Решение по дело №419/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 441
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20205220200419
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          гр.Пазарджик,  21.07.2020 год.

 

   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 16.07.2019 год., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа АНД № 419 по описа за 2019 год.,  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.К.И. *** /гара Елин Пелин/, обл.София, ЕГН ********** против НП № 18-1006-004571 от 15.03.2019г. на началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание  чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 500лв. /петстотин лева/  и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, а на основание чл.177 ал.1, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.150 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300лв. /триста лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не  изпраща процесуален представител. Не взема становище по съществото на спора.

          Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:

          Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 26.07.2018г., в 01:30 часа, на АМ „Тракия” ,  километър 73+300, в посока за гр. Пловдив, в района на бензиностанция „ОМВ“ е управлявала мотоциклет „Ямаха“ /с неустановен собственик/, който бил без регистрационна табела, поставена на определеното за това място, а отделно от това не притежавал СУМПС – бил неправоспособен водач на МПС.

Всичко това съставлявало нарушение съответно на чл.150 и  на чл.140 ал.1 от ЗДП, заради което против жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 563589 от 26.07.2018 година.  

След съставянето на АУАН същият, ведно с материалите по преписката, били изпратени на РП-Пазарджик по компетентност и за преценка дали не е било извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С влязло в сила постановление на РП-Пазарджик от 11.03.2018г. по пр. вх. № 3592/2018г. по описа на прокуратурата било прекратено образуваното ДП № 468/2018г., ведон за престъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК. Материалите по воденото ДП били изпратени на АНО за преценка дали да се ангажира административнонаказателна отговорност спрямо  жалбоподателя по реда на ЗДвП.

Въз основа на горепосочиня АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 15.01.2020 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 20.01.2020 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол  за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на  събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна  по  следните съображения:

Установи се безспорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния и описан по-горе мотоциклет. Установи се и това, че този мотоциклет е бил регистриран по надлежния ред в България е имал регистрационен номер, който по време на управлението на инкриминираната дата по магистралата е изпаднал някъде на пътя. Установи се също, че на инкриминираната дата жалбоподателят е бил правоспособен водач на МПС и притежавал СУМПС с № *********, валидно до 23.04.2019г. /виж справката за водач на лист 7 от материалите по горецитираното ДП/.

При това положение е несъмнено, че жалбоподателят не е извършил вменените му административни нарушения, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно.

То е незаконосъобразно и на друго основание - защото НП не е било издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се издава въз основа на АУАН цитиран по номер по-горе от дата 26.07.2018г. Обстоятелството, че обжалваното НП е съставено въз основа на цитирания АУАН сочи на допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в това, че настоящото административнонаказателно производство /АНП/ е било образувано и се е развило незаконосъобразно. Едва ли може да има някакво съмнение, че по правило всяко АНП започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, както е разписано императивно в чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН. В конкретният казус АНП по съставения АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП, е продължило развоя си в драстично нарушение на нормата на чл.33 ал.2 от ЗАНН, при което това НП е незаконосъобразно и не би могло да породи своите правни последици. Това е така, защото според императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1-во от ЗАНН: „При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор”. Вече бе подробно посочено по-горе, че след съставянето на АУАН от 26.07.2018г. същият е бил изпратен от страна на наказващия орган на прокурор при РП-Пазарджик по компетентност и за преценка дали не е било извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Било е образувано ДП, което в последствие е било прекратено, материалите били изпратени на АНО за преценка дали да се ангажира административнонаказателна отговорност спрямо  жалбоподателя по реда на ЗДвП.

При тази описана хронология е несъмнено, че актът за установяване на административно нарушение е следвало да бъде анулиран, а образуваното въз основа на него АНП – да бъде прекратено от страна на наказващия орган и то в момента, когато актът е бил изпратен в прокуратурата. Нормата на чл.33 ал.1, както и тази на ал.2 от ЗАНН не са самоцелни и техният смисъл е да не допусне за едно деяние съществуването на две паралелни производства – наказателно и административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, което пък ще е нарушение на принципа Ne bis in idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало наказателно преследване, то органите на администрацията да не предприемат, каквито и да било мерки по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи – съд или прокуратура, които след като се произнесат съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното наказателно производство на административнонаказващия орган. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процесуална  хронология в конкретния казус не е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, който в същото време е били изпратен на прокуратурата, т.к. едното деяние /чл.140 ал.1 ЗДП/ е съдържало признаци на престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което е било в латентно състояние и след произнасянето на прокуратурата е  продължило развитието си. С това обаче е била нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и на собствено основание налага цялостна отмяна на издаденото НП.

Извън казаното до тук е допуснато и друго СПН, което отново прави НП цялостно незаконосъобразно, т.е. и за двете вменени административни нарушения, защото с него е нарушен процесуалният закон. Видно е, че АУАН е съставен в деня на констатиране на административните нарушения описани в него – 26.07.2018 година. НП обаче е издадено на 15.03.2019г., т. е. почти два месеца извън шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, който е изтекъл на 26.01.2019 година, смитано от съставянето на АУАН.

Нормата на чл.34 ал.3 от ЗАНН е императивна и разпорежда, че: „Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта”. В конкретния казус НП е било издадено повече от шест месеца след съставянето на акта, което е в драстично нарушение на цитираната по-горе норма.

Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.

Действията по ангажирането на админстративнонаказателна отговорност, извършени след изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН, са винаги незаконосъобразни, опорочаващи административнонаказателното производство и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Предвид горното и обстоятелството, че допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, то съдът прие, че същото представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

Без всякакво значение е в настоящия казус, че в периода между съставянето на АУАН и издаването на НП преписката е била изпращана на прокуратурата за преценка дали да не се ангажира наказателната отговорност на жалбоподателя за престъпление от ОХ - чл.345 ал.2 от НК. Това е така, защото вече се изложиха съображения, че НП не е било издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се издава въз основа на процесния АУАН.

Пазарджишкият районен съд, в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

                                                Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ НП № 18-1006-004571 от 15.03.2019г. на началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на И.К.И. *** /гара Елин Пелин/, обл.София, ЕГН **********, на основание  чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 500лв. /петстотин лева/  и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, а на основание чл.177 ал.1, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.150 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300лв. /триста лева/.

 

            Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: