Р Е Ш Е Н И Е №
260169
гр.
Сливен, 04.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3707 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и евентуално съединен
осъдителен иск.
Ищецът описва, че на 11.07.2014 г. между „Банка
ДСК“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за стоков кредит № 38406 от 11.07.2014
г., по силата на който банката му предоставила кредит за закупуване на
стоки/услуги в размер, на 899,00 лв. със срок от 18 месеца. Кредитът бил усвоен
изцяло на 11.07.2014 г. като кредитополучателят се задължил да върне заема ведно
с договорната лихва на 18 броя месечни погасителни вноски като крайният падеж
бил 11.01.2016 г.
Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в
забава, считано от вноската с падеж 28.02.2015 г., като след изтичане срока на
договора, кредиторът Банка ДСК пристъпил към принудително събиране на
вземанията по Договора. По ч. гр. д. № 5511/2016 г. по описа на СлРС бил
издаден ИЛ срещу длъжника.
Излага, че на 17.03.2017 г. бил подписан
Договор за цесия, сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Банка ДСК” ЕАД и ищеца
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по силата на който вземанията на банката срещу
ответника, произтичащи от Договора за стоков кредит, били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството
- кредитор. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че
Банка ДСК упълномощила ищеца в качеството си на цесионер, от името на цедента и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал.
3 ЗЗД до ответника било изпратено уведомление, поради което счита, че същият е
редовно уведомен за цесията, евентуално е уведомен с получаване на препис от
исковата молба.
По молба на ищеца въз основа на
издадената Заповед за изпълнение и ИЛ по ч. гр. д. № 5511/2016 г. по описа на
СлРС било образувано ИД № 1237/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева.
Иска се да се признае за установено по отношение на
ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, че ответникът Ч.В.Й., ЕГН: **********, дължи
сумата от 598,10 лв., представляваща
главница - неизпълнено задължение по Договор за стоков кредит № 38406 от
11.07.2014 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор
за цесия от 17.03.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
22.11.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата от 398,70 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2015
г. до 21.11.2016 г., сумата от 83,93 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2015 г. до 21.11.2016
г. и сумата от 120,00 лв., представляваща
заемни такси.
Евентуално предявява осъдителен иск с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 225,02 лв. - непогасена главница по
Договора, представляваща вноски с настъпил падеж от 28.09.2015 г. до 28.12.2015
г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок,
чрез своя пълномощник - адвокат, с който оспорва предявените установителни искове
като неоснователни. Не оспорва сключения договор за стоков кредит с Банка ДСК
ЕАД, нито образуваното ИД № 1237/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева.
Твърди, обаче че не е получавал ПДИ по изпълнителното дело, нито е уведомен за
цесията. Оспорва представеното с исковата молба пълномощно без дата, с което
Банка ДСК е упълномощила ищеца като цесионер да уведоми длъжниците за цесията и
твърди, че не са спазени императивните изисквания на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради
което цесията не е породила действие за длъжника. На това основание се
претендира отхвърляне на исковете, тъй като ищеца не доказва качеството си на
кредитор. Алтернативно оспорва размера на дълга с твърдения, че по ИД №
1237/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева е осъществено принудително
събиране на дълга от съдебния изпълнител, както и с твърдения за изтекла
погасителна давност по отношения на претендираните вземания, тъй като от датата
на падежа на последната вноска - 11.01.2016 г., е изтекла тригодишна
погасителна давност до 11.01.2019 г. преди предявяване на иска.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от пълномощник
- юрисконсулт, чрез който поддържа предявените искове и моли съда изцяло да ги
уважи и да присъди направените в производството разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат изразява
становище за неоснователност на предявените установителни искове и
основателност на предявения осъдителен иск, като също претендира направените по
делото разноски. Представил е и подробна писмена защита по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като писмено
доказателство по делото Договор за стоков кредит № 38406 от 11.07.2014 г.,
кредиторът „БАНКА ДСК“ ЕАД предоставил на длъжника Ч.Й. стоков кредит в размер
на 899 лв. за закупуване на преносим компютър, усвоен еднократно, безкасово по
сметка на Търговеца. Кредитът следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски с
падеж 28-мо число на месеца съгласно представения погасителен план, като била
уговорена възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент от 34,72 % годишно,
при ГПР по кредита в размер на 40,88 %. Съгласно
представения погасителен план последната дължима вноска по договора била в
размер на 46,97 лв. с падеж 11.01.2016 г., като кредитът не е обявяван за
предсрочно изискуем. Съгласно т. 11 от Договора, кредитополучателят се е
задължил да заплаща такси по Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на
Банка ДСК - Приложение № 3 към Договора.
Видно от заключението на допуснатата по
делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено, обективно и кореспондиращо с останалите събрани писмени
доказателства, на 11.07.2014 г. сумата от 899 лв. била преведена по сметка на
търговеца „Техномаркет България“ ЕАД, като по този начин била усвоена цялата
чиста стойност на отпуснатия с процесния договор кредит.
Върху усвоената сума дължимата
договорна лихва била в размер на 249,23 лв., представляваща 34,72 % годишно.
ГПР по кредита бил в размер на 40,88 %, като ответникът заплащал и такси,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Банка ДСК.
Според установеното от вещото лице по
усвоения кредит били погасени задължения на обща стойност 494,86 лв., от които 300,90
лв. - главница, 143,98 лв. - договорна лихва и 49,98 лв. - лихва за забава. Последното
плащане по договора било извършено на 21.08.2015 г. След тази дата вещото лице
е описало, че липсват плащания по договора, включително не са събрани суми за
погасяване на задълженията на ответника и по изпълнителното дело № 1237/2019 г.
по описа на ЧСИ Гергана Грозева.
Остатъкът от задълженията по договора
към 21.11.2016 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, съгласно
заключението на СИЕ, възлиза на 598,10 лв. - главница, 398,70 лв. - договорна
лихва за периода от 28.02.2015 г. до 21.11.2016 г., 83,93 лв. - обезщетение за
забава за периода от 01.03.2015 г. до 21.11.2016 г. и 120,00 лв. заемни такси.
Установява се от представените писмени доказателства
по делото - Договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 17.03.2017 г. и Приложение № 1 към него, че кредиторът „Банка
ДСК“ ЕАД прехвърлил вземанията си по процесния договор на ищцовото дружество „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Видно от
представеното пълномощно, цесионерът бил упълномощен от цедента да уведоми
всички длъжници по всички вземания на „Банка ДСК” ЕАД, за прехвърлянето им по
силата на Договор за цесия от 17.03.2017 г.
Представено е уведомително писмо от 06.04.2017 г. за
извършеното прехвърляне на вземанията по договора, изпратено от ищцовото
дружество, в качеството му на пълномощник на цедента до ответника, чрез „Български
пощи”, като видно от известието за доставяне, пратката не е била потърсена от
получателя.
По заявление на цедента „Банка ДСК” ЕАД
било образувано ч. гр. д. № 5511/2016 г. по описа на РС - Сливен, по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 3718/16.12.2016
г. и изпълнителен лист от същата дата срещу ответника Й. за сумите от 598,10
лв. - главница, по Договор за стоков кредит от 11.07.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 22.11.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 398,70 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 28.02.2015 г. до 21.11.2016 г., сумата от 83,93 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 01.03.2015 г. до 21.11.2016 г., сумата от 120,00 лв.,
представляваща заемни такси и сумата от 325,00 лв. разноски по делото.
Заповедта била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото
дело за установяване на вземането на ищеца.
По издадения ИЛ от 16.12.2016 г. по ч.
гр. д. № 5511/2016 г. по описа на РС - Сливен по молба на ищцовото дружество от
14.06.2019 г. било образувано ИД № 1237/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана
Грозева, по което на 19.07.2019 г. е наложен запор на вземания на ответника по
разплащателна сметка в „Алианц Банк България“.
По изпълнителното дело липсват
доказателства за заплащане от ответника на всички или част от процесните
задължения, обективирани в изпълнителния лист от 16.12.2016 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 598,10 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за стоков кредит № 38406 от 11.07.2014 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от 17.03.2017 г.; сумата от 398,70 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 28.02.2015 г. до 21.11.2016 г. и сумата от 120,00 лв., представляваща заемни такси
и с правно основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 83,93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2015
г. до 21.11.2016 г.
Предявените
установителни искове са процесуално
допустими.
Същите
са предявени в законоустановения едномесечен срок от съобщението за връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Практиката
на ВКС на РБ от последните години е категорична по отношение допустимостта на
установителните искове в хипотеза, когато заповедта за изпълнение е издадена по
заявление на банка, а впоследствие вземанията са цедирани на небанкова
институция.
Например в
Определение № 429 от 18.05.2020 г. по дело № 4253/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о.
е постановено, че указанията,
дадени в т. 4г от ТР № 4/13 г. /че частният правоприемник на кредитора по чл. 417, т. 2 ГПК също
трябва да притежава посоченото в разпоредбата особено качество, за да има
легитимация да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение по този
ред/, касаят първата фаза от заповедното производство и с тях не се отричат
правата на цесионера - банка. В исковото производство специфичните предпоставки
за допустимост на иска по чл. 422 ГПК се състоят в
съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане
/част от него/ и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, както и в идентичността на страните /респективно
надлежно възразилите ответници и легитимираните правоприемници/. В този смисъл
са и посочените от ищцовото дружество в исковата молба определения на ВКС на
РБ, ТК, II-ро т. о. от 04.11.2019 г. и от 24.02.2020 г.
Разгледани
по същество, съдът намира предявените главни установителни искове за изцяло основателни и доказани.
Процесният
Договор за стоков кредит е валиден и действителен във всичките си части, отговаря на законовите
изисквания относно форма и съдържание, към него има подписан подробен
погасителен план, клиентът е запознат и е подписал общите условия към договора.
Не се установиха нищожни клаузи от договора. Уговорените ГПР и ГЛП са в рамките на
законово допустимите, ясно уговорени са и не се явяват сами по
себе си неравноправни клаузи.
Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били
прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени доказателства.
Цедентът е овластил с изрично пълномощно цесионера от
негово име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня,
когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването
да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.
Няма
спор в правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от
цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение № 40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. №
566/2009 г., ТК, І т. о., Решение № 1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. №
29/1996 г., V г. о.), като аргумент за това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД -
цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на
договора за цесия.
Ето защо съобщаването на цесията на
длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника
действие на цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение
на лице, което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има
това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. Поради това длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. по
описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
Отделно от това съобщаването за сключен договор за цесия
може да се извърши и с исковата молба, стига към същата да са приложени
съответните документи. В случая към исковата молба са приложени както договорът
за цесия и приложението към него, така и пълномощно за цесионера да извърши
уведомяването, а изявлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е обективирано в условията на
евентуалност в исковата молба. В този смисъл изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
спазено, тъй като в случая не се касае до лично и незаместимо действие, поради
което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник, особено ако се вземе в
предвид, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост.
По договора не е обявявана предсрочна изискуемост на вземанията, като видно от
писмените доказателства по делото, последната вноска е била с падеж 11.01.2016
г. Както подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, така и прехвърлянето на
вземанията по договора на ишцовото дружество са извършени след настъпилата
изискуемост на последната вноска по договора, поради което са неоснователни
всички възражения на ответника, както в отговора на исковата молба, така и в
представената по делото писмена защита, свързани с предсрочната изискуемост на
вземанията по договора.
По делото не се установи ответникът да е извършил
доброволно плащания след 21.08.2015 г.,
нито да са събрани принудително суми за погасяване на процесните вземания по
изпълнителното дело, поради което следва да се
приеме, че ответникът е неизправна страна по договора.
По изложените съображения предявените установителни
искове се явяват доказани по основание.
По отношение на размера съдът кредитира
неоспореното от страните заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, от което се установява, че непогасените задължения по процесния
договор са в размер на 598,10 лв. -
главница, 398,70 лв. - договорна лихва за периода от 28.02.2015 г. до
21.11.2016 г., 83,93 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.03.2015 г. до
21.11.2016 г. и 120,00 лв. - заемни такси.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията на ищцовото дружество.
Съгласно Решение
№ 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г., ІV г. о., ГК и Решение
№ 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, постановени по чл. 290 и сл. ГПК,
престациите на длъжника, при наличието на сключен договор за банков кредит,
представляват задължение за неделимо плащане. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Установи се по делото, че първата
неиздължена от ответника вноска по договора е с падеж 28.02.2015 г., като по ИД
№ 1237/2019 г. по описа на ЧСИ
Гергана Грозева, на 19.07.2019 г. е наложен запор на вземания на ответника по
разплащателна сметка в Алианц Банк България - изпълнително действие, което е прекъснало
давността. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което и с
предявяване на установителните искове давността за вземанията е прекъсната,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а по време на
съдебния процес не тече, съгласно чл. 116, б. „б” и чл. 115, б. „ж” ЗЗД.
Ето защо предявените срещу ответника Й.
установителни искове се явяват основателни и доказани по основание и размер,
поради което следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид
несбъдване на условието за разглеждането му, а именно частично или цялостно
отхвърляне на предявените главни искове, съдът не разглежда евентуално
предявения осъдителен иск срещу ответника.
С оглед
изхода на спора и предвид цялостното уважаване на исковете спрямо ответника, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, същият следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 900,00 лева, от които 325,00 лева - в производството
по ч. гр. д. № 5511/2016 г. по описа на РС - Сливен, както и 175,00 лева -
държавна такса, 300 лева - депозит за вещо лице и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, направени в настоящото
исково производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ч.В.Й.,
ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р- н Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2 на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 598,10
лв. /петстотин деветдесет и осем лева и десет стотинки/, представляваща
главница - неизпълнено задължение по Договор за стоков кредит № 38406 от 11.07.2014
г., вземанията по който са прехвърлени на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД по
силата на Договор за цесия от 17.03.2017 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 22.11.2016 г. до оконателното й изплащане; сумата от 398,70 лв. /триста деветдесет и осем
лева и седемдесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2015
г. до 21.11.2016 г. и сумата от 120,00
лв. /сто и двадесет лева/, представляваща заемни такси, както и на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 83,93
лв. /осемдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.03.2015 г. до 21.11.2016 г., за които
суми са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 3718/16.12.2016
г. и изпълнителен лист от 16.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5511/2016
г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Ч.В.Й.,
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р- н Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, сумата от
900,00 лв. /деветстотин лева/, представляваща разноски по делото в
общ размер, от които 325,00 лева, направени в производството по ч. гр. д. № 5511/2016
г. по описа на РС - Сливен и 575,00 лв., направени в настоящото исково
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: