№ 105385
гр. София, 25.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20181110171007 по описа за 2018 година
По настоящото гр.д. № 71007/2018 г. по описа на СРС е постановено Решение
№ 20206676/03.11.2021 г., с което е уважен изцяло предявеният от „Макси лифт“
ЕООД срещу Национален исторически музей иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и частично искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В разписката за връчване на препис от решението на ответника чрез
упълномощения по делото представител адв. Бачева (л. 109) е удостоверено
връчването да е осъществено на 23.11.2021 г. на адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“
№ 140, ет. 4, чрез Денис Ел Райес - лице, подписало се на отразеното в бланката място
за всяко лице, което работи или сътрудничи на адвокат, и посочено изрично като
сътрудник.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25174110/08.12.2021 г. от ответника Национален исторически музей (приложена на л.
43 – 48 по в.ч.гр.д. № 10428/2022 г. по описа на СГС).
С Разпореждане № 20221504/10.12.2021 г. (л. 42 по в.ч.гр.д. № 10428/2022 г. по
описа на СГС) съдът е указал на ответника в 1-седмичен срок от съобщението да
представи доказателство за подаване на въззивната жалба в срок, доколкото препис от
решението е връчен на 23.11.2021 г., срокът за обжалване е изтекъл на 07.12.2021 г., а
жалбата е подадена на 08.12.2021 г. Препис от разпореждането е връчен на ответника
на 07.01.2022 г. отново чрез Денис Ел Райес, същото лице получило препис от
постановеното по делото решение (съобщение ведно с разписка за връчване са
приложени на л. 40 по в.ч.гр.д. № 10428/2022 г).
В отговор на указанията е депозирана молба вх. № 25002604/14.01.2022 г. от
Национален исторически музей с правно основание чл. 64 ГПК (приложена, ведно с
1
представените към нея доказателства на л. 33 – 39 и л. 41 по в.ч.гр.д. № 10428/2022 г.) с
обективирано в нея искане за възстановяване на срок. В молбата неколкократно са
изложени твърдения, че за датата на връчване на препис от решението – 23.11.2021 г.,
страната, чрез упълномощения процесуален представител адв. Бачева, е узнала при
връчване на 07.01.2021 г. на препис от Разпореждане № 20221504/10.12.2021 г.
В производство по реда на чл. 64 ГПК е проведено открито съдебно заседание
на 08.04.2022 г. и е постановено Определение № 20031085/20.04.2022 г., с което е
оставена без уважение молба вх. № 25002604/14.01.2022 г. с искане по чл. 64 ГПК за
възстановяване на срок.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба вх.№
*********/17.05.2022 г. по която е образувано в.ч.гр.д. № 10428/2022 г. по описа на
СРС, като с Определение № 8229/06.07.2023 г. (л. 60-63 по в.ч.гр.д. № 10428/2022 г. по
описа на СГС) е отменено Определение № 20031085/20.04.2022 г. по гр.д. №
71007/2018 г. по описа на СРС. Въззивният състав е изложил доводи за неспазен
процесуален ред, като се е позовал на практика на касационната инстанция, според
която молбата с правно основание чл. 64 ГПК се разглежда при влизане в сила на
разпореждането за връщане на жалбата като просрочена – а именно Определение № 59
от 10.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2682/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 129 от
26.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3286/2014 г., II т. о., ТК и Определение № 516 от
28.11.2019 г. по ч. гр.д. № 4308/2019 г. на ВКС, III г.о.
Съгласно така цитираната практика в случаите на подадена въззивна жалба и
молба с правно основание чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за въззивно
обжалване, първоинстанционният съд разполага с няколко възможности: 1/ при
преценка за наличие на нередовно връчване директно да администрира въззивната
жалба, доколкото срокът за обжалване не е започнал да тече, респективно и същата не
е просрочена, което пък е предпоставка за разглеждане на молбата по чл. 64 ГПК; 2/
при формиране на извод, че срокът за извършване на процесуалното действие е
изтекъл, съдът дължи проверка дали в конкретния случай е налице спор относно това
дали срокът е изтекъл, доколкото изрично произнасяне и уведомяване за пропускането
на срока няма да е необходимо, когато самата страна признава този факти или когато с
оглед на конкретните обстоятелства по делото той е безспорен. В случай, че няма спор
по въпроса, съдът следва да се произнесе по молбата с правно основание чл. 64 ГПК.
Т.е. наличието на влязъл в сила акт по чл. 262, ал. 2 ГПК не е абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждане на молбата по чл. 64 ГПК. При наличие обаче на спор по
въпроса дали срокът е пропуснат, съдът следва да постанови акт по реда на чл. 262, ал.
2 ГПК, с което да уведоми заинтересованата страна за извода си. От момента на
връчване на този акт за страната тече както срокът за обжалването му, така и срокът да
се иска възстановяване на срок за извършване на съответното процесуално действие,
2
което е прието за просрочено (в случая за подаване на въззивна жалба). Разбира се,
макар срокът за подаване на молбата да започва да тече от момента на връчване на акта
по чл. 262, ал. 2 ГПК, възможно е същата да е депозирана преди постановяването му,
както е в случая. Преценката както относно изтичане на срока за въззивна обжалване,
така и относно наличие на спор дали срокът е изтекъл, е в правомощията на
първоинстанционния съд, който е администриращият въззивната жалба съд.
При спазване на описания процесуален ред, на първо място настоящият състав
намира, че материалите по делото обуславят извода за осъществено формално редовно
връчване на препис от обжалваното решение на ответника по реда на чл. 51, ал. 1, изр.
2 ГПК – чрез друго лице, което работи или сътрудничи на упълномощения по делото
адвокат, а именно лицето, подписало се като Денис Ел Райес, сътрудник. Нещо повече,
това лице е получавало и други съобщения по делото – така например лицето е
получило призовка за първо по делото открито съдебно заседание (л. 75 по гр.д. №
71007/2018 г. по описа на СРС), без да е била оспорена редовността на връчването, а
впоследствие това лице е получило и Разпореждане № 20221504/10.12.2021 г. (л. 40 по
в.ч.гр.д. № 10428/2022 г.)., призовка за насроченото в производството по чл. 64 ГПК
открито съдебно заседание (л. 20 по в.ч.гр.д. № 10428/2022 г.) и Определение №
20031085/20.04.2022 г. (л. 8 по в.ч.гр.д. № 10428/2022 г. по описа на СГС). При
удостоверено формално редовно връчване на препис от постановеното по делото
решение на 23.11.2021 г., срокът за въззивно обжалване изтича на 07.12.2021 г.
(присъствен ден). Следователно депозираната на 08.12.2021 г. въззивна жалба
(подадена по електронен път на 08.12.2021 г.) се явява подадена извън
законоустановения и указан от съда двуседмичен срок за въззивно обжалване.
На следващо място, при така формирания извод за подаване на въззивна жалба
след изтичане на срока за това и при преценка на изложените в молбата по чл. 64 ГПК
доводи, съдът намира, че в случая е налице спор относно извода дали срокът
действително е изтекъл. От една страна няма изрично или имплицитно признание на
този факт, макар молбата по чл. 64 ГПК да не е направена при условията на
евентуалност. Изводът за наличие на спор по въпроса съдът формира предвид
твърдението на процесуалния представител в молбата по чл. 64 ГПК, според което за
датата за връчване на решението – 23.11.2021 г. (което следва да се разбира като за
извода на съда относно датата на връчване на решението) се е информирала от
съобщението, връчено на 07.01.2022 г. Доводите на страната, според които не е спазен
процесуалният ред за връчване, поради което е налице особено непредвидено
обстоятелство от категорията на тези по чл. 64 ГПК, следва да се тълкуват и като спор
относно пропускане на срока, тай като позовавайки се на нередовно връчване, страната
всъщност твърди, че срокът не е започнал да тече от отразената в разписката дата.
Следователно изводът да изтекъл срок за подаване на въззивна жалба, както и
3
преценката за наличие на спор по въпроса в кумулативна даденост налагат в случая
необходимостта от постановяване на нарочен акт по реда на чл. 262, ал. 2 ГПК.
Отделно от гореизложеното, съдът намира, че макар част от книжата по делото
неправилно да са приложени към в.ч.гр.д. № 10428/2022 г. по описа на СГС, при това
без съобразяване на хронологичната последователност, първоинстанционият съд не
разполага с правомощие да указва пренареждане и подвързване по настоящото дело на
книжа, които вече са пришити и номерирани по дело на друга инстанция, поради което
в производството пред него се ограничава до посочване на разположението на
цитираните молби и актове.
Така мотивиран и на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА въззивна жалба вх. № 25174110/08.12.2021 г. на Национален
исторически музей срещу Решение № 20206676 от 03.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 71007/2018 г. на СРС, 180-ти състав.
Разпореждането подлежи на обжалване от ответника пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4