РЕШЕНИЕ
№ 17.06.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І - ви граждански
състав
На 05.06. 2019 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Е. Стоилова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 719 по описа за
2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: *** против „Е.Б.Е.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
всеки двама членове на управителния съвет. Ищецът твърди, че получил фактура № ***
на стойност 100,40 лева, с искане за заплащане на процесната сума, която била
начислена „вследствие на установено неизмерване“ за електромер Карат Дигитрон
М02, за период 01.07.2017 г. - 24.08.2017 г. Сочи, че за подобно едностранно
твърдяно установяване не бил уведомяван. За нейното съществуване и начислена
стойност узнал постфактум в края на месец февруари 2019 год. Твърди, че през
спорния период, дори не били посещавали вилния имот, поради което практически
било невъзможно подобно потребление на ел. енергия. Посетил клиентския център
на ответника и от там дали копие от фактурата, като заявили, че същата била
начислена на 14.02.2019 г., като дължима на основание чл. 47 и чл. 51 от ПИКЕЕ.
На ищеца била отказана каквато и да било информация относно спорното вземане.
Служителите на ответника в центъра за работа с клиенти напътили ищецът да
заплати сумата и да заведе дело, за да не бъде прекъснато ел. захранването.
Указано му било, че сумата била начислена на основание процедури по реда на чл.
42-47 от ПИКЕЕ. Твърди, че такива правни норми към 14.02.2019 г. не
съществували и позоваването на ответника на нищожна правна норма не
представлявало основание за доставка, начисляване и плащане на спорната сума. Ответникът
незаконосъобразно начислил процесната сума и то при изразено категорично
становище от страна на разпределителното
дружество за нищожност на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на
количествата електрическа енергия. Твърди, че ответникът претендирал сумата без
правно основание, без наличието на измерване посредством годен и сертифициран
СТИ по реда на ЗИ, без наличието на доставка в този размер, установена по реда
на лиценза, изискващ верен и ежемесечен отчет и без наличието на валиден
договор за доставка на ел.енергия досежно ищеца за посочения във фактурата
имот. Лицензиантът, съгласно издадения му лиценз, имал право само и единствено
да продава ел. енергия, но не и да принуждава потребителите да заплащат суми
чрез спиране на ел. захранването им. Тъй като се касаело за дейност, която
можела да бъде извършвана само след получаване на съответната лицензия, то
съвсем ясно било, че след като „ЕВН България Електроразпределение“ АД,
понастоящем преименувано на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ -ЮГ“ нямало правомощия да
продава ел. енергия на населението, още по-малко имал правото да коригира
сметки за вече потребена и платена ел. енергия. Начинът и методиката, по които
била начислена сумата по посочената партида били неправилни и незаконни.
Доставчикът на ел. енергия не представил на ищеца конкретни данни и доказателства,
че на процесния адрес електрическата енергия се измервала от законно монтирано,
сертифицирано по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване
средство за търговско измерване (СТИ) - електромер, който касаел абонатен номер
и партида, по която ищцовото дружество да отговаря. Размерът на паричната сума
по корекцията бил произволно определен, при това от лице без пълномощия за
това. Новата нормативна уредба,
съдържаща се в Правила за измерване количеството електрическата енергия, в сила
от 22.11.2013 г. предвиждала възможност за служебна корекция по партида на
потребителя едва след като се докажела неговата вина за твърдяното от
лицензианта и оспорвано от ищеца неправилно измерване. В тази връзка оспорвал
като нищожни чл. 54, ал. 2, т. 3 от Общите условия на ЕВН ЕР, тъй като с тези
норми на потребителя било вменено задължение, чието изпълнение законът поставял
да зависи от волята на трето лице (ЕРП), което само по себе си представлявало
неравноправна норма по смисъла на Закона за защита на потребителите. Всяко
претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани в
отсъствието на представител на ищеца и без негово знание неизправности на
измервателните средства, било неоснователно и представлявало злоупотреба с
монополно положение. Нито в Закона за енергетиката, нито в договорите за
продажба на ответника не била предвидена твърдяната отговорност в размер на
процесната сума. Доколкото ответникът би се позовал на аналогично правило,
прието в общите му условия, или в правило, съдържащо се в общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД счита, че същите били нищожни,
противоречащи на императивни правни норми, регламентиращи правилата за разпределение
на риска при продажба на родово определени вещи, освен това противоречали на
интереса на потребителя. Прилаганата от дружеството процедура за начисляване на
„корекционни суми“ върху вече платени месечни сметки била неправомерна и се
обосновавала на нищожни правни норми. Претендираната сума била недължима и
формирана в нарушение на чл. 13 на Директива 2006/32/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, която отменяла
Директива на Съвета 93/76/ЕИО изискваща сметките да се изготвят от
енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и
фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление,
като информацията следва да бъде представена по ясен и разбираем начин. В
изпълнение на нормата месечната сметка следвало да осигурява необходимата
информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат
подробно описание на текущите енергийни разходи и тяхната стойност. Сметките
въз основа на действителното потребление следвало да бъдат изготвяни толкова
често, че да позволят на потребителите да контролират консумацията си на
енергия. В противоречие на тези императивни разпоредби, монополното предприятие
изготвяло „прогнозни сметки“ за презюмирани количества енергия, която не била
месечно доставяна, месечно измервана и месечно потребена на адреса. Въз основа
на лицензионния режим и решението на ДКЕВР относно месечното отчитане на доставена
и потребена енергия, сумата била недължима и на това основание, като съставена
в нарушение на законовите изисквания. От съда се иска да постанови решение, с
което на основание чл. 124 от ГПК да установи, че Г.Г.Н., ЕГН **********, не
дължи на ответника „Е.Б.Е.“ ЕАД сумата от 100,40 лв. (сто лева и четиридесет
стотинки), претендирана по фактура № *** за период 01.07.2017 г. - 24.08.2017
г., служебно начислена по негоден електромер Карат Дигитрон М02 при липса на
доставка на стока или услуга на тази стойност и правно основание за
начисляването ѝ. Претендира за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Твърди, че на
24.08.2017 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг)
извършили проверка на електромер № ***, отчитащ доставената електрическа
енергия в обекта на ищеца с ИТН ***. Проверката била извършена от двама
служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера, поради
възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху средството за
търговско измерване. Служителите демонтирали електромера и го поставили в
безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в
независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран
нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било
установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в рамките
на допустимата от +/- 2 % . За тези действия, извършилите проверката лица
съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № 387191/24.08.2017 г.. Въпреки настоятелните опити на
служителите на ЕР Юг да открият представител на клиента, такъв не бил намерен,
след което протоколът бил съставен и приподписан от двама свидетели. Процесният
електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология
(БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на
лабораторията е, че електромерът не отговарял на метрологичните изисквания
поради извършената манипулация, както и бил установен точният процент на
отрицателна грешка, с която измервал
потребяваната ел. енергия. За посочените констатации бил изготвен от БИМ
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско
измерване № 1221/01.08.2018 г., приложен към настоящия отговор. С оглед на
описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките,
описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа
мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване
на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 б. А от ПИКЕЕ, като
начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от
545 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване,
изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) била 100,40 лв. с ДДС. Периодът от време, за който
била извършена корекцията бил 54 дни, като първата дата - 01.07.2017 г. -
началото на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията
на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни
корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана
манипулацията, последната дата била датата на извършената техническа проверка
24.08.2017 г. ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя
страна издало и процесната фактура № ***. С писмо с изх. № 7026234/ 14.02.2019г.
изпратило на адреса за кореспонденция на клиента уведомление за извършеното
допълнително начисление. КЕВР имало правомощието да приеме правила за измерване
на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентирали
условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР била приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от
2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване
на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл.
51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Счита за неоснователни
доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно бил извършил това
въздействие и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия,
обаче, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно
корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който
крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена
корекция на сметката му. Тъй като били налице всички изискуеми от закона
предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния
случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в
полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Страните, редовно призовани за датата
на съдебното заседание, с депозирани
предварително писмени становища поддържат изложеното в исковата молба и
отговора. Ответното дружество направи възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е клиент
на ответното дружество с ИТ № *** и клиентски номер *** с
адрес на потребление: ***.
От приетия по
делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № *** г. се установява, че на посочената дата 24.08.2017 г.
двама служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД в присъствието на
двама свидетели извършили проверка на обекта на ищеца на електромер с фабр. № ***.
Служителите демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с цел същият
да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на
мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов. Протоколът е подписан от
лицата извършили проверката и от двамата свидетели.
В съставения
констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за
измерване № 1221/01.08.2018г. на БИМ,
Главна дирекция “Мерки и измервателни
уреди“, Регионален отдел – С., сектор ЕВРО е отразено, че бил осъществен достъп
до вътрешността на електромера. Изменена била електротехническата схема. На
електронната платка имало допълнително присъединен електронен компонент. По
този начин били изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и преминаващата
през него електрическа енергия се измервала с отклонение, извън границите на
допустимото.
На 02.02.2019г.
е издадена Справка за коригиране на
сметката за електроенергия на ищеца с подробно посочени: период; енергия
за доначисляване в кВтч и цена с ДДС.
Видно от фактура № *** на ищеца са
начислени 545 кВтч електроенергия на
стойност 100,40 лв. с ДДС, за отчетен период 01.07.2017г. – 24.08.2017г., които
трябвало да се заплатят до
25.02.2019г..
Страните не спорят, че сумата не била
платена от ищеца.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на претендираното от ответното
дружество вземане за сумата от 100,40
лв., представляваща начислената допълнителна сума по фактура № ***, електрическа енергия за електромер с фабричен № ***, за периода от 01.07.2017г.
– 24.08.2017г..
В доказателствена тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване
основанието на вземането си, а ищецът следва да установи основателността на
възраженията си, че вземането не съществува.
Ищецът е потребител
на електрическа енергия в имот в ***.
На изследване подлежи твърдението на ищеца, че не дължи сумата от 100,40 лв., поради изначална липса
на основание за заплащането ѝ.
Ответникът твърди, че сумата е начислена на основание чл.
83, ал. 1. т. 6 от ЗЕ, във връзка с 51, ал. 1 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (обн. ДВ. бр. 98 от 12.11.2013 г.) ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ.
Следва да се има предвид, че едностранна корекция на оператора е допустима, но
при наличието на следните предпоставки: предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел. енергия; спазването на правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.
Съгласно изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г.,
в ал. 2, т. 6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции
на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника. Ответното дружество
не е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83 ал. 1, т. 6
ЗЕ, а именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила
за измерване на количеството (ПИКЕЕ). В случая не е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация, доколкото и в заварените общи условия е предвидено задължение за
уведомяване, но липсва уреден ред за това. (В този смисъл Решение №
173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т.о. и др.).
По посочените съображения съдът намира, че ответното
дружество не е имало основание да извърши корекция на сметката на ищеца и
предявеният иск за недължимост на сумата се явява изцяло основателен и доказан.
При този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, както следва -
50 лв. заплатена държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение,
който съгласно договора за правна защита и съдействие са в размер на 350 лв..
Процесуалният представител на ответника направи възражение за прекомерност на
възнаграждението на адвоката на ищеца на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ с
оглед цената на иска, която е 100,40 лева, адвокатското възнаграждение в
минимален размер се изчислява на 300 лева,
до който размер следва да се намали адвокатското възнаграждение, с оглед
фактическата и правна сложност на делото,
многобройната практика по идентични казуси, приключване на делото в едно
съдебно заседание.
Водим от
изложеното, РС-К.
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че не дължи
на „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК *********, представлявано от М.М.М.-Д., Р.Д. и Ж.П.С. -
заедно от всеки двама членове на УС сумата от 100,40 лв., представляваща
допълнително начислена електрическа енергия за електромер с фабричен № ***, по фактура №
***,
за отчетен период от 01.07.2017г. – 24.08.2017г., с място на потребление: ***, за
партида с клиентски номер № **********, ИТН ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК *********, представлявано от М.М.М.-Д., Р.Д. и Ж.П.С. - заедно от всеки
двама членове на УС,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по
делото разноски в размер на 350 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и
300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение .
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: