Решение по дело №939/2008 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 87
Дата: 17 март 2010 г.
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20084310100939
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 Ð     Å     Ш     Е    Н    И    Е

                                     

                                       гр.Ловеч, 17.03.2010 год.            

                  

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

                                      

ËÎÂÅØÊÈ ÐÀÉÎÍÅÍ ÑÚÄ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести ñúñòàâ, â закрито заседание на седемнадесети март, äâå õèëÿäè è десета ãîäèíà, â ñúñòàâ :

 

                             ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË: ÍÀÒÀËÈß ÐÀÉÊÎÂÀ-АТАНАСОВА    

 

ïðè ñåêðåòàðÿ МАРИЯ КАРАЛАШЕВА, êàòî èçñëóøà äîêëàäâàíîòî îò ñúäèÿòà ãð.äåëî №939 ïî îïèñà çà 2008 ãîäèíà, çà äà ñå ïðîèçíåñå, ñúîáðàçè :

 

          Производство за поправка на очевидна фактическа грешка с правно основание чл.247 от ГПК.

          Ловешкият районен съд, шести граждански състав, се е произнесъл с решение №132/08.04.2009 год. по гр.дело №939/2008 год., с което е осъдил “Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч, представлявано от Управителката Милка Вълкова да заплати на М.К.В. сумата 225 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за периода от 05.04.2005 год. до 05.04.2008 год., ведно със законната лихва върху нея, начиная от 11.08.2008 год. до окончателното й изплащане, като иска до пълния претендиран размер на сумата от 660 лева е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Осъдил е дружеството да заплати на В. също и сумата 231,42 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 11.08.2008 год. до окончателното й изплащане, отхвърляйки иска до пълния претендиран размер на сумата от 440 лева като неоснователен и недоказан.  С решението си съдът е отхвърлил предявеният за съвместно разглеждане в процеса насрещен иск, предявен от “Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч против М.В. за заплащане на сумата 850 лева, представляваща нанесени щети, на основание чл.203 от КТ, като неоснователен и недоказан. Осъдил е  “Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч да заплати на М.К.В. сумата 41,49 лева съдебно-деловодни разноски, изчислени по съразмерност и компенсация, а по сметка на ЛРС да заплати общо сумата 100 лева, от които 50 лева възнаграждение за вещо лице и 50 лева държавна такса върху уважените обективно съединени искове.

          По повод подадена въззивна жалба от “Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч решението на първоинстанционния съд е обжалвано пред въззивната инстанция, която се е произнесла с решение №217/31.07.2009 год. по в.гр.д.№360/2009 год. по описа на ЛОС, където в производство по чл.258-273 от ГПК е потвърдено решение №132/08.04.2009 год. на ЛРС, постановено по гр.дело №939/2008 год. по описа на същия съд, в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от “Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч против М.К.В. ***, насрещен иск, за заплащане на сумата от 850 лева, претендирана като обезщетение за нанесени имуществени вреди. В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано. Решението на ЛОС е окончателно и не подлежи на обжалване, от което следва извода, че решение №132/08.04.2009 год. по гр.д.№939/2008 год. на ЛРС е влязло в законна сила.

          Настоящият съдебен състав е сезиран с молба от “Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч, в която се изтъква, че в решение №132 по гр.д.№939/2008 год. на ЛРС е допусната очевидна фактическа грешка, т.е. несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Същата се изразявала в погрешното посочване в решението на съда размера на присъдената сумата от 225 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за периода от 05.04.2005 год. до 05.04.2008 год., ведно със законната лихва, което не съответсвало на заключението на вещото лице. Позовава се на стр.3 от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което районният съд приел като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, където размерът на обезщетението, което ищецът следвало да получи за неизползван платен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ възлизал в размер на 225 лева. Но вещото лице след като е анализирало счетоводните документи на  “Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч, отнасящи се до исканията на ищеца е дало заключение, което съдът е приел, но не е правилно отразил т.2 от заключението /стр.4/ в решението, поради което е допусната очевидна фактическа грешка.

          Моли, на основание чл.247 от ГПК да се извърши поправка на ЯФГ относно изплащане на сумата 225 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, която била изплатена на ищеца и доказана в заключителната част на експертизата от в.л. в т.2. Сумата, която ищецът трябвало да получи била в размер на 231,42 лева отразено в заключителната част от в.л. в т.3 по делото.

          При действие нормата на чл.247, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от М.В., в който той споменава, че приема за достоверно и компетентно заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, така както и решението по гр.д.№939/2008 год. по описа на ЛРС. Намира, че то е окончателно.

          Анализирайки данните по делото съдът намира, че искането на “Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч за поправка на очевдна фактическа грешка не е ограничено със срок и е допустимо за разглеждане от съда, постановил първоинстанционното решение. По същество обаче то следва да се остави без уважение, тъй като само явното несъответствие между действителния смисъл на съдебния акт и изразеното в писмения текст представлява очевидна фактическа грешка и подлежи на поправяне от съда, който го е постановил. Присъждането на нещо извън искането не е очевидна грешка и не може да се поправи от съда, издал решението – Р №629-82-1, Сб.1982, с.47. Очевидно, е че ответното дружество иска присъждане на сума на ищеца за едно от обезщетенията на база, изчисленията на вещото лице по допусната в първоинстанционното производство съдебно-икономическата експертиза, но в случая това не може да се третира, като очевидна фактическа грешка, тъй като такава ще е налице, когато е допусната грешка в диспозитива на решението, която не е резултат на мисловна дейност на съда и от мотивите на решението ясно се вижда, че мисълта на съда е била една, а в диспозитива е изразена в друг смисъл – Р №3202-82-2, Сб. 1982, с.131. Тъй като в случая не е налице налице противоречие между диспозитива и мотивите на първоинстанционното решение и в тази си част същото като необжалваемо пред ЛОС е влязло в законна сила, то и не е налице очевидна фактическа грешка. В случай, че някоя от страните в гражданския процес счете, че се касае за правна грешка, то същата може да се поправи само по пътя на обжалването, което е сторено от ответната страна.

          При това положение съдът намира, че молбата на “Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч за допускане поправка на очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл.247 от ГПК, в решение №132/08.04.2009 год. по гр.д.№939/2008 год. по описа на ЛРС, касаеща размера на присъдената сума от 225 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за периода от 05.04.2005 год. до 05.04.2008 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.08.2008 год. до окончателното й изплащане, следва да се остави без уважение, като изцяло неоснователна и недоказана.

          Водим от тези съображения, съдът

 

 

                                                      Р  Е  Ш   И   :

 

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч, ул.”Търговска”Е№70, ет.8, представлявано от Управителката Милка Вълкова за допускане поправка на очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл.247 от ГПК, в решение №132/08.04.2009 год. по гр.д.№939/2008 год. по описа на ЛРС, касаеща размера на присъдената сума от 225 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за периода от 05.04.2005 год. до 05.04.2008 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.08.2008 год. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНЕ И НЕДОКАЗАНА.

          Решението може да се обжалва пред ЛОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :