Р Е Ш Е Н И Е
№……………./………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Наказателен състав
На 28.11.2017г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Антоанета Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 333 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление № 43-0000134/19.06.2017г. на Д.Х.Х.– Началник ОО „АА” - С.З., с което на К.А.Д. с ЕГН **********, за нарушение по чл.66, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
В жалбата си, жалбоподателят моли НП да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно. В с.з.– чрез пълномощник изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени.
Въззиваемата страна не се явява в с.з. и не изразява становище.
Районна прокуратура-гр.Г., не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Съставен е АУАН Серия *-**** * № *****/10.05.2017г. с който е констатирано, че на същата дата в около 06.50 часа, на паркинга пред Р.Т. *, водачът К.А.Д. с ЕГН ********** извършва специализиран превоз на пътници по маршрут на движение гр.Х. – Р.Т. * с автобус с рег.№ ********, видно от пътен лист, серия ** № ****** от 10.05.2017г., като при проверката е установено, че водачът е без удостоверение за психологическа годност. Актосъставителя е квалифицирал същото като нарушение по чл.66, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно Постановление № № 43-0000134/19.06.2017г., в обстоятелствената част, на което, административно – наказващия орган /АНО/, е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. АНО е приел, че е осъществен състава на нарушението по чл.66, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е определил и наложил на К.А.Д. с ЕГН **********, административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите - актосъставителя В.Н.Н. и св.Д.И.З. – свидетел по АУАН, както и от
приетите по делото писмени доказателства: Удостоверение за психологическа годност № 103502
от 09.11.2012г.; Удостоверение за психологическа годност №
216141/22.05.2017г.; АУАН Серия *-2015 № ****** в оригинал; Наказателно
постановление № 43-0000134 от 19.06.2017г. в оригинал; Справка в регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване на К.А.Д. и известие за доставка от 01.07.2017г.
Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото - В.Н.Н. и Д.И.З., потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира с доверие свидетелските им показания, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират, както по помежду си, така и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е компетентно длъжностно лице да издава НП.
За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, Наказателното постановление следва да отговаря на установени от закона задължителни реквизити - чл.57, ал.1 от ЗАНН. Тези минимално необходими реквизити на съдържанието на Наказателно постановление, са предвидени от законодателя с оглед обезпечаване на законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на защита на наказаното лице и същите следва да бъдат спазвани стриктно и липсата на някои от тях във всички случаи възпрепятства осъществяването на правото на защита на жалбоподателя.
При извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът, констатира наличието съществени процесуални нарушения – и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаването на наказателното постановление, всяко от които обуславящи незаконосъобразност на обжалваното НП, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на чл.42, т.5 и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
В конкретния случай АУАН е
съставен за нарушение по чл.66, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
МТ.
Следва да се има предвид, че в чл.66 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ не съществува т.11. след изменението на наредбата, публикувано в ДВ, бр.86/2016 г. Т.е посочената в акта за установяване на административно нарушение разпоредба, нарушена от жалбоподателя - чл.66, т.11, не съществува в действащата нормативна уредба.
С обжалваното НП, жалбоподателя е К.Д.
е санкциониран за същото такова, несъществуващо от 2016г. в нормативната
уредба, нарушение по чл.66, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Неспазването от страна на административно-наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, прави невъзможно и упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е неотстранимо в съдебната фаза. Законът не предвижда възможност нередовностите, допуснати в наказателното постановление да бъдат санирани, каквато възможност е предвидена по отношение на АУАН. Неспазването на изискванията на чл.57 от ЗАНН води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна, издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 43-0000134/19.06.2017г. на Д.Х.Х.– Началник ОО „АА” - С.З., с което на К.А.Д. с ЕГН **********, за нарушение по чл.66, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението, че е изготвено пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...............................
/Хр.
Ангелов/