Решение по дело №2303/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба от К.Д.В., гражданин на Р.Ф., ЛНЧ **********, роден на *** г. в гр. М., с адрес на призоваване -----, против Решение № УПБ-12/28.07.2023 г. на Интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата за международна закрила.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че Интервюиращият орган е изложил аргументи, които не отговарят и противоречат на предоставената от молителя информация по време на проведеното му интервю. Твърди се, че при постановяване на оспореното решение, интервюиращият орган не е използвал актуална и относима информация относно наказателното преследване при отказ да се отбие военна служба. Изтъква се, че погрешно административният орган е приел, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като отказът за отбиване на военна служба е криминализиран, което води до извод, че е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 3 от ЗУБ. Сочи се, че военните действия на Р.Ф.в У са в разрез с принципите на ООН и чл. 2 от Хартата на ООН. Твърди се, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз е достатъчно да се докаже извършването на престъпления – ексцесивна смърт на цивилни, изтезания, нечовешко поведение, незаконно задържане, изнасилване и др., за да се предостави бежански статут. На тези основания се отправя искане за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.

В съдебно заседание лично и чрез представител по пълномощие поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът – Интервюиращият орган при Държавна агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в писмени бележки оспорва жалбата и настоява същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира отхвърляне на исканията за заплащане на направените в производството разноски на основание чл. 92 от ЗУБ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна споделя възраженията в жалбата. Счита, че оспореното решение не изпълнява изискванията на чл. 75 от ЗУБ, тъй като евентуалното завръщане на жалбоподателя в държавата на произход би застрашило правата и законните му интереси, както живота и здравето му. В заключение пледира отмяна на оспореното решение.

След като разгледа оплакванията изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, регламентиран в чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, срещу подлежащ на оспорване акт и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение № УПБ-12/28.07.2023 г., с което е отхвърлената молбата за международна закрила на К.Д.В..

Административното производство е започнало с подаване на молба вх. № 249/11.07.2023 г., на К.Д.В., с която последният е поискал международна закрила. Към молбата заявителят е приложил попълнен регистрационен лист с лични данни, Декларация за съгласие за събиране на информация от други държавни институции, Молба – Декларация за разрешаване пребиването му по време на производството за негова сметка на адрес ---------, тъй като разполага с достатъчно средства за задоволяване на собствените му потребности, ведно със задграничен паспорт, издаден от Р.Ф..

Представена е Заповед № 365з-3979 от 21.06.2022 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна /ОДМВР - Варна/, с която на К.Д.В. му е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход на лицето – Р.Ф.“, като в срок от 30/тридесет/ дни изпълни мярка, поради обстоятелството, че не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок до 22.05.2020 година. Със Заповед № 365з-4642/15.07.2022 г. на Директора на ОДМВР – Варна срокът за доброволно напускане на територията на Република България е продължен до 21.06.2023 година.

На 11.07.2023 г. с кандидата за международна закрила е проведено интервю в присъствието на преводач, в което сочи, че майка му и брат му са в България от месец август 2008 година. Заявява, че е напуснал страната си на 23.02.2020 г. или 24.02.2020 г. с директен полет от гр. М. до гр. София, тъй като е имал българска виза за пет месеца от м. 02.2020 г. до м. 07.2020 година. Поради обстоятелството, че паспортът му е изтекъл, през м. 08.2020 г. кандидатът е подал документи за издаване на нов паспорт в посолството на Р.Ф., като е заплатил определените за това такси, но такъв не му бил издаден, а през септември на същата година започнала мобилизацията в Р.. Пояснява, че при проверка в сайта на Министерство на външните работи, е разбрал, че му е отказано издаване на нов паспорт. По телефона се свързал с администрацията на Министерство на външните работи на Република България и му заявили, че могат да му издадат пасаван, с който да се прибере в Р., а там да кандидатства за нов паспорт, но не отишъл да му издадат пасаван. В Р. е бил задържан, но не арестуван. Осъждан е в гр. М., тъй като дал назаем пари на приятел и като ги поискал обратно, човекът подал заявление, че кандидатът го изнудвал за тези пари. Вследствие на това е получил условна присъда. Заявява, че не е искал международна закрила в друга държава, принадлежи към етническата група на руснаците. Бил кръстен, но не изповядва християнството. Твърди, че няма проблеми във връзка с изповядваната от него религия, не участва в религиозни организации. Преди да пристигне в България е живял в гр. М., бил е разведен, има дъщеря К.Н.Д., родена на *** година. Заявява, че може да живее в гр. М. при роднините си – баща, леля, братовчед и детето му, но не иска, тъй като не е съгласен с войната. Сочи, че когато е бил на 27 години лично са му връчили в Р. военен билет за отбиване на военна служба, но не го сторил. През октомври 2022 г. бащата на кандидата, тъй като живее в Р., получил повиквателна, че К. Д. трябва да се яви на военен комисариат, като от тогава не са го търсили и не е получавал повече повиквателни, поради обстоятелството, че баща му не е постоянно на адреса. Споделя, че през месец януари или февруари 2023 г. в Р. са приели закон, който урежда повиквателните да се получават по електронен път. Пояснява, че в Р. има официален сайт, от който можеш да получиш всякакви уведомления и като разбрал това, кандидатът изтрил профила си и не е влизал в сайта. Отговаря, че е членувал в политическа организация на Фонд за борба с корупцията за А.Н., с която организирали протести срещу действащата в Р. власт. Участвал е в над 10 протеста. Бил е задържан от полицията, след което са му писали глоби и са го пускали. Пояснява, че само по време на задържане му е оказвано насилие, като впоследствие разбрал, че нищо няма да промени и може да получи ефективна присъда, решил да напусне Р.. Споделя, че не би се върнал в Р. докато не се смени действащата власт. Притеснява се, че връщайки се в Р., ще го призоват и ще го изпратят на война. Иска да остане в България, за да бъде защитен от политическата несправедливост в Р. и да не ходи на война.

Представена е Декларация от О. К.а /майка на кандидата/, с която същата декларира, че ще му предостави жилище и финансова издръжка за неограничено време.

С Решение № 55/13.07.2023 г. на Директор Регистрационно-приемателен център - Баня е разрешено на К.Д.В. да пребивава на посочения от него адрес в --------- за своя сметка.

Представени са справки от Дирекция „Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет с вх.№ ЦУ-829/15.06.2023 г. / л.10 - 29 от адм. преписка/.

С Писмо рег. № М-13963 от 08.08.2023 г. на Директор на Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е съобщено, че към момента ДАНС не възразява да се предостави международна закрила на К.Д.В., в случай, че отговоря на условията.

След проведеното интервю, Интервюиращият орган е приел, че са налице предпоставките за провеждане на ускорена процедура и издал Решение № УПБ-12/28.07.2023 г. /л.1-8 от адм. преписка/ и на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, с което молбата за предоставяне на международна закрила на К.Д.В. е отхвърлена.

Жалбоподателят представя Повиквателна - команда № 284/ МК, както и легализиран превод на същата – л. 46-47 от делото. От съдържанието на повиквателната се установява, че въз основа на Указ на Президента на Р.Ф.за обявяване на мобилизация Д.К. е призован на 17.10.2022 г. да се яви пред военен комисариат. Последният е предупреден, че в случай на неявяване ще бъде подведен под наказателна отговорност в съответствие със законодателството на Р.Ф.. Представен и Указ на Президента на Р.Ф.от 21.09.2022 г. за обявяване на частична мобилизация.

По делото от страна на ответника е представена Заповед № РД05-296/13.04.2022 г., на Председателя на Държавна агенция за бежанците, с която за интервюиращ орган е определена Д. П. на длъжност „младши експерт“ в Регистрационно-приемателен център – Баня /л. 63/.

Представена е и актуална Справка с вх. № ЦУ-1545/06.10.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По валидността на акта:

Оспореното решение е издадено от Интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанци при Министерски съвет. Председателят на Държавна агенция за бежанците определя длъжностни лица за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, по агр. от чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ. По делото е приета и приобщена Заповед № РД05-296/13.04.2022 г., с която Председателят на Държавна агенция за бежанците е определил Д. П. на длъжност „младши експерт“ за интервюиращ орган. Следователно оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.

Индивидуалният административен акт, предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство, е издаден в законоустановената писмена форма, съдържа минимално изискуемите реквизити, регламентирани в нормата на чл. 59 от АПК, в това число фактически и правни основания, въз основа на които е издаден. Оспореният акт е валиден и позволява да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност в пълен обем. Решението е надлежно съобщено и връчено на адресата, на език, който владее, като всички процесуални действия в производството са извършвани в присъствието на преводач от/на руски език, владян от търсещия закрила чужденец. Съдът преценява, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до ограничаване правото на защита на оспорващото лице, които да представляват самостоятелно основание за отмяната на индивидуалния административен акт.

Оспореното решение е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Производството пред административния орган е образувано въз основа на молба за предоставяне на международна закрила. За да постанови оспорваното решение интервюиращият орган е преценил, че са налице предпоставките, регламентирани в чл. 13, ал. 1 от ЗУБ и провежда ускорена процедура по разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила. Съгласно посочената разпоредба молбата за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна когато е налице липсата на посочените в чл. 8, ал. 1 и ал. 9 и чл. 9, ал. 1, ал. 6, ал. 8 от ЗУБ. Административният орган неправилно е приел, че в случая не са налице основанията по чл. 8 от ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, както и основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ.

Статут на бежанец в Република България, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Според, ал. 5, на чл. 8 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1-3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Опасенията от преследване, съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.

В разглеждания случай Д.К. се позовава именно на такива опасния от преследване, настъпили след като е напуснал държавата си на произход. От проведено интервю на чужденеца, обективирано в Протокол от 11.07.2023 г., същият е напуснал страната си легално, като е пристигнал с директен полет от гр. М. за гр. София, притежавайки българска виза от м. 02.2020 г. до м. 07.2020 година. Същевременно международният му паспорт изтича, а Р. започва инвазия на територията на У. През този период член от семейството му /баща му/ получава повиквателна, която задължава К. да се яви на военен комисариат за отбиване на военна служба на 17.10.2022 г. На повиквателната жалбоподателят не се отзовава. Категорично заявява, че е напуснал страна си заради политиката и управлението и не желае да се връща там, докато не се смени властта. Смята, че ако се върне в Р., ще го мобилизират и изпратят на война.

Сами по себе си неприемането на войната и извършваните от една държава военни действия не са основание за предоставяне статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. На един чужденец, за да му бъде предоставен статут на бежанец, е необходимо лицето – кандидат да има основателни опасения от преследване. В хода на настоящото производство не се установи, а и жалбоподателят не твърди да е бил преследван в Р., заради своите убеждения преди да тръгне за България. По делото не са ангажирани доказателства за външно изразяване на неговото мнение спрямо войната и военните действия, както и спрямо политиката – например в журналистически статии, публикации в социалните медии или по друг начин, който е общодостъпен до множество хора, както преди да напусне Р., така и след това. Единствено е бил член на Фонд за борба с корупцията за А.Н., като е организирал и участвал в протести срещу действащата към момента власт в Р..

Същевременно, член от семейството на жалбоподателя – баща му, е получил повиквателна, с която жалбоподателят е призован да се яви пред военен комисариат в срок до 17.10.2022 г. за отбиване на военната си служба. Към този момент е бил обнародван Указ на Президента на Р.Ф.за обявяване на частична мобилизация от 21.09.2022 г. Това обстоятелство се потвърждава и от представена с Писмени бележки с.д. № 16030/10.11.2023 г. Справка относно актуалната обществено-политическа обстановка в Р. към 19.09.2023 г. От съдържанието на справката се установява, че действително след обявената частична мобилизация на 21.09.2022 г. се приемат законодателни промени, свързани със засилване на отговорността за някои престъпления против военната служба. Според новите промени увеличават сроковете на наказание „лишаване от свобода“ за дезертьорство по време на мобилизация, както и относно избягване на военна служба.

В период след постановеното решение за отказ, оспорено в настоящото производство, с Резолюция на ООН от 23.02.2023 г. войната, водена от Р. срещу У, е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления. Налице са множество данни от международни източници, свидетелстващи в тази насока. В този смисъл на 17.03.2023 г. от Международния наказателен съд в Хага е издадена международна заповед за арест на руския президент В.П. за широкомащабни военни престъпления в У, включително умишлени убийства и изтезания. Подобна заповед е издадена и спрямо комисаря по правата на детето в кабинета на П., заради депортирането на хиляди украински деца в Р. (извършената служебна справка на адрес ttps: //www. icc-cpi. int/news/***). Поради това, съдът намира, че опасността жалбоподателят, връщайки се в държавата си на произход, да го мобилизират и изпратят на фронта във войната с У е реална и към настоящия момент не е отпаднала. Изпращайки го на фронта, той ще бъде принуден да извършва военни престъпления. От друга страна, в случай, че откаже да сражава на фронта, съществува реална опасност да бъде лишен от свобода за период от 10 до 15 години. Този факт се потвърждава от представената актуална справка за обществено-политическата обстановка в Р., която свидетелства за приетите законодателни промени относно увеличаване на наказанията за престъпления против военната служба.

На следващо място, лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто поради неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец, според т. 168 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Върховния комисар на ООН за бежанците /Наръчника/, то обаче може да е бежанец, ако дезертирането или бягството от военна служба се съпътства от други значими за него мотиви да напусне или да остане в страната си, или ако то има други причини, които се покриват от определението за основателни опасения от преследване. Съществуват обаче случаи, при които необходимостта от изпълнение на военна служба е единствената причина да се иска статут на бежанец, по арг. от т. 170 от Наръчника. Ако случаят е такъв, то лицето трябва да докаже, че изпълнението на военна служба за него би означавало изпълнение на военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Съгласно т. 171 от Наръчника не всяко убеждение, обаче, колкото и истинско да е то, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба. Не е достатъчно лицето да не е съгласно с правителството по отношение на политическата мотивировка за конкретно военно действие. Там, обаче, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване.

С резолюция от 23.11.2023 г. на Европейския парламент, относно признаване на Р.Ф.за държава спонсор на тероризма, достъпна на интернет адрес https: //www. europarl. europa. eu/doceo/document/TA-9-2022-0405_BG. html, е осъдена незаконната, непровокирана и необоснована агресивна война на Р. срещу У; изисква се Р. и нейните марионетни сили да прекратят всички военни действия, по-специално нападенията срещу жилищни райони и гражданска инфраструктура, както и Р. да изтегли всички военни сили, марионетни сили и военно оборудване от цялата международно призната територия на У; да прекрати принудителното депортиране на украински цивилни лица и принудителното осиновяване на украински деца, да освободи всички лица, които е задържала в У, и окончателно да спре да нарушава или застрашава суверенитета, независимостта и териториалната цялост на У. Подчертава, че умишлените нападения и жестокости, извършени от Р.Ф.срещу цивилното население на У, разрушаването на гражданска инфраструктура и други сериозни нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право са терористични актове срещу украинското население и представляват военни престъпления; изразява безрезервно възмущение и осъждане на тези нападения и жестокости, както и на другите действия, които Р. извърши в преследване на разрушителните си политически цели в У и на територията на други държави; с оглед на горепосоченото признава Р. за държава спонсор на тероризма и за държава, която използва терористични средства. С резолюцията се призовават всички руски граждани не само да откажат да бъдат въвлечени в тази война, но и да протестират срещу жестоките военни престъпления срещу народа на У, извършени от Р.Ф.в името на руския народ; изразява подкрепата си за всички руски граждани, които протестират и се борят срещу настоящия режим във или извън Р. или подпомагат бежанците от У; призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки да увеличат подкрепата за и сътрудничеството с гражданското общество и свободните медии от Р. и да продължат да предоставят закрила и временен подслон за руснаците, които са обект на наказателно преследване заради противопоставянето си срещу режима. В този смисъл е и представената от ответната справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Р.. Действително жалбоподателят е положил всички възможни усилия да докаже, че военните действия, в които е възможно да участва при завръщането си в държавата на произход, противоречат на неговите убеждения. Поради това, съдът намира, че неправилно административният орган е приел, че не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец на кандидата за международна закрила.

Неправилно според съда, административният орган е приел, че кандидатът не отговаря и на условията за предоставяне на хуманитарен статут, регламентирани в чл. 9 от ЗУБ. Цитираната разпоредба изисква наличие на реална опасност от тежки лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, а събраните по делото доказателства подкрепят извод в тази насока. За да откаже предоставяне и на хуманитарен статут, органът е изложил незаконосъобразни, бланкетни мотиви. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В настоящото производство от представената справка за актуалното състояние на обществено-политическата ситуация в Р. по категоричен начин се установи, че когато кандидатът за международна закрила се завърне в държавата си на произход, ще бъде мобилизиран и изпратен на фронта във войната срещу У или в случай на отказ от негова страна да отиде на фронта, го заплашва наказание лишаване от свобода за период от 10 до 15 години. Това налага извод за тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице. Направеният извод не се разколебава и от тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/1983 ЕО, което е застъпено в Решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело № С-456/07, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Предвид на всичко изложено, с оспореното решение неправилно е прието, че спрямо Дениз В.К. не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец и в производство по реда на чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗУБ е отхвърлена подадената от него молба. Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 91 от ЗУБ, оспореното решение следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне по подадената от лицето молба, след провеждане на съответната процедура и при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.

Съгл. чл. 92 ЗУБ Производствата по реда на тази глава се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертизи.

От доказателствата по делото става ясно, че административният орган е бил в обективна невъзможност да съобрази в хода на административното производство обстоятелствата, станали причина за отмяната на оспорения акт, тъй като едва след неговото издаване жалбоподателят е представил Повиквателна – команда № 284, че следва да се яви на военен комисариат в гр.М., -------във връзка с призоваване на военна служба. Въз основа на това новопредставено доказателство съдът отменя оспорения административен акт.

По изложените съображения и по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, направените от жалбоподателя деловодни разноски следва да останат за негова сметка.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо и чл. 173, ал. 2, предл. Първо от АПК, Административен съд - Варна, XXIII състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № УПБ-12/28.07.2023 г. на интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е отхвърлена молбата на К.Д.В., роден на ***г. в гр. М., гражданин на Р.Ф. с ЛНЧ ********** за предоставяне на международна закрила.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за постановяване на ново решение, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Съдия: