Р
Е Ш Е
Н И Е № 291
гр.Видин
, 02.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен
съд, гражданска колегия в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа година , в
състав:
Председател:Нина
Николова
при
секретаряМ.П., като разгледа докладваното от съдията Николова гр.дело № 2479 по описа за 2020г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Претенциите са с правно основание чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.228 от ЗЗД, във вр.
с чл.8 от Закона за арендата в земеделието.
Подадена е искова молба от Е.А.Р. с адрес в гр.С. против Р.Г.М. *** с претенция за заплащане на суми, произтичащи от два
договора за наем на земеделска земя, сключени на 25.05.2019г. и на 25.06.2019г,
за следните имоти: 46245. 92.3 от 13.000 дка; 46245.52.2 от 11.000 дка;
46245.37.7 от 18.5 дка; 46245.66.9 от 5.999 дка; 46245. 81.175 отт 1.000 дка;
46245.82.9 от 7.000 дка; 46245. 88.220 от 5.998 дка; 46245.124.12 от 4.001 дка;
46245.147.15 от 3.000 дка; 46245.181.1 от 4.001 дка; 46245.204.10 от 6.000 дка и 46245. 79.22 от 10.207 дка, общо 89.706 дка в
землището на с. М., общ.Видин. Сочи се, че ответникът не е заплатил на ищеца
част от наема за стопанската 2019/2020 година в общ размер 966.77 лева, която се иска да бъде заплатена.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е връчена на ответника, който в
срока по същия текст е подал отговор
. Сочи, че за един от имотите с №
46245.79.22 от 10.207 дка, ищцата е сключила договор и с друг земеделски
производител Б. И. Б., който е
обработвал фактически земеделската земя, а за друга част от имотите, описани в отговора,
ищцата е участвала в споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ, и същите са
разпределени за ползване на други ползватели. Твърди, че в договорите с ищцата
е посочено, че дължимия наем е уговорен при условията на чл. 37в, ал.2 ЗСПЗЗ
съобразно площта по разпределение, като реално е обработвал 66.731 дка и е
заплатил дължимия наем за тях - 3070.00 лева. Моли да бъде отхвърлен иска.
В производството са събрани
писмени доказателства.
Видинският районен съд , като взе
предвид постъпилата искова молба , и съобразявайки представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не
се спори, че между страните са сключени 2 броя Договори за наем
на земеделска земя №105 от 25.05.2019г.
и № 6912-1 от 25.06.2019г. С
договорите, ищцата се е задължил да
предостави за временно и възмездно ползване
описаните по-горе имоти - земеделски земи - ниви всички в землището на с.М. за земеделско ползване,
срещу наемна цена от 45.00 лева /дка, на основание чл. 37в, ал.2 от ЗСПЗЗ площ
по разпределение, които ответникът се е задължил да заплати до 30.11.2020г.
Договорите са сключени за една стопанска година -2019/2020г .
С
договор за наем на земеделска земя от 05.03.2019г., сключен между ищцата и Б. И.
Б. , същата е отдала под наем за ползване имот № 46245.79.22 на Б. И. Б. срещу
годишен наем в размер на 40 кг.зърно на декар или левовата равностойност при
поискване.
Видно е от писмо на ОбСЗ-Видин, офис
М., че за имот № 46245.79.22 от 10.207 дка имало входени договори за наем от Б.
И. Б. от 08.07.2019г и от ответника от 16.07.2019г. По отношение на същия имот
,с вх.№ 56М /31.07.2019г. по чл.69, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ е
подадена декларация от ищцата, която е декларирала форма на стопанисване на имота в договор за наем с Б. И.
Б.. В регистъра по чл.72 на комисията по чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ , същият имот
фигурира като правно основание при ползвател Б. И. Б..
Видно от изготвената съдебно -
графическа експертиза по делото, чието заключение е неоспорено и прието по
делото като обективно и компетентно изготвено, почеркът , с който са изписани
имената на ищцата в декларацията по чл.69, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б, ал.1
ЗСПЗЗ, с вх.№ 56М /31.07.2019г. , както и подписът срещу реквизит „Декларатор“
са изпълнени от ищцата. Почеркът в договор за наем на земеделска земя от
05.03.2019г., сключен между ищцата и Б. И. Б. ,с който са изписани имената на
ищцата, както и подписът срещу реквизит „Наемодател“ не са изпълнени от ищцата.
Същият имот, видно от представеното
споразумение, фигурира в същото по
чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020г. за землището на с. М.,
като
ползвател е посочен С.Р. И../стр.36 от делото/.Останалите имоти също са
предмет на споразумението между ползвателите по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за
стопанската 2019/2020г. за землището на с. М. и са разпределени на различни
ползватели.
С оглед изложеното , съдът намира за
установено от правна страна, че страните са сключили процесните договори за
наем на земеделска земя, включително и по отношение на имот 46245.79.22, като
се установи, че вторият сключен за имота договор не е подписан от ищеца, поради
което възражението на ответника намира за неоснователно. Същият договор е
разпределен за ползване по силата на споразумението между ползвателите на трето
лице. Възражението на ответника по отношение размера на наема с оглед
посочената в споразумението площ на имотите, съдът намира за основателно, тъй
като така е уговорено между страните в т.4 от на Раздел I общи
положения във всеки от договорите. Така редуцирана, площта на имотите,
съобразно отразеното в споразумението е 46245. 92.3 от 11.261 дка; 46245.52.2
от 10.978 дка; 46245.37.7 от 13.785 дка;
46245.66.9 от 5.913 дка; 46245. 81.175 от
0.433 дка; 46245.82.9 от 7.000 дка; 46245. 88.220 от 0.914 дка;
46245.124.12 от 4.000 дка; 46245.147.15 от 3.000 дка; 46245.181.1 от 3.649
дка; 46245.204.10 от 5.798 дка и 46245. 79.22 от 10.009 дка, или общо реално
ползвани 76.830 дка за които съобразно уговорения размер на наема се дължи
такъв в размер 3457.35 лева.
Макар, че ищцата е подала декларация по чл. 37б
ЗСПЗЗ, в която е посочила формата на
стопанисване и начинът на трайно ползване на имот № 46245. 79.22, при липса на сключен договор с Б. Б., следва да се приеме, че договорът с
ответника е произвел действие и същият дължи уговорения наем и за този имот,
съобразно посочената площ в споразумението. Съгласно чл.69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
собствениците на земеделски земи декларират в общинската служба по земеделие по
местонахождението на имотите формата на стопанисване и начина на трайно
ползване на всеки от имотите. В случай, че
собствениците не желаят имотите им или някои от тях да се включват в масиви за
ползване, те изрично посочват това обстоятелство в декларацията. Видно от подадената от ищцата декларация не е посочила
изрично, че не желае имотът да се включи в масивите за ползване и същият е
включен в споразумението с ползвател С.Р. И..
Съгласно чл.228
от Закона за задълженията и договорите, с договора за наем наемодателят
се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а
наемателят - да му плати определена цена.
Съдът приема, с оглед
доказателствата по делото, че земеделската земя с площта, посочен в
споразумението е предоставена и ползвана през посочения период, с което ищцата
като наемодател е изпълнила задължението си. В тази посока не са направени
възражения от ответника, и този извод се подкрепя от писмените доказателства.
Срокът на договорите е изтекъл, и същите са с прекратено действие към момента
на предявяване на исковете. Настъпила е изискуемостта на вземането за наем, с
оглед уговорения срок. По отношение на възражението за плащане, установи се и се сочи от ищеца, че
ответникът е платил сумата от 3070.00
лева, с оглед което Съдът приема, че
искът се явява доказан в основанието и частично в
размера си . до сумата от 387.35 лева. В
останалата част до пълния претендиран от 966.77 лева следва да се отхвърли.
На ищцата следва да бъдат присъдени и разноски съобразно уважената част от
претенциите – 20.00 лева ДТ, 72.00 лева
възнаграждение на вещо лице и 120.00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 11.12.2020г., който договор има характер на разписка в частта на платеното възнаграждение, съгласно ТР №6/2013г.по т.д.№ 6/2012г.на ОСТГК на
ВКС. На ответника следва да бъде присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от претенциите в размер 180.00 лева,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.02.2021г.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Г.М.,
с ЕГН: ********** и адрес ***, да заплати на Е.А.Р., ЕГН: ********** с адрес гр.С., ж.к.М. 1, бл.79-В,
вх.А, ап.8, сумата от 387.35
лева, представляваща неплатен наем за
стопанската 2019/2020г. за ползване на земеделски земи на основание Договори за
наем №105 от 25.05.2019г. и № 6912-1 от
25.06.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на претенциите на
18.12.2020 г. до окончателното издължаване, както и разноски в размери 20.00
лева ДТ, 72.00 лева възнаграждение на
вещо лице и 120.00 лева адвокатско възнаграждение.
В
останалата част над уважения размер отхвърля иска за заплащане на наем за
ползване на земеделска земя.
ОСЪЖДА Е.А.Р.,
ЕГН: ********** с адрес гр.С., ж.к.М. 1, бл.79-В, вх.А, ап.8 да заплати на Р.Г.М.,
с ЕГН: ********** и адрес *** сумата от 180.00 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: