Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Русе,05.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Русе, VІ-ти наказателен състав в публично заседание на …..пети
юни ……през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ
при секретаря ЕЛКА ГОРАНОВА и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията
административно наказателно дело № 628/2020 г., за което съобрази,че
производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.И.И. ***, ЕГН ********** против наказателно
постановление № 20-1085-000344/25.02.2020 г. на
началник група в Сектор ПП Русе, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева.
Жалбоподателят и неговият процесуален представител молят съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
За Районна прокуратура - Русе редовно призовани,не се явява
представител и не вземат становище.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „В, М, С, ТКТ
и АМ”.Води се на отчет в Сектор ПП Русе и до 25.11.2019 г. има налагано до края
на 2019г. едно наказание за нарушения на ЗДвП, по което е реабилитиран.
Жалбоподателят
притежава л.а. “Мицубиши Спейс
Стар”, който закупува регистриран с договор за
покупко продажбана 16.09.2019 г., но регистрира промяната
в Сектор ПП и го предоставя за
управление на свид. О. – негов баща, който го използва за да превозва персонал
от заведение, находящо се до с. Тръстеник.
На 25.11.2019 г. около 08,15 ч. горепосоченият автомобил се движи по
главен път І-5 в посока гр. Бяла. На същия път, в района на км. 6+000 е
ситуиран автомобил на ОДМВР Русе,в който е поставена мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M-655. Точно в 08,15ч. автомобилът с рег.№ Р
2679 КМ преминава покрай мобилна система за видеоконтрол TFR1-M-543 със скорост 75 км.ч. Мобилната система
фиксира скоростта и видеозаснема автомобила. Издаден е електронен фиш № 3200172.
Впоследствие Ц. П. – мл. автоконтрольор
в Сектор ПП установява, че автомобилът, собственост на жалбоподателя е със
служебно прекратена регистрация и съставя
срещу И. акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП вр. чл.11 от Наредба І-45/2000 г. Актът му е връчен лично и жалбоподателят
не е възразил.
Въз основа на този акт за
установяване на административно нарушение е образувана прокурорска преписка, която
е изпратена на Сектор ПП Русе за продължаване на образуваното
административнонаказателно производство и реализиране на съответната
административнонаказателна отговорност. По-късно с обжалваното наказателно
постановление № 20-1085-000344 от 25.02.2020 г. началник Сектор ПП към ОД МВР
Русе на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на жалбоподателя минимално
предвидените административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Изложеното се установява от констатациите в АУАН,приложените в
преписката постановление на Районна прокуратура - Русе, справка за минали
наказания, показанията на разпитания свидетел О..
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,а разгледана по същество е основателна.
На първо място обжалваното наказателно постановление се явява
необосновано,тъй като изводите на наказващия орган не са изградени въз основа
на безспорни доказателства относно авторството на извършеното нарушение.Като не
е изпълнил задълженията си за разследване,при които да се установи по безспорен
и категоричен начин авторството на нарушението,наказващият орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила.Това нарушение е довело до
необоснованост на издаденото наказателно постановление.Видно от показанията на
свид. О. на датата, на която е направена снимката от TFR1-M-543 автомобилът е бил управляван не от
жалбоподателя.
Освен горното липсват доказателства за
субективната страна на нарушението, за което И. е санкциониран независимо чие е
авторството на деянието. От субективна страна за да е съставомерно деянието по
чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил форма на вина – пряк
умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това И.
да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на
общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината
са събрани единствено доказателства,че жалбоподателят съзнава,че има срок през
който трябва да извърши пререгистрация на закупения с договор автомобил и,че
ако го пропусне може да бъде глобен по административен ред,но не и
обстоятелството,че след негово бездействие в тази насока автоматично настъпва
дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран. Напротив – събрани са
доказателства които дават основание да се приемат за установени фактите,че
дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна система и
настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР,които могат
да го установят едва след справка, но по никакъв начин не може да стане
известен на дееца преди да предприеме неправомерното управление. Събраните
доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат,че И. не е съзнавал на общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от него. Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на
волевия,а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните
последици от действието си. Нито И., нито неговия баща са съзнавали че
управляват нерегистриран автомобил,тъй като автомобилът е бил с валидни
регистрационни табели и документи за собственост и с поведението си водачът не
е искал да наруши правилата за движение по обществените пътища ,а именно
движение само на регистрирани превозни средства. По тези съображения съдът
намира,че не са осъществени субективните признаци на престъплението и И. следва
да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по обвинението по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.
При служебното прекратяване на регистрацията,наказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл.143 ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията.Не е изпълнил и задължението
си по ал.11 да изиска и получи регистрационните табели.Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на
нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него
действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването
на тези последици.Липсата на субективна страна от състава на нарушението по
чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието несъставомерно.Като е приел обратното
наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт и като такова обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени.
Изследвайки горните обстоятелства съдът
намира,че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и като такова следва да се отмени
изцяло, а на жалбоподателя да се
присъдят направените разноски за адвокат в размер на 400лв. Разноските не
следва да се редуцират,тъй като освен глоба на жалбоподателя е наложено и
наказание лишаване от права.
Предвид горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-1085-000344/25.02.2020
г. на началник група в Сектор ПП Русе, с което на И.И.И. *** ЕГН ********** на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер ДВЕСТА лева.
ОСЪЖДА Сектор ПП към ОД МВР Русе да заплати на И.И.И. *** ЕГН **********
сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14 –
дневен срок от днес по отношение на жалбоподателя, а по отношение на
административнонаказващия орган - в 14 - дневен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: