№ 465
гр. София, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221110211215 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на eдинадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 11215 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Н. Б. срещу Наказателно постановление № 22/
03.08.2020г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при 06 РУ- СДВР, с
което на Т. Н. Б., ЕГН-********** е наложено административно наказание-Глоба в размер
на 100 (сто) лева, за нарушение на чл. 64 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява, представлява се по делото от адв. Г.,
която не участва в хода на съдебните прения. В жалбата се излагат доводи за отмяна на НП
като незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон при издаването на АУАН и НП. Посочена е неяснота при излагане на
фактическата обстановка и неправилно квалифициране на адмниситративното нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представени са
писмени бележки от юрисконсулт с изложени доводи за осъществен състав на
адм.нарушение и законосъобразно издадено НП. Иска се потвърждаване на издаденото НП.
Претендира се присъждане на разноски.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен
материал, счита за установено от фактическа страна следното:
На 16.05.2022 г., около 03:30 часа в гр. София, кв.“Княжево“, ул“Багра“ №6 била
извършена полицейска проверка на водача на лбек автомобил Т. Б. от полицейските
служители на ОПП-СДВР- А. Г. и Г. Д.. При проверката св. А. Г. дал указание на
жалбоподателя Т. Б. да да се обърне с гръб и да даде ръцете си да му постави белезници. Тъй
като жалбоподателят не се подчинил на даденото му разпореждане бил съставен АУАН №
22/16.05.2022г. за нарушение на чл. 64 от ЗМВР.
АУАН бил връчен на жалбоподателя Т.ов, който го подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приложените писмени и гласни
доказателства-показанията на акт. А. Г., на св. Г. Д., АУАН № 22/16.05.2022г.; НП№ 22/
03.08.2020г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при 06 РУ- СДВР;
Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121з-
1371/11.11.2015 г. Министърът на вътрешните работи; Удостоверения; Докладна
записка;Известие за доставяне и др.
От показанията на акт. А. Г. се установява, че на процесната дата е извършил проверка
на водача на лек автомобил, установил е самоличността му-Т. Б. и му е дал указания да се
обърне, за да му постави белезници. От показанията му не се установяват в цялост
обстоятелствата, наложили извършването на проверката на жалбоподателя, нито
основанието за даденото разпореждане, както и естеството на проявения от лицето отказ да
изпълни разпореждането.
Показанията на св. Г. Д. не допринасят за изясняване на обстоятелствата от предмета
на доказване, тъй като същият заявява, че няма съхранен спомен за извършената проверка и
съставения АУАН.
Следва да се отбележи, че събраните по административно-наказателната преписка и в
хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства и писмени доказателства са
еднопосочни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.267,ал.1 и 2 от ЗМВР актовете за установяване на нарушенията се съставят от
органи на МВР, оправомощени от министъра на вътрешните работи, а наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него
длъжностни лица.
Със Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи всички
полицейски органи на областните дирекции на МВР и районните управления са
оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗМВР.
Със Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. Министърът на вътрешните работи е оправомощил
началниците на районни управления в СДВР да издават наказателни постановления по
ЗМВР. Видно от писмените доказателства издалият наказателното постановление началник
2
сектор „Охранителна полиция“ е оправомощен да издава НП.
Съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения в
административно-наказателното производство, тъй като при съставяне на АУАН и издаване
на НП не са спазени разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 4 и 5 от ЗАНН и на чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6
от ЗАНН. Както диспозитивната част на АУАН, така и тази на НП въвеждат правната
квалификация на състава на чл. 64 от ЗМВР без да е посочена нито една от нейните алинеи,
които са относими към обстоятелствената част на двата акта. Приетата от двата органа за
нарушена разпоредба не съдържа състав на административно нарушение, доколкото
регламентира служебните правомощия на полицейските органи при изпълнение на
задълженията им по закон.Съгласно нормата на чл. 64, ал.1 от ЗМВР „полицейските органи
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.“
Предвидено е, че разпорежданията се издават писмено. Въведена е възможност в ал. 2 на
същата номра, че „при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се
издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.“
В обстоятелствената част на съставения АУАН и тази на НП е описано, че е дадено
разпореждане на лицето „да сложи ръце на главата си, да се обърне в гръб и да даде да му
бъдат поставени белезници“. Необходимо е било да бъдат изложени обстоятелствата,
свързани с осъществяване на нарушението от страна на спряното за полицейска проверка
лице, както и начинът на отпряване на даденото разпореждане. Налице е неяснота при
излагане на обективните признаци на състава на нарушението поради пропускът да бъде
посочено основанието за извършване на полицейската проверка и за обстоятелствата,
наложили отправяне на разпореждането. От обективна страна и в хода на съдебното
следствие не бяха установени тези обстоятелства. Съдът намира, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, тъй като бланкетно е отразена
разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР,(което дори и при пропуск от страна на актосъставетиля
при съставяне на АУАН, не е пречка с оглед предвидената в чл.53, ал.2 от ЗАНН
възможност). Наред с това следва да се отбележи, че относимата правна квалификация на
вмененото за осъществено на ж-ля Т. Б. нарушение е по смисъла на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР,
тъй като в посочената норма законодателят е въвел императивното изискване за изпъление
на дадено полицейско разпореждане и санкция при неизпълнение на дадено такова
разпореждане: "Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение
на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до
500 лв. "
По изложените съображения съдът намира, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, които не могат да бъдат отстранени в съдебнота фаза на наказателното
производство и са довели до накърняване основното право на защита на санкционираното
лице, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.
Доколкото по делото не са претендирани разноски от страна на жалбоподателя, то не
следва произнасяне в тази насока.
3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22/ 03.08.2020г., издадено от Началник сектор
„Охранителна полиция“ при 06 РУ- СДВР, с което на Т. Н. Б., ЕГН-********** е наложено
административно наказание-Глоба в размер на 100 (сто) лева, за нарушение на чл. 64 от
ЗМВР, на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4