№ 12352
гр. София, 23.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110152936 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ЗАД „А..“ е предявило срещу С. О . осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от 2024, 23 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, представляваща регресна претенция
за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за щети,
настъпили при на 07.03.2019 г. при попадане на л.а. „Б..“, рег. номер .. в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътя (дупка), както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 645, 61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 27.09.2020 г. – 26.09.2023 г.
Ищецът твърди, че на 07.03.2019 г. в гр. София, около 21.30 ч. на бул. „П..“ е
настъпило ПТП с л.а. „Б..“, рег. номер .., който движейки се по булеварда, в посока „К..“,
непосредствено до строежа на метростанция „Г..“ и в близост до завод БК „Г..“ е попаднал в
необезопасени и несигнализирани препятствия на пътното платно на булеварда – две дупки
(ями), вследствие на което на автомобила са били нанесени щети. Водачът на автомобила М.
Е. С. е сигнализирал за пътния инцидент на тел. 112 и тъй като автомобилът е бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, последният след уведомление
и оглед е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилите вреди в размер на 2014, 23
лв., като уврежданията се състоят в увредени предна дясна и предна лява гума, задна дясна
гума и заден десен диск колело алуминий (джанта). С възлагателно писмо ремонтът бил
възложен на „М ..“ ООД, като за ремонта били извършени две плащания по две фактури.
Излага доводи, че ответникът като собственик на общинските пътища, които са публична
общинска собственост, следва да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно
и удобно движение през цялата година, като по аргумент от пар. 1, т. 14 ДРЗП и чл. 167, ал.
1, изр. първо ЗДвП има задължение да поддържа пътя в изправно състояние, незабавно да
сигнализира препятствията по него и да ги отстранява в най-кратък срок, което не е
изпълнил в процесния случай. Претендира сумата, изплатена като застрахователно
обезщетение с вкл. 10 лв. ликвидационни разходи. Твърди, че с писмо от 12.09.2019 г. е
поканил ответника да изплати дължимата сума, но плащане не е последвало. Претендира
разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не е ясно точното място на
настъпване на инцидента, тъй като между метростанция „Г..“ и БК „Г..“ има разстояние от 1
км и 300 м. Оспорва и механизма, по който са получени процесните вреди, като сочи, че по
делото не е представен протокол за ПТП. Посочва още, че по делото липсват доказателства,
от които да се установява действително наличието на дупка на платното, нито нейните
характеристики. Прави и възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобила.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: 1. наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2. заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец, както и на разноски за
неговото определяне; 3. предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди; тези вреди да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да
е действал виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От приетата по делото комбинирана застрахователна полица се установява, че към
дата 07.03.2019 г. между ищеца и собственика на л.а. „Б..“ с рег. номер .. е съществувало
валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“. С уведомление от
11.03.2019 г. водачът на автомобила М. Е. С. е уведомил ищеца, че на 07.03.2019 г. при
движение по бул. „П..“ в посока „К..“, непосредствено до строежа на метрото, като от
другата страна на булеварда се намира завод на „Г..“ е минал с автомобила през две дупки
(ями). Усетил твърди удари, а на следващата сутрин забелязал, че три от гумите на
автомобила (двете предни и задна дясна) са с издутини по тях, след което се свързал със
застрахователя.
Съгласно приетите по делото опис на щети, два доклада, калкулация на ремонт,
фактури и две преводни нареждания, на 12.08.2019 г. ищецът е заплатил на „М ..“ ООД сума
в размер на общо 2014, 23 лв. за извършен ремонт на следните щети – подмяна на двете
предни гуми, подмяна на задна дясна гума и боядисване на заден десен диск на колело,
алуминиево.
С регресна покана, получена от ответника на 12.09.2019 г. ищецът е отправил покана
за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните
разноски.
По делото е прието заключение по автотехническа експертиза, което след преценка по
реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и обективно. След
анализ на механизма на произшествието и съпоставка на щетите, описани в декларация опис
на уврежданията, вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна точка е възможно
щетите да бъдат получени и да настъпят вследствие произшествието от 07.03.2019 г. Към
датата на произшествието процесният автомобил е бил в експлоатация 8 месеца и 1 ден,
поради което щетите е следвало да бъдат възстановени във фирмен сервиз. Вещото лице е
изчислило, че стойността за възстановяване на автомобила по пазарни цени към датата на
настъпване на произшествието, със стойност на гумите 90 % възлиза на 2014, 23 лв., като
обичайният разход за ликвидация на щета като процесната е 15 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на водача на автомобила,
свидетеля М. С.. От неговите показания се установява, че произшествието е настъпило на
бул. „П..“, на ъгъла, където се намира заводът на водата „Г..“. За дупките не е имало
предупредителни табели, като свидетелят потвърди в откритото съдебно заседание на
22.05.2024 г., че той е попълнил и подписал приложените по делото декларация на водач и
уведомление-декларация.
Не се спори между страните по делото, че пътят, на който е реализираното
2
произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ във вр. с
чл. 8, ал. 3 от закона, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП,
следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му
е именно ответникът С. О .. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
не е изяснено точното място на настъпване на произшествието. Същото бе ясно определено
от свидетелските показания, както е описано и в приложените по делото документи. С. О .
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е
довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради което ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители.
Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране
на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на
ответника да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на какви
фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик. В
контекста на изложеното съдът счита, че увреденият – собственикът на застрахованото
МПС, има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е
встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за
причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. По отношение на размера на дължимото обезщетение от
значение е стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на
настъпването им без прилагане на обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ. Този размер е
установен от приетото заключение по САТЕ и документите за извършеното плащане от
страна на ищеца към сервиза и се равнява на 2014, 23 лв., като е основателна и претенцията
за ликвидационни разноски в размер на 10 лв., който е под обичайния съгласно
заключението на вещото лице.
Неоснователно е възражението на ответника за липсата на протокол за ПТП.
Процесното произшествие – попадане в дупка, без участие на други ППС и без ранени лица,
когато превозното средство може да се движи на собствен ход, не попада в нито една от
хипотезите, при които нормативната уредба предвижда съставяне на какъвто и да е
документ за настъпването на самото произшествие – арг. от чл. 123 ЗДвП и Наредба Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд. Недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване от страна на водача на автомобила, поради което това възражение също е
неоснователно и не е налице основание за намаляване размера на претендираната сума.
Ето защо, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
предявения иск за главница за основателен, като същият следва да бъде уважен в пълния
предявен размер. Ответникът е изпаднал в забава с изтичане на предоставения срок с
получената на 12.09.2019 г. покана, поради което основателна се явява и претенцията по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски в общ размер от 630, 97 лв.,
от които 130, 97 лв. платена държавна такса, 350 лв. депозит за експертиза, 50 лв. депозит за
свидетел и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О ., ЕИК .., с адрес: гр. София, ул. „М..“ №.., да заплати на ЗАД „А..“,
3
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С...а“ № 2, на основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 2024, 23 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (27.09.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ за щети, настъпили при на 07.03.2019 г. при попадане на л.а. „Б..“, рег. номер .. в
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътя (дупка), на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 645, 61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 27.09.2020 г. – 26.09.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 630, 97 лв. разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4