№ 107
гр. Средец, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20252170100281 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от "Неткредит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1797, район
Изгрев, ул.Лъчезар С. № 3, ет.10, представлявано от законния представител И. Н. Христова -
Станкова, в качеството и на управител, чрез гл.юрисконсулт П.П., с ел. адрес за връчване:
чрез ССВ , против А. С. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. Дебелт, общ.Средец, ****. Иска се
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 743лв.- дължима и
неплатена главница по договор за кредит № 202107170145460058/17.07.2021г. , ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
процесуалния му представител адв. Н. Р.-БАК. Счита се , че искът е допустим, но частично
основателен. Твърди се , че процесният договор за кредит е недействителен на основание
чл.23 от ЗПК, поради което длъжникът дължи само главница, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба, като след приспадане на извършените от ответника
плащания дължимата главница възлизала на сумата от 507 лв. , а не на 743лв., както е
посочил ищецът. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
1
договор за потребителски кредит № 202107170145460058 от 17.07.2021 г., по силата на който
на ответника е предоставена парична сума в размер на 1000 лв. Договорът за заем е реален
договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като с оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че заемната сума е
предадена на кредитополучателя-разписка от системата за електронни плащания Ипей от
17.07.2021г., приложена по делото, което обстоятелство се потвърждава и от извършената по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Безспорно е и обстоятелството, че ответникът е извършил плащания по договора в общ
размер на 493 лева, като от тях са погасени 145,77 лева –възнаградителна лихва и 347,23
лева- главница.
В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 1236 лева за срок от 12
месеца, като последната вноска е дължима на 18.07.2022г. Фиксираният годишен лихвен
процент е 41,05 %, годишният процент на разходите – 49,72%. Представен е погасителен
план, в който са посочени размера на месечните вноски и падежа за погасяването им.
Съгласно разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора). ГПР по кредита се изчислява по
формула, съгласно приложение № 1 като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. В ал.4 от цитираната правна норма е въведена
забрана за петкратно превишение на ГПР над законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС на РБ. Нарушаването на тази забрана е скрепено със
санкция, която е разписана в чл.19, ал.5 от ЗПК – нищожност на клаузите в договор, които
надвишават определения минимум. Понятието „общ разход по кредита“ е дефинирано в §1,
т.1 от ДР на ЗПК. Това са всички разходи по кредита, включително лихвите, комисионни,
такси, възнаграждения на кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителните услуги,
свързани с договора за кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.
В конкретния случай, в договора е посочен ГПР в размер на 49,72%. В чл.4 , ал.3 от
договора е посочено задължение на заемателя в съответния срок да предостави на кредитора
гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия. В случай, че
длъжникът не предостави гаранция в този срок съобразно разпоредбата на чл.6 дължи
неустойка в размер на 1080 лева, която се начислява на месец, считано от изтичането на
срока , дължи се за времето , през което кредитът е без осигурена гаранция и начислената
неустойка се плаща заедно със следващата погасителна вноска съобразно погасителния план.
2
Тази неустойка, платима от кредитополучателя, представлява друг вид разход по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗПК, който трябва да бъде отнесен към ГПР. Така включена в погасителния
план същата представлява скрита възнаградителна лихва и с нея кредиторът в
действителност увеличава възнаграждението по кредита, което е забранено от нормата на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Действително нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия
договор, когато тези части са заместени по право от повелителните правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните части.
В конкретния случай обаче, недействителността на договора следва от нормата на чл.22 от
ЗПК, която въвежда недействителност на целия договор, ако не е изпълнено някое от
изискванията за неговото съдържание, между които е и това по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
същата се преценя към момента на сключване на договора, поради което е без значение , че
процесната неустойка не се претендира.
Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Според правилото на чл.23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този
смисъл Решение №50013/05.08.24г. по т.д.№1646/22г. на ВКС, във връзка с решение на СЕС
от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и Решение №491/23.07.24г. по гр.д. №1767/2023г. на
ВКС.
По изложените съображения договорът за кредит е изцяло нищожен и потребителят следва
да заплати само чистата стойност, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
Следва да се приспаднат от чистата стойност на главницата от 1000 лв. извършените
плащания от длъжника, както следва: сумата от 493лв., поради което дължимият и неплатен
размер на главницата се явява сумата от 507 лв.
При този изход на делото съдът следва да се произнесе по претенцията на ищеца за
разноски, като съразмерно уважената част на исковете следва да се присъди сумата от
264,77лв.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част, а именно-127,04 лв.
Поради това съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА А. С. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. Дебелт, общ.Средец, ****,ДА ЗАПЛАТИ на
"Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.
1797, район Изгрев, ул.Лъчезар С. № 3, ет.10, представлявано от законния представител И.
Н. Христова –Станкова, сумата от 507 лв./петстотин и седем лева/-дължима и неплатена
главница по договор за кредит № 202107170145460058/17.07.2021г. , ведно със законната
лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда на 02.06.2025г. до окончателното
изплащане на задължението. ОТХВЪРЛЯ претенцията за дължима и неплатена главница за
разликата над 507 лева до претендирания размер от 743 лева , като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА А. С. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. Дебелт, общ.Средец, ****, ДА ЗАПЛАТИ
на "Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.
1797, район Изгрев, ул.Лъчезар С. № 3, ет.10, представлявано от законния представител И.
Н. Христова –Станкова, сумата от 264,77лв. –деловодни разноски, съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА "Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к. 1797, район Изгрев, ул.Лъчезар С. № 3, ет.10, представлявано от законния
представител И. Н. Христова –Станкова , ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Ж., ЕГН **********, с
адрес: с. Дебелт, общ.Средец, ****, сумата от 127,04 лв. –деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4