Р Е Ш Е Н И Е
13.01.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, І-22 с-в, в публично съдебно заседание на 14.12.2021 г. в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ
при секретаря Вяра Баева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №
6068 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са инцидентни установителни
искове с правно основание чл. 212 вр. чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, евент. чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, евент. чл.26, ал.1,
пр.2 ЗЗД, и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и по чл.167 ал.3 ЗЗД, евент. 167 ал.2
вр.чл.170 пр.4 и пр.5 от ЗЗД; както и два
обективно съединени при условията на евентуалност отрицателни установителни
иска по чл.
439 вр. чл. 124, ал.1 ГПК, за установяване
недължимост на вземанията на „Ю.Б.“ АД спрямо Е.В.П. и И.К.П. като поръчители
на главния длъжник „Е.В“ ЕООД, поради погасяването им със заличаването на
главния длъжник след производство по несъстоятелност; и при условията на
евенуталност иск за недължимост на вземанията, поради изтекла погасителна
давност.
Ищците Е.В.П. и И.К.П. твърдят, че са поръчители по договор за кредит,
сключен между „А.Б.“ А.Е Р. Гърция чрез „А.Б.“ клон България като кредитор, и „Е.В“
ЕООД като главен длъжник. Ответникът „Ю.Б.“ АД
е правоприемник на банката кредитор по договора за кредит и взискател по
изп. дело № 1571/2011 г. на ЧСИ Д.М.. Изпълнителното дело било образувано по
изпълнителен лист от 22.11.2011 г., издаден на основание заповед за изпълнение
№ 14066 от 22.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 20758/2011 г. на РС Пловдив. В хода на
изпълнителното дело, за главния длъжник било открито производство по
несъстоятелност, в което вземането по изпълнителното дело било включено в
списъка на приетите вземания. Главният длъжник „Е.В“ ЕООД, след обявяването му
в несъстоятелност, бил заличен от търговския регистър на основание влязло в
сила решение от 27.05.2014 г. на Пловдивския окръжен съд. Ищците смятат, че със
заличаването на главния длъжник се погасява главното задължение, а с неговото
погасяване се погасява и задължението на поръчителите, поради своя акцесорен характер
спрямо главния дълг.
При условията на евентуалност, ищците се позовават на изтекла петгодишна
погасителна давност в хода на изпълнителния процес. Твърдят, че последното
изпълнително действие по образуваното изпълнително производство е извършен опис
на недвижим имот от 19.06.2012 г. От тази дата започнала да тече нова
петгодишна давност, която е изтекла на 19.06.2017 г. Ищците твърдят също, че
самото изпълнително производство следва да се счита прекратено по силата на
закона, поради непоискването на изпълнителни действия от взискателя в
продължение на две години, за периода от 20.07.2012 г. до 06.11.2014 г.
На основание изложените обстоятелства, ищците правят следните искания до
съда: да признае за установено, че ищците Е.В.П. и И.К.П. не дължат на „Ю.Б.“
АД като правоприемник на търговското предприятие на „А.Б.“ клон България, по
изп. лист от 22.11.2011 г. на Районен съд Пловдив, сумите от 29 500 евро
просрочена главница, 3107,37 евро просрочена лихва върху редовна главница за
периода 11.07.2010 г. – 16.09.2011 г., 2348,75 евро наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 11.09.2010 г. – 17.11.2011 г., сума от 35 евро
просрочена такса за обслужване на заемна сметка, сума от 251,14 евро такса за управление
на кредита за 2010-2011 г., сума от 132 лева разноски за нотариални покани,
законна лихва от 18.11.2011 г. до изплащане на вземането, сума от 1381,20 лв
разноски по делото за заплатена д.т. и сума от 1140,60лв. разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание твърдение за погасяване на
поръчителство с погасяване на главното задължение, поради заличаване на
длъжника „Е.В“ ЕООД след обявяването му в несъстоятелност; при условията на евентуалност, искане до съда да признае за
установено, че ищците Е.В.П. и И.К.П. не дължат на „Ю.Б.“ АД като правоприемник
на търговското предприятие на „А.Б.“ клон България горните суми, поради изтекла
давност в хода на изпълнителния процес.
Ответникът „Ю.Б.“ АД *** оспорва иска със следните възражения: възражение
за встъпване на ищците в дълга на главния длъжник като солидарни длъжници със
споразумение от 12.07.2012 г., изменено с анекс от 14.03.2014 г., за
обезпечение на което ищците и лицето В.И.П. учредили ипотека върху недвижим
имот, както и възражение за ненастъпване на перемпция по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и непогасяване на задължението поради изтекла давност, предвид извършени от
ищците доброволни плащания по задължението, всяко от които според ответника
прекъсвало давностния срок на основание чл. 116 б. „а“ от ЗЗД и срока по чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
В първото по делото открито съдебно заседание са приети за съвместно
разглеждане инцидентни
установителни искове на ищците Е.В.П. и И.К.П. против „Ю.Б.“
АД с искане за обявяване нищожността на Споразумение от 25.09.2014г., сключено
от една страна от „А.Б.“ АД и от друга страна Е.П., И.П. и В.П., нищожност на
Анекс към Споразумение от 13.07.2012 г., сключен на 14.03.2014 г., както и на
Договорна ипотека, учредена с НА №138, том 2, рег. №6469, дело №328 от 2014г.
на нотариус М.А.. Ищците излагат твърдения, че
Споразумението от 25.09.2014г., е нищожно поради противоречие със закона - тъй
като е била начислявана лихва по- висока от законово предвидената. Длъжниците
били заблудени от банката за действителния размер на задължението им, поради
което било налице липса на съгласие от тяхна страна за сключване на споразумението.
Банката е заобиколила закона, тъй като с позволени средства - сключване на
споразумение се е опитала да постигне забранен от закона резултат - погасяване
на изискуемо вземане под формата на банков кредит. Били са накърнени добрите
нрави. Ищците твърдят, че са извършвали редовни плащания след издаването на изпълнителния
лист от 22.11.2011г. до датата на сключване на споразумението, поради което
главницата в Споразумението не била правилно посочена. Анексът към
споразумението и учредяването на ипотека се твърди, че също са недействителни
поради противоречието им в закона. Ипотеката противоречи на нормата на чл.167
ал.3 от ЗЗД, тъй като към датата на учредяването й ищците не били собственици
на ипотекирания имот. Правят възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на споразумение от 13.07.2012г. и анекс към споразумение от
14.03.2014г.
В законов срок ответникът „Ю.Б.“ АД е упражнил
правото си на писмен отговор. Излага доводи за недопустимост, респ. за
неоснователност на исковата молба. Взема становище по всяко едно от наведените
възражения като ги оспорва с подробни аргументи. Твърди, че не са налице
основания за твърдяната нищожност на споразумението, анекса и договорната
ипотека.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
определение от 17.09.2019г. съдът е
приел за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че е сключен договор за кредит между „А.Б.“ клон
България като кредитор, и „Е.В“ ЕООД като главен длъжник, по който договор
ищците Е.В.П. и И.К.П. са поръчители; конституирането на ответника „Ю.Б.“ АД
като правоприемник на кредитора „А.Б.“ клон България по договора за кредит;
издаването на изпълнителен лист от 22.11.2011 г., издаден на основание заповед
за изпълнение № 14066 от 22.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 20758/2011 г. на РС Пловдив
и образуване на изп. дело № 1571/2011 г. на ЧСИ Д.М.; обявяването на главния
длъжник „Е.В“ ЕООД в несъстоятелност и заличаването му от търговския регистър.
Видно от приетите
като доказателства писмени документи се установява, че ответникът „Ю.Б.“ АД, е
правоприемник на кредитора на ищците и взискател по и.д 1571//2011г. по описа
на ЧСИ Д., а именно „А.Б.“ А.Е. в България с фирма „А.Б.а -клон България"
с договор от 29.02.2016г.
На
11.02.2009г. е сключен договор за продукт „Алфа бърз кредит" №
054-250/2009 „А.Б."А.Е., дружество учредено и регистрирано по гръцкото
законодателство, със седалище и адрес на управление Република Гърция, чрез
клона си „А.Б.а-клон България", който е задължил банката да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 30 000 евро за оборотни средства, а
кредитополучателя се е задължил да върне получената сума при условия уговорени
в договора. Срок на договора - 1 година. Съгласно чл.5 от договора кредитът се
олихвява с годишна лихва в размер на 3 месечен EURIBOR плюс надбавка от 6,5%. Лихвата е
платима месечно, съгласно Общи условия. Наказателна лихва за просрочие и
предсрочна изискуемост, съгласно Общи условия, а според чл. 8, обезпечение на
кредита е поръчителство прието от двама поръчители: кредитополучател е „Е.В"
ЕООД, а И.К.П. и Е.В.П. са се задължили като поръчители да отговарят за
изпълнението на задължението на главният длъжник.
Съгласно
Анекс №1 от 11.02.2010г, към договор за кредитна линия №54-250/2009г, по силата
на който се преустановява режима на револвиране на средствата по кредита.
Усвоената и непогасена главница в размер на 29 500 евро следва да се издължи за
36 месеца, като 6 месеца са гратисен период и 30 месеца анюитетни вноски, от
които последната изравнителна, съгласно погасителен план. Според чл.6, в случай
на просрочие върху непогасената в срок сума за времето на забавата,
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава в размер на 10%. Съгласно чл.7
от Анекс №1, поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя.
Съгласно
Допълнително споразумение от 13.07.2012г. към договор за кредит № 054-250/2009
г., страните се съгласили, че съгласно процесния договор и Анекс №1, е издаден
изпълнителен лист от 22.11.2011г. и задълженията на кредитополучателят са
установени в размер на 29 500 евро просрочена главница, в едно със законна
лихва от 18.11.2011г до изплащане на вземането: 3 107,37 евро просрочена лихва
върху редовна главница за периода от 11.07.2010 до 16.09.2011 вкл.; 2 348,75
евро наказателна лихва за просрочена главница за периода от 11.09.2010г. до
17.11.2011г. вкл.; 35 евро такса за обслужване на заемна сметка за периода от
м.08.10г. до м. 09.2011г.; 251,14 евро дължима такса за управление на кредита
за 2010 и 2011г. вкл.; 132 лева разноски за връчване на нотариална покана; 1
381,20 лева разноски по делото в размер на 2% ДТ за издаване на изпълнителен
лист.; 1140,60 лева юрисконсултско възнаграждение; 8 425,14 лева разноски по
гр.д. №3365/2011г. на Пловдивски окръжен съд и по ИД №20118280401571.; 5 235,02
лв. такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за Частните
съдебни изпълнители към 04.07.2012г. След спиране на ИД №20118280401571 на ЧСИ М.,
погасяване на остатъка по задължението ще се извърши на 12 месечни вноски по
400 евро, всяка от които за периода от 28.09.2012 до 28.09.2013г.
С
подписването на горецитираният анекс, Е.В.П. и И.К.П. встъпили в дълг като
солидарни длъжници изцяло за всички задължения на кредитополучателя „Е._В"
ООД.
Съгласно
Анекс от 14.03.2014г. между А.Б. АД и Е.В.П., В.И.П., И.К.П. встъпили в дълг
като солидарни длъжници изцяло за всички задължения на кредитополучателя обявен
в несъстоятелност „Е._В" ООД, а именно 37 495,37 евро и 73 334,56 лева, от
които: 29 500 евро просрочена главница, в едно със законна лихва от 18.11.2011г
до изплащане на вземането: 3 107,37 евро просрочена лихва върху редовна
главница за периода от 11.07.2010 г. до 16.09.2011 вкл.; 2 348,75 евро
наказателна лихва за просрочена главница за периода от 11.09.2010г. до
17.11.2011г. вкл.; 286,14 евро просрочени такси; 1 669,96 евро законна лихва за
забава за периода 18.11.2011г. до 113.03.2014г. вкл.; 1140,60 лева
юрисконсултско възнаграждение; 8 425,14 лева разноски по гр.д №3365/2011г. на
Пловдивски окръжен съд и по ИД №20118280401571. Според чл. 4, Ипотекарния
длъжник и съдлъжник В.И.П. се задължава да учреди в полза на банката
втора по ред ипотека върху следния недвижим имот: гр.Пловдив, ж.к ********, с
площ 127,80 кв.м., състоящ се от три стаи, трапезария, готварна, сервизни
помещения и прилежащи общи части.
Според
уговорките в Споразумение от 25.09.2014г. и Е.В.П. - съдлъжник, В.И.П. -
съдлъжник и ипотекарен длъжник, И.К.П. съдлъжник, приемат и установяват
безспорно с всички предходни подписани договор и допълнителни споразумения,
анекси и споразумения към тях, както и извънсъдебни споразумения, като се
уточнява в чл.2 общ размер на дълга/ главници, лихви, такси и др. разноски/
равен на 37 126,20 евро.
Съгласно чл.3
Общият размер на дълга в чл.1 и главницата в чл.2, страните се съгласяват,
Главницата по чл. 2. - 37 126,20 евро, да се погасява като стандартен банков
кредит със срок на издължаване 180 месеца с месечни анюитетни вноски,
последната от които изравнителна. Срокът е от 28.09.2014г. до 28.08.2029г.
Съгласно чл.
4, главницата по кредита се олихвява с лихва в размер на 3-месечен Юрибор плюс
надбавка от 7,5% пункта годишно, като дължимата лихва годишно се преизчислява
на база стойността на 3-месечен Юрибор, валидна за първият работен ден на всяко
тримесечие до пълното погасяване на дълга. При просрочие или пълна изискуемост
на дълга се заплаща наказателна лихва, съгласно Общите условия, като лихвата и
наказателната лихва се променят автоматично на 3-месечния юрибор.
Съгласно
чл.12, за обезпечаване на пълният размер на задължението съдлъжниците Е.В.П., И.К.П.
и В.И.П. се задължава да учреди в полза на банката втора по ред ипотека върху
следния недвижим имот: гр.Пловдив, ж.к ********, с площ 127,80 кв.м., състоящ
се от 3 стаи, трапезария, готварна, сервизни помещения и прилежащи общи части.
По делото е прието заключение на вещо лице по съдебно
счетоводна експертиза от 24.06.2021 г. и допълнително заключение от 07.12.2021
г. Според вещото лице по изп. дело № 1571/2011 г. на ЧСИ Д.М. няма никакви постъпили плащания от
длъжниците по сметката на ЧСИ М.. Плащания са извършвани извънсъдебно. В
счетоводните книги на Ю. АД, са отразени платени суми за периода 11.2.2010
-
25.9.2014 г. и са отнесени
за законна лихва - 9 093,73 евро, 10 829,34 лв. разноски, договорни лихви - 5
456,10 евро, такси - 869,32 евро. Сумите в размер на 7 626.19 евро и 830
лв. са капитализации вследствие споразумение от 25.09.2014г. Според
експерта към датата на сключване на споразумението от 25.09.2014г,
действителният размер на задължението, съобразно извършените плащания по изпълнителният лист от
длъжниците е равно на 37
551,83 от които 29 500,00 евро главница, 869,32 евро такса, 830,00 лева или
425,64 евро съдебни разноски, 1 300,77евро законна лихва за забава за периода
18.11.2011 до 24.09.2014г., 5 456,10 евро договорна лихва, от която 3 107,37
евро присъдена просрочена лихва а периода от 11.07.2010г до 16.09.2011г., 2
348,73 евро присъдена наказателна лихва върху просрочена главница за периода
11.09.2010 до 17.11.2011г. Във връзка със законовият ред, съобразно извършените
плащания по изпълнителния лист са направени изчисления, какъв би бил дълга, ако
няма погасяване на законна лихва за забава за периода 18.11.2011 до
24.09.2014г. задължението тогава би било, както следва: 28 458,70 евро главница
и 9093,73 евро законна лихва за забава за периода 18.11.2011 до 24.09.2014г.
Заключението на експертизата е, че размерът на дълга към датата на предсрочната
изискуемост, от датата на сключване на договора за кредит 11.02.2009г до
датата, на която кредитът е предсрочно изискуем е просрочена главница в размер
29 500 евро; просрочена лихва върху редовна главница и наказателна лихва върху
просрочена главница общо е 5 456,12.00 евро; просрочена законна лихва 34,42
евро; съдебни разноски 1 513,20 лева.
Според допълнителното заключение на
вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза предвид размера на постъпилите
от длъжниците плащания до 25.09.2014г. - 7
792.30 евро и 9999.34 лева и абстрахирайки се от всички сключени
споразумения и анекси към тях след издаване на изпълнителния лист от
22.11.2011г. както и абстрахирайки се от направените от банката погашения,
размера на дълга от изпълнителният лист от 22.11.2011 г. към датата
25.09.2014г., съобразно разпоредбата на чл.76 от ЗЗД като първо погаси
разноските след това лихвите и после главницата е 27 121,16 евро непогасена
сума за главница. Вещото лице е отговорило и на въпросите на ответника, касаещи
съобразяването на всички извършени плащания към момента, като според
заключението към датата на исковата молба 08.05.2019г., действителният размер
на задължението е 31 601,09 евро, разпределено както следва: 28 767,55 евро
главница; 2 462,41 евро договорна лихва; 5, 00 евро такса; 366,13 евро законна
лихва за забава за периода 18.11.2011 до 24.09.2014г., а към
датата на
последно погасяване 28.10.2019г., констатацията на експертизата е, че
действителният размер задължението е 29 935,25 евро, разпределено както следва:
27 359,13 евро главница; 2 487,17 евро договорна лихва; 88, 95 евро такса;
366,13 евро законна лихва за забава за периода 18.11.2011 до 24.09.2014г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Страните
не спорят, че ищците Е.В.П.
и И.К.П., в качеството им на поръчители на едноличен
търговец, се задължили да отговарят за задълженията на кредитополучателя „Е.В“
ЕООД
по договор за кредит, сключен между „А.Б.“ А.Е Р.
Гърция чрез „А.Б.“ клон България като кредитор, сключен на 11.02.2009г.,
а впоследствие и като солидарни длъжници, като встъпили в дълга на длъжника „Е.В“ ЕООД, по Допълнително
споразумение от 13.07.2012г. и Споразумение от 25.09.2014г., както и че не са върнали в цялост получената сума в размер на 30 000
евро в уговорените срокове.
Между страните
не е налице и спор, че по влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 22.11.2011 г., издаден на
основание заповед за изпълнение № 14066 от 22.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 20758/2011
г. на РС Пловдив, са
осъдени да заплатят на „А.Б.“ А.Е Р. Гърция чрез „А.Б.“ клон България,
праводателя на ответника, сумата от сумите от
29 500 евро просрочена главница, 3107,37 евро просрочена лихва върху
редовна главница за периода 11.07.2010 г. – 16.09.2011 г., 2348,75 евро
наказателна лихва върху просрочена главница за периода 11.09.2010 г. –
17.11.2011 г., сума от 35 евро просрочена такса за обслужване на заемна сметка,
сума от 251,14 евро такса за управление на кредита за 2010-2011 г., сума от 132
лева разноски за нотариални покани, законна лихва от 18.11.2011 г. до изплащане
на вземането, сума от 1381,20 лв разноски по делото за заплатена д.т. и сума от
1140,60лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
По инцидентните установителни искове.
Според
разпоредбата на чл. 212 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото
ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се
произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно
оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. В
случая независимо, че инцидентния установителен иск е предявен от ищците в
срок, а именно първото по делото заседание, останалите предпоставки за
приемането за разглеждане не са налице. Според правната теория, а и съдебната
практика, за да е преюдициално едно правоотношение то не може да е настъпило
след правоотношението по главния иск. В този смисъл определение № 61 от 3.VI.1992 г. по гр. д. № 663/92 г. на ВКС, IV г. о.,
докладчик член-съдията Й.Х., определение № 15 от 13.02.2007 г. на БАС по ч. гр.
д. № 29/2007 г. и др. Настоящият случай е именно такъв, тъй като
правоотношенията по Споразумение от 25.09.2014г., Анекс към споразумение
от 14.03.2014 г., сключен към споразумение от 13.07.2021 г., както и Договорна
ипотека, учредена с НА №138, том 2, рег. №6469, дело №328 от 2014г. на нотариус
М.А., са сключени след правоотношението по договора
за кредит, сключен на 11.02.2009г.
Тези споразумения и ипотеката са посочени в исковата молба единствено като
обуславящи правен интерес от искането за допускане на обезпечение, но не са
предмет на исковете.
На следващо
място и за пълнота на изложението съдът намира и че е налице още едно основание
за недопускането за съвместно разглеждане на инцидентните установителни искове,
тъй като същите касаят нищожност на договорна ипотека и поради това подлежат на
вписване в СВ, а по делото няма данни за такова вписване.
Затова и с
оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за приемане
за съвместно разглеждане на инцидентните установителни искове, поради което
определението за приемането им от 03.12.2019 г. следва да бъде отменено.
Съдът намира,
че доколкото споразуменията от 13.07.2012г., Анекс към споразумение от
14.03.2014 г., сключен към споразумение от 13.07.2021 г. и споразумение от 25.09.2014
г., са наведени от ответното дружество като основания за дължимост на исковите
суми, не е налице процесуална пречка съдът да разгледа възраженията за тяхната
нищожност на ищците, доколкото са направени своевременно в първото по делото
заседание. В тази насока съдът намира за частично основателно единствено
възражението за нищожност по отношение на клаузите на чл. 3 и чл. 4 от Споразумението
от 25.09.2014г., поради противоречие със закона. С тези клаузи страните са
уговорили погасяване на дължимите суми за главница и лихви като стандартен
банков кредит, респ. са уговорили заплащане на годишна лихва върху главницата, уговорена
като главница, лихви и разноски, да бъде олихвявана с годишна лихва в размер на
3-месечен ЮРИБОР плюс добавка от 7.5 % годишно. Тези клаузи са в явно
противоречие със закона, тъй като банката още на 16.09.2011 г. е обявила
кредита за предсрочно изискуем и е инициирала образуването на заповедно
производство по чл. 417 от ГПК, т.е. редовно е упражнила правото си по чл. 432
от ТЗ, поради което горецитираните клаузи се явяват в противоречие със закона.
В тази насока следва да се има предвид обаче, че доколкото в настоящия процес
предмет на отрицателните установителни искове е недължимостта на исковите суми
се претендира на основание прекратяване на поръчителството, поради заличаване
на длъжника по договора за кредит, евентуално погасяването на задълженията по
давност, а няма за предмет погасяване на задължението поради плащане, платените
суми по тези нищожни клаузи не могат да бъдат съобразени.
По отношение
на допустимостта на исковете по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК съдът намира,
че доколкото ищците оспорват дължимостта на претендираните от ответника суми,
включително и в настоящото производство, исковете се явяват допустими.
По главните
отрицателни установителни искове за недължимост на исковите суми, поради погасяването им със заличаването на главния длъжник след
производство по несъстоятелност, съдът намира същите за неоснователни по
следните съображения.
С доклада по
делото съдът е приел за безспорно между страните обявяването
на главния длъжник „Е.В“ ЕООД в несъстоятелност и заличаването му от търговския
регистър, като от справка в ТР обявяването в несъстоятелност на длъжника е
постановено на 14.03.2013 г. с решение на Пловдивски окръжен съд по търг. д. №
486/2011 г. От данните по делото обаче е видно, че съгласно
Допълнително споразумение от 13.07.2012г. към договор за кредит № 054-250/2009
г., т.е преди обявяването на длъжника „Е.В“ ЕООД
в несъстоятелност и заличаването му от търговския регистър, Е.В.П. и И.К.П.
встъпили в дълг като солидарни длъжници изцяло за всички задължения на
кредитополучателя „Е._В" ООД. В тази насока следва да се има предвид, че
според разпоредбата на чл. 101 от ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник
в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако
кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или
изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице
отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Това означава, че в случая погасяването
на поръчителството е ирелевантно, тъй като ищците са подписали нов договор,
т.е. договора са встъпване в дълг, респ. те са станали длъжници на ново
основание, в условията на солидарна отговорност. В този смисъл заличаването на
длъжника търговец без правоприемник е довело до невъзможността на банката да
ангажира отговорността му, но не и отпадане на задълженията на встъпилите в
дълга длъжници. Отделно от това и съгласно анекса от 14.03.2014г. съдлъжниците
са потвърдили, че остават задължени по Дълга, до пълното му изплащане,
независимо от развитието на производството срещу Кредитополучателя „Е.- В” ООД -
в несъстоятелност, вкл. и при евентуалното прекратяване и заличаване на
последния. Затова и исковете им се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете
на ищците за недължимост на сумите поради погасяване по давност на вземането на
ответника:
Съгласно чл.
114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането,
давност не тече според разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД,
давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а
според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова
давност. В случая давността е
прекъсната с депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК на 18.11.2011 г., а и с влизане на заповед по реда на чл. 417 от ГПК от 22.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 20758/2011 г. на РС Пловдив. Следващото действие, което е от естество да прекъсне давността е
извършено на
09.01.2012 г., а именно наложени запори на банкови сметки на длъжниците в Банка
ДСК ЕАД, наложена възбрана на недвижим имот на 01.06.2012 г. Съдебния
изпълнител е извършил опис на недвижим имот на 19.06.2012 г. В тази насока следва да се има предвид, че
според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по т.д. № 2/2013 г. от 26 юни
2015 год., прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. По конкретното дело следва да се има
предвид, че изпълнителните действия са били спрени по молба на кредитора от
20.07.2012 г., подадена в изпълнение на задължението му, съгласно
Допълнително споразумение от 13.07.2012г. към договор за кредит № 054-250/2009
г. Впоследствие по молба на кредитора от 10.04.2017 г. на 25.04.2017 г. е
извършен оглед на възбранен недвижим имот, такъв е насрочен и на 06.03.2019 г.
По делото се установяват и други действия, които са прекъснали давността.
Това е така, защото видно от заключението на вещото лице по ССЕ в счетоводните
книги на Ю. АД, са отразени платени суми за периода 11.2.2010 г. - 25.9.2014 г., с последно погасяване 28.10.2019г., като тези плащания съдът намира, че са от естество да прекъснат
давността, съгласно чл. 116, б. а от ЗЗД, тъй като са извършени в полза на
кредитора, извън принудителното изпълнение. В тази насока следва да се има
предвид и че длъжниците изрично са признали дълга си с горецитираните споразумение от 12.07.2012 г., изменено с анекс от 14.03.2014 г., както
и споразумение
от 25.09.2014г.
Затова и във връзка с гореизложеното
съдът намира, че предприетите изпълнителни действия по изп. дело № 1571/2011 г. на ЧСИ Д.М., което е висящо и към момента, както
и с действията по признаване на дълга от страна на длъжниците, вземането на
кредитора не е погасено по давност, а предявените искове се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Независимо от изхода на спора, доколкото от страна на ответника не е
направено искане за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася
служебно по този въпрос.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определението от 03.12.2019 г. за
приемане за съвместно разглеждане на инцидентни установителни искове на ищците Е.В.П. ЕГН ********** и И.К.П. ЕГН **********, и двамата със съд. адрес ***,
чрез адв. Л., против
„Ю.Б.“ АД ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, с искане за
обявяване нищожността на Споразумение от 25.09.2014г., сключено от една страна
от „А.Б.“ АД и от друга страна Е.П., И.П. и В.П., нищожност на Анекс към
Споразумение от 13.07.2012 г., сключен на 14.03.2014 г., както и на Договорна
ипотека, учредена с НА №138, том 2, рег. №6469, дело №328 от 2014г. на нотариус
М.А..
ОТХВЪРЛЯ отрицателните установителни искове на Е.В.П. ЕГН ********** и И.К.П.
ЕГН **********, и двамата със съд. адрес ***, чрез адв. Л., против „Ю.Б.“
АД ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, за признаване за
установено, че не дължат по изп. лист от 22.11.2011 г. на Районен съд
Пловдив, сумите от 29 500 евро просрочена главница, 3107,37 евро просрочена
лихва върху редовна главница за периода 11.07.2010 г. – 16.09.2011 г., 2348,75
евро наказателна лихва върху просрочена главница за периода 11.09.2010 г. –
17.11.2011 г., сума от 35 евро просрочена такса за обслужване на заемна сметка,
сума от 251,14 евро такса за управление на кредита за 2010-2011 г., сума от 132
лева разноски за нотариални покани, законна лихва от 18.11.2011 г. до изплащане
на вземането, сума от 1381,20 лв разноски по делото за заплатена д.т. и сума от
1140,60лв. разноски за адвокатско възнаграждение, на основание твърдение за
погасяване на поръчителство с погасяване на главното задължение, поради
заличаване на длъжника „Е.В“ ЕООД след обявяването му в несъстоятелност.
ОТХВЪРЛЯ отрицателните установителни искове на Е.В.П. ЕГН ********** и И.К.П.
ЕГН **********, и двамата със съд. адрес ***, чрез адв. Л., против „Ю.Б.“
АД ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, за признаване за
установено, че не дължат по изп. лист от 22.11.2011 г. на Районен съд
Пловдив, сумите от 29 500 евро просрочена главница, 3107,37 евро
просрочена лихва върху редовна главница за периода 11.07.2010 г. – 16.09.2011
г., 2348,75 евро наказателна лихва върху просрочена главница за периода
11.09.2010 г. – 17.11.2011 г., сума от 35 евро просрочена такса за обслужване
на заемна сметка, сума от 251,14 евро такса за управление на кредита за
2010-2011 г., сума от 132 лева разноски за нотариални покани, законна лихва от
18.11.2011 г. до изплащане на вземането, сума от 1381,20 лв разноски по делото
за заплатена д.т. и сума от 1140,60лв. разноски за адвокатско възнаграждение,
поради изтекла давност в хода на изпълнителния процес.
Решението в
отхвърлителната част подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: