МОТИВИ
по
НЧХД № 64/2018
год.
по
описа на Районен съд Силистра
Наказателното
производство е образувано във връзка с постъпила тъжба, подадена от И.Х.И. срещу Д.Г.Д..
Съдът е насрочил разглеждане на делото в с.з., с която частният тъжител на
основание чл. 161, ал. 1 от НК във вр. с чл. 80 и чл. 81 от НПК повдига
обвинение срещу подсъдимия Д. по обвинение за извършено престъпление по чл.
130, ал. 1 от Наказателния кодекс – за това, че на 16.12.2017 г. в
землището на с. П. И., общ. С.,
чрез нанасяне на удари с помощта на синджир по тялото и дясната ръка на И.Х.И.
му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясната
предмишница с кръвонасядане и наличие на двигателен дефицит по отношение силата
на захвата с пръстите на дясната ръка, контузия на дясната гръдна половина,
довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Тъжителят
предяви граждански иск срещу подсъдимия с правно основание чл. 45 от ЗЗД, който е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство. Тъжителят е конституиран като граждански ищец по делото. Иска се съдът да
осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 5 000,00 (пет
хиляди) лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
увреждането, изразяващи се в претърпени болки и страдания, срам и неудобство
ведно със законната лихва, считано от 16.12.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Тъжителят ангажира писмени и гласни доказателства
в подкрепа на исканията си.
Защитата ангажира събиране на гласни доказателства във връзка с
повдигнатото обвинение.
Повереникът
на тъжителя поддържа обвинението.
В хода по същество посочва, че вината на подсъдимия е доказана по безспорен
и категоричен начин. Изтъква разликата от доказаното по настоящото производство
с описаното в искова молба по заведено гражданско дело. Моли съда да уважи
предявения граждански иск в пълния му размер.
Защитникът моли съда да остави тъжбата без уважение като недоказана и
неоснователна, както и предявения граждански иск срещу подзащитния ѝ.
Изразява становище, че обвинението е недоказано. Изтъква, че водените от
тъжителя свидетели не са добили непосредствени впечатления, а преразказват
посоченото им от тъжителя. Посочва, че
по делото са разпитани свидетели, които са очевидци, но посочват различни факти
от отразените в тъжбата. Навежда доводи за твърденията на тъжителя, който
посочва, че е депозирал тъжба в отговор на заведено от подсъдимия гражданско
дело. Изтъква, че между страните не е имало никакви договорки и подадената
искова молба доказва чистото съзнание по отношение на действията на подзащитния
ѝ. В тази връзка коментира и показанията на свид. Г., както и факта, че е
имало надлежни знаци за провеждания лов. Сочи, че не е установено причинените
травми да са от действия на подзащитния ѝ. Моли съда да им присъди
направените разноски по делото.
В осигуреното право на реплика процесуалният представител на тъжителя
изтъква, че при договорката и двете страни е следвало да направят взаимни
отстъпки. Не се съгласява и със становището на защитника по отношение на това
какво е държал в ръцете си.
В даденото право на дуплика защитникът моли съда да съобрази показанията на
свид. Господинов.
В осигуреното право на последна дума подсъдимият моли съда да отхвърли
тъжбата.
Съдът,
като съобрази поотделно и в съвкупност доводите и становищата на повереника на тъжителя, на подсъдимия и защитника му, както и
събраните в хода на съдебното следствие доказателства по делото: гласни -
показанията на разпитаните свидетели; писмени –
съдебномедицинско освидетелстване, справките за съдимост, заключението по
назначената СМЕ, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Г.Д. с ЕГН-********** е роден на *** ***. Той е …
На 16.12.2017 г. се провел организиран лов в местност „К. к.“, находяща се
в Ловно дивечовъдно стопанство „К.“. В тази местност вече пет години дивечът
бил стопанисван, а популацията му опазвана от ловна дружинка с председател –
свид. Й. Г.. Както председателя, така и отговорника по лова И. И., винаги
изисквали да се поставят бариерни прегради от горските служители на черните
пътища при провеждане на лов. На тези пътища били закрепвани и вакуумирани
листи във формат А4, върху които било посочвано, че в местността се провежда
лов. Такива мерки били взети и на 16.12.2017 г. Свинският лов започвал от 1
октомври и траел до 30 януари. На 16.12.2017 г. присъствал и представител на
ЛДС „К.“. Описани били участниците в лова, между които били свид. Г. Т. и
подсъдимия. Последният бил кучкарин. Описани били и участващите кучета в лова,
които преди това били регистрирани по пол, цвят и порода. Проведен бил
инструктаж. Подсъдимият бил придружаван от свид. Г. Т.. Те имали за задача да
застанат от страната на казимирското землище. Свид. Г. застанал от страната на
ДЛС „К.“, за да има видимост и обхват за начина на провеждане на лова. След
като обходили немалък район подсъдимият и свид. Т. решили да си починат. Подсъдимият
седнал, а свид. Т. застанал прав срещу него на малко повече от метър. Около тях
били и кучетата. Те били големи, подходящи при лов на диво прасе. В близост
имало завой и по някое време се дочуло пръхтене. Кучетата веднага се насочили в
същата посока. Свид. Т. забелязал кон и каруца, натоварена плътно с дърва. Тъжителят
бил отгоре върху дървата. Свидетелят веднага тръгнал след кучетата – около 4 –
5 кучета, тъй като достигайки каруцата те започнали да скачат към коня с цел да
го захапят. Останалите кучета по същото време преследвали диво прасе. Приближилият
се към кучетата подсъдим задал въпрос на тъжителя къде отива. Казал му да бяга,
защото се провежда лов. Подсъдимият хванал две от кучета за поводите, а
тъжителят потеглил веднага. Останалите кучета потеглили след каруцата. Подсъдимият
тръгнал в същата посока, оставайки две от кучетата на свид. Т.. На 10 – 15
метра напред в посоката, към която потеглил, чул изскимтяване. Подсъдимият се
приближил. Видял, че каруцата и коня ги няма. На земята лежало едно от кучетата
с премазан гръбнак. На подсъдимия му прилошало. Опитал се да премести кучето,
да му помогне да се изправи, но не успял. Излязъл в края на гората, тъй като
нямало обхват и веднага позвънил на свид. Г.. Казал му че каруца е убила едно
от кучетата и че конят е избягал в галоп, но не могъл да каже в каква посока. Веднага
свид. Г. уведомил ръководителя на лова и служителя на ДЛС, че отива да разбере
за какво става въпрос. Тъй като добре познавал местността той се ориентирал и
пристигнал на черен път, който идвал от бившето сметище на с. П. И. в посока с.
Б.. Там той заварил свид. Т. с 3 – 4 кучета, подсъдимия и друг ловец.
Последният бил в близост и като ги видял, тръгнал в тази посока. Свид. Г. решил
да тръгне към селото, тъй като в близост не се виждала каруца и кон.
Подсъдимият му казал, че човека вероятно е от с. К.. Но свид. Г. знаел, че той
не познава добре черните пътища. Тръгнал по пътя и засякъл на няколко места
паднали дърва. На входа на с. П. И. той засякъл тъжителя, който управлявал
каруца, теглена от кон. От двете страни стърчали акациеви дървета, които
падали. На задното дясно колело на каруцата имало увито платнище, което се
веело. Свидетелят спрял пред каруцата. Разпознал тъжителя и го попитал какво е
правил в гората, тъй като бил предупредил да не ходи никой в гората за дърва,
когато се провежда лов. Видял, че коня е нахапан. Тъжителят скочил долу и
започнал да прибира дървата от земята. Изглеждал уплашен, но бързо прибирал
разпилените дърва. Свид. Г. знаел, че заради проваления лов ще има много
оплаквания. Казал на тъжителя да се прибира в дома си, за да не правят панаири
в началото на селото. Върнал се, тъй като с оглед инцидента следвало да прекратят
провеждания лов. Открил подсъдимия да реве. Д. бил много разстроен. Разговарял
и със свид. Т., който му казал, че като видели посоката, където тръгнали
кучетата, веднага ги последвали. Той тръгнал да спира коня, за да дръпнат
кучетата, но тъжителят потеглил бързо и се наложило да скочи в тръните, за да
не го прегази. Едното куче обаче последвало коня и го захапало за муцуната.
Свид. Г. и подсъдимия потеглили към с. П. И.. Г. не знаел къде живее
тъжителя, макар да познавал сина му и се обърнал към мл. полицейския инспектор
в местния участък – С. Р.. Тримата тръгнали към дома на тъжителя. Тъжителят ги
чакал. Каруцата била разтоварена, а коня прибран. Тъжителят изглеждал уплашен.
През цялото време подсъдимият не спрял да плаче. Хванал се за портичката,
разтърсил я, питайки тъжителя защо е
убил кучето му. Жената на тъжителя също била отпред. Свид. Г. ѝ казал да
даде телефона на сина си, за да се разберат, тъй като знаел, че и той е ловец. Бил
сигурен, че подсъдимия и тъжителя няма да се разберат. Предвид състоянието на
подсъдимия решил, че това е най-доброто решение.
След това подсъдимият и свид. Г. тръгнали към хижата. По-късно заедно
посетили ветеринарния лекар - доктор Х.. Там направили снимка на кучето и се
установило, че животното е със счупен гръбнак и съответно трябва да се направи
евтаназия, за която платили. Свид. Г. се върнал при останалите, които му се
оплаквали вкупом заради проваления лов. Същият ден Г. разговарял и с внука на
тъжителя, на когото разказал какво е направил дядо му.
Два дни по-късно свид. Г. разговарял със сина на тъжителя – свид. Ш. Х.. Г.
казал на сина на тъжителя, че баща му няма място в гората, докато се провежда
лов. Но свид. Х. му казал, че не може да спре стар човек. Двамата се срещнали с
тъжителя и тогава свид. Г. разбрал, че тъжителя се е снабдил с документ, че е
бил бит в гората със синджир. Свид. Г. му заявил, че подсъдимия е кучкар от пет
години и никога не е виждал в ръцете му синджир, а само ходи с поводи. Казал
им, че подсъдимия иска от тях пари заради кучето си и им предложил да се
разберат с него. Тъжителят и сина му обаче казали на Г., че ще съдят
подсъдимия. Г. им съобщил, че дружинката също искат да съдят тъжителя заради
проваления лов, но той ще ги убеди да не пускат жалба. Тогава тъжителя и сина
му казали, че в такъв случай и те няма да съдят подсъдимия. Свид. Г. им казал,
че това е тяхно решение, тъй като всеки може да съди когото реши – те да съдят
подсъдимия, а той – тъжителя. После обаче разбрал, че тъжителя ще съди
подсъдимия.
На 18.12.2017 г. тъжителят посетил съдебния лекар, който му издал
съдебномедицинско удостоверение. При направеното освидетелстване било
установено, че по горната повърхност на дясната предмишница в средна трета има
кръвонасядане с размери около 4/3 см. Тъжителят съобщил и за слабост при
захвата с пръстите на дясната ръка. Посочил, че имал болки и в дясната
странична част на гръдния кош, където обаче не били установени никакви следи.
Съдът назначи
съдебномедицинска експертиза. Според вещото лице на
тъжителя са причинени следните увреждания: контузия на дясната
предмишница с кръвонасядане и наличие на двигателен дефицит по отношение на
силата на захвата на пръстите на дясната ръка, контузия на дясната гръдна
половина. По своя характер уврежданията обуславят наличието на временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Според вещото лице
уврежданията са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена контактна повърхност и могат да бъдат получени, както се съобщава в тъжбата, а именно след удар със синджир в областта на
дясната предмишница. Вещото лице сочи, че би следвало оплакванията да отзвучат
за период от около 7 – 10 дни и функционалната годност на ръката да бъде
възстановена.
Като доказателство по делото са приети и искова молба и приложенията към
нея. Исковата молба е заведена от подсъдимия срещу тъжителя. Образувано е гр.д.
№ 66 по описа на Районен съд – Силистра за 2018 г. С разпореждане от 11.01.2018
г. съдът е изпратил препис от исковата молба на тъжителя за становище по
допустимостта и основателността на иска; обстоятелствата, на които се основава
иска и възраженията срещу иска.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите Т. и Г.. Свид. Т. е очевидец и показанията му са
идентични с обясненията на подсъдимия.
Показанията на свид. Т. са последователни и подробни. Съдът дава вяра и
на обясненията на подсъдимия, доколкото същите са идентични с показанията на
свид. Т.. Няма причина съдът да не даде вяра и на показанията на свид. Г.,
който много подробно и добросъвестно изложи всичко известно му по случая. Съдът
дава вяра на показанията на разпитаните свидетели Т. и Г. като
обективни, незаинтересовани, логични, последователни и дадени въз основа на
техни непосредствени възприятия на фактите.
Свидетелите
Ш. Х., А. М. и М. М. не са очевидци на инцидента. Те
преразказват посоченото им от тъжителя за случилото се. Правят впечатление и
различията в техните показания. Х. посочва, че каруцата е спряна от трима
човека. Такива факти не са установени от останалите разпити. Свидетелят посочва
още, че тъжителя му съобщил, че единия от тримата му нанесъл два удара със
синджир, повод или нещо от този род. В хода на разпита обаче свидетелят
посочва, че Г. му е казал, че подсъдимия е измъкнал юздите на коня от ръцете на
баща му, след което го е ударил с тях. Показанията на свид. Г. обаче категорично
опровергават посоченото от свид. Х.. В тъжбата се сочи, че подсъдимия е
използвал синджир. Според показанията на свид. Т. подсъдимият не е имал
синджир. Същото посочва и свид. Г., който дори твърди, че подсъдимия не ползва
синджири. Същото посочва в обясненията си и подсъдимия. Той твърди, че кучетата
са много и не може да използва толкова много синджири. Свид. Х. твърди, че е
забелязал насиняване от китката до лакътя на тъжителя. Последното се
опровергава от отразеното в съдебномедицинското освидетелстване. В документа се
сочи кръвонасядане с размери около 4/3 см. Показанията на този свидетел се
опровергават от показанията на свид. Г. и в частта относно това какво са се
разбрали след инцидента. Г. твърди, че е съобщил на тъжителя и сина му, че е
убедил дружинката да не депозират жалба заради проваления лов. Съдът не дава
вяра на показанията на свид. Х. и в частта им, в която свидетелят сочи защо
тъжителя е бил в гората. Житейски логично е тъжителя да е ходил в зимния ден за
дърва в гората, а не да разхожда коня. Очевидно е, че каруцата е била
натоварена с дърва, което се потвърждава
от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Т. и Г.. Последният
дори уведомил горския отговарящ за района. Свид. А. М. твърди, че тъжителя
ѝ е обяснил, че е ударен по ръката и гърба. Тя забелязала насиняване на
ръката. Гърбът на баща ѝ бил оттекъл в дясната му част под дясното рамо.
В съдебномедицинското освидетелстване обаче е посочено, че не са установени
никакви следи от травма в дясната странична част на гръдния кош на тъжителя.
Нормално е при освидетелстването две дни по-късно тези следи да са по-явни. Показанията
на свидетелката се опровергават от показанията на свид. Г.в и относно
уговорките във връзка с съдебномедицинското освидетелстване. Свид. М. М.
посочва, че тъжителя му е казал, че някой го е ударил със синджир по гърба и
ръката. Видял нараняванията на тъжителя – синини в областта на гърба и подута
ръка. Посоченото не отговаря на отразеното в съдебномедицинското удостоверение.
Правят впечатление различията в показанията на свидетелите Ш. Х., А. М. и М.
М.. С оглед по-горе изложеното, съдът прецени, че не следва да дава вяра на
показанията на свидетелите Ш. Х., А. М. и М. М..
Отделно от това е житейски нелогично след нанесени два удара със синджир да
са налице травми само в областта на ръката. Още повече с оглед положението на
тъжителя – той не е имал възможност да се отмести и няма подобни твърдения, а
от друга – положението на тъжителя. Ако последния е имал синджир и е нанесъл
два пъти удари с него е житейски логично уврежданията да са повече.
Прави впечатление, че тъжбата е депозирана след завеждането на гражданско
дело срещу тъжителя. Защитникът посочва, че не е имало никакви уговорки между
страните и гражданско дело едва ли щеше да бъде заведено, ако подсъдимия се е
страхувал да не бъде подведен под наказателна отговорност. С последното се
съгласява и съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така описаните факти и анализ на всички доказателства, съдът приема, че
деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, тъй като по делото
не е доказано по несъмнен начин, както изисква чл. 303 от НПК, че подсъдимият е
нанесъл удар/и, в резултат на които са настъпили уврежданията, установени при
СМЕ на тъжителя.
Съдът приема, че подсъдимият не е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение. Липсват достоверни доказателства, които да сочат
подсъдимият да е нанесъл удари със синджир, както се твърди в тъжбата. Налага
се извода, че не може по категоричен и безспорен начин уврежданията да се
свържат с целенасочени действия от страна на подсъдимия към телесната
неприкосновеност на тъжителя.
Това означава, че деянието на подсъдимия Д. се явява несъставомерно от
обективна и субективна страна.
Поради
горното съдът приема, че подсъдимия Д.Г.Д., роден на *** ***, … и с ЕГН-**********
e
невиновен за това, че
на 16.12.2017 г. в землището на с. П. И., общ. С., чрез нанасяне на удари с
помощта на синджир по тялото и дясната ръка на И.Х.И. му причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на дясната предмишница с кръвонасядане и
наличие на двигателен дефицит по отношение силата на захвата с пръстите на
дясната ръка, контузия на дясната гръдна половина, довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.
304 от Наказателно-процесуалния кодекс го оправдава по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Относно предявения граждански иск, с който се
претендират репарации за обезвреда на претърпените
неимуществени вреди от деянието и лихва за забава, съдът прецени, че следва да го отхвърли като недоказан по основание, доколкото
произтича от повдигнатото обвинение за извършено престъпление. Подсъдимият не е
осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане на 16.12.2017 г., за
да дължи обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава. Поради това
съдът отхвърля предявения граждански иск от тъжителя И.Х.И. срещу подсъдимия Д.Г.Д.
за сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на увреждането, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, срам и неудобство ведно със законната лихва,
считано от 16.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
По направените разноски:
Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК, когато съдът признае подсъдимия за невинен,
разноските се възлагат на тъжителя. По тази съображения и на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК съдът осъди тъжителя да заплати на подсъдимия направените
от последния разноски по делото в размер 500,00
(петстотин) лева във връзка с изплатено възнаграждение на защитника му.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвина Йовчева