Решение по дело №9331/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260156
Дата: 27 август 2020 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20195330109331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260156                                  Година 27.08.2020                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХІІІ граждански състав

На тридесети юли                                                        две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 9331 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

                        Производството е по установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез п…си … К.. Е… С…. против П.А.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения о.. п. … В.Б., с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, към ответника, на следните суми, както следва: 2 147.28 лева , от които главница в размер на 800.00 лева, договорно възнаграждение в размер на 387.04 лева, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 960.24 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № …, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира разноски.

           Ищецът твърди, че на е сключен Договор за потребителски кредит № …..между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и П.А.Б.. Твърди, че


договорът е сключен при следните параметри:

Сума на кредита: 800 лв.;

Срок на кредита: 24 месеца;

Размер на вноската: 49.46 лв.;

Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %;

Годишен лихвен процент: 41.17 %;

Лихвен процент на ден: 0.11 %;

Общо задължение по кредита: 1187.04 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 960.24 лв.;

Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 40.01 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

Общо задължение: 2147.28 лв.;

Общ размер на вноска: 89.47 лв.;

 Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.

            Твърди, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

            Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценява доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клинетът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

           Твърди, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като на ….превело парична сума в размер на 800.00 лв. по посочена от длъжника П.А.Б. банкова сметка (***еренция: …..).

От своя страна длъжниците поемат задължение по Договор за потребителски кредит № ….., като го сключва за срок от …. месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 89.47 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца.

           Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № … длъжникът П.А.Б. дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема било предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Уговореното межу страните договорно възнаграждение било в размер на 387.04 лв.

           Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 960.24 лева.

            В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускането на кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било опционално, по избор на потребителя и зависели единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят могъл да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставял на ответника право да получи услуги, които не били свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а били свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, П.А.Б. си гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си , че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си, че ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които ответникът получил и все още получавал, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантирали спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Това, че пакетът от допълнителни услуги се закупувал по избор на потребителя било видно, освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на потребителски кредит и от това, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет, видно от приложените към настоящия отговор подбрани на случаен принцип договори за кредит.

            Възнаграждението не било цената на услугите, а било дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за кредит, а били по повод на същия. С оглед на гореизложеното, споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, първо, не било пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв могъл да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението е в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на споразумението не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.

           Твърди, че предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направила нито една погасителна вноска, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3.1. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: ,,...КР може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер...“, е обявена предсрочната изискуемост на Договора. На …….и на длъжника е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.

           Съгласно уговореното в ОУ при обявяване на предсрочната изискуемост на ДПК на някое от основанията по чл.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и таксите, дължими по чл. 17.4. ОУ.

           Към настоящия момент размерът на погасеното от П.А.Б. задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 0.00 (нула лева и нула стотинки).

           Твърди, че в настоящото производство, поради липса на материален интерес, „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД не претендирало следните суми, посочени в заявлението по чл. 410 ГПК: 5.93 лв. - лихва за забава, начислена на основание чл. 12.1. от ОУ; 30.00 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането на основание чл. 17.4. ОУ.

           Претендира само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

                       ОТВЕТНИКЪТ П.А.Б., чрез назначения о… п… …. В.Б., с отговора на исковата молба заявява, че оспорва по основание и размер предявените от „Профи кредит България“ ЕООД обективно съединени искове, като излага следните съображения в тази насока:

            На първо място оспорва твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост била обявена на ответника, тъй като липсвали доказателства приложеното уведомително писмо да е било изпратено и получено от него. Съгласно ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. по тълк.д.№ 88/2017г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. Договорът за кредит бил сключен на … за срок от … месеца. Падежът на последната вноска, съгласно погасителния план била …..

            На следващо място счита, че претенцията за заплащане на договорно възнаграждение в размер на 387,04 лв., било недължимо, тъй като погасителният план не следва да се прилага при предсрочна изискуемост на кредита. В този смисъл е ТР № 3/2017г. от 27.03.2019г. по тълк.д.№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, според което „Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. “

           По отношение на претенцията за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 960,24 лв. счита, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Подписаното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги било нищожно, като противоречащо на закона и добрите нрави. Съдържащите се в него и в чл. 15 от Общите условия уговорки касаят действия по усвояване и управление на кредита. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не разполага с възможност да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита. Извеждането на тези услуги в самостоятелно споразумение, в отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променяло естеството им, а представлявало единствено заобикаляне на закона - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Следователно уговорките за заплащане на допълнително възнаграждение за услугите, касаещи допълнителния пакет са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Отделно от това с подписване на споразумението потребителят се задължавал да заплати възнаграждение в значителен размер, надвишаващо размера на отпуснатия кредит, без да получава насреща равностойна престация. Заплащането е само за хипотетично предоставена възможност да поиска извършването на някоя от посочените услуги, които така или иначе той има по силата на самия закон. Т. нар. „пакет допълнителни услуги“ водел и до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. е неравноправна, следователно нищожна - чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. доколкото не е уговорена индивидуално, а е изготвена предварително, както е в конкретния случай - в Общите условия към договора за кредит.

             С оглед на гореизложеното, моли съда да отхвърли като неоснователни предявените искове.

                        От събраните по делото доказателства,  които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено следното:

            По делото е прието ч.гр.д. № ….. по описа на ПРС , от което се установява, че на … ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесната главница. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Длъжникът не е бил открит на известните по делото адреси, като заповедна му е връчена по чл.47 ал.5 от ГПК и след указания към заявителя за предявяване на иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок е предявен такъв за установяване на дължимост на сумата за главница.  В самата искова молба ищецът е заявил, че се е отказал да предяви иск за дължимостта на сумите: 5.93 лв. - лихва за забава, начислена на основание чл. 12.1. от ОУ и 30.00 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането на основание чл. 17.4. ОУ.

            С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.

            На ….ответникът е подал до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит – Профи кредит Стандарт в размер от 1 200 лв., срок на издължаване - …месеца, размер на месечна вноска 134,21 лв. и дата на погасяване … ден от месеца. На същата дата е подписана от ответника и декларация във връзка с обработката на лични данни и  Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

                       На  …..ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № …. по силата на който е предоставена в полза на ответника обща сума в размер от 800,00 лв. Уговорен е срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита 49,46 лв., ГПР – 49,90 % и годишен лихвен процент 41,17 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 1 187,04 лв. Избран е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 960,24 лв., платимо на вноски от по 40,01 лв. месечно. Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и споразумение е 2 147,28 лв, платима на вноски за срок от 24 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 89,47 лв., а падежът й е до 10-тия ден от месеца. Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги.  На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги  с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.

            От приетото, като доказателство и неоспорено от ответника извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ….. и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги, ответникът към … не е заплатил по кредита и споразумението нито една вноска и се дължи обща сума по договора за потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 2 147,28 лева

                        При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                        За да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за кредит, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни клаузи. 

                      Ответника, чрез назначения му о… п… В.Б. е  възразила, че предсрочната изискуемост е била обявена на ответника; оспорила е дължимостта на претенцията за заплащане на договорно възнаграждение в размер на 387,04 лева поради настъпила предсрочна изискуемост; оспорила е  заплащането на възнаграждението по споразумението за предоставяне на пакет  допълнителни услуги като нищожно и противоречащо на закона и добрите нрави.

                        С оглед на тези възражения, съдът констатира че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.  От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

                        По делото е представено Уведомително писмо на ищеца до ответника П. ИБ., с което същия да бъде уведомен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но няма доказателства същото да му е било връчено.

                        Отделнво от това съдът констатира, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.  Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 % /.

                        С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

                        В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.

                        Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.  Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В този случай с оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги.

                        В т. VІ от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 960,24 лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски крелит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 27.02.2018 г., са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 27.02.2018 г.  именно към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит.   В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.

                        Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на  960,24 лв. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги  в размер на  960,24 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/.

                        С оглед изложените съображения, то ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е в размер от 800,00 лв.,  доколкото към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът не заплатил на ищеца нито една вноска.

                        По отношение на разноските:

                        С оглед изхода на спора следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направени разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от предявения иск.

                        В хода на заповедното производство следва да бъдат присъдени по съразмерност такива в общ размер на 34,89 лева.

                        В настоящото исково производство, след като съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност в общ размер на 218,56 лева

                        С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.А.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения о… п… В.Б., че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез п.. К… Е.. С… има вземане спрямо него в размер на сумата от 800,00(осемстотин)лева, ведно със законна лихва  върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д № … по описа на ПРС,… гр. с. – 25.01.2019 г.  до изплащане на вземането, като до пълната претендирана сума в размер на 2 147,28 лева, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

            ОСЪЖДА П.А.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения о… п… В.Б., да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез п… К… Е… С…, сумата от 34,89(тридесет и четири лева и 89 ст.) лева разноски по направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № … по описа на ПРС,… гр. с.

           ОСЪЖДА П.А.Б….ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения о…. п…. В.Б., да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез п….К… Е… С…., сумата от 218,56(двеста и осемнадесет лева и 56 ст.)лева за настоящото исково производство.

                      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева- Гургова.

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.