Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1397
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 535 от ТЗ.
Ищецът „К.Б.” ЕООД твърди, че със запис
на заповед от 30.07.2015 г., издаден с уговорка без протест и разноски,
ответникът се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на „К.Б.” ЕООД при
предявяване на записа на заповед сумата от 79 170.47 лева. Записът на заповед е
с падеж на предявяване след 31.06.2016 г. Твърди, че със запис на заповед от
07.08.2015 г., издаден с уговорка без протест и разноски, ответникът се е
задължил безусловно и неотменимо да заплати на „К.Б.” ЕООД при предявяване на
записа на заповед сумата от 111 799.20 лева. Записът на заповед е с падеж на
предявяване след 31.06.2016 г. Твърди, че със запис на заповед от 01.09.2015
г., издаден с уговорка без протест и разноски, ответникът се е задължил безусловно и неотменимо да
заплати на „К.Б.” ЕООД при предявяване на записа на заповед сумата от 7 399.20
лева. Записът на заповед е с падеж на предявяване след 01.08.2016 г. Твърди, че
трите записа на заповед са предявени за плащане с нотариална покана, като в
дадения срок плащане по записите на заповед не е постъпило. Поради неизпълнение
на задължението на ответника да заплати предявените записи на заповед, е
подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и
е образувано ч. гр. д. № 71718/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 82 състав, по
което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
от 27.12.2016 г. и е издаден изпълнителен лист по всички приложени записи на
заповед, а именно: 58 443.84 лева, която сума представлява вземане за част от
главница по запис на заповед от 30.07.2015 г.; 65 919.52 лева, която сума
представлява вземане за част от главницата по запис на заповед от 07.08.2015 г.
и 7 399.20 лева, която сума представлява вземане за главница по запис на
заповед от 01.09.2015 г. Правният си интерес от предявяване на настоящия
иск, с предмет установяване съществуването
на присъдените със заповедта вземане, ищецът обосновава с подаденото от
длъжника възражение срещу издадената
заповед по реда на чл. 414 от ГПК. Ето
защо моли да бъде установено по отношение на страните, че ответникът дължи на „К.Б.”
ЕООД сумата от 131 762.56 лева, представялваща общата стойност на
претендираните части от главниците по издадените три броя записи на заповед, а
именно 58 443.84 лева, представялваща част от главница по запис на заповед от
30.07.2015 г., 65 919.52 лева, представляваща част от главница по запис на
заповед от 07.08.2015 г. и 7 399.20 лева, представляваща главница по запис на
заповед от 01.09.2015 г., ведно със законната лихва за забава от 07.12.2016 г.
до окончателното й изплащане. Не оспорва
заявените от ответника в отговора на исковата молба твърдения за съществуването
на каузални отношения, като допълва, че представените по делото записи на
заповед са издадени като обезпечение на вземания по договор за продажба №
SI2790914 от 23.09.2014 г., сключен при ОУ на „К.Б.” ЕООД в редакцията в сила
към датата на сключване на договора. Твърди, че на 30.07.2015 г., ответникът е
направил поръчка за доставка на стоки. Твърди изпълнение на задълженията си за
доставка на стоките, за което са издадени 4 фактури, всички с падеж 31.07.2016
г. Твърди, че ответникът е платил три от издадените фактури, като не е изпълнил
задължението на да заплати фактура №**********/21.08.2015 г. на обща стойност
58 443.84 лева. За обезпечаване на задължението по поръчката ответникът е издал
запис на заповед от 30.07.2015 г. за сумата от 79 170.47 лева. Посочва, че
предмет на заповедното производство е част от главницата по записа на заповед
от 30.07.2015 г., а именно за сумата от 58 443.84 лева, представляваща главница
по неплатената фактура. Твърди, че на 07.08.2015 г., ответникът е направил
втора поръчка за доставка на стоки. Твърди изпълнение на задълженията си за
доставка на стоките, за което са издадени 6 фактури, всички с падеж 31.07.2016
г. Твърди, че ответникът е платил 5 от издадените фактури, като не е изпълнил задължението
на да заплати фактура №**********/12.09.2015 г. на обща стойност 65 919.52
лева. За обезпечаване на задължението по поръчката ответникът е издал запис на
заповед от 07.08.2015 г. за сумата от 111 799.20 лева. Посочва, че предмет на
заповедното производство е част от главницата по записа на заповед от
07.08.2015 г., а именно за сумата от 65 919.52 лева, представляваща главница по
неплатената фактура. Твърди, че на 01.09.2015 г., ответникът е направил трета
поръчка за доставка на стоки. Твърди изпълнение на задълженията си за доставка
на стоките, за което е издадена фактура № **********/10.09.2015 г. на обща
стойност 7 399 лева. Твърди неизпълнение на задължението на ответника да
заплати задължението по фактурата на обща стойност 7 399.20 лева. За обезпечаване
на задължението по поръчката ответникът е издал запис на заповед от 01.09.2015
г. за сумата от 7 399.20 лева. Посочва, че предмет на заповедното производство
е главницата по записа на заповед в размер на 7 399.20 лева, представляваща
главница по неплатената фактура. Ищецът претендира направените в настоящето
производство разноски, както и
разпределение на отговорността на направените разноски по заповедното
производство.
Ответникът ЕТ „Д. – Р.К.“ оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва
записите на заповед, като намира същите за нередовни, тъй като падежът им е
отразен по два начина. Навежда доводи за съществуването на каузални отношения,
представляващи основание за издаване на процесните записи на заповед. Претендира
направените в производството разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Съгласно установената съдебна практика,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 149/05.11.2010г.
по т. дело № 49/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 5/02.02.2012г. по т. дело
№ 75/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 173/12.01.2011г. по т. дело №
901/2009г. на ВКС, І т. о. и др., в производството по иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – заявител в заповедното производство при направено
възражение от ответника – длъжник за наличие на каузално правоотношение, за
обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като
документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК,
не е достатъчно да докаже само редовността на записа на заповед от външна
страна, но следва да докаже фактите, от които вземането произтича, пораждането
на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му.
Кредиторът не следва да доказва съществуването на каузално отношение, въз
основа на което е поето подлежащо на изпълнение задължение, ако възражението на
длъжника, че не е поел задължение по ценната книга, е общо. В производството по
чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално отношение,
ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за
обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил
като документ за издаване на заповедта за изпълнение, като в този случай
тежестта на доказване е на ищеца - поемател по записа на заповед, а ответникът
– издател на записа на заповед следва да докаже твърдяното плащане. Записът на
заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на
съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото
време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между
издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на
определена сума. Следователно причината за издаване на записа на заповед се
намира извън съдържанието на ценната книга. Предметът на доказване по
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка със задължение по запис на
заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като
защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на
съответния документ. В настоящия случай ответникът по иска е навел доводи за
съществуването на каузални отношения, представляващи основание за издаване на
процесните записи на заповед, като е оспорил наличието на свои задължения към
ищеца по такива каузални отношения. Ищецът не е оспорил наличието на каузални
отношения, изпълнението на задълженията по които обезпечават процесните записи
на заповед, поради което и съгласно разпределената от съда доказателствена
тежест, ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно отношение
между него и ответника, във връзка с което са направени процесните поръчки,
съответно са издадени процесните фактури, както и че обективираните във
фактурите и стоки са доставени и
предоставени на ответника.
За установяване на тези обстоятелства,
ищецът е ангажирал писмени доказателства и е поискал изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза. От представените писмени доказателства и неоспореното от страните заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, което Съдът възприема като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че между страните по делото е сключен договор
за продажба № SI2790914 от 23.09.2014 г., съгласно който ищецът се е задължил
да доставя на ответника при направена от последния поръчка семена, торове и
препарати за растителна защита. С поръчка за доставка на стоки от 30.07.2015
г., ответникът е направил поръчка на стоки, с посочена дата на доставка
15.08.2015 г. и падеж при отсрочено плащане 31.07.2016 г. Във връзка с тази
поръчка са издадени 4 фактури, всички с падеж 31.07.2016 г. Ответникът е платил
три от издадените фактури, като не е изпълнил задължението на да заплати
фактура №**********/21.08.2015 г. на стойност 58 443.84 лева. На 07.08.2015 г.
ответникът е направил втора поръчка за доставка на стоки, във връзка с която което
са издадени 6 фактури, всички с падеж 31.07.2016 г. Ответникът е платил 5 от
издадените фактури, като не е изпълнил задължението на да заплати фактура № **********/12.09.2015
г. на стойност 65 919.52 лева. На 01.09.2015 г. ответникът е направил трета
поръчка за доставка на стоки, във връзка с която е издадена фактура №
**********/10.09.2015 г. на стойност 7 399 лева.
Представено е потвърждение към договора
за продажба, с което ответникът потвърждава и признава валидността на сключения
договор за продажба и надлежното издаване и приемане на посочените в
приложението към това потвърждение фактури, включително и това, че те
обективират реално извършени доставки по договора. Процесните фактури №№ **********/21.08.2015 г. на стойност 58 443.84
лева; **********/12.09.2015 г. на стойност 65 919.52 лева и
**********/10.09.2015 г. на стойност 7 399 лева не са включени в това
приложение. Видно от заключението на вещото лице тези фактури са осчетоводени в
счетоводството на ищеца и ответника, като са отразени в дневниците за покупки и
продажби по ДДС и справки- декларациите за ДДС на ответника. Ответникът е ползвал и
данъчен кредит по тези фактури. В счетоводствата на страните не е отразено
плащане по тези фактури.
От служебно изисканото ч.гр.д. № 71718/2016 г. по описа на СРС, 82
състав се установява, че на 07.02.2016 г. ищецът подава заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на три записа на заповед,
съответно от 30.07.2015 г.; 07.08.2015 г. и 01.09.2015 г. срещу ЕТ „Д. – Р.К.“ и Р.А.К. за сумите: 58443.84 лева, представляваща част от главница по
запис на заповед от 30.07.2015 г.; 65919.52
лева, представляваща част от главница по запис на заповед от 07.08.2015
г.; 7399.20 лева, представляваща част от
главница по запис на заповед от 01.09.2015 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Заявителят
претендира и направените в производството разноски. По заявлението е образувано
ч.гр.д. № 71718/2016 г. по описа на СРС, 82 състав, по което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 27.12.2016 г., с които длъжниците са осъдени солиД.но да
платят на заявителя горепосочените суми, както и разноски в размер на 5695.25
лева, в това число 2635.25 лева държавна такса и 3060 лева възнаграждение за
адвокат. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта ответникът длъжник възразява срещу издадената заповед и съдът
дава указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си по
заповедта, във връзка с които указания в рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване по
отношение на обстоятелството, че има валидно облигационно отношение между него
и ответника, във връзка с което са направени процесните поръчки, съответно са
издадени процесните фактури, както и че обективираните във фактурите и стоки са
доставени и предоставени на ответника.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че между страните по делото съществува
облигационно правоотношение, по което ищецът е изпълнил задължението си да
достави на ответника процесните стоки,
на цена и в количество, посочени във процесните фактури. Съдът намира за
неоснователен довода на ответника, че няма задължения към ищеца по каузалните
правоотношения, за обезпечаването на изпълнение на задълженията по които са издадени
процесните ценни книги. От приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза по безспорен начин се установява, че фактурите са декларирани своевременно от ответника в
декларациите му за ДДС и същият е ползвал данъчен кредит по тях. Съгласно константната
съдебна практика само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено признание
на задължението и доказват неговото съществуване.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не установи да е платил на ищеца претендираните в
настоящето производство цени на стоките. Правилата за разпределение на
доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е
проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване,
не са се осъществили.
Предвид изложеното съдът намира
предявените установителни искове са основателни и доказани по размер, поради
което следва да бъдат уважени.
При този изход на
производството, ответникът следва да бъде осъден да репарира направените от
ищеца в настоящето производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които
възлизат на 8215.25 лева, в това число 2635.25 лева – дължима за довнасяне
държавна такса по предявените искове /това е размерът на дължимата за довнасяне
държавна такса, съответно ответникът дължи репарация на тази сума, а не на
посочената в списъка на разноските, представен от ищеца, сума за държавна такса
в размер на 2653.26 лева/; 300 лева хонорар за вещо лице и 5280 лева заплатено и
поскано със списъка по чл. 80 от ГПК адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело №
4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Затова ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и присъдените със заповедта по чл. 417
от ГПК разноски в размер на 5695.25
лева, в това число 2635.25 лева държавна такса и 3060 лева възнаграждение за
адвокат.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „К.Б.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Кристал бизнес
център, ет. 5 срещу ЕТ „Д. – Р.К.“, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, положителни установителни искове по чл.
124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК, че Р.А.К., осъществяващ
търговска дейност като ЕТ „Д. – Р.К.“,
ЕИК******** дължи на „К.Б.” ЕООД сумата от
58443.84 лева, представляваща част от
главница по запис на заповед от 30.07.2015 г., издадена за обезпечаване на
вземането на „К.Б.” ЕООД по фактура №
**********/21.08.2015 г.; сумата от 65919.52 лева, представляваща част от главница по
запис на заповед от 07.08.2015 г.,
издадена за обезпечаване на вземането на „К.Б.” ЕООД по фактура № **********/12.09.2015 г. и сумата от 7399.20 лева, представляваща част от главница по запис
на заповед от 01.09.2015 г., издадена за обезпечаване на вземането на „К.Б.”
ЕООД по фактура № **********/10.09.2015
г. , ведно със законната лихва върху главниците от 07.12.2016 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 27.12.2016 г., по гр.д. № 71718/2016
г. по описа на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА Р.А.К., осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Д. – Р.К.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, Кристал бизнес център, ет. 5, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по настоящето производство в размер на 8215.25
лева /осем хиляди двеста и петнадесет лева
и 25 ст./.
ОСЪЖДА Р.А.К., осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Д. – Р.К.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, Кристал бизнес център, ет. 5, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по заповедното производство - по гр.д. гр.д.
№ 71718/2016 г. по описа на СРС, 82 състав, в размер на 5695.25 лева /пет
хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и 25 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис на СРС, 82 състав, по гр.д. № 71718/2016 г.
Съдия: