Решение по дело №13186/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2139
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Мариана Василева Георгиева
Дело: 20191100513186
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№....................

 

гр. София, 13.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                       

                                        Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                        ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

                                                                                 

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 13186 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 15.03.2019г., постановено по гр.д. № 55551/2017г. на СРС, ГО, 26 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединените искове от „Т.С.” ЕАД срещу В.С.Ф. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 2 089, 64 лева, представляващо стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван имот – апартамент № 14, находящ се в гр. София, жк „******, абонатен номер 210552, за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното и изплащане и за установяване съществуването на вземане в размер на 123, 09 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до 22.05.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 35279/2017г., СРС, ГО, 26 състав. Със същото решение е отхвърлена претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 123, 09 лева до пълния предявен размер от 140, 08 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника В.С. Фуркова, в която са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че решението е постановено въз основа на едностранно съставени от ищеца документи, които са били надлежно оспорени в производството пред СРС. Оспорва количеството на доставена и ползвана в имота топлинна енергия, както и твърди, че сумите за същата не са изчислени съобразно действителния разход на уредите за дялово разпределение. Навежда съображения, че заключението на съдебно-техническата експертиза също се основава само и единствено на представените от ищеца документи – извлечения от сметки и фактури, поради което изводите на вещото лице не следва да се кредитират. По тези съображения прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят..

Ответникът по жалбата "Т.С." ЕАД изразява становище за неоснователност на същата.

Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач – „Т.С.” ЕООД, не изразява становище по жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия, като стойността на задължението е определено в съответствие с приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответницата е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, жк „******, поради което има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./, както и че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД.

Ответницата поддържа релевираните от нея в първоинстанционното производство възражения относно количеството и стойността на доставената в имота за процесния период топлинна енергия. Настоящият съдебен състав счита същите за неоснователни по следните съображения:

Съобразно действащата нормативна уредба, ответникът се явява заварен потребител на топлинна енергия за битови нужди. Предвид елемента на административно регулиране, установен в нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те остават такива дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от ответника и съдът го кредитира изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. В имота на ответницата е имало 4 броя отоплителни тела, 3 броя щранг-лири и 2 бр. водомери, като на четирите отоплителни тела са поставени уреди за дялово разпределение с радиоотчет. Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване, предвиждащи задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи топломери трябва да се извършва през две години/. Въз основа на този извод на вещото лице, неоспорен по предвидения за това ред и срок, съдът приема за неоснователни релевираните от ответника оспорвания, че количеството на топлинната енергия не е било измерено коректно, т.е. с уреди, които отговарят на изискванията за годност на средствата за търговско измерване. В заключението е посочено още, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. За процесния период в имота е имало четири отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. По отношение на монтираните щранг-лири, количеството на отдадената от тях топлинна енергия било определяно въз основа на мотодиката по т.6.5. от Приложението към Наредба № 16-334/2004г. В имота се е ползвала топла вода, като нейното количество било отчитано въз основа на монтиран водомер, съобразно показанията на същия и след извършен отчет. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г. Оспорванията на ответника, че  дяловото разпределение е било извършвано неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на топлинна енергия, както и че не са били отчислявани технологични разходи на абонатната станция, се опровергават от заключението на съдебно-техническата експертиза. По делото са представени и изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки за потребената топлинна енергия в процесния имот, в които е посочен резултат от изравняването за исковия период, както и документ за главен отчет за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г,. подписан от ответницата, които не са били оспорени от нея. В този смисъл е неоснователно релевираното възражение, че изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза са изготвени само и единствено въз основа  на едностранно съставени от ищцовото дружество документи. Напротив, вещото лице е съобразило изготвените от фирмата за дялово разпределение документи – изравнителни сметки и документ за главен отчет, които, както вече бе посочено, не са били оспорени своевременно от ответницата. Релевираните за първи път във въззивното производство възражения срещу тях, както и срещу заключението на съдебно-техническата експертиза, не следва да се разглеждат като преклудирани.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който отговаря на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на действително дължимите.

Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за исковия период главница, то следва да се приеме, че за процесния период  ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на присъдената с решението на СРС сума за главница, представляваща стойността на употребената топлинна енергия с включени изравнителни сметки и такса за услугата дялово разпределение.

 В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение. Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу приетите за установени от СРС факти относно иска за обезщетение за забава /конкретно относно изпадането в забава за плащане на главното парично задължение, началния и крайния период на забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен състав препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на решението на СРС в частта досежно претенцията за лихва.

Искането за разсрочване на изпълнението по чл. 241 от ГПК е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 241, ал. 1 от ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. В случая ответницата не е ангажирала доказателства за твърдяното влошено здравословно състояние, както и за невъзможността й да плати задълженията поради обстоятелствата, че е безработна и не разполага с достатъчно средства.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 66711 от 15.03.2019г., постановено по гр.дело № 55551/2017г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                             

                                                  

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                             

 

                                                                          2.