О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
01.04.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО
ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №674 по описа за
2020г. на ПОС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на
С. П. Ц., ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. К.
А., против протоколно
определение от 19.02.2020г.,
постановено по гр.д.№16553/2019г. по описа
на Районен съд-
Пловдив, ХIV гр.с., с
което е оставено без уважение
искането му за
възстановяване на срока
за подаване на отговор
на исковата молба. В жалбата
се излагат съображения за
неправилност на обжалваното
определение, като се
иска отмяната му
и уважаване на
направеното искане за
възстановяване на срока
за подаване на отговор
на исковата молба.
Ответната страна по жалбата- А.
П. М., ЕГН **********, чрез пълномощника си по
делото адв. Л. В., в
писмен отговор оспорва
същата и иска
оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността
на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е
процесуално допустима, тъй като
е подадена в срок,
от легитимирана страна и
е насочена срещу
съдебен акт, който
подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна.
Видно от
материалите по делото
исковата молба и
приложенията й са
били изпратени до жалбоподателя
С. П. Ц., в качеството му
на ответник, на посочения от
ищеца адрес- с. ******, ул. „*****“ №***, като
същата е била връчена
на неговия баща П. С. Ц.
/също ответник по делото/, който я е приел
със задължение да я
предаде на адресата. Жалбоподателят не е
подал в срок отговор
на исковата молба,
като е поискал
от първоинстанционният съд възстановяване на срока за това по съображения, че
е отсъствал от адреса,
на който е била
връчена исковата молба
и приложенията, както
и че лицето,
което я е приело, не
го е уведомила
за това и
не му ги е
предало. За да остави без уважение
искането, първоинстанционният съд
е приел, че исковата
молба му е
била връчена на
регистрирания от него постоянен адрес
чрез неговия баща, като
по делото не
са били ангажирани
доказателства, че той не е живял
на адреса и
че не е
могъл да узнае
връчването.
Така постановеното
определение е правилно
и следва да бъде
потвърдено.
По делото няма
спор, а и
се установява от
доказателства, че исковата молба
и приложенията й,
предназначени за жалбоподателя С.
П. Ц.,
в качеството му на ответник по делото,
са били изпратени на
посочения от ищеца адрес,
който е постоянният адрес на
страната, както и че са били
връчени на същия
по реда на чл.46 от ГПК
чрез лице от
домашните му- неговия баща П.
С. Ц..
В исковата молба и
съобщението към нея собственото
име на жалбоподателя
е посочено като
„С.“ вместо
действителното „С.“, което
следва да се приеме
за несъществена техническа грешка,
която не създава
пречки за идентифициране на
лицето- адресат на
документите. Съгласно разпоредбата
на чл.46,ал.4 от ГПК с
получаване на съобщението
от другото лице
се смята, че връчването
е извършено на
адресата, като адресатът
може да иска
възстановяване на срока, ако е
отсъствал от адреса
и не е било възможно
да узнае своевременно
за връчването. В случая в
подкрепа на твърденията си,
с които е
обоснова искането си
за възстановяване на срока
за подаване на
отговор, жалбоподателят е
представил удостоверение за
настоящ адрес, от което
се установява, че настоящият му адрес
е в гр. ****. Така представеното
писмено доказателства обаче
не установява едновременното наличие
на двете предпоставки на
чл.46, ал.4 от ГПК за
възстановяване на срока- отсъствие
от адреса, на който
е било извършено връчването,
и невъзможност за узнаване
за същото. Обстоятелството, че
регистрираният настоящ адрес
на ответника е
на друго място, не доказва
действителното му пребиваване
на същия в периода
за подаване на отговор
на исковата молба, нито
отсъствието му от
адреса, на който
му е било
връчено съобщението и
където то е било
прието от неговия
баща със задължение
да му го предаде.
За тези свои твърдения
жалбоподателят не е
ангажирал никакви доказателства
пред първоинстанционният съд,
въпреки предоставената му
възможност за това.
Липсват каквито е
да са доказателства
и за изложените от жалбоподателя твърдения, че
баща му не е изпълнил
поетото задължение да му предаде
исковата молба и
приложенията, респ. че не е
могъл да узнае
своевременно за връчването.
При това положение искането
за възстановяване на срока за подаване на отговор
на исковата молба е неоснователно и правилно
е било оставено
без уважение от първоинстанционния
съд.
Неоснователни са
изложените в частната
жалба доводи за наличие
на нередовности при
връчване на исковата
молба. Тези доводи поначало нямат връзка
с предмета на настоящото
производство, което е за
възстановяване на пропуснат срок
за отговор на
исковата молба, т.е.
в същото се предпоставя, че срокът
е започнал валидно
да тече и е изтекъл,
което изключва извършването
на проверка за редовността
на връчването. Независимо
от горното следва
да се отбележи,
че връчването на
исковата молба на жалбоподателя е редовно, като
са спазени изискванията на
чл.46 от ГПК и
разписката е надлежно оформена с посочване
на имената и качеството
на лицето, получило книжата
по начин, който не
оставя съмнение за индивидуализацията му.
Неоснователни са и
доводите, че първоинстанционният
съд не
бил взел предвид направено
оспорване на
материализираното в съобщението
изявление на призовкаря и
не бил открил
производство по чл.193
от ГПК. С писмената си
молба, с която е поискал
възстановяване на срока
за отговор, ответникът
не е правил подобно
оспорване, нито е
искал откриване на
производство по чл.193
от ГПК по отношение
на съобщението за
връчване на исковата молба. Отделно от
това неясно остава и какъв
би бил предмета на оспорването, при положение, че самият ответник
признава факта, че
исковата молба и
приложенията й са
връчени на неговия
баща.
Предвид горното
обжалваното определение следва
да се потвърди.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение
от 19.02.2020г., постановено
по гр.д.№16553/2019г. по описа
на Районен съд-
Пловдив, ХIV гр.с., с
което е оставено без уважение
искането на С. П. Ц., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. К.
А., за възстановяване на
срока за подаване на
отговор на исковата молба.
Определението подлежи
на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: