Определение по дело №674/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 572
Дата: 1 април 2020 г.
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20205300500674
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 572

01.04.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА  МИХОВА                                  

              ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                           ХРИСТО  ИВАНОВ

                                    

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело674  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  от   ГПК.

Делото е  образувано по частна жалба  на  С.  П.  Ц.,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника му  адв. К.  А.,  против  протоколно  определение  от  19.02.2020г.,  постановено  по    гр.д.№16553/2019г. по  описа  на  Районен  съд-  Пловдив,  ХIV  гр.с.,  с  което е  оставено  без уважение  искането  му  за  възстановяване  на  срока  за подаване  на  отговор  на исковата  молба.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му  и  уважаване  на  направеното  искане  за  възстановяване  на  срока  за подаване  на  отговор  на исковата  молба.

Ответната  страна по жалбата-  А.  П.  М., ЕГН **********,  чрез пълномощника  си  по делото  адв. Л.  В.,  в писмен  отговор  оспорва  същата  и  иска  оставянето  й  без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба  е  процесуално  допустима,  тъй като  е  подадена  в срок,  от легитимирана  страна  и  е  насочена  срещу  съдебен   акт,  който  подлежи  на  обжалване.  Разгледана  по същество,  частната  жалба  е  неоснователна.

Видно  от  материалите  по  делото  исковата  молба  и  приложенията  й  са  били  изпратени до  жалбоподателя  С.  П.  Ц., в качеството  му на ответник,  на посочения  от  ищеца адрес-  с. ******,  ул. „*****  ***,   като  същата  е  била връчена  на  неговия  баща  П. С. Ц.  /също  ответник  по делото/, който  я е приел  със задължение  да  я  предаде  на адресата.  Жалбоподателят  не е  подал  в срок  отговор  на  исковата  молба,  като  е  поискал  от първоинстанционният  съд  възстановяване  на  срока  за това  по съображения,  че  е  отсъствал  от адреса,  на който  е  била  връчена  исковата  молба  и  приложенията,  както  и  че  лицето,  което  я  е приело, не  го  е  уведомила  за  това  и  не  му  ги  е предало. За да остави  без  уважение  искането,  първоинстанционният  съд  е  приел,  че исковата  молба  му  е  била  връчена  на  регистрирания  от  него постоянен  адрес  чрез неговия  баща,  като  по  делото  не  са  били  ангажирани  доказателства,  че той  не  е  живял  на  адреса  и  че  не  е  могъл  да  узнае   връчването. 

Така  постановеното  определение  е  правилно  и  следва  да бъде  потвърдено.

По делото  няма  спор,  а  и  се  установява  от  доказателства,  че исковата  молба  и приложенията  й, предназначени  за жалбоподателя  С.  П.  Ц.,  в качеството  му на ответник  по делото,    са били  изпратени  на  посочения от  ищеца  адрес,  който  е  постоянният адрес  на  страната, както  и  че са били  връчени  на  същия  по реда на чл.46  от  ГПК  чрез  лице  от  домашните  му- неговия  баща  П.  С. Ц..  В исковата  молба  и  съобщението  към нея  собственото  име  на  жалбоподателя  е  посочено  като  „С.  вместо  действителното  „С.“,  което  следва  да  се приеме  за несъществена  техническа  грешка,  която  не  създава  пречки  за  идентифициране  на  лицето-  адресат  на  документите.     Съгласно  разпоредбата  на  чл.46,ал.4 от  ГПК  с получаване  на  съобщението  от  другото   лице  се смята,  че  връчването  е  извършено  на  адресата,  като    адресатът  може  да  иска  възстановяване  на срока,  ако  е отсъствал  от  адреса  и не  е  било възможно  да  узнае  своевременно  за връчването.  В случая  в  подкрепа  на твърденията  си,  с  които  е  обоснова  искането  си  за  възстановяване  на срока  за  подаване  на  отговор,  жалбоподателят  е  представил  удостоверение  за  настоящ  адрес,  от което  се  установява,  че настоящият му  адрес  е  в  гр. ****.  Така  представеното  писмено  доказателства  обаче  не  установява  едновременното  наличие  на  двете  предпоставки  на  чл.46, ал.4 от  ГПК  за  възстановяване  на срока-  отсъствие  от адреса,  на  който  е  било извършено  връчването,  и  невъзможност  за узнаване  за същото.  Обстоятелството,  че  регистрираният  настоящ  адрес  на  ответника  е  на  друго място,  не доказва  действителното  му  пребиваване  на същия  в  периода  за  подаване  на отговор  на исковата  молба, нито отсъствието  му  от  адреса,  на  който  му  е  било  връчено  съобщението  и  където  то  е  било прието  от  неговия  баща  със  задължение  да  му го  предаде.  За  тези свои  твърдения  жалбоподателят  не  е  ангажирал никакви  доказателства пред  първоинстанционният  съд,  въпреки предоставената  му възможност  за  това.  Липсват  каквито  е  да  са  доказателства  и  за изложените  от  жалбоподателя  твърдения, че  баща  му  не  е  изпълнил  поетото задължение  да  му предаде  исковата  молба  и  приложенията, респ.  че не  е  могъл  да  узнае  своевременно  за  връчването.    При това  положение  искането  за възстановяване  на срока  за подаване на  отговор  на исковата  молба е  неоснователно и  правилно  е  било  оставено  без  уважение  от  първоинстанционния  съд. 

Неоснователни  са  изложените  в  частната  жалба доводи  за  наличие  на    нередовности  при  връчване  на  исковата  молба.  Тези  доводи поначало  нямат връзка  с  предмета на  настоящото  производство,  което е  за  възстановяване  на пропуснат  срок  за  отговор  на  исковата  молба,  т.е.  в  същото  се  предпоставя,  че  срокът  е  започнал  валидно  да  тече  и  е  изтекъл,  което  изключва  извършването  на проверка  за  редовността  на  връчването.  Независимо  от  горното  следва  да  се  отбележи,  че  връчването  на  исковата  молба   на жалбоподателя е  редовно, като  са  спазени изискванията  на  чл.46  от  ГПК и  разписката  е  надлежно оформена  с посочване  на  имената и  качеството  на лицето,  получило  книжата  по начин,  който  не  оставя  съмнение  за индивидуализацията  му.    Неоснователни  са  и  доводите,  че  първоинстанционният съд  не  бил взел предвид направено  оспорване  на материализираното  в  съобщението  изявление  на призовкаря  и  не  бил  открил  производство  по  чл.193  от  ГПК. С  писмената си  молба, с която  е  поискал  възстановяване  на  срока  за  отговор,  ответникът  не е  правил  подобно  оспорване,  нито  е  искал  откриване  на  производство  по  чл.193  от ГПК  по  отношение  на  съобщението  за  връчване  на исковата  молба. Отделно  от  това неясно  остава  и какъв  би бил  предмета на оспорването,  при положение,  че  самият  ответник  признава  факта,  че  исковата  молба  и  приложенията  й  са  връчени  на  неговия  баща.    

Предвид  горното  обжалваното  определение  следва  да  се  потвърди.

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  протоколно  определение  от  19.02.2020г.,  постановено  по    гр.д.№16553/2019г. по  описа  на  Районен  съд-  Пловдив,  ХIV  гр.с.,  с  което е  оставено  без уважение  искането  на С.  П.  Ц.,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника му  адв. К.  А.,    за  възстановяване  на  срока  за подаване  на  отговор  на исковата  молба.

Определението  подлежи  на  касационно  обжалване  пред  Върховния  касационен съд  в едноседмичен срок  от връчването  му на страните. 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                         

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: