РЕШЕНИЕ
№
734/12.11.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ивелина Въжарска ……………………….. и в присъствието на прокурор ……………...................……………….. като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 52 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с
ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Е.Б.К. ***, против Решение по
точка 3 от Протокол № 32/05.09.2018г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община
Хасково, с което е определено еднократното обезщетение за сервитут за право на
прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел.
стълбове в землището на гр. Хасково, общ. Хасково за строеж: „Въздушна линия /ВЛ/
400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република
Гърция) на територията на Община Хасково, през имот 325.21, в размер на 1174
лева.
Оспорващият твърди, че атакуваният акт бил постановен
от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма и противоречие с
материалноправни разпоредби. На първо място сочи, че атакуваното решение било
нищожно. Посочени били три заповеди – №240/17.02.2011г., Заповед
№104/13.01.2014г. и Заповед №1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково, като
не било ясно с коя от посочените заповеди бил определен състава на комисията,
взела оспореното решение. От приложения протокол №32/05.09.2018г. не можело да
се определи по какъв начин било взето решението по т.3, налице ли било
мнозинство или единодушно било прието решението. На второ място се навеждат
доводи, че не била спазена установената форма на административния акт. Приетото
решение по т.3 относно коментирания имот не съдържало фактическите и правни
основания за издаването му. В същото бил посочен единствено законовият текст на
чл.64 ал.6 от Закона за енергетиката, който бил относим не към основанията, а
към компетентността на комисията за издаване на акта. Липсата на фактическите и
правни основания, на които било издадено решението, представлявало нарушение на
формата на административния акт по смисъла на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. На
следващо място се сочи, че оспореното решение било неправилно, постановено в
противоречие с материалноправни разпоредби. Цитира се разпоредбата на чл.64
ал.6 от ЗЕ и се сочи, че оспорващият не бил поканен от възложителя ЕСО ЕАД за
сключване на споразумение относно размера на сервитутното право и не приел
цената, определена от възложителя с изготвения доклад на оценителя.
Обезщетението било извършено и определено от назначена от Кмета на Община
Хасково комисия по чл.210 от ЗУТ. Тъй като сервитутната зона била определена
въз основа на правилата на Закона за енергетиката, то комисията била длъжна да
изложи доводи относно приложимостта на материалноправната норма по чл.65 ал.1
от ЗЕ, определяща критериите за определяне размера на обезщетението по чл.64
ал.4 т.2. Твърди се, че било очевидно, че комисията не се позовала на нормата
на чл.65 от ЗЕ, не изследвала посочените критерии. Не било ясно по какъв ред и
методика било определено еднократното обезщетение на сервитутната зона с площ
от 1,914 дка в размер на 1174 лв. за прокарване и преминаване на електропровод
през собствения на оспорващия ПИ с идентификатор 77195.325.21 в местността „Топ
кория“, землището на гр. Хасково, целият с площ от 4,250 дка. Сочи се, че така
определената с ПУП парцеларен план сервитутна зона с площ от 1,914 дка заемала
половината от собствения на жалбоподателя поземлен имот, а от графичната му
част се установявало, че в североизточната част от поземления имот оставал
триъгълник, необхванат от сервитута, което би затруднило неговото пълноценно
използване. Твърди се, че съгласно нормата на чл.64 ал.3 т.1 от ЗЕ сервитута
създавал права за ЕСО ЕАД, а за оспорващия – собственика на имота, чл.64 ал.3
т.2 от ЗЕ въвеждал задължения и ограничения. Според жалбоподателя, определения
размер на обезщетението не бил съобразен с пазарната цена съгласно разпоредбата
на чл.65 ал.1 т.4 от ЗЕ във вр. с чл.210 от ЗУТ и значително бил занижен, т.е.
не била налице справедлива пазарна оценка. Не бил отчетен факта, че половината
от имота бил обхванат от сервитутна
зона, създаваща ограничения за правото на ползване. Не било отчетено
обстоятелството, че се касаело до обработваема земя, от най-висока категория –
трета категория. Не бил съобразен факта, че ограничението не допуска извършване
на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица – чл.64
ал.3 т.2 б.“а“ от ЗЕ, което водело до драстично обезценяване на имота. На
практика този имот оставал непродаваем. След като не било налице споразумение
между възложителя на експертната оценка ЕСО ЕАД и жалбоподателя, следвало
комисията да извърши пазарна оценка на сервитутното право индивидуално и да не
приема експертната оценка на лицензирания оценител Елена Ковачева. Експертната
оценка била обща за всички поземлени имоти, предмет на решение по т.3 и не била
изготвена за всеки имот поотделно. Не били съобразени характеристиките на всеки
отделен имот. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде изменено
оспореното решение по т.3, пореден №42 от Протокол №32/05.09.2018г. на
Комисията, с което било определено обезщетение в размер на 1174 лв. и да бъде
увеличен размера на обезщетението за определената сервитутна зона, определена
от 1.914 дка в собствения му поземлен имот 77195.325.21 в местността „Топ
кория“, землището на гр. Хасково или ако се установи, че комисията е заседавала
в незаконен състав, да се приеме, че оспореното решение е издадено от
некомпетентен орган и същото да бъде обезсилено. Претендира се присъждането на
разноски по делото.
Ответникът - Община Хасково, чрез процесуален
представител в съдебно заседание и в представена писмена молба оспорва жалбата
и изразява становище за неоснователност на същата. Прави се възражение за
прекомерност на поискания размер на адвокатско възнаграждение. Сочи се, че делото
не се характеризира с фактическа и правна сложност. Също така следвало да се
има предвид факта, че при вземане на решение от страна на съда, ще се използва
или не заключението на назначената експертиза.
Заинтересованата страна - „Електроенергиен Системен
Оператор“ ЕАД - София, в представено чрез процесуален представител писмено
становище, счита жалбата за неоснователна. Моли оспореното решение, като
правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Договор за доброволна делба на наследствени
земеделски земи Акт 032, том VI, рег. №3390,
Нот. дело №701/2000г., Е.Б.К. получава в дял и става изключителен собственик на
следните земеделски земи: 1) Нива от 3.330 дка, четвърта категория, местност
Балакли, имот №306054 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): 1.
№306053 Нива на Т.Т.Т., 2. №002844 Полски път на Община гр. Хасково, 3. №306055
Нива на Д. С. Т., 4. №001248 Полски път на Община гр. Хасково. Имотът е
образуван от имот №306024; 2) Нива от 4.250 дка, трета категория, местност Топ
Кория, имот №325021 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): 1. №325020
Нива на Т.Т.Т., 2. №325008 Нива на насл. на В.Д.И., 3. №325022 Нива на Д. С. Т.,
4. №002845 Полски път на Община гр. Хасково. Имотът е образуван от имот
№325010.
Не се спори между страните, че със Заповед №
РД-02-15-20/09.03.2018г. на МРРБ, обн. ДВ бр. 25/20.03.2018г., е одобрен ПУП-ПП
за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 кV п/ст „Марица-изток“
(Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) на територията на
Република България, в землища в различни общини в Област Хасково и Област
Кърджали, подробно описани в заповедта, сред които и землището на гр. Хасково,
както и че с Решение №584 от 18.07.2016г.
на Министерски съвет на Република България линейният енергиен обект е
обявен за национален и за такъв от национално значение.
Няма данни и не
се твърди Заповед № РД-02-15-20/09.03.2018г. на МРРБ да е била обжалвана в
законоустановения 14 –дневен срок от обнародването ѝ в ДВ, поради което
същата е влязла в сила след изтичането
му.
Видно от Регистър на засегнатите имоти в з-ще гр.
Хасково (ЕКАТТЕ 77195), общ. Хасково, обл. Хасково от сервитут на електропровод
ВЛ 400 kV (по данни от КККР) – Окончателен проект, площта, заета от сервитута на имот № 325.21,
представляващ земеделска територия, НТП Посевни площи, нов НТП друг вид нива,
категория III, в местност „Топ кория“, с
обща площ на имота 4.250 дка, собственост на Е.Б.К., е 1.914 дка.
Видно от Протокол №32/05.09.2018г., комисията,
назначена със Заповед № 240/17.02.2011г., Заповед №104/13.01.2014г. и Заповед
№1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково (представени по делото), е
заседавала на 05.09.2018г., като с решение по т.3 от дневния ред е определен
размер на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и
преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел. стълбове в
землището на гр.Хасково, община Хасково, през поземлени имоти – частна
собственост на физически и юридически лица, за строеж „Въздушна линия /ВЛ/
400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република
Гърция), на територията на Община Хасково“, с възложител „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, измежду които поземлени имоти е и този, собственост на
жалбоподателя. Комисията е посочила, че площта на сервитута на засегнатите
имоти – частна собственост на физически и юридически лица, находящи се в
землището на гр.Хасково, общ. Хасково, съгласно одобрения със Заповед №
РД-02-20/09.03.2018г. на Министъра на Регионалното развитие ПУП – ПП, е
съгласно регистъра на засегнатите имоти, както и че съгласно чл.64, ал.6 от
Закона за енергетиката, определянето на обезщетенията се извършва по чл.210 и
чл.211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран
оценител.
Комисията в т.3 от решението си е приела пазарните оценки
за определяне размера на еднократното обезщетение относно сервитута на
поземлени имоти в землището на гр.Хасково съгласно изготвена експертна пазарна
оценка от лицензиран оценител Е.А. К. (рег.№ ********* от 11.02.2015г.). Под №42 в списъка към т.3 от решението, за
поземлен имот № 325.21, собственост на Е.Б.К., с площ на сервитута от 1.914
дка, комисията е определила стойността на обезщетението в размер на 1174 лева.
С писмо изх.№ 53 Е-450-2/10.12.2019г. оспореното решение
на Комисията е съобщено на Е.Б.К., като писмото е получено на 17.12.2019г.
лично от лицето, видно от известие за доставяне с баркод ИД РS 6300 011YSW Е.
Жалбата на Е.Б.К. срещу решението в оспорената му
част е подадена чрез Община Хасково на 23.12.2019г.,
където е заведена с рег.инд. 94 Е-133-1 от същата дата.
Към административната преписка е приложена експертна
оценка, изготвена от лицензиран оценител Е.А. К..
По искане на оспорващия по делото е назначена съдебно
- оценителна експертиза. В заключението вещото лице е посочило следното: 1. ПИ
77195.325.21 е нива трета категория при неполивни условия, намираща се в
местността „Топ кория“ в землището на гр. Хасково, отстояща на 100м западно от
землището на с. Стамболийски, на 575м източно от околовръстен път на гр.
Хасково, с площ 4,250 дка.; 2. Площ на имота 4,250 дка, от която Площ, заета от
сервитута на електропровод ВЛ 400kV=1,914дка
съгл. Регистъра на засегнатите имоти в землището на гр. Хасково от сервитут на
електропровод ВЛ 400kV, изготвен въз основа на
одобрения ПУП-парцеларен план; 3. Справедливата пазарна стойност на дължимото
еднократно обезщетение за сервитутно право на прокарване и преминаване на нова
въздушна електропроводна линия от П/СТ „Марица-Изток“ – П/СТ „Неа Санта“ през
поземлен имот №77195.325.21 в местността „Топ кория“ в землището на гр.
Хасково, собственост на Е.Б.К. за площ, попадаща в сервитута от 1,914 дка е
2160,00 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване
административен акт, от надлежна страна - собственик на имота, предмет на
решението в оспорената му част, чиито права и законни интереси са засегнати, в
срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, и същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Оспорваният административен акт е издаден от
компетентен колективен орган, поименно назначен със Заповеди на Кмета на Община
Хасково, съобразно предоставените му със закона правомощия.
Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира
оспорения акт за издаден в противоречие с материалния закон.
Съгласно чл.64, ал.1 от Закон за енергетиката (в
редакцията, действаща към момента на издаване на оспореното решение), при
разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни
електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за
производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и
нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийния обект възникват сервитути.
По смисъла на ал.2 на чл.64 от същия н. а. (в
съответната редакция) сервитутите биват: право на преминаване на хора и техника
в полза на лицата по ал.1; право на прокарване на въздушни и подземни
електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за
производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и
нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал.1; ограничаване в ползването на
поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти.
Според ал.4 (в редакцията, действаща към момента на
издаване на оспореното решение) от същата разпоредба сервитутите по ал.2 възникват,
когато: 1.има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя
местоположението на съответните имоти и 2.
титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на
имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права
върху засегнатия имот, а съгласно ал.6 (в редакцията, действаща към момента на
издаване на оспореното решение) определянето на размера на обезщетенията по
тази глава се извършва по реда на чл.210 и 211 от Закона за устройство на
територията или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран
оценител.
Не е спорно по делото, че „Нова въздушна
електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст „Марица изток“ (Република България) –
п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) представлява енергиен обект по смисъла на
§1, т.23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на този обект преминава през
посочения поземлен имот с №325.21, находящ се в местност Топ кория, землището
на гр.Хасково, както и страните не спорят и относно сервитутната площ,
определена за частта от имота на оспорващия, попадаща в трасето на
електропроводната линия.
Спорът се свежда до определения от органа размер на
обезщетението за възникналото сервитутно право и дали същият е съобразен със
справедливата пазарна стойност.
Според правилото на чл.210 ал.1 от ЗУТ, размерът на
обезщетението, в т.ч. и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от
компетентната комисия по пазарни цени.
В съдебната практика е утвърдено разбирането, че
пазарни цени са тези, съответстващи на
действителната цена на имота, и са установени при сделки, извършени през
процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и характеристики.
Приложими при определяне размера на обезщетението са и въведените с чл.65, ал.1
от ЗЕ, критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на
сервитута, срока и видовете ограничения на ползването, както и справедливата
пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на
сервитута.
Предвид горното, съдът прие изготвената по делото
Съдебно- оценителна експертиза. Съгласно същата, справедливата оценка на площта
на сервитута на жалбоподателя от 1.914 дка е 2160,00 лева.
Заключението на
вещото лице беше оспорено от процесуалния представител на ответника. Въпреки
това, съдът намира, че възраженията по отношение на определената от вещото лице
цена на сервитута са неоснователни. Съдът намира, че дадената със заключението
по съдебно-оценителната експертиза оценка е определена в съответствие с чл.210
ал.1 от ЗУТ и чл.65, ал.1 от ЗЕ – по пазарни цени, като са приложени
сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена рента), и тази
оценка следва да бъде възприета изцяло. Така приложените от вещото лице методи
дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от
имота, която попада в границите на сервитута като са съобразени и видовете ограничения
на ползването съобразно чл.65, ал.1 от ЗЕ и срока на ограничението. Вещото лице
пояснява обстойно възприетия метод за определяне на реалната пазарна цена на сервитута, предмет
на делото, като същият изцяло се възприема като справедлив от съда. Ето защо
настоящата съдебна инстанция дава вяра на представеното по делото заключение,
като компетентно и обективно отговарящо на поставените задачи.
Предвид изложеното, съдът намира, че дадената със
заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза оценка, като
определена в съответствие с чл.210 ал.1 от ЗУТ и чл.65, ал.1 от ЗЕ - по пазарни
цени и респ. тази експертиза, при която са приложени приходния метод (поземлена
рента) и метода на пазарни аналози (сравнителен метод), следва да бъде
възприета изцяло.
Като е приела, че дължимото еднократно обезщетение,
изчислимо по реда на чл.210 от ЗУТ в полза на собственика на имот №325.21,
землище гр.Хасково, с площ на имота 4,250 дка и площ на сервитута 1.914 дка, е
в размер на 1174 лева, Комисията е постановила акта си при нарушение на
материалното право, тъй като определената стойност не съответства на
действителната пазарна цена.
Горното налага изменение на решението в обжалваната му
част и увеличаване на определеното обезщетение от 1174 лева
на 2160 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и
направени по делото разноски, от които: 10.00 лв. внесена държавна такса, 200.00
лв. депозит за вещо лице, както и 350.00 лв. заплатено в брой възнаграждение за
един адвокат.
Предвид направеното от процесуалния представител на
ответника възражение по отношение на разноските, следва да се посочи, че съдът
намира същото за неоснователно. Заплатеният адвокатски хонорар е по – нисък от
минимално определения в приложимата Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за този вид дела, съгласно разпоредбите
на чл.8, ал.2, т.1 от същата наредба, в действащата към сключване на договора
редакция, според която възнаграждението за дела с предмет ЗУТ възлиза на 600.00
лева и съдът не разполага с възможност да намаля същия под праговете,
определени в същата наредба, но същият не е и прекомерен с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община
Хасково, взето по точка 3 от Протокол №32/05.09.2018 г., в частта му на т.42,
касаеща поземлен имот № 325.21 в землището на гр.Хасково, с площ на
сервитута 1.914 дка като
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетение
от 1174 лева на 2160 лева (две
хиляди сто и шестдесет) лева.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Е.Б.К. ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на
560 (петстотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: