М О Т И В И
към присъда № 260029 от 22.10.2020 година, по
н.о.х.дело № 1068/2020 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият К.Д.П. - роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, безработен, живущ на семейни начала,
неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съд за това, че 24.02.2020 година в
село Хан Аспарухово, община Стара Загора, чрез използване на технически
средства – неустановен режещ инструмент и дървено трупче, отнел чужда движима
вещ – 1 брой катализатор на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с
регистрационен № СТ 7076 ВВ, на стойност 50 / петдесет/ лева от владението на И.Д.Л.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във връзка с чл.194,
ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура - Ст.Загора излага съображения, че поддържа обвинението,
както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира на
подсъдимият П. да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” към минималния размер
предвиден в закона, като предвид на това че, подсъдимия не е осъждан да се
приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Предлага на съда направените по
делото разноски да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият К.Д.П.
не се признава за виновен и моли съда за оправдателна присъда. Защитника на
подсъдимия – адв.С.П. ***, заявява, че оспорва фактическата обстановка и моли
за оправдателна присъда. Подробни съображения за това излага в хода на
съдебните прения.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимия К.Д.П.
*** със семейството си и семейството на брат си – свидетеля Д.Д.П.. Семействата на двамата братя живеели в отделни къщи,
но братята поддържали близки отношения, като отглеждали животни и се занимавали
със земеделие и калайджийство за да изкарват прехраната си. Също така двамата
братя купували коли на старо за да ги ползват за работата си и след като те
вече не ставали за каране ги бракували, отделно и от това подсъдимия изкупувал
части за автомобили, втора употреба, в частност катализатори. И двамата братя
познавали пострадалия И.Л. и знаели, че пред дома му има стара кола, която не
била в движение. Във времето свидетеля Д.П., не еднократно проявявал интерес
към автомобила на Л., и искал да го купи но последния не се съгласявал на това,
дори между тях имало и разговори, поне ауспуха с катализатора да бъде купен от
страна на свидетеля Д.П., но и за това пострадалия отказвал.
Пострадалия И.Д.Л.,***,
което се намирало в съседство на селото на двамата братя, на около 10 тина
километра. Свидетеля Л. работел в силоз за зърно намиращ се до ЖП гарата в
селото. В силоза, от зърното оставали остатъци, които се ползвали за храна на
животни и хората ги купували, като между клиенти бил и свидетеля Д.П..
Пострадалия Л. притежавал лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“ с
регистрационен № СТ 7076 ВВ, който бил закупил през 2015 година, но
покупко-продажбата не била отразена в сектор „Пътна полиция“. Тъй като
автомобила не бил в движение, свидетеля Л. го държал пред къщата си в село Хан
Аспарухово и това било видимо за всички, включително и за двамата братя, които
често идвали до това село, като подсъдимия К.П. имал и приятели, които
посещавал. Към автомобила на Л., интерес да го закупят проявявали различни
лица, включително и към катализатора на автомобила.
На 23.02.2020
година /неделя/ свидетеля Д.П.,*** Аспарухово и по специално да закупи храна за
животните си. Тъй като силоза бил затворен, той отишъл до дома на пострадалия Л.
да поиска да му отвори силоза за да си купи храна. Пострадалия Л. познавал
свидетеля Д.П. и неговия брат. Знаел за тях че са калайджии от село Братя
Кунчеви, както и че отглеждат животни. Свидетеля Д.П., след като отишъл до дома
на свидетеля Л., му обяснил за какво е дошъл и поискал да вземе чували с храна
за животните. В разговора помежду им отново станало въпрос за колата пред
къщата на пострадалия и това, че свидетеля П. иска да я купи но пострадалия
отново му отказал. По отношение на храната за животните му казал, че тъй като е
неделен ден, това не може да стане и да дойде на другия ден в понеделник и да
си купи храна, като обяснил че няма ключ за силоза. С това срещата между
двамата свидетели приключила и свидетеля П. ***, като бил със собствената си
кола, бяла на цвят. След прибирането си в село Братя Кунчеви, свидетеля П.
разговарял с брат си – подсъдимия К.П. и за това, че на другия ден 24.02.2020
година отново ще ходи до селото на Л. и че ще взема храна за животните. В
разговора споделил, че отново Л. му отказал да му продаде колата, или поне ауспуха
с катализатора. Тогава подсъдимия П. взел решение, без знанието на брат си да
отиде и да вземе катализатора от колата на Л..
На следващия
ден – 24.02.2020 година, сутринта свидетеля Д.П.,*** Аспарухово за да закупи
храна за животните и се срещнал с пострадалия Л. на силоза, на който работел.
Там взел храната и я натоварил на колата си бяла на цвят.
По това време,
през което свидетеля Д.П. бил на силоза при свидетеля Л. и чакал да му отделят
и натоварят храната, подсъдимия К.П., също отишъл до селото на пострадалия Л.,
но с личния си автомобил марка „Мерцедес“, модел „190Е“, с регистрационен № СТ
8426 РК, като за да осъществи намерението си, да открадне катализатора на
колата на пострадалия Л., спрял до със собствения си автомобил до колата на Л..
В колата на подсъдимия останал неговия син, който пътувал този ден с баща си.
За да
осъществи намислената кражба, предварително подсъдимия бил взел със себе си
дървено трупче и режещ инструмент, неустановен по делото. Докато свидетеля П. и
пострадалия Л. били заедно на силоза, подсъдимия, сложил трупчето под колата на
пострадалия и с режещия инструмент срязал от тръбата на ауспуха, катализатора и
го сложил в багажника на своята кола.
Тези действия
на подсъдимия били забелязани от свидетелите П.П. и Ц.П.,
които били съпрузи и живеели в село Хан Аспарухово в къща, срещу къщата на
пострадалия Л. и имали много добра видимост към колата на пострадалия. Първо
свидетеля П. забелязал, че мъж лежи под колата на Л. и след като отишъл при
него да го пита какво прави, непознатия му отговорил, че се е разбрал със
собственика на колата да взема катализатора. В близост била спряна колата на
подсъдимия и свидетеля запомнил частично номера на тази кола - № СТ 8426, като
не запомнил последните букви. Това се сторило съмнително и П. споделил това със
съпругата си – свидетелката Ц.П., която веднага решила да разбере това и отишла
до колата на комшията си Л.. Подсъдимия вече бил взел катализатора, като държал
в ръцете си дървено трупче и също обяснил, че се бил разбрал със свидетеля Л..
Свидетелката П., успяла да запомни добре лицето на извършителя на кражбата и
впоследствие го е разпознала по надлежния ред предвиден в НПК, а именно че това
е подсъдимия по делото. Свидетелката запомнила също и номера на колата на
подсъдимия, без последните две букви и това споделила в последствие. Запомнения
от нея номер на колата бил № СТ 8426. Това се потвърди и в хода на проведеното
съдебно следствие.
Тъй като
свидетелката П. се усъмнила в думите на подсъдимия, решила да отиде до
работното място на Л. и да му каже за това какво е видяла. На силоза, тя
обяснила на Л., че непознат мъж е срязал и взел от колата му някаква част и го
попитала дали има уговорка с някого за това. На силоза все още бил и свидетел П..
Л. отговорил, че с никого няма уговорка и се усъмнил че някой нещо е откраднал
от колата му и веднага тръгнал към дома си, заедно със свидетелката П., за да
види колата. На силоза оставил свидетеля П., който станал свидетел на
разговора, между пострадалия и свидетелката П.. Свидетеля П. не предполагал, че
това може да е брат му, тъй като от
разговорите с Л. знаел, че и други хора проявяват интерес към колата и катализатора
и помислил че е някой от тези хора.
Когато
пристигнали на място, подсъдимия бил вече тръгнал с колата си и катализатора.
Пострадалия Л. огледал колата си и установил, че липсва катализатора, като
незабавно за това сигнализирал на ЕНН 112.
На мястото
пристигнала дежурната оперативно-следствена група от Първо РУ – Стара Загора,
на чиято територия се намирало престъплението. В условията на неотложност за
времето от 13.10 до 13.30 часа на 24.02.2020 година бил извършен оглед на
местопрестъплението. В него подробно е описана липсваща част от автомобила,
като е изготвен и албум с цветни фотоснимки.
По делото е
изготвена и съдебно-оценителна експертиза. От заключението на вещото лице се
установява, че пазарната стойност на отнетата част – катализатор, към датата на
извършване на деянието е на стойност 50 /петдесет/ лева. Заключението бе
прието, неоспорено, като писмено доказателство по делото в хода на съдебното
следствие.
Изложената
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на свидетелите И.Д.Л.,
П.С.П., Ц.П., П., Д.Д.П.,
Софийка Х. Вълчева и Е.Д.Д., заключението на
съдебно-оценителната експертиза, протокол за разпознаване на лица от 26.02.2020
година, четири дена след престъплението /лист 41 от досъдебното производство/, справка
за собственост на лек автомобил с регистрационен № СТ 8426 РК, както и от
другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 НПК.
По това
обвинение, подсъдимия К.Д.П., не се признава за виновен, не дава обяснения и не
заема конкретна защитна позиция. Твърди, че не е извършил кражбата за която е
обвинен. Защитника на подсъдимия – адвокат П., взема становище, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин, оспорва фактическата обстановка по делото и
събраните в тази насока доказателства. Съдът обаче намира, че въз основа на
събраните по делото доказателства по един безспорен и несъмнен начин се доказа
предявеното на подсъдимия обвинение по настоящото производство. Безспорно за
съда е, че именно подсъдимия К.П. е автор на възприетото и описано по-горе
престъпление, а именно кражба на движима вещ от колата на пострадалия Л.. На
първо място това се установява от показанията на двамата свидетели „очевидци“
на деянието – свидетелите, съпрузи П.П. и Ц.П.. От
показанията на свидетеля П. се установява, че на 24.02.2020 година, преди обяд
е забелязал мъж със подобно на подсъдимия телосложение, да лежи под колата на
пострадалия и при проведения разговор с него е станало ясно, че взема част от
колата на Л., с уж неговото знание. В близост е имало и кола с тъмен цвят,
която според П. е била на мъжа който лежал под колата на Л.. Действително този
свидетел назовава кола, различна по марка от тази на подсъдимия, но това съда
го отдава на възрастта на свидетеля и не добрите му познания в областта на
колите. Тук съда взема предвид, това че този свидетел е запомнил, частично
регистрационния номер на колата на извършителя и той бил № СТ 8426, който номер
напълно съвпада с регистрационния номер на автомобила притежаван от подсъдимия.
В тази насока са и показанията на свидетелката Ц.П., която е излязла и отишла
до колата на Л., където е разтоваряла с подсъдимия П., при това лице в лице и
по един категоричен начин в показанията си заявява, че на сутринта на
24.02.2020 година до колата на пострадалия е бил именно подсъдимия и е разговаряла
с него, като той и е заявил, че взема тази част от колата на пострадалия,
защото се бил е разбрал с него. За съда въз основа на показанията на тези двама
свидетели – очевидци по един несъмнен и категоричен начин се установява по
делото, че именно подсъдимия П. е автор на описаната по горе кражба на
катализатор от колата на пострадалия. За противното по делото доказателства не
се събраха и не се представиха от страните. Нещо повече, тези показания не се
опровергават и от другите събрани по делото доказателства, напротив напълно се
подкрепят. Свидетеля Д.П. не отрича, че на инкриминираната дата е бил в селото
на пострадалия до неговата работа за да вземе храна за животните си и че по
времето на прибиваването му там в работата на Л., е пристигнала свидетелката П.
и е съобщила, че някой краде част от колата на Л.. Не се установи по делото,
този свидетел да е знаел за действията си на брат си – подсъдимия К.П..
Безспорно се установи от показанията на свидетеля Е.Д. – полицейския инспектор
отговарящ за региона, че при преглед на поставена камера на склад находящ се на
улицата, където е била извършена кражбата се установило, че на инкриминираната
дата сутринта по улицата е преминала само една кола и тя е била тъмна на цвят и
това е била колата на подсъдимия. Несъмнено и от справката по досъдебното
производство се установява, че кола с рег № СТ 8426 РК е собственост на
подсъдимия и към датата на престъплението е била в негово владение. По делото
не се събра нито едно доказателство което да е в противовес на така възприетото
от съда. Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото
свидетели, тъй като същите са непротиворечи и последователни и напълно
подкрепят възприетата по делото фактическа обстановка.
От друга
страна въз основа на показанията на свидетеля Е.Д., се установява, че
подсъдимия бил известен с това че закупува коли на старо и отделно изкупува
катализатори, което означава за съда, че подсъдимия е имал интерес точно към
тази част на колата на пострадалия. Действително при направеното претърсване и
изземване в къщата на подсъдимия не е открит точно откраднатия катализатор, но
са били открити множество други катализатори, което потвърждава извода че
подсъдимия е проявявал интерес именно към тази част на колите и това напълно е
в подкрепа на това, че именно П. е извършил настоящото престъпление по описания
по-горе начин. Това потвърждава и достоверността на показанията на свидетеля Д.
– полицейски инспектор отговарящ за региона.
Предвид на
това, съдът намира за безспорно и несъмнено доказана описаната по – горе
фактическа обстановка.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъдени по – горе, съдът счете за безспорно това, че подсъдимият
е автор на описаното по – горе престъпление, а именно че на 24.02.2020 година в
село Хан Аспарухово, община Стара Загора, чрез използване на технически
средства – неустановен режещ инструмент и дървено трупче, отнел чужда движима
вещ – 1 брой катализатор на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с
регистрационен № СТ 7076 ВВ, на стойност 50 /петдесет/ лева от владението И.Д.Л.,
без негово съгласие, с намерението противозаконно да го присвои. С това подсъдимият
К.Д.П. е осъществил престъпния състав на престъплението по чл.195, ал.1, т.4,
във връзка с чл.194, ал.1 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от страна на подсъдимият при пряк умисъл на вината
– съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
От обективна
страна е налице – отнемане от фактическата власт на действителния собственик на
движима вещ, като съдът прие, че с изпълнителното деяние е налице прекъсване на
тази фактическа власт, тоест изпълнителното деянието на престъплението кражба
по смисъла на закона е довършено и противоправния резултат е настъпил.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият К.Д.П. осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от свобода”,
степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващо вината на подсъдимият обстоятелства – чистото му
съдебно минало.
Отегчаващи
вината на подсъдимият обстоятелства не са налице
Предвид на
изложените съображения, при съобразяване със степента на участие в престъпното
деяние и обществената опасност на дееца съдът определи на подсъдимия К.Д.П.,
наказание към предвидения в закона минимум, а именно „Лишаване от свобода” за
срок от една година, като намери, че изтърпяването на това наказание на
основание чл.66, ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от четири
години. Съдът намира, че това наказание напълно съответства на извършеното от
страна на подсъдимия деяние и стойността на открадната вещ. С оглед на това, че
подсъдимия не е осъждан, съдът намери, че следва да отложи изтърпяването на
това наказание за изпитателен срок от четири години. Съдът прие този максимален
срок с оглед на това, че този вид престъпления се често срещани в този регион и
за хората от тази съсловна прослойка. Именно по дългия изпитателен срок би дало
възможността така наложеното наказание, да възпрепятства и да изиграе
възпиращата си роля, щото завбъдеще подсъдимия да не
върши други противообществени прояви.
Съдът осъди
подсъдимият да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР
Стара Загора сумата от по 63.62 /шестдесет и три лева и шестдесет и два
стотинки/ лева представляващи направените разноски в досъдебната фаза за
възнаграждения на вещи лица и деловодни разноски.
Съдът осъди
подсъдимият да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт
сумата от по 40 /четиридесет/ лева представляващи направените разноски в
досъдебната фаза за възнаграждения на вещи лица и деловодни разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
и желанието на подсъдимият да се облагодетелства по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: