Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 256 14.09.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд граждански състав
На
тринадесети август Година две хиляди и двадесета
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от
С.Михов
търговско
дело номер 175 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по повод
предявен иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД от „Анхиало 2010“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. „Бунар Хисар“ №
1, представлявано от К С С, със съдебен адрес за връчване на призовки,
съобщения и съдебни книжа: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 18, ет.2 - чрез адв.
Веселина Василева и адв. Н.С. против Н.Б.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник адв. Г.С. ***, със съдебен адрес:***,
да бъде развален сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 72, том III, рег. № 1528, дело № 439/2013г., на
нотариус рег. № 289 от НК с район на действие РС-Поморие, с който е прехвърлено
правото на собственост върху обект за търговска дейност: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 57491.502.306.1.7 по КК и КР на гр. Поморие, община
Поморие, област Бургас, одобрени със заповед № РД-18-36 от 29.04.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК и с последно изменение на КК и КР, одобрено със
заповед № КД-14-02-762 от 26.04.2012 г. на началника на СГКК гр. Бургас, с
адрес на имота: гр. П, п.к. 8200, ул. „* I” № 73, етаж 0, находящ се в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 57491.502.306, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от
40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
57491.502.306.1.9, под обекта: няма; над обекта: 57491.502.306.1.1, ведно със
съответните идеални части от общите части и правото на строеж, поради
неизпълнение от страна на ответника, както и да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 19.11.2013 г.
страните сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот с нот. акт № 72,
том III, peг. № 1528, дело № 439/2013г., на нотариус, peг. № 289 от НК, по
силата на който на ответника било прехвърлено правото на собственост върху
обект за търговска дейност с идентификатор 57491.502.306.1.7, срещу което
ищцовото дружество следвало да получи продажната цена, както следва: 4 650 лв.,
платени преди сключване на нотариалния акт, а остатъкът от 41 040 лв. – на
равни месечни вноски в размер от по 10 % от продажната цена, до пълното ѝ
изплащане. Твърди се още, че в срока до 19.09.2014 г., ищцовото дружество не е
получило нито една от следващите вноски от цената, като купувачът отказал да
плати. Считано от 19.09.2014 г. е налице забава за изпълнение, която трае
повече от четири години, предвид което изпълнението на задължението към
настоящия момент е напълно безполезно за ищеца. В исковата молба се съдържа
изявление на ищеца-продавач по смисъла на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД за разваляне на
договора, обективиран в посочения нотариален акт.
Ответникът с депозирания отговор на исковата молба,
чрез процесуалния си представител,
оспорва предявената искова претенция. Посочва, че е изпълнил задължението си по
нотариалния акт, като плащането било извършено в брой и прието от ищеца, който
го осчетоводил. Сочи в подкрепа на твърденията си ревизионен доклад, от който
било видно, че ищцовото дружество е отчело приходи от продажба на процесния
имот, съгласно фактура № 141/ 01.12.2013 г. на стойност 45 600 лв. Счита, че
осчетоводяването представлява извънсъдебно признание на неизгодния за ищеца
факт, че плащането е получено много преди настъпването на падежа на цялото
вземане. Твърди се още, че към датата на получаване на обезпечителната заповед,
ответникът не е разполагал с ревизионния доклад, нито с разписка за плащането в
брой, поради което на 05.04.2019 г. платил повторно, като превел остатъка от
продажната цена по нотариалния акт на ищеца, който го уверил, че ще оттегли иска.
На 08.04.2019 г. ищецът върнал парите по сметка на ответника и го уведомил, че
това плащане било безполезно за него и било заведено дело за развалянето на
договора. Ответникът бил съдружник и управител в ищцовото дружество до
19.02.2019 г. и до тази дата, другият съдружник и управител К С, не е имала
претенции към него досежно тази сделка. Позовава се на редица вътрешни
взаимоотношения между дружеството и себе си, както и лични такива с другия
управител и съдружник С. Счита, че липсва основание за разваляне на договора,
тъй като цената била платена. В условията на евентуалност моли съда на
основание чл. 87 ал.3, изр. второ от ЗЗД да му бъде определен срок за
изпълнение на задължението по нотариалния акт.
Ищецът, с допълнителната искова молба, излага
становище относно наведените с отговора на исковата молба доводи на ответната
страна. Оспорва твърденията за плащане на продажната цена. Сочи, че е налице
уговорка за плащане по банков път, респективно ако е налице плащане в брой, в тежест
на ответника е да представи писмен документ за същото, като нито във фактура №
141/ 01.12.2013 г., нито в ревизионния доклад се съдържат признания за плащане.
Отчетеният и осчетоводен приход от продажбата е в съответствие с действащите
счетоводни стандарти за този вид стопански и счетоводни операции, съгласно
Закона за счетоводството. Заявява, че осъществено в хода на делото плащане на
остатъка от цената - на 05.04.2019 г., се явява напълно безполезно за ищцовото
дружество, а в чл. 87 ал. 2 от ЗЗД е изрично уговорено правото за разваляне на
договора, без да се дава срок на длъжника, когато поради забавата на длъжника
изпълнението е станало безполезно, какъвто бил и настоящият случай. Останалите
аргументи относно вътрешните отношения на страните, както и отношенията им във
връзка с дружеството, в което са били съдружници, счита за неотносими към
спора. Посочва, че не са налице предпоставките за даване на срок на длъжника да
изпълни задължението си.
С допълнителния отговор ответникът поддържа
становището си, че цената е платена в брой, респективно същата е платена
повторно по банков път преди получаването на исковата молба с изявлението в нея
за развалянето на договора. Счита представените с допълнителна искова молба
доказателства за неверни, съставени единствено за целите на процеса.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което
да уважи иска, като присъди и направените съдебни разноски. В подкрепа на
исковата претенция ангажира съдебно-счетоводна експертиза. Подробни доводи бяха
развити в писмени бележки.
В съдебно заседание ответната страна, чрез
процесуалния си представител, поддържа направените възражения и счита, че съдът
следва да отхвърли предявения иск за разваляне като неоснователен, респективно
да определи подходящ срок, в който ответникът да заплати остатъка от продажната
цена, като бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа
на защитната си теза ангажира съдебно-счетоводна експертиза и свидетелски
показания. Подробни доводи бяха развити в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Исковата молба е допустима, като подадена от лице,
което има правен интерес. Предявеният иск е с правно основание в чл.87 от ЗЗД.
Установява се от приложения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 72, ***. на нотариус с район на действие РС-Поморие /л.5-6/,
че Н.К. е закупил от ищцовото дружество описания недвижим имот за сумата от
45600 лв. с ДДС, от които 4 560 лв., платени по банков път преди сключване
на договора, а остатъкът се задължил да заплати по банков път на ежемесечни
равни вноски от по 10% от продажната цена. Според заключението на вещото лице,
сумата от 4 560 лв. действително е била платена по банков в деня на
сключване на нотариалния акт. Други плащания не са отразени в счетоводството на
ищцовото дружество и не се представят документи за такива. За продажбата е била
съставена фактура № 141/ 01.12.2013г. на стойност 45 600 лв. /л.63/.
От приложения по делото непълен ревизионен доклад
/л.35-37/ се установява, че при извършена проверка на всички разходни и
приходни документи и тяхното отразяване по счетоводни сметки, няма различие
между оборотите по сметките в оборотната ведомост и отчета за приходите и
разходите за 2013г. За периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. ищцовото дружество е
отчело приходи от продажба на обект, намиращ се в гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 73 с фактура № 141/ 01.12.2013г. на стойност
45 600 лв.
В заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице е отразило, че фактурата е била осчетоводена от
ищцовото дружество на 01.12.2013г., като е отчетен приход на стойност 45 600
лв. Пояснява, че приходът възниква в момента на съставяне на фактурата
независимо дали сумата е постъпила или не, като времето на формиране на прихода
и на паричния поток може и да не е едно и също. Вещото лице установява, че
освен плащането в размер на 4 650 лв., в счетоводните регистри на „Анхиало
2010“ ООД няма отчетено друго плащане по фактура №141/01.12.2013г. и не
съществуват други първични счетоводни документи, в които да са отразени
плащания по фактурата. Остатъкът за плащане е в размер на 41 040 лв. Посочва се
също в заключението, че в ревизирания период е извършена проверка на всички
разходни и приходни документи и тяхното отразяване по счетоводни сметки. Не е
установено различие между оборотите по сметките в оборотната ведомост и ОПР за
годините в ревизирания период - 01.01.2012г. и 31.12.2013г. Вземането към
ответника Н.К. е било декларирано към момента на извършване на проверка от
страна на компетентните данъчни органи. Декларираните вземания към трети лица в
периода 2014-2019 г. са посочени от вещото лице в табличен вид, като вземането
към Н.К. в размер на 41 040лв. фигурира през целия период 2013-2018г.
От направена служебна справка в Търговския регистър се
установява, че на 05.10.2012г. К С и Н.К. придобили по 50% от притежаваните от
ТПК „Анхиало-92“ дружествени дялове в ищцовото дружество „Анхиало 2010“ ООД, с
което стават единствени съдружници и управители на последното до 19.02.2019г.
Според показанията на свидетеля Жечка Китанова – съпруга
на ответника, К.С закупила 50 процента от „Анхиало-92“ и станала съсобственик,
но поради финансови причини поканила ответника да стане съдружник, защото
самото „Анхиало“ имало доста задължения към НАП и други фирми. Наложило се да
се извършат доста плащания. Тъй като били ООД и участвали в разходите и
приходите по равно, свидетелката и ответникът помогнали на К.С, като ѝ
дали заем. Последната не очаквала да получи приходи скоро, затова предложили да
закупят магазина, като се приспаднат дължимите от К.С суми с цената, а
останалата сума от около 20 и няколко хиляди лева платили в рамките на 3-4
месеца, но не разполагали с документ за това. След придобиването на имота от Н.К.,
го отдавали под наем на „Анхиало 2010“ и получавали наема от дружеството в
размер на 1 200 лв. месечно до преди няколко месеца. Сочи, че К.С не е
имала претенции по отношение на имота преди завеждане на делото, това станало
след като направили подялбата и Н.К. напуснал „Анхиало 2010“.
Събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, водят до извода за основателност на предявения иск за
разваляне на сключения между страните договор.
Безспорно установено по делото е, че между страните е
сключен договор за продажба на недвижим имот за сумата от 45 600 лв.,
която Н.К. е следвало да заплати по банков път на равни ежемесечни вноски
най-късно до края на м.август 2014г., като сумата от 4 560 лв. е платена в
деня на сключване на нотариалния акт. Безспорно е между страните, че на
05.04.2019г. ответникът превел на ищцовото дружество остатъка от продажната
цена в размер на 41 040 лв., която сума била наредена обратно от ищеца на
ответника с банков превод от 08.04.2019г., като с писмо ищецът уведомил
ответника, че няма интерес от закъснялото изпълнение.
Договорът за покупко - продажба е двустранен,
възмезден и консенсуален. В него е било постигнато съгласие, плащането на
уговорената цена да стане на равни месечни вноски от по 10%, първата от които
платена преди сключването на нотариалния акт, а останалите ежемесечно. Спорно
между страните е обстоятелството за заплащането на остатъка от 90% от цената на
имота.
Съгласно чл.87 ал.1 и ал.4 от ЗЗД, когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята
договора за развален. Разпоредбата на чл.87 ал.2 от ЗЗД урежда хипотезите, при
които се допуска разваляне на договора и без предоставяне на срок за изпълнение
на длъжника. Според чл.87 ал.3 от ЗЗД, развалянето на договорите, с които се
прехвърлят вещни права върху недвижим имот, става по съдебен ред.
В настоящият случай кредиторът няма задължение да дава
срок за изпълнение на длъжника, тъй като такъв е уговорен в самия договор. С
подаването на исковата молба е отправено изявление за развалянето му без
предоставяне на срок за изпълнение поради продължителната забава на длъжника, в
резултат на която изпълнението станало безполезно за ищеца. Ответникът твърди
наличие на плащане чрез даване вместо изпълнение (предвид насложилите се
многопластови отношения между двамата съдружници, ищцовото дружество и ТПК
„Анхиало-92“) и поради това смята, че е изпълнил договора. Освен това,
ответникът, след като узнал за наложеното обезпечение на бъдещия иск, заплатил
остатъка от цената, но ищецът върнал превода под предлог, че закъснялото
изпълнение е безполезно за него. С отговора на исковата молба ответникът е
поискал от съда да му бъден предоставен срок за изпълнение /чл.87 ал.3 от ЗЗД/.
В тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване, наличието на плащане по договора. В приетото и
неоспорено заключение на вещото лице се посочва, че стойността на целия договор
правилно е осчетоводена и декларирана като приход с издаването на фактурата, но
реално паричните потоци може да постъпят по-късно. Експертизата установява
заплащането само на сумата от 4 560 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 164
ал. 4 от ГПК, за погасяването на установени с писмен акт (в настоящия случай
нотариален акт) парични задължения, свидетелски показания са недопустими.
Поради тази причина не могат да се обсъждат от съда показанията на свидетелката
Ж.К за заплащане в брой на сума от около 20 000 лв. От друга страна,
недоказани останаха твърденията на ответника за погасяване на задължението чрез
даване вместо изпълнение. Несъмнено е, че между съдружниците и между тях и
дружеството са съществували отношения по повод общия им бизнес. Съглашенията
обаче на стойност над 5 000 лв. не могат да се установяват със свидетелски
показания (чл. 164 ал. 3 от ГПК). Предвид което от събраните по делото
доказателства не може да се направи несъмнен извод за наличието на други
уговорки между страните и по-конкретно на договор за заем, както и за тяхното
конкретно съдържание.
Дори и да се приеме, че между двамата съдружници е
съществувал договор за заем, то неговите параметри останаха недоказани предвид
цитираната законова забрана за установяване на съглашения на стойност над 5 000
лв. със свидетелски показания (според показанията на свидетелката, на ответника
му останало да доплати малко над 20 000 лв. срещу придобития имот на
стойност 45 600 лв.). Освен това, с оглед хронологията на събитията,
нотариалният акт следва по време предполагаемия договор за заем и при липсата
на твърдения и съответно на отправено до съда искане за разкриване на симулация
на обективираната в нотариалния акт сделка, то отношенията между страните по
договора за заем биха се явили преуредени със сключването на нотариалния акт и
съответно страните обвързани единствено от последния.
Предвид изложеното и с оглед заключението на вещото
лице се налага извода, че 90% от продажната цена по процесния нотариален акт не
е платена. Съгласно разпоредбата на чл. 206 ал. 1 от ЗЗД, не се допуска
разваляне на договора при неплащане на вноски, които не надвишават 20 % от
цената. В процесния случай неизпълнението значително превишава установения в
закона праг. Съгласно Постановление № 3/ 29.03.1973 г. по гр. д. № 2/1973 г. на
Пленума на ВС на РБ, основен принцип в облигационното право е изпълнението на
поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните
са преследвали със сключването на договора. Разясненията са в смисъл, че при
споровете във връзка с неизпълнението на договорите, следва да се изхожда от
възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в
случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно
постигането на договореното. Развалянето на двустранните договори поради
неизпълнение, когато с тях се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти,
става по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като съдът би могъл да даде
допълнителен срок за изпълнение според обстоятелствата, ако длъжникът предложи
да изпълни в течение на процеса. Следва да се допълни, че постигането на поставените
с даден договор цели дори въпреки трайно и продължително неизпълнение на
поетите задължения от една от страните, беше хиперболизирано в
социалистическото право, като резултат от политиката на планово стопанство и
изключително стеснен кръг от действия, извършвани от правните субекти.
Наложилите се нови икономически отношения не биха могли да следват подобна
философия. Правният субект сам решава кое е икономически изгодно за него и кое
не, а ролята на съда се свежда до преценка, доколко това нарушава други
гарантирани права на неговия контрахент. С Решение № 29 от 13.04.2011 г. на ВКС
по т. д. № 396/2010 г., I т. о., ТК е прието, че „обстоятелства“ по смисъла на
чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, въз основа на които съдът, разглеждащ иск по чл. 87,
ал. 3 ЗЗД, може да даде на длъжника срок за изпълнение на парично задължение
са: наличието на извинителна причина за забавата и ако такава е установена -
интерес на кредитора от късното изпълнение. Извинителната причина може да
изключва отговорността за забава или да се изразява във факти и обстоятелства,
които са довели до забавата, но са настъпили от действия на кредитора или на
трети лица, оказващи съдействие /по закон или по уговорка между страните/ при
осъществяване на предложеното изпълнение. Липсата на интерес на кредитора,
отказващ да приеме изпълнението, се преценява с оглед наличието на
обстоятелства от кръга на посочените в нормата на чл. 87 ал. 2 ЗЗД или на
значителност на неизпълнената част от задължението - по аргумент от чл. 87 ал.
4 ЗЗД.
В настоящия случай се касае за неизпълнение на парично
задължение с определен падеж. При паричните задължения не съществува нито
виновна, нито невиновна трайна обективна или субективна невъзможност за
изпълнение, както и временна невъзможност на изпълнение - чл. 81 ал. 2 ЗЗД.
Освобождаването от последиците на забавата следва да се осъществи по правилото
на чл. 97 ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В този смисъл, кръгът на извинителните причини за
длъжника, които да представляват обстоятелства за определяне на срок по чл. 87,
ал. 3, изр. 2 ЗЗД, е стеснен. Според възприетото в цитираното решение тълкуване
на обстоятелства, при които съдът би могъл да бъде определи допълнителен срок
за изпълнение при противопоставяне от кредитора, на изследване подлежи
наличието на извинителна причина за длъжника за забавата и само ако такава
съществува - и интерес на кредитора от късното изпълнение.
Не са налице извинителни причини за забавата, които
биха представлявали обстоятелства по смисъла на чл. 87 ал. 3, изр. 2 ЗЗД за
определяне на срок за изпълнение. Това е така, защото в срока за изпълнение са
платени само 10% от цената на имота. Наличието и съдържанието на други уговорки
между страните, които биха могли да представляват такава извинителна причина,
останаха недоказани. От представената по делото имейл кореспонденция и извадки
от дневници по ДДС (неподписани), не може да се направи несъмнен извод, че е
била налице уговорка сумите по нотариалния акт да не се плащат. Възможността
ищецът да извърши прихващане, както и липсата на претенции в продължителен
период от време, както и установените от вещото лице плащания от ищцовото
дружество на ответника на обща стойност 307 844,54 лв. и от К С на
дъщерята на ответника С.К на обща стойност 29 500 лв., са индиция за
многопластовите отношения между съдружниците, но не съставляват пълно и главно
доказване нито на изпълнение по договора, нито на твърдените други уговорки.
Недоказани останаха и твърденията за погасяване на задълженията на ТПК
„Анхиало-92“ за периода 13.08.2012г.-30.09.2012г. Според заключението на вещото
лице, задълженията към НАП са намалели с 1 079,14 лв. (от 60 192,29 лв. на 59
113,15 лв.), а задълженията към трети лица са се увеличили с 9397,83 лв. (от 83
918,05 лв. на 93 315,88 лв.).
Всичко изложено дотук налага извода, че забавата е
резултат от бездействието на ответника, който не е предложил изпълнение в
продължение на повече от 4 години и няма извинителни причини от категорията на
тези, които биха представлявали обстоятелства по смисъла на чл. 87 ал. 3, изр.
2 ЗЗД за определяне на срок за изпълнение. На това основание допълнителен срок
за изпълнение не следва да се определя, както и да се обсъждат твърденията и
доводите на ищеца за липса на интерес от късното изпълнение. Изпълнението на
задължението след получаване на съобщението за възбраната не е прието от
кредитора, поради което няма погасителен ефект.
С оглед на така приетото, няма изпълнение по договора
от страна на ответника. Не е налице нито плащане в брой, нито даване вместо
изпълнение. Поради това и договорът следва да бъде развален, с произтичащите за
страните последици.
Предвид уважаването на исковата претенция, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в
настоящото производство разноски в размер на 2 329,04 лв., от които 149,04 лв.
внесена държавна такса, 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 170 лв.
възнаграждение за вещо лице и 10 лв. държавна такса за съдебни удостоверения,
както и направените разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск в
размер на 440 лв., от които 40 лв. внесена държавна такса, 400 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък но чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
РАЗВАЛЯ сключения с нотариален акт № ***., на нотариус Христо Ройдев, рег. №
289 от НК с район на действие РС-Поморие договор, с който „Анхиало 2010“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. „*“ № 1,
представлявано от К С С е продало на Н.Б.К., с ЕГН **********, с адрес: ***
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.502.306.1.7
по КК и КР на гр. Поморие, община Поморие, област Бургас, одобрени със заповед
№ РД-18-36 от 29.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК и с последно
изменение на КК и КР, одобрено със заповед № КД-14-02-762 от 26.04.2012 г. на
началника на СГКК гр. Бургас, с адрес на имота: гр. П, п.к. 8200, ул. „“ № *,
етаж 0, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
57491.502.306, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност,
брой нива на обекта: 1, с площ от 40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 57491.502.306.1.9, под обекта: няма; над обекта:
57491.502.306.1.1, ведно със съответните идеални части от общите части и
правото на строеж, поради неизпълнение от страна на Н.Б.К..
ОСЪЖДА Н.Б.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник
адв.Г.С. ***, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на „Анхиало 2010“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. „Бунар
Хисар“ № 1, представлявано от К Славова С, със съдебен адрес за връчване на
призовки, съобщения и съдебни книжа: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 18, ет.2 -
чрез адв. Веселина Василева и адв. Н.С. сумата от 2 769,04 лв. (две хиляди
седемстотин шестдесет и девет лв. и четири ст.), направени по настоящото
производство и в обезпечителното производство по ч.т.д. №141/2019г. по описа на
ОС-Бургас разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: