Р
Е Ш Е
Н И Е
№.........................../30.12.2022г.,
гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Юлиана
Шулева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
15686 по описа на съда за 2019 год.,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Фонд з.г.н.в.в б. срещу М.М.З., с
която е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 163 453,07 лв., представляваща
платена без правно основание сума от ФГВБ на М.М.З., като гаранция относно влог
по банкова сметка ***: ***, който не подлежи на гарантиране,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.11.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се излага, че след поставяне на „К.Т.Б.”АД /КТБ/ под
специален надзор с Решение № 73/20.06.2014г. на Управителния съвет/УС/ на БНБ
за срок от три месеца, удължен до 20.11.2014г. с Решение № 23/16.09.2014г. на
УС на БНБ, с цел оптимизиране на разходите на банката по привлечените средства,
с Решение № 82/30.06.2014г. на УС на БНБ централната банка е намалила лихвените
проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система
по видове, матурирет и валути, като с Решение № 138/06.11.2014г. на УС на БНБ,
обективирано в протокол № 27 от същата дата, е отнет лиценза за извършване на
банкова дейност на КТБ. Предвид отнемането на лиценза за извършване на банкова
дейност на КТБ на 06.11.2014 г., отношенията във връзка с изплащането на
гаранция по влоговете на вложителите в тази банка се уреждат от правилата на
ЗГВБ/отм./, доколкото съгласно чл.23 ал.1 от ЗГВБ/отм./ Фондът изплаща
задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери
/до 196 000лв. – чл.4 ал.1 от ЗГВБ/отм./, когато БНБ е отнела издадената
лицензия за банкова дейност на търговската банка. Към 06.11.2014г. условията и
реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания
размер са се уреждали от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми
по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер /Наредба № 23 на
БНБ//Обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.1999г., в сила от 12.02.1999г., попр., бр. 15 от
19.02.1999г., изм. и доп., бр. 63 от 7.08.2009г., отм., бр. 103 от
27.12.2016./, приета на основание чл.23 ал.10 от ЗГВБ/отм./. Съгласно решение №
61 от 18.11.2014 г. на УС на ФГВБ, началната дата на изплащане на гаранция по
влоговете в КТБ е 04.12.2014г.
Излага се, че на 07.07.2010г. между КТБ и М.М.З., в
качеството й на депозант, е сключен договор за индивидуален срочен депозит №
10526, по силата на който депозантът депозира за съхранение, а банката приема
сумата от 350 000 евро по сметка с IBAN ***,
за срок от 12 месеца, който срок започва да тече от датата на внасяне на
сумата, като съгласно чл.2 от Договора, банката начислява лихва върху сумата с
текущ годишен лихвен процент в размер на 8 %. Към датата на сключване на
договора за индивидуален срочен депозит, обявените от КТБ лихвени условия,
които тя е била длъжна да прилага към своите вложители, са били установени със
Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ прилага към привлечени
средства от клиенти в сила от 01.06.2010г, като стандартния годишен лихвен
процент за 12-месечен срочен депозит в евро за физически лица, обявен от КТБ, е
бил в размер на 4.5 %. По силата на чл.5 от същия договор при изтичане на
договорения срок, в случай, че страните нямат писмени възражения по условията на
договора и депозантът не даде други писмени инструкции, но не по-късно от един
работен ден преди падежа, договорът за депозит се е подновявал за същия срок и
при същите условия, като за времето от 07.07.2010г. до 01.07.2014г. влогът по
депозитна сметка IBAN *** е
бил олихвяван с лихвен процент в размер на 8 %, представляващ привилегирован
лихвен процент в отклонение от обявените от КТБ условия, които тя е длъжна да
прилага към своите вложители - физически лица, притежаващи едногодишни депозити
в евро. С уведомления по чл.99 ал.3 от ЗЗД с вх. №
10727/04.11.2014г., вх. № 10728/04.11.2014г. и вх. № 10729/04.11.2014г., са
прехвърлени вземания по посочения влог в размер съответно на: 100 000
евро, 100 000 евро и 35 000 евро.
Според представената информация от квесторите на КТБ
на ФГВБ, по реда и при условията на чл.4 и чл. 7 от Наредба № 23 на БНБ,
ответницата М.М.З. е притежавала влогове в КТБ, както следва: 1/ по депозитна
сметка в евро с IBAN *** - наличност в размер
на 100 100,17 евро, с левова равностойност 195 778,92 лв., 2/ по разплащателна
сметка в евро IBAN *** - наличност в размер
на 5674,49 евро, с левова равностойност 11 098,34 лв. и 3/ по разплащателна
сметка в евро с 1BAN BG 32 KORP 9220 1430 7611 02, наличност в
размер от 315,50 евро, с левова равностойност 617,06лв., като всички
гореописани влогове са означени от квесторите като
непривилегировани/непрефереициални. На 04.12.2014г., на базата на получената по
реда на Наредба № 23 на БНБ информация от квесторите на КТБ, ФГВБ е изплатил,
чрез обслужващата банка „Юробанк И
Еф Джи България“ АД, на ответницата
сума в размер на 196 000 лв., като гаранция по влоговете й в КТБ.
С писмо изх. № 20-7-0014 от 25.05.2015г. председателят
на ФГВБ е поискал от синдика на КТБ информация за влоговете с привилегировани
лихвени условия. На базата на получената информация от КТБ и извършената
проверка е установено, че по влога на ответницата по депозитна сметка с IBAN ***, са предоставени
привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените от банката условия,
които тя е длъжна да прилага към своите вложители и поради това същият влог не
подлежи на гарантиране от ФГВБ. Твърди се, че във връзка с уговорените
по-високи лихвени проценти за депозита на ответницата КТБ е заплатила по-високи
лихви от тези, които стандартно е заплащала на свои вложители, като по този
начин е понесла по-високи разходи от обичайните си лихвени разходи, което е спомогнало
за влошаване на финансовото състояние на банката, както и че намаляването по
административен ред на лихвите по влоговете в КТБ с Решение № 82/30.06.2014г.
на УС на БНБ, с цел оптимизиране на разходите на КТБ по привлечените средства,
не променя привилегирования характер на лихвите по влоговете и не отменя
действието на нормата чл.5 ал.1 т.1 от ЗГВБ /отм./ по отношение на влоговете,
които преди действието на мярката са били с привилегировани лихвени условия.
Поддържа се, че ответницата е нямала право на гаранция, във връзка с описания
депозит, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗГВБ /отм./, както и че изплатената й
гаранция от страна на ФГВБ е получена от нея без правно основание. Тя е получила
като гаранция по влоговете си в КТБ сумата от 196 000лв., от които дължима и
платима на валидно правно основание е била само сумата от 11 715,40 лв.,
платена във връзка с наличностите по притежаваните от нея разплащателни сметки
в евро с левова равностойност в размер на 11 098,34 лв. и разплащателна сметка
в евро с левова равностойност в размер на 617,06 лв., като остатъкът от
изплатената на ответницата сума от 184 284,60 лв. е получена от нея без правно
основание.
Излага се, че в производството по несъстоятелност за
КТБ са разпределени суми по частична сметка за разпределение, обявена на
25.04.2017г. в Търговския регистър. С посочената сметка са изплатени 11.304 % от общия размер на приетите в
производството по несъстоятелност за КТБ вземания към банката по чл.94 ал.1 т.4
от Закона за банковата несъстоятелност/ЗБН/. В качеството си на кредитор в
производството по несъстоятелност за КТБ, ФГВБ също е получил плащане по
частичната сметка за разпределение във връзка с вземането му към КТБ,
възникнало по силата на чл.24 ал.1 от ЗГВБ /отм./ и настъпилата суброгация на
ФГВБ в правата на вложителите в КТБ с право на гаранция. Доколкото за влога на
ответницата по депозитната й сметка не е налице право на гаранция, ФГВБ не се е
суброгирал в правата на ответницата към КТБ относно този влог, поради което
сумата от 184 284,60 лв., изплатена на ответницата без правно основание, следва
да се намали с полученото плащане по първата частична сметка за разпределение
от ФГВБ относно платената без правно основание гаранция за този влог, а именно
със сумата от 20 831,53 лв., като към датата на подаване на исковата
молба ответницата се е обогатила неоснователно със сумата от 163 453,07лв. На
05.11.2019г. на ответницата е изпратена Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/
изх. № 90-0071/05.11.2019г. от ФГВБ за заплащане в едноседмичен срок на посочената
сума, като ПДИ не е получена от ответницата. Прави се искане за уважаване на
предявения иск и се претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата чрез
пълномощниците й, като предявения иск се оспорва, включително и акцесорния иск
относно претендираната лихва. Наведени са възражения за недопустимост и
неоснователност на същия. Поддържа се, че исковете са неоснователни, тъй като
по банковата депозитна сметка на ответницата с
IBAN
***яни привилегировани лихвени
условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да
прилага към своите вложители. Излага се, че съгласно чл.12 ал.1 от Договора за
депозит, сумите по
банковата сметка на ответницата са били защитени от ФГВБ до размер от 196 000
лв., както и че към датата на сключване на договора – 07.07.2010г., обявените
от КТБ лихвени условия, които банката е била длъжна да прилага към своите
вложители, са били установени със Скала на стандартните лихвени проценти, които
КТБ прилага към привлечени средства от клиенти в сила от 01.06.2010г. Поддържа
се, че т.2, Раздел V от Скалата в случая е неприложима, предвид размера на
депозита, като лихвата по него се определя при предварително известното на
страните и приложимо за всички депозанти правило на чл.3 от Раздел II на Скалата,
поради което не е налице привилегированост на лихвените
условия. Твърди се, че уговорената и платена на
ответницата по депозита й лихва не е спомогнала за влошаване на
финансовото състояние на КТБ, като в случая директно и пряко приложение намира
чл.7 пар.2 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити във вр. с т.11 от Приложение I към същата Директива.
Поддържа се,
че уговорената и платена на ответницата лихва по депозита й не е спомогнала за
влошаване на финансовото състояние на КТБ, поради което не е налице изискването
на приложимото право, при което процесният депозит да бъде изключен от
гаранцията, която ФГВБ има законово задължение да осигури и заплати при
отнемане лиценза на банката за извършване на банкова дейност. Излага се, че банковата несъстоятелност се
основава на обстоятелства, различни от общата търговска несъстоятелност,
изискваща неплатежоспособност /с преценка на коефициентите за ликвидност и
общото финансово икономическо състояние/ или свръхзадълженост. В случая с
решението на УС на БНБ от 06.11.2014г. е било възприето основанието по чл.36
ал.2 т.2 от ЗКИ/собствения капитал на банката е отрицателна величина/, при
което с него би трябвало да се свърже и твърдяната привилегированост при влога
на ответника, като конкретни твърдения и доказателства в тази връзка не са
представени от ищеца.
Твърди се, че не е налице функционална зависимост между
обогатяването на ответника и евентуалното обедняване на ФГВБ по фактическия
състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД, доколкото в чл.12 ал.1 от Договора, по отношение депозита на
ответницата, изрично е посочено, че изплащането на депозираните по сметка *****суми са
гарантирани от ФГВБ. Обстоятелството по гаранцията е било потвърдено от
квесторите след отнемането на лиценза за банкова дейност на КТБ и на ищеца е
била подадена такава информация, след което е било извършено плащане по
депозита като гарантиран по реда на Наредба № 23 на БНБ. Не е имало
констатирано несъответствие по чл.7 ал.4 от тази наредба. Доколкото
суброгационното вземане на ФГВБ относно влога на ответницата е било прието в
производството по несъстоятелност на КТБ, приложение намира разпоредбата на чл.
24 от ЗГВБ /отм./, в съответствие на изискването на чл. 11 от Директива
94/19/ЕО.
Поддържа се,
че приемането на вземането относно депозита на ответницата в производството по
несъстоятелност на КТБ /н./ в пълния размер на платената гаранция след
настъпила суброгация /встъпване на ищеца в правата на ответника като депозант/
липсва функционална зависимост между обогатяването на ответника и обедняването
на ищеца. През месец март 2017г. по партидата на КТБ /н./ в Търговския регистър
е обявена първата частична сметка за разпределение на налични суми между
кредиторите на КТБ /н./ с приети вземания по чл.69 ал.1 от ЗБН. Сметката е
одобрена /с изменения/ от УС на ФГВБ, съгласно решение от 24.04.2017 г., което е
одобрено с решение на СГС по чл.99 ал.3 от ЗБНБ. Тези обстоятелства са вписани,
а актовете и са обявени по партидата на КТБ /н./ в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел , като въз основа на първото
разпределение, на ищеца са били платени 11,304% от общия размер на приетите в
производството по несъстоятелност вземания при ред на удовлетворение по чл.94
ал.1 т.4 от ЗБН, включително относно влога на ответницата. На 09.07.2020г., по партидата на КТБ /н./ в
Търговския регистър, е била обявена втората частична сметка за разпределение на
налични суми между кредиторите на КТБ /н./ с приети вземания по чл.69
ал.1
от ЗБН. На
ищеца са били изплатени допълнителни суми от общия размер на приетите в
производството по несъстоятелност вземания при ред на удовлетворение по чл.94 ал.1 т.4 от ЗБН /в приблизителен размер на 320
млн. лева
или между 8%-9% от общата сума на приетото вземане на ФГВБ/,
включително от влога на ответницата. По този начин суброгационното вземане на
ФГВБ, придобито след отнемане на лиценза на КТБ и с оглед изплащане
гарантирания размер на депозита на ответницата, е погасено /с допълнителни
между 8%-9% от общата сума/ и продължава да се погасява с оглед на това, че е
окончателно прието в списъка на приетите от синдиците на КТБ вземания към
банката. Поддържа,
че след
подаване на исковата молба на ищеца са били изплатени от втората частична
сметка за разпределение допълнителни суми от общия размер на приетите в
производството по несъстоятелност на КТБ вземания, в приблизителен размер от 320
млн. лева,
представляващи 8%-9% от общата сума от размера на приетото вземане на ФГВБ,
включително от размера на влога на ответницата, поради което не е налице
обедняване на ищеца във функционална зависимост с обогатяването на ответницата.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от приложените доказателства е видно, че между
КТБ и М.М.З., в качеството й на депозант, е сключен Договор за индивидуален
срочен депозит № 10526/07.07.2010г./Договора/, по силата на който депозантът депозира
за съхранение, а банката приема сумата от 350 000 евро по сметка с IBAN ***, за срок от 12
месеца, който срок започва да тече от датата на внасяне на сумата. Съгласно
чл.2 от Договора за индивидуален срочен депозит № 10526/07.07.2010г.
/Договора/, Банката начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент
в размер на 8 %, като съгласно чл.5 от Договора, при изтичане на договорения
срок, в случай, че страните нямат писмени възражения по условията на договора и
депозантът не даде други писмени инструкции, но не по-късно от един работен ден
преди падежа, договорът за депозит се подновява за същия срок и при същите
условия.
Липсва спор, че към датата на сключване на договора за
индивидуален срочен депозит, обявените от КТБ лихвени условия, които тя е била
длъжна да прилага към своите вложители, са били установени със Скала на
стандартните лихвени проценти, които КТБ АД прилага към привлечени средства от
клиенти в сила от 01.06.2010г, като стандартния годишен лихвен процент за
12-месечен срочен депозит в евро, за физически лица, обявен от КТБ, е бил в
размер на 4.5 %.
С оглед
липсата на спор между страните, съдът е приел за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства, при съобразяване с приетите
по делото доказателства, а именно, че: 1/ с Решение № 73/20.06.2014г. на
УС на БНБ, „КТБ“ АД е поставена под
специален надзор за срок от три месеца и за този срок е спряно изпълнението на
всички задължения на банката, съответно й е забранено да извършва дейности,
съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, а членовете на управителния и
надзорния съвет на банката са отстранени от длъжност; 2/ с Решение №
23/16.09.2014г. на УС на БНБ се удължава срока - до 20.11.2014г. срока, за
който „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, като е постановено от
20.11.2014г. да се прилагат мерките,
съгласно точки от № 2 до № 7 по Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, както и по Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ; 3/ с Решение № 138/06.11.2014г. на УС на БНБ,
обективирано в протокол № 27/06.11.2014г., е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД и
че предвид отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД
на 06.11.2014г. отношенията във връзка с изплащането на гаранция по влоговете
на вложителите в тази банка се уреждат от правилата на ЗГВБ /отм./ , като
съгласно Решение № 61/18.11.2014г. на УС на ФГВБ, началната дата на изплащане
на гаранция по влоговете на „КТБ“ АД е 04.12.2014г.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява,
че същото е изготвено след проверка във ФГВБ, откъдето на експерта са
предоставени писмо с изх.№ 90-0034/25.05.2021г. с приложена справка за сумите,
формиращи размера на изплатената гаранция на ответницата, както и въз основа на
приложените доказателства по делото. По
предоставени данни от ищеца размерът на изплатената гаранция по ЗГВБ/отм./ в
банките от ищеца на ответницата е 196 000лв. на 04.12.2014г. от обслужваща
сметка на ищеца при „Юробанк И Еф Джи България“ АД.
От размера
на гаранцията 196 000лв. е приспадната сумата от 12лв. за такса за превод,
като реално постъпилата сума по сметката на ответницата е 195 988лв.,
съгласно платежно нареждане от 04.12.2014г.
Изплатената
гаранция от ФГВБ е формирана по сметките на вложителя – наличност към
06.11.2014г., както следва:
Сметка с IBAN *** /депозитна сметка в
евро *****/, с наличност към 06.11.2014г. в размер на 100 100,17 евро с
левова равностойност в размер на 195 778,92лв. участва във формиране на
гаранцията със сума в размер на 184 933,58лв.;
Сметка с IBAN ***
/разплащателна сметка в евро *****/ с наличност към 06.11.2014г. в размер на
5674,49 евро с левова равностойност в размер на 11 098,34лв. участва във
формиране на гаранцията със сума в размер на 10 483,54лв.;
Сметка с IBAN *** /разплащателна сметка в
евро *****/ с наличност към 06.11.2014г. в размер на 315,50 евро с левова
равностойност в размер на 617,06лв. участва
във формиране на гаранцията със сума в размер на 582,88лв.
Изчисленият
размер на начислената лихва по депозитната сметка в евро IBAN *** за периода от датата
на откриването й до 06.11.2014г./до сумата 108,88 евро вкл./ е 112 752,73
евро.
Изчисленият лихвен процент, по който е олихвяван депозита
е, както следва:
За периода от откриване на депозита до датата на падеж
25.06.2014г.вкл. е 8%
годишно, съгласно извършено изчисление по приложеното извлечение от сметка;
За периода 25.06.2014г. – 07.07.2014г.вкл. приложения
лихвен процент е 5,95% годишно, съгласно извършено изчисление по приложеното
извлечение от сметка;
За периода 07.07.2014г. -07.10.2014г. вкл. приложения
лихвен процент е 3,90% годишно, съгласно извършено изчисление по приложеното
извлечение от сметка;
За периода
07.10.2014г. – 06.11.2014г.вкл. приложения лихвен
процент е 0,39% годишно, съгласно
извършено изчисление по приложеното извлечение от сметка.
Процентът на удовлетворяване на вземанията на кредиторите
на „КТБ“ АД, с поредност на удовлетворяване, съгласно чл.94 ал.1 т.4 от ЗБН, е
в размер на 11,*********%.
Видно от допълнителното заключение е, че
съгласно Скала на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към
привлечени средства от клиенти в сила от 01.06.2010г.“ на л.16-20 от делото,
действащият лихвен процент за стандартен срочен депозит в евро на физическо
лице със срок на депозита 12 месеца е 4,50 % годишно.
Изчислената депозитна лихва при лихвен процент 4,50 % годишно е в размер на 68 147,02 евро, съгласно
изчислението по колона 9 на таблица 1, а начислената депозитна лихва от банката
е 112 737,73 евро, съгласно колона 10 на приложение 1 към допълнителното
заключение.
По предоставени данни от „КТБ“ АД, за периода
20.06.2012г. – 20.06.2014г. общият размер на изплатените от „КТБ“ АД лихви по
привилегировани влогове/влоговете, по които предоставените лихвени условия са
по-благоприятни от обявените от КТБ стандартни лихвени условия към нейните
вложители за съответния влог/ е 40 618 862,73лв.
По-високите разходи за лихви,
заради предоставяне на по-високи лихвени проценти по депозити на вложителите на
банката не са в пряка закономерност с постигнатия финансов резултат за съответната
година, т.е. не са пряко свързани, тъй като банката дава
по-високи лихвени проценти, за да привлича повече финансов ресурс, който след
това може да предлага под формата на кредити, както и да реализира сделки с цел
постигане на по-висока доходност, т.е. приходи; финансовият резултат е
разликата между отчетените приходи минус отчетените разходи за дейността на
съответната година, т.е. не само разходите за лихви участват при формиране на
финансовия резултат от гледна точка на разходите. В тази връзка по-високите
лихви по депозитите са свързани с по-голям обем предоставени кредити, от които
се очаква получаване на повече приходи от лихви, а оттам на реализиране на по-голям доход от
банката.
Според експерта сключването
на привилегировани лихвени проценти по депозити води до увеличаване на
разходите на банката за лихви към вложителите, но от друга страна – банката
привлича по-голям финансов ресурс от т.нар. привилегировани депозити и
разполага с по-големи възможности/повече ресурс/ за реализиране на допълнителен
доход от дейността, повишаване на търговския оборот.
От констатацията следва, че лихвеният процент и
начислените лихви по депозита на ответницата – 8%, са в по-голям размер, в сравнение с размера на лихвата,
която би била начислена при стандартния лихвен процент за същия вид депозит –
4,5%. От гледна точка на
дохода, получен от лихви от вложителя, при по-висок лихвен процент вложител ще
получи по-голям доход от депозитна лихва в сравнение с олихвяване на депозит
със стандартния лихвен процент.
По предоставени данни от „КТБ“ АД относно обявеният от
синдиците процент на удовлетворяване на кредиторите на банката експертът е
констатирал следното:
По първа Частична сметка за разпределение обявеният
процент е 11,301473%
По втора Частична сметка за разпределение обявеният
лихвен процент е 8,*********%
По трета Частична сметка за разпределение обявеният
процент е 100%, като третата
Частична сметка за разпределение е съставена за удовлетворяване на един
кредитор „Сосиете Женерал Париж“, Франция с обезпечено вземане по чл.94 ал.1
т.1 от ЗБН
По четвърта Частична сметка за разпределение обявеният
лихвен процент е 5,*********%.
При извършената проверка в „КТБ“ АД вещото лице е
констатирало, че в периода от 26.05.2014г. до 06.11.2014г. банката е
начислявала депозитна лихва по процесния депозит на ответницата, по счетоводна
партида 4964 978 1624 307611 01 20140 с титуляр ответницата. От начислената
лихва по депозита, е удържан данък върху дохода от лихва.
Остатъкът от начислената депозитна лихва след удържане на
данъка е прехвърляна автоматично по разплащателната сметка в евро на
ответницата с аналитичен номер 1815 978 307611 01 с IBAN
*** – ответницата, съгласно предоставената от „КТБ“ АД
информация на вещото лице:
Начислената депозитна лихва периода от 26.05.2014г. до
06.11.2014г. е 8506,21 евро, удържаният данък е в общ размер на 680,50 евро,
прехвърлените лихви по разплащателна сметка на ответницата за периода са в общ
размер на 7725,54 евро.
В приложение 2 към допълнителното заключение са
представени начислените лихви по процесния депозит на ответницата, удържаните
суми за данък и прехвърлените лихви по разплащателната сметка в евро на
ответницата за период 25.06.2014г. – 06.11.2014г.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, намира от правна
страна следното:
Безспорно е установено по делото, че на 07.07.2010г. между КТБ и М.М.З.,
в качеството й на депозант, е сключен договор за индивидуален срочен депозит №
10526, по силата на който депозантът депозира за съхранение, а банката приема
сумата от 350 000 евро по сметка с IBAN ***,
за срок от 12 месеца, който срок започва да тече от датата на внасяне на
сумата, като съгласно чл.2 от Договора, банката начислява лихва върху сумата с
текущ годишен лихвен процент в размер на 8 %. Към датата на сключване на
договора за индивидуален срочен депозит, обявените от КТБ лихвени условия,
които тя е била длъжна да прилага към своите вложители, са били установени със
Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ прилага към привлечени
средства от клиенти в сила от 01.06.2010г, като стандартния годишен лихвен
процент за 12-месечен срочен депозит в евро за физически лица, обявен от КТБ, е
бил в размер на 4.5 %. По силата на чл.5 от същия договор при изтичане на
договорения срок, в случай, че страните нямат писмени възражения по условията
на договора и депозантът не даде други писмени инструкции, но не по-късно от
един работен ден преди падежа, договорът за депозит се е подновявал за същия
срок и при същите условия.
Между
страните липсва спор, че с Решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ, „КТБ“ АД е
поставена под специален надзор за срок от три месеца и за този срок е спряно
изпълнението на всички задължения на банката, съответно й е забранено да извършва
дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, а членовете на
управителния и надзорния съвет на банката са отстранени от длъжност, че с
Решение № 23/16.09.2014г. на УС на БНБ е удължен до 20.11.2014г. срока, за
който „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, като е постановено от
20.11.2014г. да се прилагат мерките,
съгласно точки от № 2 до № 7 по Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, както и по Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ.
Не се спори, че с Решение № 138/06.11.2014г. на УС на БНБ, обективирано в
протокол № 27/06.11.2014г., е отнет лиценза за
извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД и че предвид отнемането на
лиценза отношенията във връзка с изплащането на гаранция по влоговете на
вложителите в тази банка се уреждат от правилата на ЗГВБ /отм./ , както и че съгласно
Решение № 61/18.11.2014г. на УС на ФГВБ, началната дата на изплащане на
гаранция по влоговете на „КТБ“ АД е 04.12.2014г.
Страните не
спорят и че ФГВБ е извършило плащане в полза на ответницата на сумата от
196 000лв., на основание ЗГВБ.
Спорният
въпрос от значение за делото е дали изплатената на ответницата гаранция е по
влог, за който са били приложими и са приложени преференциални условия, които
са спомогнали за влошаване на финансовото положение на „КТБ“ АД / в
несъстоятелност, както и налице ли е основание за разместване на имуществените
блага.
Разпоредбата на чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗГВБ /отм./ гарантира пълно
изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка от ФГВБ независимо
от броя и размера им до размера от 196 000лв., която сума включва и
начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на издадената
лицензия за банкова дейност на търговската банка. В чл.5 ал.1 т.1 от ЗГВБ/отм./ обаче е
предвидено изключение - да не се изплащат гарантираните размери на влоговете в
банката на лица, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия
в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към
своите вложители. Вложителите, ползвали привилегия, законодателят санкционира
като им отказва правото на гарантирано плащане от ФГВБ, съответно тези
вложители следва да се удовлетворяват за вземанията си в рамките на
производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД/н./.
За да се приложи правилото на чл.5 ал.1 т.1 от ЗГВБ/отм./, следва да се
съобрази дали същото съответства на предвиденото в Директива 94/19/ЕО относно схемите за
гарантиране на депозити, в който смисъл са доводите на ответницата, като за Република България Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити е станала
задължителна и от 01.01.2007 г. националното право следва да съдържа
разпоредби, съобразени с нея. Съгласно чл.7 пар.2 от Директивата 94/19/ЕО, държавите-членки могат
да предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от гаранция
или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво, а изключенията са изброени в
Приложение I, като по този начин на държавите-членки е предоставена възможност
да изключат дадена категория вложители от гаранция, но при съобразяване
изчерпателния списък на Приложение I, тъй като в противен случай целите на
директивата за гарантиране на едно минимално ниво, не биха били постигнати.
Хипотезата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗГВБ /отм./ съответства на
предвиденото в Приложение I, т. 11 от Списъка на изключенията, посочени в чл.7 пар.2 от Директивата 94/19/ЕО,
но според него се изключват депозити, за които вложителят на индивидуална основа е
ползвал от същата кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са
спомогнали за влошаване на финансовото й състояние. Изключението, предвидено в
директивата, изисква освен наличие на обективния факт на предоставяне на
привилегировани лихвени условия, които се отклоняват от обявените от банката
общоприложими такива, това да е спомогнало за влошаване на финансовото
състояние на банката. Неблагоприятните последици на получени привилегировани
лихвени условия, изразени в изключване на депозита от системата за гарантиране,
са приложими само ако привилегированите условия са довели до влошаване
финансовото състояние на кредитната институция, като предоставената от банката
привилегия следва да стои в пряка причинна връзка с настъпилата й
неплатежоспособност.
Единственото условие в ЗГВБ, за да се изключи депозитът от гаранцията, е
предоставянето на привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от
банката условия, но без поставено изискване това е да е застрашило финансовата
стабилност на банката. Въведената в националния закон хипотеза е значително
по-широка от предвидената в директивата, тъй като изключва от групата на
защитените депозити всички такива, при които са предоставени различни
/по-благоприятни/ от стандартните лихвени проценти, което не съответства на предвиденото
в директивата, нито на целите, които същата си поставя - изключенията да са
изчерпателно посочени и да са насочени към определена категория специално
изброени депозити или вложители. С директивата е въведено допълнително условие
към изключението - да е налице спомагане за влошаване финансовото състояние на
банката, което в националния закон не се съдържа.
В случая, условията за пряка приложимост на Директива 94/19/ЕО са налице, тъй като държавата
не е изпълнила в установения срок задължението си за транспонирането й,
разпоредбата на чл.7 пар.2 от Директивата 94/19/ЕО е безусловна и
достатъчно прецизна и установява права на отделни субекти, противопоставяни
срещу същата държава-членка или срещу орган или организация, намиращ се под
юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия,
които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица, тъй
като разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗГВБ/отм./ предвижда изключение по-широко
по обхват от изключението по т. 11 от Приложение I. Нормата на т. 11 е ясна и
прецизна, като предвижда изискването уговорените индивидуални условия по депозитите
да са спомогнали за влошаване финансовото състояние на кредитната институция.
Разпоредбата има пряко значение за правото на вложителя – ответницата, и е
противопоставима на ищеца, като специално създадено учреждение с компетентност,
надхвърляща принципа на равнопоставеност в процесните правоотношения.
Предвид изложеното, нормата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗГВБ/отм./ не следва да намери приложение и фактите, обуславящи наличието на правно основание за плащане на гаранцията следва да бъдат преценявани при прилагане на чл.7 пар.2 от Приложение I, т. 11 от Директива 94/19/ЕО.
От представените по делото доказателства се установи, че по паричния
депозит, за гарантиране на който е заплатена сумата, претендирана от ФГВБ в
процеса, ответницата се е ползвала от индивидуално уговорени с "КТБ"
АД /н/ условия, касаещи размера на възнаградителната лихва, който е определен
по общо съгласие на двете страни в сключения между тях срочен договор за
индивидуален срочен депозит. Размерът на уговорения между страните процент, въз
основа на който ще се изчислява размера на вземането на влогодателя за
получаване на възнаградителна лихва от банката, е по-висок от този, който
съгласно представената в производството Скала на стандартните лихвени проценти,
които КТБ прилага към привлечени средства от клиенти в сила от 01.06.2010г., е
прилаган по договорите за срочен влог на парични суми в евро, при които липсват
индивидуално уговорени условия, но в чл.3 от Раздел II на Скалата
..Приложими лихви“ е предвидено, че извън случаите, посочени в раздели IV и V
на Скалата, за привлечени средства над 250 000 евро, какъвто е процесния
случай, с клиентите могат да бъдат договаряни лихвени проценти от 1% до 10%
годишна лихва, както и че
валутните единици на депозита са от значение за формираните лихвени проценти,
ведно със срока на депозита. Размерът на депозита към датата на сключване на
Договора за депозит – 07.07.2010г., не попада в приложението на Раздел V от
Скалата /лихвен процент – 4,5/, а лихвата по него се определя при предварително
известното на страните и приложимо за всички депозанти правило на чл.3 от
Раздел II на Скалата.
При размера на депозита от 350 000 евро към датата на сключване на Договора за
депозит, по Скалата е бил предвиден максимален годишен лихвен процент от 10%,
което е повече от уговорената по договора за влог 8% годишна лихва, поради
което не е налице привилегированост на лихвените условия. Разпоредбата на чл.5
ал.1 т.1 от ЗГВБ/отм./ изисква привилегированост на лихвените условия при
конкретно предоставяните от банката услуги, но при идентични или сходни
обстоятелства относно техните депозити, а по делото липсват доказателства
конкретния случай да е такъв, поради което и по
отношение на процесния паричен депозит не се установява да е настъпила първата
предпоставка, предвидена в т.11 от Приложение I от Директива
94/19/ЕО, при която този влог се изключва от гаранцията, предвидена с нормите на
ЗГВБ /отм./.
Не се установи по делото този по-висок лихвен процент да се намира в
причинна връзка с влошаването на финансовото състояние на банката. Според
заключението на вещото лице усвоеният размер на лихва по кредита е по-нисък от
уговорения, като не се установи размерът на лихвата по конкретния депозит да
станал причина за влошаване финансовото състояние на „КТБ“ АД. Доказването на
такава причинна връзка предполага въвеждане в процеса на конкретни твърдения за
това какви са причините за влошаване на финансовото състояние на банката,
довело до отнемането на лиценза и до изпадането й в несъстоятелност, както и
какво е значението на условията по конкретния депозит в рамките на общата
съвкупност от причини, както и ангажирането на доказателства, установяващи
осъществяването на посочените факти. По делото ищецът не наведе факти и не
представи доказателства, че по отношение на процесния влог е налице изключение
от правилото за неговото гарантиране, не доказа, че предоставения на
ответницата лихвен процент по някакъв начин е спомогнал за влошаване на
финансовото състояние на "КТБ" АД /н/ през 2014г.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се доказа настъпване на
втората от двете кумулативно предвидени в т.11 от Приложение I от Директива
94/19/ЕО предпоставки, при които от гаранцията, предвидена с нормите на ЗГВБ/отм./,
се изключва влога на ответницата в "КТБ" АД /н/ на парична сума в
размер на 196 000лв. Обстоятелството по гаранцията е било потвърдено от
квесторите след отнемането на лиценза за банкова дейност на КТБ и на ищеца е
била подадена такава информация, след което е било извършено плащане по
депозита като гарантиран по реда на Наредба № 23 на БНБ. Не е констатирано
несъответствие по чл.7 ал.4 от тази наредба. Доколкото суброгационното вземане
на ФГВБ относно влога на ответницата е било прието в производството по
несъстоятелност на КТБ, приложение намира разпоредбата на чл. 24 от ЗГВБ
/отм./, в съответствие на изискването на чл. 11 от Директива 94/19/ЕО.
С оглед
горното, съдът намира, че в тежест на ФГВБ, на
основание чл.23 ал.1 от ЗГВБ /отм./, е възникнало
задължение да изплати на влогодателя – ответницата, паричните суми, които
"КТБ" АД /н/ й дължи по сключения между тях договор за срочен депозит
от 07.07.2010г. Ето защо и доколкото не се спори, че процесната парична сума е
престирана от ищеца на ответницата в изпълнение точно на това задължение, то
трябва да се приеме, че е налице валидно правно основание за осъщественото
разместване на блага и иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да върне получената от нея сума се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
Предвид изхода на спора и направеното искане от ответницата за
присъждане на сторените по делото разноски, ищецът следва да й заплати сумата в
размер общо на 6150лв., от които 150лв. - внесен депозит по допуснатата
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и 6000лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Фонд з.г.н.в.в
б. БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.М.З., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 163 453,07 лв./сто шестдесет и три хиляди
четиристотин петдесет и три лева и седем стотинки/, представляваща платена без
правно основание сума, като гаранция относно влог по банкова сметка ***: ***, който не подлежи на гарантиране, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 29.11.2019г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Фонд з.г.н.в.в б. БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на М.М.З., ЕГН **********,***, сумата от 6150лв./шест хиляди сто и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: