ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р. Н. К.
като разгледа докладваното от Р. Н. К. Частно наказателно дело №
20241110218092 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и сл. НПК.
С постановление от 05.07.2024 г. на прокурор при СРП е отказано образуването
на досъдебно производство по пр.пр. № 33725/2024 г. по описа на СРП, което е
потвърдено от прокурор при СГП с постановление от 13.09.2024 г.
Срещу постановлението на СГП е подадена жалба от Е. Г. М., която е подала и
жалбата за сезиране на СРП. Жалбата е адресирана до прокурора от СРП, постановил
постановлението за отказ за образуване на ДП. В жалбата са изложени
непоследователни твърдения за влошените отношения на жалбоподателката М. с
нейни съседи – К. М. – В. и съпруга й – Н. В. Сочат се доводи срещу снетите от тях
сведения, както и на друг съсед – С. Д., в хода на прокурорската проверка.
Изявленията касаят и други лица, както и събития от преди повече от 10 години. В
жалбата се съдържа искане за наказване на лицата К. М. – В. и С. Д. за
лъжесвидетелстване, но не се прави конкретно искане за отмяна на прокурорското
постановление или за допълнително разследване на случая.
По делото също така липсват доказателства за връчване на Постановлението на
СГП, с което е потвърдено Постановлението на СРП от 05.07.2024 г. за отказ за
образуване на досъдебно производство на правоимащото лице - подалата жалба до
СРП Е. М.. По преписката изобщо не са представени доказателства за опит за
връчване на постановленията на СРП или СГП на правоимащите лица съгласно чл.
213, ал. 3, вр. ал. 1 НПК. В жалбата на М. също не е посочена датата на получаване на
постановлението на СГП.
В чл. 213, ал. 3 от НПК изрично е предвидено задължението за изпращане на
1
препис от постановлението на горестоящата прокуратура на лицата по ал. 1 , т.е. на
пострадалия и неговите наследници, на ощетеното юридическо лице и подалия
сигнала за извършено престъпление, които имат право да го обжалват. Но това
задължение не е изпълнено и това препятства възможността на съда да се произнесе по
постъпилата жалба, доколкото не би могъл да прецени дали е спазен срока по чл. 213,
ал. 4 НПК. Освен това е необходимо преди образуване на съдебното производство да
се установи, че подлежащото на обжалване постановление е връчено на всички имащи
право да обжалват лица, за да се гарантира постигане на стабилитет на акта на съда,
при изчерпване на възможността за обжалване от всички легитимирани лица в едно
производство. В случая процесуално легитимирано лице да обжалва постановлението
на СГП е Е. М., по чиято жалба се е произнесъл прокурор при СГП.
На следващо място, съдът констатира, че така подадената жалба не е подадена
до СРС и с нея не се прави конкретно искане за отмяната на постановлението на СГП
или на това на СРП, а в същата просто е изразено несъгласие с дадените от
разпитаните лица сведения.
Допълнително, съдът констатира, че жалбата не е подписана в цялост от лицето,
посочено за нейн автор – Е. М.. Прави впечатление, че жалбата съдържа подписи в
края на трета, четвърта и пета страница, но не и на последната страница /шеста/. В
този смисъл е налице допълнителна пречка за произнасяне на съда, който не може да
прецени дали е сезиран от лице с процесуална легитимация.
На последно място, съдът намира, че жалбата е недопустима и на друго
основание, доколкото основната й част касае твърдения за нанесени обиди и
„психически тормоз“, които обаче не представляват тежки умишлени престъпления по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Освен това не се навеждат твърдения и за престъпления
сред изрично изброените престъпни състави в чл. 213, ал. 4 НПК, въвеждащ съдебно
обжалване на отказа за образуване на досъдебно производство. Както и прокурорът е
приел, повечето от изложените в сигнала до СРП и в жалбата доводи биха могли
единствено да се приемат за твърдения за нанесени обиди на жалбоподателката по чл.
146, ал. 1 НК, които се преследват по реда на чл. 161, ал. 1 НК чрез подаване на частна
тъжба до съда.
Поради всички изложени съображения, съдът намира, че не се налага връщане
на прокурорската преписка на СРП за администриране и комплектоване с
доказателства за връчване на постановленията на СРП и СГП на легитимираното лице.
Жалбата следва директно да бъде оставена без разглеждане като подадена срещу
неподлежащ на съдебно обжалване акт /извън изрично изброените в чл. 213, ал. 4
НПК/ и с липсващ деволутивен ефект, доколкото в нея не се съдържа изрично сезиране
на съда или искане за отмяна на постановлението на СГП или СРП.
Следователно производството пред СРС следва да бъде прекратено, като
2
жалбата срещу постановлението за прекратяване бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Е. Г. М. жалба срещу
постановление от 13.09.2024 г. на СГП, с което е потвърдено постановление от
05.07.2024 г. на прокурор при СРП за отказ за образуване на досъдебно производство
по пр.пр. № 33725/2024 г. по описа на СРП.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3