РЕШЕНИЕ
№ 12653
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110124632 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „ДЗ” АД против ЗД „Б И” АД иск по чл. 411
КЗ – за сума в размер на 337,50 лв., за която се твърди, че представлява регресно вземане за
застрахователно обезщетение (в размер на 322,50 лв.), изплатено от ищеца в качеството му
на застраховател по договор за застраховка „Каско” и за щети на автомобил „П 107” с рег.№
СА ....А, причинени му при пътно-транспортно произшествие от 21.04.2017 г. в гр. София
от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” автомобил „Ш
Ф“ с рег.№ СО ....ВН, с включени ликвидационни разноски (в размер на 15 лв.), която сума
се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
(11.05.2022 г.) до окончателното изплащане.
От страна на ответника се твърди извършено на дата 04.08.2022 г. плащане.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
От страна на ищеца е заявено признание за полученото плащане. С оглед извършеното в
хода на производството плащане на претендираната сума за главница съдът приема, че
плащането отразява направено от ответника признание на задълженията. Плащането е факт,
настъпил в хода на процеса, който подлежи на съобразяване на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
като обуславя отхвърляне на иска.
Основателна е претенцията на ищеца за обезщетение за забава в размер на законната лихва
за период на забава от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането
1
(11.05.2022 г.- 04.08.2022 г.)
Относно разноските:
Съдебните разноски не са определени отнапред, зависят от изхода на съдебния спор и
основанието за тяхното присъждане е ГПК, а не материалния закон, поради което правилото
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и
най-после главницата, не е приложимо за тях. По аргумент от чл. 78, ал.2 ГПК ищецът има
право да получи присъждане на сторените от него съдебни разноски (50 ЛВ. –държавна
такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение), тъй като поведението на ответника е
станало повод за завеждане на делото.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б И” АД с ЕИК ....... да заплати на „Д З” АД с ЕИК........ законната лихва
върху сумата 337,50 лв. за период на забава от датата на завеждане на исковата молба
(11.05.2022 г.) до датата на изплащане на главното задължение в размер на 337,50 лв.
(04.08.2022 г.), както и сумата 150 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д З ” АД против ЗД „Б И” АД иск по чл. 411 КЗ за сума в
размер на 337,50 лв., претендирана като регресно вземане за застрахователно обезщетение (в
размер на 322,50 лв.), изплатено от „Д З ” АД в качеството му на застраховател по договор
за застраховка „Каско” и за щети на автомобил „П” с рег.№ СА......, причинени му при
пътно-транспортно произшествие от 21.04.2017 г. в гр. София от застрахован при ЗД „Б И”
АД по застраховка „Гражданска отговорност” автомобил „Ш Ф“ с рег.№ СО ....., с
включени ликвидационни разноски (в размер на 15 лв.)
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2