Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр. Русе, 27 януари 2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
административен съд, в публичното заседание на 20 януари 2021 год. в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева ………и в присъствието на
прокурора Диана Неева……. като разгледа
докладваното от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №427…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила
касационна жалба от М.Б.Г.,***, депозирана чрез адв.
Г. Ч.,***, против решение №260140 от 08.10.2020г., постановено по а.н.д. № 1313/2020
г. по описа на РРС, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2065896, издаден
от ОД на МВР – Русе. С него на жалбоподателя, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 лева.
Като касационни основания в жалбата
се релевират неправилност на решението поради нарушение на закона и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията.
Акцентира се и върху характера на пътния участък, където е бил засечен автомобила
на жалбоподателя-дали е част от републиканската пътна мрежа или е такъв в
населено място, съответно имало ли е поставени пътни знаци, регламентиращи
максимално допустимата скорост. Тези доводи се поддържат и в съдебна зала от
адвокат Ч..
Иска се от съда да отмени решението
на въззивната инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен
фиш. Претендират се разноски.
Ответникът
по касационната жалба не изразява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе също
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По
същество касационната жалба е неоснователна.
В проведеното въззивно производство
са обсъдени ангажираните по делото писмени доказателства и е изяснена
фактическата обстановка. За да потвърди обжалвания пред него фиш, районният съд
е приел, че той е законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Мотивиран така, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Касационният съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.
При
обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:
На 13.05.2018г., в 12:14
часа в гр. Русе, по бул. „България“ №136, посока ГКПП Дунав мост, автоматизирано
техническо средство TFR1-M 655,
засякло и заснело, движещ със скорост от 75 км/ч. лек
автомобил марка „Пежо 607" с рег. № Р 0232 КВ. Мястото на
контролирания пътен участък е населено, по смисъла на т.49, §6 от ДР на ЗДвП. Общоизвестен
факт за съда е, че по този участък от пътя ограничението на скоростта е 50
км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл. Скоростта
била зачетена на 72 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
Горното дало основание за
издаване на Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2065896 на ОД МВР гр.
Русе, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1,
вр. с чл. 182, ал. 1, т.
3 ЗДвП на М.Б.Г., в качеството му на управляващ МПС, засечено да се
движи с непозволена скорост, било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева.
Техническото средство - стационарна
система за контрол над скоростта – TFR1-M 655, към датата на заснемане на
нарушението е годно и калибрирано, видно от приложените по въззивното дело
Удостоверение (л. 11) и Протокол за проверка (л. 15).
По въззивното дело
липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189,
ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на въззивното съдебно
производство, които настоящият съд кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което правилно
са кредитирани от въззивната инстанция.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените с касационната жалба възражения съдът
прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е
уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Всички тези норми и
правила и според касационна инстанция са спазени в процедурата по установяване
на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и по налагане на полагащото се за това
нарушение административно наказание.
По направените възражения
с касационната жалба:
Те касаят само и
единствено характера на пътния участък, в който е установено нарушението. Бул.
България е част от главен път I-2 Русе-Варна и главен път I-5 Русе-Велико Търново, но е път, който
се намира в населено място и скоростта за движение по него в голяма част от
булеварда е 50 км/ч. Има и участъци, които са сигнализирани със съответните
пътни знаци за по-ниска или по-висока скорост. Мястото, където е засечен
автомобила на М. Г., е с ограничение за скорост на движение от 50 км/ч.
Всичко изложено по-горе
кара съда да приеме, че деянието е безспорно доказано, като не са допуснати
нарушения на материалния закон или процесуалните правила по издаване на ЕФ.
Административният съд счита, че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон,
които да са опорочили производството по установяване на нарушението и налагане
на административното наказание или да са
довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. В съответствие със
закона РРС е направил извод, че електронният фиш е законосъобразен.
Като е потвърдил обжалвания пред него
ЕФ, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Воден от това, Административен съд -
Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№260140 от 08.10.2020г., постановено по а.н.д. № 1313/2020 г. по описа на РРС,
с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2065896, издаден от ОД на МВР
– Русе.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: