Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 13186 по описа
за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 55551/2017г. на СРС, ГО, 26 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединените искове от „Т.С.” ЕАД срещу В.С.Ф. с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150
от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер
на 2 089, 64 лева, представляващо стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабдяван
имот – апартамент № 14, находящ се в гр. София, жк „******, абонатен номер 210552,
за периода
от м.05.2014г. до м.04.2016г.,
ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
и изплащане и за установяване
съществуването на вземане в размер на 123, 09 лева, представляващо обезщетение
за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до 22.05.2017г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 35279/2017г.,
СРС, ГО, 26 състав. Със същото решение е отхвърлена претенцията по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за разликата над сумата от 123, 09 лева до пълния предявен размер от
140, 08 лева.
Срещу решението,
в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника В.С.
Фуркова, в която са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че решението е постановено въз основа на едностранно
съставени от ищеца документи, които са били надлежно оспорени в производството
пред СРС. Оспорва количеството на доставена и ползвана в имота топлинна
енергия, както и твърди, че сумите за същата не са изчислени съобразно
действителния разход на уредите за дялово разпределение. Навежда съображения,
че заключението на съдебно-техническата експертиза също се основава само и
единствено на представените от ищеца документи – извлечения от сметки и
фактури, поради което изводите на вещото лице не следва да се кредитират. По
тези съображения прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят..
Ответникът по
жалбата "Т.С." ЕАД изразява становище за неоснователност на същата.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач –
„Т.С.” ЕООД, не изразява становище по жалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което
дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия, като стойността на
задължението е определено в съответствие с приетата по делото
съдебно-техническа експертиза.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че:
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответницата
е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, жк „******, поради
което има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./,
както и че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения
на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД.
Ответницата поддържа релевираните от нея в
първоинстанционното производство възражения относно количеството и стойността
на доставената в имота за процесния период топлинна енергия. Настоящият съдебен
състав счита същите за неоснователни по следните съображения:
Съобразно действащата нормативна уредба, ответникът се
явява заварен потребител на топлинна енергия за битови нужди. Предвид елемента
на административно регулиране, установен в нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ,
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът реално е
ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на
жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те
остават такива дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната
норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени
от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от ответника и съдът го кредитира
изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за отопление на имота,
за сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. В имота на ответницата е имало 4 броя отоплителни тела, 3
броя щранг-лири и 2 бр. водомери, като на четирите отоплителни тела са
поставени уреди за дялово разпределение с радиоотчет. Технологичните разходи за топлинна енергия в
абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното
предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна
собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е
преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност и е бил
годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията на Закона за
измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване, предвиждащи
задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи топломери трябва
да се извършва през две години/. Въз основа на този извод на вещото лице,
неоспорен по предвидения за това ред и срок, съдът приема за неоснователни релевираните
от ответника оспорвания, че количеството на топлинната енергия не е било
измерено коректно, т.е. с уреди, които отговарят на изискванията за годност на
средствата за търговско измерване. В заключението е посочено още, че начислените
суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове –
Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна
енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била
начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и
една изравнителна сметка. За процесния период в имота е имало четири
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. По отношение на
монтираните щранг-лири, количеството на отдадената от тях топлинна енергия било
определяно въз основа на мотодиката по т.6.5. от Приложението към Наредба №
16-334/2004г. В имота се е ползвала топла вода, като нейното количество било
отчитано въз основа на монтиран водомер, съобразно показанията на същия и след
извършен отчет. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в
съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г. Оспорванията на
ответника, че дяловото разпределение е било
извършвано неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на
топлинна енергия, както и че не са били отчислявани технологични разходи на
абонатната станция, се опровергават от заключението
на съдебно-техническата експертиза. По делото са представени
и изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки за
потребената топлинна енергия в процесния имот, в които е посочен резултат от
изравняването за исковия период, както и документ за главен отчет за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г,. подписан от ответницата, които не са били
оспорени от нея. В този смисъл е неоснователно релевираното възражение, че
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза са изготвени само и
единствено въз основа на едностранно
съставени от ищцовото дружество документи. Напротив, вещото лице е съобразило
изготвените от фирмата за дялово разпределение документи – изравнителни сметки
и документ за главен отчет, които, както вече бе посочено, не са били оспорени
своевременно от ответницата. Релевираните за първи път във въззивното
производство възражения срещу тях, както и срещу заключението на
съдебно-техническата експертиза, не следва да се разглеждат като преклудирани.
Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който отговаря
на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на
действително дължимите.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната
за исковия период главница, то следва да се приеме, че за процесния период ответникът дължи на ищцовото дружество
заплащане на присъдената с решението на СРС сума за главница, представляваща
стойността на употребената топлинна енергия с включени изравнителни сметки и такса за услугата дялово разпределение.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на
действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и
сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно
СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до
размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение. Предвид липсата на конкретни оплаквания във
въззивната жалба срещу приетите за установени от СРС факти относно иска за
обезщетение за забава /конкретно относно изпадането в забава за плащане на
главното парично задължение, началния и крайния период на забавата и размера на
вземането/, настоящият съдебен състав препраща на основание чл. 272 от ГПК към
мотивите на решението на СРС в частта досежно претенцията за лихва.
Искането за разсрочване на изпълнението по чл. 241 от ГПК е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 241, ал. 1 от ГПК при
постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото
изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. В
случая ответницата не е ангажирала доказателства за твърдяното влошено
здравословно състояние, както и за невъзможността й да плати задълженията
поради обстоятелствата, че е безработна и не разполага с достатъчно средства.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с
нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на
предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66711
от 15.03.2019г., постановено по гр.дело № 55551/2017г.
по описа на СРС, ГО, 26 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.