Присъда по дело №1282/2018 на Районен съд - Ямбол

Мотиви:

ЯРП е предявила обвинение срещу подсъдимия Р.Я.К. *** за престъпление по чл. 144 ал.3 НК

По делото е предявен и приет за разглеждане граждански иск от А.Д.А. против подсъдимия К. за сумата  от 10000лв. причинени неимуществени вреди от престъплението , ведно със законната лихва върху горната сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане. А. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така както е предявено с обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание около две години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изтърпяване за изпитателен срок от пет години. Гражданският иск се преценя като основателен и доказан и се пледира за уважаването му по справедливост.

Гражданският ищец и частен обвинител А. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен повереник адвокат. Чрез повереника си поддържа обвинението срещу подсъдимия К.. Счита същото за установено по несъмнен начин от събраните  в хода на съдебното следствие доказателства. За извършеното престъпление моли на подсъдимия да бъде наложено наказание , с което в максимална степен ще се постигнат целите, визирани в чл. 36 от НК. Гражданският иск се счита за основателен и доказан и се иска уважаването му от съда, ведно с произтичащите от това законни последици.

Подсъдимият Р.К. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не се признава за виновен по предявеното му обвинение като дава подробни обяснения във връзка с него. Чрез защитника си изразява становище за недоказаност на обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

 Св.И.Д. и св.А.А. живеели на семейни начала в с. ***. От съвместното си съжителство имали родено дете.

През октомври 2017г до януари 2018г Д. имала интимна връзка с подсъдимия Р.К.. По време на връзката си с К.Д. взела решение да напусне А. и да заживее с К. на семейни начала. След като съобщила за намерението си на св. А. двамата провели разговор, след който Д. решила да остане в дома на А.. През м. февруари Д. казала на К., че желае да преустановят отношенията си , но подсъдимият не бил съгласен. Няколкократно К. се обаждал по телефона на А. и му отправял обиди и заплахи. За случващото се А. съобщил на свой приятел св. П.С., който го посъветвал да подаде молба в полицията, но А. отказал, под предлог да не злепоставя съпругата си.

На 12.03.2018г около 21.00 -22.00ч.  подсъд. К. отишъл с лекия си автомобил „Ауди 80 “ с ДК № *** да дома на св. Д. ***. Спрял автомобила на около метър от дворната врата на имота и излязъл от него. В себе си К. носил личното си оръжие пистолет „Макаров“  калибър 9х18 с № КО382381. Подсъдимият позвънил на телефонния номер на А.. Тъй като телефонът му се намирал в пристройка до къщата когато го чул да звъни А. тръгнал към нея. Тогава забелязал подсъдимия, който се намирал пред вратата му. Междувременно през прозорец на къщата Д. също забелязала К. на улицата и тръгнала към него с намерение да го отпрати. Д. първа стигнала до дворната врата и казала на К. да си върви. К. също застанал пред вратата и отправил обидни думи по адрес на А., след което казал на Д. да не го крие. В този момент А. се доближил до дворната врата и застанал зад съпругата си, с лице към К., на около метър разстояние от него. Разделяла ги дворната врата, която в долната си част била от плътен метал, а в горната си част имала елементи с отвори. В този момент К. извадил личното си оръжие пистолет „Макаров“, заредил го и го насочил към А. с думите „Ще те убия, педераст мръсен“ . Св. Д. инстинктивно провряла ръка през отворите на вратата и се опитала да изблъска в страни ръката на К. с насоченото към съпруга и оръжие, но той отново насочил пистолета към А..  В този момент А. изпитал силен страх както за себе си , така и за съпругата си и детето си, което спяло в къщата. Хванал Д. за ръка  с намерение да се приберат в къщата. В този момент К. се покатерил на оградната мрежа в близост до входната врата и влязъл в двора. При преминаването на оградната мрежа последната се огънала под тежестта му и К. изгубил равновесие и паднал на земята . При падането му от К. изпаднало оръжието му, което обстоятелство не било забелязано от А. и Д..  Когато видял, че К. се намира в имота му А. се спуснал към него с намерение да му попречи да нарани него или някой от семейството му. В този момент К. се изправял от земята. Двамата с А. се словили и започнали да се боричкат. При това боричкане К. паднал на земята, при което А. го притиснал с ръце към земята и започнал да търси оръжието.  В това време св. Д. подала сигнал за случващото се на тел. 112. Св. А. се обадил на приятеля си св.П.С. и го помолил за помощ. След около десетина минути св. С. пристигнал с лекия си автомобил. С. отново позвънил на тел. 112 за уточняване на мястото на произшествието. В това време св. Д. намерила пистолета на К. и понечила да го хване с ръце  с цел да го отдалечи от последния, но била възпряна от св. А. и св. С., след което с крак го ритнала , за да го отдалечи от групата мъже. Малко след това на място пристигнали св. П. и св. К. – полицейски служители от РУ-Тунджа Ямбол . Св. П. намерил в двора на имота процесния пистолет , след което го оставил на по-отдалечено място, а именно бетонна дворна маса, намираща се в затревената част на имота.

При извършения оглед на местопроизшествие в близост до циментов кол от оградата на дворното място бил намерен мобилен телефон „Нокиа“, собственост на подсъдимия, а върху бетонна маса в двора – пистолет „Макаров“ с пълнител с 2 бр. патрони в него. В цевта на пистолета бил намерен 1 бр. патрон калибър 10/95

От заключението на изслушаната по делото комплексна психолого-психиатрична експертиза се установява, че при срещата между К. и А. емоциите са ескалирали и след насочване на пистолета от страна на подсъдимия  А. е изпитал силен и интензивен страх. В момента в който К. е прескочил оградата А. е тръгнал инстинктивно към него , въпреки страха. В този момент е изпитвал прилив на силни емоции – гняв, страх, силна тревога. Задействал се е инстинктът за самосъхранение и за защита на семейството, защото за много кратко време бил заплашен както неговият  живот така  и този на близките му.

След случилото се А. изградил масивна ограда около имота си. Изпитвал тревожност, не можел да спи нощем. Обаждал се постоянно по телефона на съпругата и детето си да ги пита дали са добре.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимия , от показанията на св.А., св. Д., св. К., св. С. и св. П., писменото заключение на изслушаната комплексна психолого-психиатрична експертиза и разпита в съдебно заседание на вещите лица Ц. и А., въз основа на приложените писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, приемо-предавателен протокол – 2бр, разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, амбулаторни листи – 2бр., епикриза, справка за съдимост, а така също и въз основа на иззетите по делото веществени доказателства: пистолет „Макаров“ калибър 9x18 мм, с № К038238, два бр. стоп патрони.

Иззетите по делото веществени доказателства: полиетиленов плик, запечатан с бял етикет с надпис „СНТЛ Ямбол РУ Тунджа обект № 4 12.03.2018 с. ***, обект-GSM марка „NOKIA“, с копчета, открит върху циментова колона № 2“, с подписи на позиции за ВЛ и поемни лица; хартиен плик, запечатан с бял етикет с надпис „СНТЛ Ямбол РУ Тунджа обект № 4 12.03.2018 с.***, обект-засъхнала червена кафява течност от две петна, намиращи се от външна страна на бордюр до циментов кол № 2“, с подписи на позиции за ВЛ и поемни лица; хартиен плик, запечатан с бял етикет с надпис „СНТЛ Ямбол РУ Тунджа обект № 4 12.03.2018 с. *** обект-остатък от цигара, намираща се вътре в двора пред колона за ограда № 2“, с подписи на позиции за ВЛ и поемни лица; хартиен плик, запечатан с бял етикет с надпис „СНТЛ Ямбол РУ Тунджа обект № 4, 12.03.2018 с. ***, обект-обтривки от дясна и лява ръка на лицето А.Д.А. - ЕГН **********“, с подписи на позиции за ВЛ и поемни лица; хартиен плик, запечатан с бял етикет с надпис „СНТЛ Ямбол РУ Тунджа обект № 4 12.03.2018 с. ***, обект-камуфлажна дреха тип потник или тениска, открита пред циментова колона № 2“, с подписи на позиции за ВЛ и поемни лица.

При установяване на горната фактическа обстановка съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им в която същият отрича да е правил опит да проникне в  имота на А. и твърди, че е залитнал и по този начин е паднал в двора. На първо място обясненията в тази им част са нелогични и вътрешно противоречиви, тъй като подсъдимият твърди, че е паднал , когато е тръгнал към колата си с намерение да си ходи. Доколкото автомобилът на К. е бил паркиран на улицата извън двора на А. при движение към него К. би следвало да се отдалечава от дворното място на А., а не обратно, следователно дори и да приемем, че същият при това движение би се спънал или загубил равновесие, щеше да падне на улицата , а не вътре в имота на пострадалия. В резултат на това падане вещите които са изпаднали от К. също би следвало да  се намират на улицата, а не от другата страна на оградната мрежа, където са били намерени по време на извършения оглед. Не почива на здравата логика и твърдението на подсъдимия , че изобщо не е вадил личното си оръжие и при падането му последното е изпаднало от вътрешния джоб на якето му, където се е намирало. Касае се за бойно оръжие, което предвид тежестта си трудно би могло да изпадне от вътрешен джоб на дреха, но дори и да предположим, че това все пак би се случило пистолетът следваше да се намира непосредствено до тялото на К., а не както е намерен на един –два метра от него.  От друга страна обясненията на подсъдимия в тази им част са в противоречие с показанията на св. А. и св. Д. и тези на св. С.. От показанията на първите двама свидетели се установява, че К. съвсем целенасочено е тръгнал да влиза в имота им, прескачайки оградната мрежа на същия, при което се е спънал и паднал, удряйки се в бетонните трегери на строящата се ограда.  В тази насока са и данните от огледния протокол сочейки, че именно в тази област са откритите следи от кръв, там е установен и мобилния телефон на подсъдимия , а от показанията на св. Д. и св. С. се установява, че там е намерен и и пистолета на подсъдимия. Съдът отказа да даде вяра на обясненията на подсъдимия и в частта им , в която се твърди, че в цевта на оръжието не е имало патрон, тъй като същите са в противоречие както с показанията на св. П., на св. А. и св.Д. , така и с данните в огледния протокол. Съдът отказа да даде вяра на обясненията на подсъдимия и в частта им, в която се твърди, че не е отправял заплахи към А. нито в деня на инцидента, нито предходните пъти когато е говорил с него по телефона. В тази им част обясненията му са в противоречие както с показанията на св. А. и св.  Д., така и с показанията на св. С., който преди инцидента в разговор с А. е разбрал, че К. му звъни по телефона и го заплашва. Нещо повече в деня на инцидента подаденият сигнал до телефон 112 е бил от Д. именно с твърдения за отправени заплахи от въоръжено лице. Съдът отказа да даде вяра и на обясненията на подсъдимия в частта им, в която се твърди, че нараняванията които е имал, са били резултат от нанесени му удари от св. А. и св. С..  От една страна св. А. твърди, че няма пълен и ясен спомен за случилото се но сочи, че е видял наранявания по К., св. Д. в показанията си сочи, че А. не е нанасял удари на Р., но също е видяла наранявания по К.. От показанията н полицейските служители св. К. и св. П. се установява, че К. сам им е казал, че се е пребил. В тази насока са и намерените следи от засъхнала кръв по бетонните трегери на строящата се ограда. С оглед на всичко това съдът прие, че обясненията на подсъдимия в тази им част са защитна реакция и опит на същия да оневини собственото си неправомерно поведение.    

Подсъдимият с деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 144 ал.3 НК тъй като на 12.03.2018г. около 22.00ч. в с. *** се е заканил с убийство на А.д.А. *** това заканване е възбудило у А. основателен страх от осъществяването му. 

Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите А. и Д., преки очевидци на случилото се, които са логични, последователни и безпротиворечиви. В тази насока са и показанията на другите разпитани по делото  свидетели и обективните находки по време на извършения оглед. Съвкупния анализ на съдбраните по делото доказателства несъмнено сочи,  че на процесната дата и час подсъдимият е отправил заплахи за живота на св. А.. Изпълнителното деяние е осъществено с действие, като се е изразило в изричането в словесна форма на думи и изрази обективиращи намерението на подсъдимия да осъществи посегателство върху живота на А. и зареждане и насочване на оръжие към последния.  Налице е довършено престъпление, тъй като отправените заканителни изрази съпроводени с действия, свързани със зареждане и насочване към А. на бойно оръжие са били възприети от него. Същите са предизвикали у последния основателен страх от осъществяването им, тъй като след прекратяване на интимните отношения между съпругата му и подсъдимия последният е насочил негативното си отношение към А..  Всичко това , а именно вербална закана, съпроводена със зареждане и насочване на бойно оръжие към пострадалия, съчетано с прескачането на подсъдимия на оградната мрежа и влизането в имота на пострадалия и предходното поведение на подсъдимия към А., е било в състояние да възбуди и е възбудило основателен страх у пострадалия от осъществяването на заканата.

От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал , че отправя по адрес на А. заплаха с убийство, който той възприема непосредствено, Съзнавал е, че същата е в състояние да възбуди основателен страх у пострадалия за осъществяването на престъплението и пряко е целял настъпването на този резултат.

От изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза, която съдът възприема изцяло като компетентно и обективно изготвена се установява, че в резултат на действията на подсъдимия пострадалият е изпитал силен и неконтролируем страх от осъществяване на заплахата.

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид следното: от една страна взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от характера и тежестта на отправената закана, обстоятелството, че деянието е извършено късно през нощта и е съпроводено с насилствено влизане в имота на пострадалия.  От друга страна съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия. С  оглед на всичко това съдът определи наказание при баланс  на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, около средния , предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от две години.

Тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективна наложеното му наказание, поради което и на осн. Чл. 66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

При този изход на делото съдът прецени предявеният граждански иск от А. против подсъдимия за обезвреда за основателен и доказан до размера на 8000лв. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че в резултат на деянието пострадалият е изпитвал тревожност, не е можел да спи нощем, обаждал се постоянно по телефона на съпругата и детето си да ги пита дали са добре, изградил е масивна ограда на имота си. С оглед горното съдът уважи иска за неимуществени вреди по справедливост до размера на 8000лв. Тъй като се касае за вземане на деликтно основание последното става изискуемо с настъпване на увреждащото събитие, поради това обстоятелство върху присъдената сума съдът постанови да се изплати законна лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. За разликата над уважения размер, до предявения такъв от 10000лв. съдът отхвърли иска като неоснователен.

На осн. Чл. 53 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“ калибър 9х18 с № КО 38238 и два броя стоп патрони.

Иззетите по делото веществени доказателства: полиетиленов плик, запечатан с бял етикет с надпис „СНТЛ Ямбол РУ Тунджа обект № 4 12.03.2018 с. ***, обект-GSM марка „NOKIA“, с копчета, открит върху циментова колона № 2“, с подписи на позиции за ВЛ и поемни лица; хартиен плик, запечатан с бял етикет с надпис „СНТЛ Ямбол РУ Тунджа обект № 4 12.03.2018 с.***, обект-засъхнала червена кафява течност от две петна, намиращи се от външна страна на бордюр до циментов кол № 2“, с подписи на позиции за ВЛ и поемни лица; хартиен плик, запечатан с бял етикет с надпис „СНТЛ Ямбол РУ Тунджа обект № 4 12.03.2018 с. ***, обект-остатък от цигара, намираща се вътре в двора пред колона за ограда № 2“, с подписи на позиции за ВЛ и поемни лица; хартиен плик, запечатан с бял етикет с надпис „СНТЛ Ямбол РУ Тунджа обект № 4, 12.03.2018 с. ***, обект-обтривки от дясна и лява ръка на лицето А.Д.А. - ЕГН **********“, с подписи на позиции за ВЛ и поемни лица; хартиен плик, запечатан с бял етикет с надпис „СНТЛ Ямбол РУ Тунджа обект № 4 12.03.2018 с. *** обект-камуфлажна дреха тип потник или тениска, открита пред циментова колона № 2“, с подписи на позиции за ВЛ и поемни лица, като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила съдът постанови да бъдат унищожени.

Тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, съдът ан осн. Чл. 189 НПК го осиде да заплати направените по делото разноски в размер на 246.33 лв., вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР-Ямбол, както и 60 лв. вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС и Държавна такса в размер на 320 лв. върху уважения размер на гражданския иск.

Съдът осъди подсъд. К. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител А. направените по делото разноски в размер на 800 лв.

По изложените основания съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                         Районен съдия: