Решение по дело №514/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е във връзка с подадена касационна жалба от Н. И. П. от гр. Луковит, област Ловеч чрез пълномощник адв. И. В. от АК Плевен срещу Решение № 41/11.09.2024 г. на Луковитския районен съд, постановено по АНД № 1/2023 г.

По изложени твърдения за неправилност и назаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се иска неговата отмяна, както и отмяна на издаденото наказателно постановление (НП).

Касационният жалбоподател – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът по делото – ВПД Началник на РУ-Луковит при ОДМВР гр. Ловеч – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на същата.

Административен съд Ловеч, втори тричленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Луковитският районен съд (ЛРС) е изменил НП № 22-0297-000329/14.10.2022 г. на ВПД Началник на РУ-Луковит, с което на Н. П. е наложено административно наказание глоба в размер на сто лева на основание чл. 184, ал.5, вр. чл. 184, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от същия закон, като е намалил размера на наложеното наказание глоба на тридесет лева на основание чл. 184, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че жалбоподателят на посочените в НП дата и място в гр. Луковит е осъществил вмененото му административно нарушение, като е управлявал пътно превозно средство, което не е моторно (индивидуално електрическо ППС-во) с концентрация на алкохол в кръвта 2,55 на хиляда и нарушението е доказано. Съдът не е констатирал нарушение на процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на обжалваното НП. Издадени са от компетентни органи и в законоустановените срокове. Съдържанието им съответства на разписаното в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

За да измени НП, ЛРС е приел, че при правилно определена квалификация на нарушението, наказващият орган неправилно е приложил санкционната норма на чл. 184, ал.5, вр.ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на глоба в размер на сто лева. Според Районния съд санкционната норма, съответстваща на извършеното нарушение е тази на чл. 184, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер на тридесет лева. По тези съображения и позовавайки се на чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН е постановил решението, което е предмет на касационната жалба.

Решението е правилно.

В чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е регламентирана забраната за водачите да управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

По делото безспорно е установено, че на 20.08.2022 г. в 00:55 часа в гр. Луковит, [улица]Н. П. управлявайки индивидуално електрическо пътно превозно средство марка „ GIGINU“, е участвал в ПТП с лек автомобил, при което е пострадал тежко. Бил е транспортиран до ФСМП гр. Луковит, за да му бъде оказана медицинска помощ. Поради здравословното състояние на жалбоподателя не е могло да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Това наложило полицейски служител от РУ Луковит да издаде на жалбоподателя талон за изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. В лечебното заведение е била взета кръвна проба на П. от дежурен медицински екип в присъствие на полицейски служител. Резултатът от химическото изследване за алкохол на кръвта на жалбоподателя е бил 2.55 промила концентрация на алкохол.

Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от касационният състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства. Същото е издадено в съответствие с приложимите материално правни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. За да постанови своето решение, ТРС се е позовал на представените с административно наказателната преписка писмени доказателства. Обсъдени са показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. В. Й., Ц. Д. С. и Н. Л. Н., които правилно са били кредитирани от ЛРС с мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая правилен и обоснован е извода на ЛРС, че по никакъв начин не е опровергана доказателствената сила на съставения АУАН.

Районният съд е анализирал санкционната разпоредба, по силата на която е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя и е стигнал до извод, че тя не съответства на извършеното административно нарушение, и затова е приложил правилната такава - чл. 184, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е изменил НП в тази му част. Касационният състав напълно споделя мотивите на ЛРС в тази част и затова препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 от АПК.

С оглед изложеното, твърденията и възраженията в касационната жалба са неоснователни. Не са налице пороци на съдебния акт, които да са касационни отменителни основания.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41/11.09.2024 г. на Луковитския районен съд, постановено по АНД № 1/2023 г.

Решението е окончателно.