РЕШЕНИЕ

   № 260100

               гр.Варна, 30.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 18.11.2020 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 552 по описа за  2020  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

ЗД „Бул инс“ АД гр.София обжалва решение № 366/17.06.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 612/2019 г. в частта, с която искът на С.Й.И. *** за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 15.11.2017 г., е уважен за сумата над 10000 лева до присъдените 25000 лева, с молба да бъде отменено в същата част и обезщетението – намалено до размера на 10000 лева, ведно със съответната част лихви и разноски, с присъждане на разноски за двете инстанции.  С писмени молби въззивникът поддържа жалбата си, моли за присъждане на съдебните разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Ответницата по жалбата – С.Й.И. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата е относно размера на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, който въззивникът намира за завишен.   От заключението на САТЕ и от показанията на свидетелите  С. Й. и П. Д. се установява следният механизъм на произшествието: Пострадалата е седяла като пътник на предната дясна седалка на лек автомобил „Пежо 307“, който при предприето от водача му изпреварване на товарен автомобил с по-ниска скорост от дясна в средна лента, се е ударил в попътно движещ се влекач „Ивеко-Магирус“, като следствие на удара и избутването от влекача се е завъртял на ляво обратно на часовниковата стрелка и се е ударил в насрещно движещ се автомобил „Пежо 206“. Следствие на удара в дясно ищцата е получила фрактура /счупване/ на три ребра - седмо, осмо и девето от дясната страна, за която контузия на гръдния кош е била хоспитализирана в гръдна хирургия на МБАЛ „Света Анна Варна“ от 15.11.2017 г. до 20.11.2017 г. и останала временно нетрудоспособна до 19.01.2018 г. Установено от заключението на СМЕ, през периода на възстановяване ищцата е имала затруднения на движенията на тялото, включително дихателните движения, били са затруднени ежедневните й действия, самообслужването и придвижването, като са били съпроводени с непрекъснати болки, особено в началото, чийто интензитет се е усилвал при вдишване, издишване, при кашлица и при промяна на положението на тялото, както и с невъзможност да почива и да спи в нормално състояние. Съгласно показанията на св. Й. Д. – син на пострадалата последната след излизането й от болница, където е била на болкоуспокояващи лекарства,  не е могла да лежи през първия месец на домашното й лечение, а само е седяла обездвижена и дори е спяла седнала. Не е могла да се движи, трябвало е някой да я вдигне, да я заведе до тоалета, да й помага при храненето. Едва месец по-късно е започнала да става и да се самообслужва въпреки болките. След втория месец болките не били отшумели, но тя започнала работа като кондуктор, макар че й било много трудно при трафика в големите автобуси, тъй като свършили парите им. Макар че сега се чувства вече добре, което потвърждава и СМЕ, ищцата избягва да шофира и се притеснява при по-голямо движение по пътя и от камионите. Съгласно заключението на СМЕ усложнения при протичане на оздравителния процес на ищцата не са установени, но същата съобщава за поява на болки в областта на гръдния кош при промяна на времето. Вещото лице  А. В. категорично заявява, че пострадалата е била с предпазен колан при ПТП, предвид получените увреждания, които иначе биха били по-тежки, особено в областта на главата, при съприкосновение с разтворилата се при инцидента дясна странична въздушна възглавница тип завеса.

Съобразно действалата икономическа конюнктура, общественото възприятие за справедливост, нивото на покритите рискове, релевантни към момента на произшествието, начинът на извършване и характерът на увреждането, произтичащите от него последици за увредената, нейната възраст - 58 г., интензитета и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания, степента на възстановяване – с остатъчни болки в областта на гръдния кош при промяна на времето, както и отражението на преживения инцидент върху психиката й, съдът намира, че следва да определи по справедливост размер от 25000 лева на дължимото на пострадалата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, предвид което постановеното решение е правилно в обжалваната му осъдителна част и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора ответницата по жалбата има право на съдебни разноски за въззивната инстанция. Съдът намира направеното от защитата на въззивника възражение за прекомерност на платения от другата страна адвокатски хонорар – 2936 лева за разликата над 1700 лева за основателно, доколкото минималният такъв по Наредба №1/2004 г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения съобразно обжалваемия интерес е в размер на 980 лева. Съобразно положения труд от адвоката – подаване на отговор на жалбата и явяване в с.з. и действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е незначителна, заплатеното от ответницата по жалбата адвокатско възнаграждение следва да се счете за прекомерно за разликата от 1700 лева до 2936 лева, като на същата се присъдят на основание чл.78, ал.5 – ГПК съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1700 лева.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 366/ 17.06.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 612/2019 г. в обжалваната му осъдителна част.

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати на С.Й.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1700 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.