Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
06.08.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
07.07.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от
Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
70 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
В.А.В. от ***, подадена чрез пълномощник - адв.С.М.
от ***, със съдебен адрес за призоваване
и връчване на книжа - ***, против Решение №260098 от 01.04.2021 год./неправилно посочено в
жалбата с номер 2600981/,
постановено
по АНД
№158/2021 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е
потвърдено
наказателно постановление №21-1300-000002 от 15.01.2021 год., издадено от ВПД
началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Кърджали.
В жалбата касаторът заявява,
че счита обжалваното Решение №2600981/верният номер е 260098/ от
01.04.2021 год., постановено по АНД №158/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали,
за незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Твърди, че от
доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е осъществил
административното нарушение, за което е издадено наказателно постановление
№21-1300-000002 от 15.01.2021 год. на ВПД началник сектор ПП към ОДМВР -
Кърджали. Счита, че като не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение
за правилното решаване на делото, съдът формирал вътрешното си убеждение в
противоречие с принципите на АПК и по този начин допуснал съществено
процесуално нарушение, което било основание за отмяна на постановения съдебен
акт.
С
оглед на изложеното, с жалбата моли настоящата инстанция да отмени обжалваното
Решение №2600981/верният номер е 260098/ от 01.04.2021 год., постановено по АНД №158/2021 год. по
описа на Районен съд – Кърджали, като не е посочено, какво да стори съдът с процесното наказателно постановление.
Касаторът В.А.В.
от ***,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител - адв.С.М. от
АК-***,
който поддържа подадената жалба по изложените в нея основания. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение по съображения,
подробно изложени в касационната жалба, които поддържа изцяло.
Ответникът по касация – ВПД
началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не
се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че подадената касационна
жалба е неоснователна,
а обжалваното съдебно решение намира за правилно
и законосъобразно. Намира също, противно на
изложените съждения в обратна посока от касатора в жалбата
му, че първоинстанционният съд
е събрал относими доказателства по делото и изяснил правилно фактическата обстановка, като въз основа на същите
е направил правилен правен извод, че
касаторът е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а с оглед
на това правилно
е приложен материалния закон и не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила, както и процесуални такива в хода на административнонаказателното
производство. Считам, че следва да бъде
отхвърлена касационната жалба и предлага
да бъде
оставено в сила обжалваното решение.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание всъщност е нарушение на закона, т.е. касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №260098
от 01.04.2021 год., постановено
по АНД
№158/2021 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №21-1300-000002 от 15.01.2021 год., издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали,
с което, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/, на В.А.В. от ***, с ЕГН **********, е наложено наказание
„глоба”, в размер на 800/осемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС”, за срок от 3/три/ месеца, за извършено виновно нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП. Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил В.А.В. от ***, с
ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали сумата от 80.00/осемдесет/
лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконкултско
възнаграждение.
За да постанови решението
си, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че
на 01.01.2021 год., свидетелите Й. Х. и Г. Г. – служители в сектор „Пъта полиция” към ОДМВР - Кърджали, били на работа със
служебен автомобил, с монтирана в него мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-М. Същият ден те се намирали в ***, на ***, до ***,
където действащото ограничение на
скоростта за населено място било 50 км/час. В 14:36 часа на 01.01.2021 год. там
бил заснет лек автомобил, марка „Форд Галакси”, с
рег.№***, движещ се в посока към ***, със скорост 118 км/час (наказуема скорост 114 км/час),
при ограничение за населено място от 50 км/час. Водачът на описаното пътно
превозно средство не бил спрян на място за проверка, като след обработване на
информацията от заснемането и направена справка в централна база КАТ по
регистрационния номер на МПС се установило, че собственик на автомобила, марка
„Форд Галакси”, с рег.№***, е жалбоподателят В.А.В.
от ***. Още на 01.01.2021 год. същият бил установен и призован в сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР - Кърджали, където в писмено обяснение посочил, че на процесната дата, час и място, именно той е управлявал
личния си автомобил марка „Форд Галакси”, с рег.№***.
Поради това, на 01.01.2021 год. свидетелят Й. Х. съставил срещу жалбоподателя
АУАН за установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като актът бил съставен
в присъствие на свидетеля Г. Г., както и в присъствие на нарушителя В.А.В.,
който го подписал и получил без възражение. Въз основа на този АУАН, на
15.01.2021 год. било издадено процесното наказателно
постановление, с което, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на
жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба”, в размер на 800
лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца.
Горната
фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на свидетелите Й.
Х. и Г. Г., както и от писмените доказателства – Акт за установяване на
административно нарушение от 01.01.2021
год., за който съдът е посочил, че като редовно съставен, се ползва с доказателствена сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП;
Обяснение от В.А.В. от 01.01.2021 год.; Клип №*** от
датата 01.01.2021 год.; Протокол от проверка
№1-18-20/22.10.2020 год.; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо
Средство или Система на датата 01.01.2021 год.; Протокол за извършено обучение
от 20.10.2017 год.; Справка в централна база КАТ за собственост на МПС; Справка
за нарушител/водач за жалбоподателя В.А.В.; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-1300-000002 от 01.01.2021 год.;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №***; Заповед
№8121з-515/14.05.2018 год. на МВР; Заповед №8121з-825/19.07.2019 год. на МВР.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът е
приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена
от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което следва
да бъде разгледана по същество.
Съдът
е посочил, че административнонаказателната отговорност
на жалбодателя е реализирана за това, че на
01.01.2021 год. в град Кърджали, при управление на лек автомобил „Форд Галакси”, с рег.№***, е нарушил чл.21, ал.1
от ЗДвП и
че тази норма забранява на
водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движение, да
превишават в населено място скоростта от 50 км/час,
както и че приложената санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда
наказания „глоба” и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от
3 месеца за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването
е над 50 км/час, както
и че за всеки
следващи 5 км/час превишаване
над 50 км/час, глобата
се увеличава с 50 лева. При изложената
по-горе фактическа обстановка районният съд е приел, че
на процесната дата и място, касаторът В.А.В., като водач на автомобила
„Форд Галакси”, с рег.№***, е осъществил
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй
като се е движил със скорост
над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км/час и превишаването
е било с повече от
50 км/час. Съдът
е отбеллязъл, че посочената в акта и наказателното
постановление скорост е намалена с 3%, тъй като е отчетена
възможната грешка на техническото средство, описана в Протокол от проверка
№1-18-20/22.10.2020 год. Приел е, че именно жалбоподателят следва да отговаря
за извършеното деяние в качеството на
собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото
същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението.
Районният съд е посочил също, че при
индивидуализацията на наказанието е съобразена разпоредбата на чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП, като са наложени предвидените
без възможност за преценка наказания „глоба”, в размер на 800 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
При
извършената служебна проверка първоинстанционният съд
не е констатирал да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за
отмяна на наказателното постановление. Приел е, че АУАН и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението
е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, както и че от
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние
е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото
на защита на нарушителя и да опорочава атакувания
акт до степен, налагаща отмяната му.
Районният
съд е посочил също, че нарушението е установено с техническо средство при
спазване на изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., в която са
уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата и че по делото е
представен задължителният в случаите на използване на мобилно АТСС, протокол по
чл.10, ал.1
от Наредбата,
съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за
контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта
и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на
атакувания акт. Съдът е приел също, че регламентираните в чл.34 от ЗАНН срокове
за съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление също са спазени и
не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН
процедура относно връчването на акта и наказателното постановление и че
нарушението е доказано. При тези правни изводи районният съд е
извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и че като
такова,
следва да бъде потвърдено, поради което и с обжалваното решение го е потвърдил.
С оглед изхода на делото и
направената претенция за разноски, районният съд е приел, че на основание чл.63, ал.5,
във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва
на административнонаказващия
орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен
в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение
на НБПП и че по
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Съдът е отбелязъл,
че в случая, по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, но че същият е изготвил и депозирал писмена
защита, поради което следва да се присъди възнаграждение
в минималния размер от 80 лева и че доколкото издателят на наказателното постановление
е в структурата на Областна дирекция на МВР - Кърджали,
именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37,
ал.2 от ЗМВР,
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена
от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Касационният състав
напълно споделя възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка, както и споделя напълно изводите на същия съд, като
съответно намира за неоснователни и иновкираните в
касационната жалба оплаквания. Следва да бъде посочено, че тези оплаквания всъщност
са бланкетни и се свеждат до твърдението, че от
доказателствата по делото не се установявало жалбоподателят да е осъществил
административното нарушение, за което е издадено процесното
наказателно постановление и че като не е обсъдил всички тези обстоятелства,
имащи значение за правилното решаване на делото, съдът формирал вътрешното си
убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин допуснал
съществено процесуално нарушение. Никъде в касационната жалбата, а впоследствие
и в хода по същество обаче, не се сочи, кои са тези обстоятелства, имащи
значение за правилното решаване на делото, които районният съд не бил обсъдил. Настоящият
съдебен състав намира, че всички приобщени по делото от районния съд
доказателства – и писмени, и гласни, са анализирани и респ., всички установени
с тях обстоятелства са обсъдени в мотивите към обжалваното решение, противно на
твърденията в касационната жалба. От всички тези доказателства, непротиворечиво,
безспорно и категорично се установява, че именно касаторът
В.А.В. е управлявал собствения си лек автомобил, марка „Форд Галакси”, с рег.№***, на посочените в наказателното
постановление, дата, време и място и е извършил нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с АТСС TFRM-1 номер ***, а именно – управление
на описаното МПС със скорост от 114 км/час, след приспаднат толеранс от минус
3%, при ограничение за населеното място от 50 км/час. Следва да се отбележи, че
по делото не е налично нито едно доказателство - нито писмено, нито гласно,
което да опровергава или поне да разколебава констатациите, отразени в
съставения против касатора В. АУАН серия GA №*** от
*** год., възпроизведени и в процесното наказателно постановление,
като наказаното лице – касаторът в настоящото
производство В.А.В. или негов процесуален представител дори не се е явил пред
районния съд в съдебното заседание по това дело, проведено на 09.03.2021
година.
По отношение другото
оплакване в касационната жалба
- за необоснованост на правните изводи,
съдът намира за нужно да
разясни за пореден път следното:
Съгласно
чл.63, ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН, решенията на районните
съдилища по
административнонаказателни
дела подлежат
на касационно обжалване на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, а това са основанията, изчерпателно изброени в чл.348 от НПК и по
реда на глава ХІІ от АПК. Тези
основания са изброени конкретно и изчерпателно в нормата на чл.348, ал.1 от НПК
и сред тях
не се съдържа
основанието „необоснованост” на
съдебния акт, поради което това оплакване не следва
да се обсъжда
от касационния съд. Независимо от това, настоящият състав намира за нужно да
отбележи, че необосноваността на
решението се изразява в опорочени фактически
констатации на съда не поради
допуснати от него процесуални нарушения, а поради допуснати от него
грешки при формиране на неговото
вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани
от закона. Такива са грешките на
съда при прилагане на правилата
на логиката, на опитните правила,
на каузалните връзки между явленията,
на данните на науката, като тези грешки
неизбежно водят до неистински фактически
констатации, а оттам и до неправилни правни
изводи. В случая, настоящият
съдебен състав намира, че такива грешки районният съд категорично не е допуснал
при постановяване на атакуваното решение, като въз основа на приобщените по
делото писмени и гласни доказателства, е направил верни и логични фактически
констатации, въз основа на които е извел и правилни и законосъобразни правни
изводи. При това положение,
след като Кърджалийският районен съд е установил и съобразил всички описани по-горе факти и обстоятелства и е потвърдил изцяло процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което освен всичко друго, е и
обосновано. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че от настоящата съдебна инстанция
не са констатирани допуснати нарушения на съдопроизведствените
правила в хода на производстото пред районния съд,
които да обосновават незаконосъобразност на обжалваното в настоящото касационно
производство съдебно решение.
Ето защо, с оглед на
всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира касационната
жалба на В.А.В.
от ***,
подадена чрез упълномощен процесуален представител – адв.С.М. от
АК-***, за
неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до
извода, че решението на Кърджалийския районен съд, като правилно, обосновано и
законосъобразно - постановено при точен анализ и при правилна преценка на
събраните доказателства, при правилно приложение на материалния закон и без
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по
настоящото дело да бъде оставено в сила.
Деловодни разноски не са
претендирани от ответника по касация,
а такива не са и сторени от
него в настоящото касационно
производство, поради
което съдът не следва да
се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.4/четвърто/ от АПК и във вр.
с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260098
от 01.04.2021 год., постановено
по АНД
№158/2021 год. по описа на Районен
съд – Кърджали.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.