ***, партер сумата от 2 682.67
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Р.К., ЕГН
**********,*** да заплати на Сдружение Н.Б. на Б. А.З., ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „*******“ № *, ет.* сумата от 3 059.47
лева разноски.
Решението може да се обжалва пред
САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: