ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19593
гр. С., 03.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20221110141714 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.389 и сл.от ГПК.
Образувано е по искова молба на СТ. Б. АБ., ЕГН **********, с постоянен адрес:град
С., п. к. ****, ул. (АДРЕС), чрез адвокат К.Ш. от САК, със съдебен адрес - град С., бул.
(АДРЕС), Email: (ЕЛ. АДРЕС)против ВЛ. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
ж. к. (АДРЕС).
Молителят иска допускане на обезпечение на описания в молбата осъдителен иск с
цена на иска в размер на 20 000,00 лева.
Иска се съдът да наложи следната обезпечителна мярка - „Запор на дружествени
дялове“ и/или „Запор на банкови сметки“ до размера на вземането в изрично посочени в
молбата банки – до размер на претендираната сума от 20 000,00 лева.
Настоящият съдебен състав след като се запозна с молбата и извърши анализ на
твърдяното в нея приема, че искането за обезпечение на предявения осъдителен иск,
следва да се уважи поради следното:
Категорично е, че по своята правна същност обезпечително производството е уредена
от закона самостоятелна форма за защита на граждански права. То от своя страна доколкото
засяга съдебна намеса в правната сфера на ответника се следва и е допустимо при
кумулативното наличие на регламентираните в ГПК предпоставки – по аргумент от
разпоредбата на чл. 391 от ГПК.
При горното съдът е длъжен да следи и прецени наличието на: допустимост на
исковата защита, вероятна основателност на същата, която следва да се изведе от анализа на
представените на този етап от обезпечителното искане писмени доказателства –
приложените към молбата.
Следва да се посочи, че в настоящето производство не се изисква провеждане на пълно
доказване, необходимо при провеждане на евентуалната искова защита за определяне на
последната като основателна или неоснователна, и обезпечителна нужда от постановяване
на обезпечението, както и посочване от молителя на адекватна на вида и естеството на
охраняваното право обезпечителна мярка.
При горния анализ на характера на производството и предпоставките за допустимост и
основателност на заявеното искане за допускане на обезпечение на предявения иск,
1
настоящия съдебен състав приема заявения иск за допустим и вероятно основателен.
С разглежданата молба съдът приема, че е заявен конкретен осъдителен иск, обективно
кумулативно съединен с предявени в условията на евентуалност искови претенции за същия
размер на цената на иска, доколкото съдът допуска обезпечение на иск не абстрактно и по
принцип, а във връзка с точно и конкретно определен иск, който е предявен. Несъмнено е, че
в разглежданата молба са посочени всички съществени елементи на основанията на които
ищецът основава исковата претенция, така, както са изискванията на чл. 127 ал.1 от ГПК и
чл.128 от ГПК. Ищецът е описал детайлно обстоятелствата, на които основава претенцията
си, посочил е и е описал от какви факти и обстоятелства произтичат облигационните му
отношения с ответника, дал е информация относно елементите на претендираното – сумата
по издадения запис на заповед.
При горното е категоричен извода на съда, че исковата претенция е допустима –
произлиза от лице, което има правен интерес, родово подсъдна е на районен съд като първа
инстанция, доколкото цената на осъдителния иск е под 25 000.00 лева.
Относно вероятната основателност на исковата претенция, съдът следва да посочи, че
на фазата на обезпечителното производство не е необходимо провеждането на пълно главно
доказване по смисъла на чл.154 от ГПК. При това от приложените към молбата за допускане
на обезпечение писмени доказателства може да са направи извод за наличието на
облигационни взаимоотношения между страните от вида на твърдяния характер на исковата
сума, за която от доказателствата на този етап не се установява плащане от страна на
ответника. Категорично е, че и с оглед на формулирания петитум на съединените искови
претенции, който съответства на сочените в молбата основания за предявяване на иск е
налице вероятна основателност на същия.
По аргумент от разпоредбата на чл.391 ал.1 т.1 от ГПК съдът приема, представените с
молбата писмени доказателства за убедителни такива, като с оглед защита на ответника
приема, че следва да определи парична гаранция по допускане на обезпечението.
Съдът прави извод, че в казуса, са налице в кумулативност всички посочени по–горе
условия. Допустимостта на сочения осъдителен иск и неговата осъдителна защита е
безспорна. Касае се до твърдение за наличие на спорно двустранно правоотношение със
заемен характер, свързано с изпълнение на двустранни задължения по договор за заем,
обезпечен със запис на заповед.
Следва да се посочи, че допустимостта на претенциите се и основава на обследване на
фактическите твърдения на ищеца относно възникването на негово осъдително
притезателно вземане спрямо ответника поради настъпило неизпълнение на насрещно
договорно задължение за плащане на уговорена между страните заемна сума.
Във връзка с твърденията и доказателствата съдът е мотивиран да стори изводи за
необходимост от обезпечението на иска, т.е. за наличието на обезпечителна нужда,
доколкото описаните в исковата молба като падеж на датата на връщане на заемната сума е
с доста голяма отдалеченост назад във времето, което е аргумент в подкрепа на твърдяното,
че ответникът не изпълнява доброволно и има опасност без допускане на исканото
обезпечение да се препятства бъдещото изпълнение на бъдещо осъдително решение. Съдът
съобразява, че по начало обезпечителната нужда се предполага и при липсата на данни,
които я опровергават, следва да се приеме, че тя съществува, още повече, че наличието на
обезпечителната нужда не винаги следва да се доказва от търсещия обезпечителна защита.
Поддържаната липса на изпълнение на насрещна изискуема престация от ответника,
като твърдение от молителя за отрицателен факт, подлежи на опровергаване от ответната
страна, което може да се осъществи, извън рамките на настоящото производство.
Поисканата от молителя обезпечителна мярка „запор на дружествени дялове“ и/или
„запор на банкови сметки” съдът приема, че е адекватна и подходяща с оглед
2
обезпечителната нужда и вида на охраняваното право, като приема, че следва да наложи
само “Запор на банкови сметки“ в посочената от ищеца последователност.
Съдът приема, че не следва да налага „запор на дружествени дялове“, доколкото
размерът на същите според вписванията в Търговския регистър е на стойност от по 1,00 лева
– 20 000 /двадесет хиляди / дяла – общо в размер на капитала от 20 000,00 лева на търговско
дружество – (ФИРМА) ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град
С., район М., бул.(АДРЕС), представлявано от Едноличния собственик на капитала – не са
собственост на ответника – сочен за длъжник. Независимо, че ответникът е едноличен
собственик на капитала на това дружество – се касае за различни правни субекти, като
имуществото на търговското дружество не може да служи за обезпечение на физическото
лице, какъвто би бил случая при едноличен търговец. В този смисъл искането за налагане на
обезпечителна мярка „запор на дружествени дялове“ следва да се отхвърли. Следва да се
посочи, че доколкото дружествените дялове на ответника всъщност представляват пълния
размер на капитала на търговското дружество, в което той има дял, който притежава като
физическо лице, всъщност се достига до засягане на имуществото на едноличното
дружеството с ограничена отговорност. Съгласно чл.7 от Учредителния акт, общодостъпен
като публикуван на сайта на Търговския регистър, е видно, че именно дяловете на стойност
20 000,00 лева формират капитала на дружеството. С налагането на запор на дружествени
дялове, които изцяло формират капитала на едно търговско капиталово дружество ще се
постигне навлизане в чужда правна сфера, което е недопустимо по реда на обезпечителното
производство и това искане съдът следва да отхвърли.
Според съда в казуса се следва определяне на гаранция по реда на чл.391, ал. 2 вр. ал.
3 ГПК като условие за издаване на обезпечителна заповед в размер на 2000,00 лева, платими
по сметка на Софийски районен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.389, ал.1 от ГПК във връзка с чл.391, ал.1,
т.1от ГПК във връзка с чл.397, ал.1, т.2 от ГПК, и на основание чл.391, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения от СТ. Б. АБ., ЕГН **********, с
постоянен адрес:град С., п. к. ****, ул. (АДРЕС), чрез адвокат К.Ш. от САК, със съдебен
адрес - град С., бул. (АДРЕС), Email: (ЕЛ. АДРЕС) против ВЛ. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., ж. к. (АДРЕС) осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД с петитум:“Да бъде осъден ВЛ. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ж. к. (АДРЕС), да заплати на СТ. Б. АБ., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., п. к. ****, ул. (АДРЕС), сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, дължима като
подлежаща на връщане парична сума по договор за паричен заем от 22.04.2020 г., сключен
между СТ. Б. АБ., в качеството му на заемодател, и ВЛ. Г. Г., в качеството му на заемател,
ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.“, както и на предявените обективно съединени искови претенции
заявени в условията на евентуалност с петитум: „На основание чл. 538, ал. 1, вр. с чл. 463,
ал. 1 и чл. 537 ТЗ да бъде осъден ВЛ. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж. к.
(АДРЕС), да заплати на СТ. Б. АБ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., п. к. ****,
ул. (АДРЕС), сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, дължима по силата на запис на
заповед, издаден на 22.04.2020 г. и с падеж на 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.“; „На
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо или предложение второ ЗЗД, да бъде осъден ВЛ. Г. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж. к. (АДРЕС), да заплати на СТ. Б. АБ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., п. к. ****, ул. „(АДРЕС), сумата от 20 000 лв.
3
/двадесет хиляди лева/, дължима като дадена без основание или с оглед неосъществило се
или отпаднало основание на ВЛ. Г. Г. от СТ. Б. АБ., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.“; „На основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, да бъде осъден ВЛ. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж. к.
(АДРЕС), да заплати на СТ. Б. АБ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., п. к. ****, ул.
„(АДРЕС), сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, като получена без правно основание
от ВЛ. Г. Г. и заплатена от СТ. Б. АБ., ведно със законната лихва от дата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.“, чрез налагане на следната
обезпечителна мярка – „Запор на банкови сметки“ на ответника ВЛ. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., ж. к. (АДРЕС), като се неложи запор на банковите
сметки на същия в следните банки и техните клонове, както и в клонове на чуждестранни
банки в Република Б., а именно: - (ФИРМА) АД; - (ФИРМА) АД; - (ФИРМА) АД; -
(ФИРМА) АД; - (ФИРМА) ЕАД; - (ФИРМА) АД; - (ФИРМА) АД; - (ФИРМА) АД; -
(ФИРМА) АД; - (ФИРМА) АД; - (ФИРМА) ЕАД; - (ФИРМА) (Б.)” ЕАД; - (ФИРМА) -
(ФИРМА) АД; -(ФИРМА) АД; - (ФИРМА) АД; - (ФИРМА) АД; - (ФИРМА) АД; -
(ФИРМА) - „(ФИРМА) АД - клон Б." КЧТ; - (ФИРМА) - клон С.; - (ФИРМА) -
клон Б.; - (ФИРМА) - (ФИРМА) - клон С.; - (ФИРМА) - клон Б.“, до размера на
исковата сума от 20 000,00 лева /двадесет хиляди лева/, като запорът се налага при
посочената по-горе последователност на банките и до достигане на размера на сумата
от общо 20 000,00 представляваща размера на цената на предявения осъдителен иск.
Отхвърля искането за налагане на обезпечителна мярка „Запор на дружествени
дялове“ на притежавани такива от ответника ВЛ. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., ж. к. (АДРЕС) в търговско дружество – (ФИРМА) ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – град С., район М., бул.(АДРЕС), като неоснователно.
Определя размер на паричната гаранция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева,
платими по сметка на Софийски районен съд – в едноседмичен срок от връчване на
съобщението за настоящето и разпорежда да се издаде обезпечителна заповед след
представяне на доказателства за заплатения размер на гаранцията, каот при
непредставяне на доказателства за заплатената гарнация – да не се издава
обезпечителна заповед.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, който за ищеца тече от връчването на определението, а за ответника – от
връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4