№ 3484
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело №
20231100502864 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20071304/14.12.2022 г., постановено по гр. д. № 53439/2020 г. на СРС,
88-ми състав са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу К.
С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, с които се иска да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 115,83 лева,
представляваща съответна 1 / 2 част от стойността на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен номер 240858
за периода от 01.05.2016 год. до 30.04.2018 год. и сумата от 18,15 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 год.
до 07.08.2020 год. Ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника
сума в размер на 300 лева, разноски в производството. С решението са УВАЖЕНИ
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу А. С. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ж.к. ****, с което е осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 115,83 лева, представляваща съответна 1 / 2 част от стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с
абонатен номер 240858 за периода от 01.05.2016 год. до 30.04.2018 год. и сумата от 18,15
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2017 год. до 07.08.2020 год. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1
1
вр. с ал.8 ГПК да заплати на ищеца сума в размер на 75 лева – разноски в производството.
Недоволен от постановеното решение е останал ищеца, който в срока по чл.259, ал.1
от ГПК е подал въззивна жалба, с която оспорва решението на първоинстанционния съд като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Считат,
че по делото безспорно е установено качеството на потребители на топлинна енергия по
смисъла на закона на ответниците, поради което и същите са задължени за заплащане на
топлинната енергия. Моли съда, да отмени изцяло обжалваното решение, като постанови
ново, с което изцяло да уважи претенциите на ищеца. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ответникът К. С. Д. не подава отговор на въззивната
жалба. Претендира направените по делото разноски в открито съдебно заседание, като
прилага и списък по чл.80 ГПК.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу К. С. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ул. **** и А. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. ****. Ищецът претендира всеки един от ответниците да му заплати по следните
суми: сумата 115.83 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с абонатен номер 240858 за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и
сумата 18.15 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 07.08.2020 г. Претендира се и законна лихва от дата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя
на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатил дължимата цена, формирана по системата
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия на купувачите на топлинна
2
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в съответния срок, поради което дължат и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата.
В срока по чл. 131 ГПК К. С. Д. е подавала отговор на ИМ. Сочи, че е направила
отказ от наследството на С.К. И.а и В. С. И.. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Ответникът А. С. И. не подава отговор на ИМ в срока по чл. 131 ГПК.
При правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, ищецът трябва да
установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответниците, като потребители на топлинна енергия през
процесния период; използването от ответниците на претендираното количество топлинна
енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се
намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните
периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до
процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника
дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него
право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.).
Не е спорно по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
3
мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.
10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. В настоящия случай,
собствеността е резултат от настъпило наследствено правоприемство, като ответниците са
наследници на С.К. И.а и В. С. И.. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по
отношение на ответникът А. С. И. са се осъществили всички предпоставки за ангажиране на
отговорността му, поради което и правилно първата инстанция е уважила изцяло
предявените срещу него искове и е осъдила ответника да заплати процесните суми.
По отношение на качеството „потребител“ на втория ответник, въззивния съд също
споделя изводите на първоинстанционния съд. Видно от представените два броя съдебни
удостоверения К. С. Д. е депозирала заявление с вх.№2015114/14.07.2017 год., с което е
направила отказ от наследството на наследотателя й С.К. И., който отказ е вписан под
№882/19.07.2017 год. и заявление с вх. №22006956 от 01.04.2021 год., с което е направила
отказ от наследство на наследотателя й В. С. И., който отказ е вписан под №613 от
05.04.2021 год.
4
Съгласно приложимата понастоящем система за приемане на наследството, същото
се открива от момента на смъртта на наследодателя, като от този момент то се намира в
едно висящо /латентно/ състояние и за да премине към патримониума на наследниците по
закон или завещание, съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, е необходимо последните да
извършат приемане на наследство. В Закона за наследството са регламентирани и двете
форми на приемане на наследство – изрично чрез спазване на предвидената в закона форма
или чрез предприемане на конклудентно действие, което несъмнено предполага намерението
на наследника да приеме наследството. Едва с приемането му на наследството по реда на чл.
49, ал. 1 или ал. 2 ЗН призованият към наследяване става наследник и придобива
прехвърлимите права и задължения, включени в наследството.
С противоположно на приемането действие в разпоредбата на чл. 52 ЗН е уреден и
отказът от наследство, който за разлика от приемането, може да бъде извършен единствено
изрично при спазване на реда по чл. 49, ал. 1 ЗН. Отказалият се от наследството не
придобива имуществените права и задължения на наследодателя и именно затова частта му
преминава към другите наследници съгласно чл. 53 ЗН, ако те приемат наследството.
Отказалият се от наследство в нито един момент след откриването му не е имал право върху
него. До вписване на отказа от наследство в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН частта, припадаща се
на призования към наследяване, съставлява незаето (вакантно) наследство, поради което и в
закона е предвидено производството по чл. 51 ЗН, целящо да позволи да бъде изяснено кои
от призованите към наследяване приемат наследството.
Отказът от наследство е едностранно изявление, за което ЗН предвижда специални,
императивни правила за форма, съдържание, действие и последици. Приемането и отказът
от наследство произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52
ЗС и са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН., поради което е недействителен
отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел наследството изрично, или чрез
конкулдентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това.
В действителност, необходима предпоставка, за да бъде валидно извършен отказът от
наследство и да породи действие е същият да бъде вписан в особената книга на съда за
приемане и отказ от наследство по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, което обаче обстоятелство не
променя извода, че отказалият се от наследство в нито един момент от периода на
откриването на наследството до момента на валидно извършения отказ не е придобил
наследството като съвкупност от права и задължения.
С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство
настъпват правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С
отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не
приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита,
че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на
наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86
г. на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на
починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и
5
се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с
наследството /в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010
г., I т. о., ТК/.
Съгласно чл. 53 ЗН, частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да
приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Същевременно отказът
от наследство уголемява дяловете на останалите наследници към датата на откриване на
наследството, а не към датата на отказа от него /така Решение № 276 от 2.04.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 6413/2007 г., I г. о., ГК/. Този извод следва и от посочените по-горе разрешения,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86 г. на ОСГК на ВС на НРБ, съгласно които
няма период, в който отказалият се от наследството да е бил наследник и след това поради
отказа си да е престанал да бъде наследник. Поради тази причина, извършеният от К. С. Д.
отказ от наследство е уголемил делът на останалия наследник към датата на откриване на
наследството.
От гореизложеното следва извода че ответникът К. С. Д. не е придобил дял в
собствеността на процесния имот и с това не е придобил качеството на потребител.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение е правилно и законосъобразно в
обжалваната му част, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, въззиваемата страна К. С. Д. има право на разноски.
Въпреки, че не подава отговор на въззивната жалба, въззиваемата в открито съдебно
заседание изрично предявява претенцията си за разноски, като представя и договор за
правна защита и съдействие, в който е отразен размерът на уговореното възнаграждение и
начина на плащане, както и списък с разноски по чл.80 от ГПК. Предпоставките за
уважаване на претенция за разноски са налице, няма направено възражение за прекомерност
на претендираната сума, поради което на въззиваемата следва да се присъдят разноски в
размер на 1 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20071304/14.12.2022 г., постановено по гр. д. №
53439/2020 г. на СРС, 88-ми състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу К. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. ****, с които се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 115,83 лева, представляваща съответна 1 / 2 част от стойността на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****,
с абонатен номер 240858 за периода от 01.05.2016 год. до 30.04.2018 год. и сумата от 18,15
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2017 год. до 07.08.2020 год. Ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 от
ГПК да заплати на ответника сума в размер на 300 лева, разноски в производството и са
6
УВАЖЕНИ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу А. С. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, с което е осъден ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 115,83 лева, представляваща съответна 1 / 2 част от стойността на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ****, с абонатен номер 240858 за периода от 01.05.2016 год. до 30.04.2018 год. и сумата
от 18,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2017 год. до 07.08.2020 год.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б да заплати на К. С. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ул. **** сумата от 1 500 лева, представляваща заплатено
възнаграждение на юрисконсулт за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7