П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 10.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав,
в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
АТАНАС МАДЖЕВ |
|
Секретар: |
Милена КЮРКЧИЕВА |
сложи за разглеждане докладваното от съдия МАДЖЕВ т.д. № 163 по описа за 2019
г.
На именното повикване в
14.17 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „И.“ АД - редовно уведомен за датата
на днешното съдебно заседание, представлява се от процесуалния си представител юрк.
Б., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „А.С.“ АД -
редовно уведомен за датата на днешното съдебно заседание, не изпраща
процесуален представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.С.Т. – редовно уведомен, се
явява.
ЮРК. Б.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед липсата на
процесуални пречки по даване ход на делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА делото,
съобразно свое определение, постановено в закрито съдебно заседание на
05.04.2019 г., с което съдът е извършил проект на доклад по делото и се е
произнесъл по доказателствените искания, направени от ищеца.
ЮРК. Б.: Поддържам, заявените с ИМ от наша
страна, искови претенции. Няма да сочим, на този етап, други доказателства.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за окончателен
проекта си за доклад, обективиран в цитираното по-горе определение.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към
изслушване на заключението на вещото лице по допуснатата ССЧЕ депозирано на 30.04.2019
г.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на
вещото лице:
Д.С.Т., 33 г., неосъждан, без дела и родство със страните.
Известна ми е
наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Представил съм заключение в срок, и
го поддържам.
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ на въпроси на юрк. Б.: По така
начислените възнаградителни лихви в размер на 3 944.76 лв. има плащане в размер
на 702.67 лв., като остатъкът, дължим по възнаградителна лихва възлиза на сумата
от 3 242.09 лв. По наказателната лихва, начислената в системата на банката
е в размер на 2 316.02 лв. След като тя е отнесена в съдебна, има отразено
плащане в размер на 1 911.79 лв., като остатъкът за плащане по наказателна
лихва е в размер на 404.23 лв. Общо 2-те дължими лихви възлизат на
3 646.32 лв., както е посочено в счетоводната система на банката.
Отбелязал съм периодите в отговора на задача №
3. Справките, която са ми предоставили от банката, възнаградителната лихва, изчислена
от 26.06. до 26.07., при положение, че плащането е извършено на 21.06., а
срокът за доброволно погасяване е 30 дневен, спрямо договора. Наказателната лихва
е изчислена от 26.07. съответно, последния ден за доброволно плащане и за
неначисляване на наказателна надбавка. В справката на банката тя е изчислена до
08.08., а въпросът е формулиран до 28.08. да се изчисли. Затова съм дал в
отговора на въпроса 2 варианта. Единият е, колко би следвало да е начислената лихва,
според условията на договора, до 28.08. и вторият вариант е това, което е
извлечението от банковата система.
Формулировката
на задачата изисква проверка в счетоводството на банката. Аз съм описал, какво
има като погасявания и остатъчно задължение, в справочната система на банката,
както и датите, за които е начислено. По свое усмотрение съм дал и алтернативна
сметка на това, защото има и условие в договора, след извършеното плащане на 21.06.
има 30 дни, в които се начислява възнаградителен лихвен процент. В системата на
банката има известна разлика в датите, с 5 дни, което се дължи на това, че системата
начислява лихвата на 25-то число и затова фигурира 26-то число.
По
отношение на възнаградителната лихва това, което съм изчислил аз като
алтернатива и това, което е изчислила системата е абсолютно еднакво – 3 944.76 лв. преди погасяването, след това има
погасяване и дължим остатък. В случая, дори и периодът да е различен,
сумата е еднаква.
ЮРК. Б.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението по ССЧЕ,
изготвено от вещото лице Т..
В полза на същото ДА СЕ
ИЗДАДЕ 1 брой РКО за сумата в размер от 600,00 лв., платима от внесения по делото от ищеца депозит.
ЮРК. Б.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед изчерпване на
доказателствените искания по настоящото дело
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ
СЪСТЕЗАНИЯ
ЮРК. Б.: На първо място, считам че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК и моля да бъде постановено такова.
На следващо място, считам че исковете ни са
доказани, като за това са ангажирани, представени и приети съответните доказателства
и моля, да бъдат уважени.
Представям списък с разноски и претендирам
за присъждането им с решението.
СЪДЪТ
ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
гр. София, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в
публичното съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа т. д. № 163 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба вх. № 11001/28.01.2019 г., която е депозирана от „И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „А.С.“ АД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, ул. „*******.
Предявени за разглеждане при условията на
кумулативно и обективно съединяване са следните установителни искове :
1) иск с правно основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване, че ответното дружество дължи на
банката-ищец сумата в размер от 201 392,92 лева – изискуема главница по уговорен стендбай
кредит активиран, считано от 21.06.2018 г. въз основа на сключен договор за
издаване на банкова гаранция 20.07.2016 г. и седем броя анекси към него, както
и договор за встъпване в дълг от 28.06.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.08.2018 г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК пред СРС/ до окончателното изплащане на главния дълг;
2) иск с правно основание чл. 422 ГПК,
във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване, че ответното дружество дължи
на банката ищец сумата в размер от 3 242,09 лв. – просрочена договорна лихва
върху главното вземане /изискуема главница/ за периода от 26.06.2018 г. до
20.07.2018 г., начислена въз основа на чл. 8, ал. 1 от договор за издаване на
банкова гаранция 20.07.2016 г.;
3) иск с правно основание чл. 422 ГПК,
във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответното дружество дължи на
банката ищец сумата в размер от 404,23 лв. – наказателна лихва за забава
/неустойка/ върху просрочена главница за периода от 26.07.2018 г. до 07.08.2018
г., начислена въз основа на чл. 9, ал. 1 от договор за издаване на банкова
гаранция от 20.07.2016 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е встъпил с дружеството „Е.Ф.Г.“ АД в договорно
правоотношение по сключен на 20.07.2016 г. договор за издаване на банкова
гаранция, по смисъла на който банката е издала във връзка с отправено искане от
клиента банкова гаранция с № 51-200/4525 за сумата в размер от
2 000 000 лв. Тази гаранция била предназначена за гарантиране доброто
изпълнение от клиента в полза на дружеството „АЕЦ К.“ ЕАД-бенефициент, по съществуващо между тях валутно
правоотношение. Впоследствие на 28.06.2018 г. е подписан договор за встъпване в
дълг, по силата на които ответното дружество - „А.С.“ АД е встъпило изцяло в
дълга на „ЕФГ“ АД, като е поело задължение да отговаря наред с главния длъжник
за всички задължения /главница, лихви, неустойка, такси, комисионни, разноски и
пр./ произтичащи от договора за издаване на банкова гаранция от 2016 г. и
анексите към него. Предмет на сключените анекси са изменения на фиксирания
краен срок за валидност на издадената банкова гаранция. Съгласно анекс от
28.06.2018 г. е постигнато съгласие между страните по договора за издаване на
банковата гаранция за редуциране на сумата по издадената банкова гаранция до
1 455 831, 62 лв., защото било осъществено плащане от страна на
банката издател на гаранцията във връзка с редовно заявени искания от
бенефициента. Поддържа се, че крайния срок на валидност на банковата гаранция
след последното изменение на договора за издаването й е датата – 29.07.2018 г.
Ищецът се позовава на това, че съобразно уговореното в чл. 5 от договора за
издаване на банкова гаранция, при настъпване на хипотеза, в която банката
осъществи за своя сметка плащане по издадената от нея гаранция, то платените
суми се оформят служебно, като отпуснат банков кредит във валутата, в която е
било направено плащането. Условията свързани с обслужването на този банков
кредит били уредени в съдържанието на договора за издаване на банкова гаранция.
Според чл. 6 от последния за датата на която се счита, че банката е
предоставила за ползване кредита на клиента се възприема момента, когато е било
осъществено плащането в полза на бенефициента ползващ се от гаранцията.
Срокът за издължаване на формираното
кредитно задължение по активирания стендбай кредит е уреден в чл. 7 от договора
за издаване на банкова гаранция, а именно 30 дни, считано от момента на
извършване плащането по издадената банкова гаранция в полза на бенефициента.
Въведено е и твърдение, че според клаузата на чл. 8, ал. 1 от коментирания
договор, считано от момента на възникване на кредитното задължение /плащането
по гаранцията/ в тежест на ползвателя на кредита възниква и отговорност за
заплащане на договорна лихва в размер на 13 %, която се начислява върху
главницата и подлежи на разплащане ежемесечно в срок до 26 число на съответния
месец. В случай на допусната забава се изтъква, че на основание чл. 9, ал. 1 от
договора в тежест на получателя на кредита възниква и допълнително задължение
за заплащане на лихва за просрочие /неустойка/ в размер на 10 %. За да мотивира
възникване на съдебно предявените си вземания ищеца пояснява, че на 21.06.2018
г. пред него постъпило искане от бенефициента по издадената банкова гаранция –
„АЕЦ К.“ ЕАД за заплащане на сумата в размер от 389 168,38 лв.
Банката-ищец преценила, че е отговора за това плащане по обвързващата я и
действаща към този момент гаранция, поради което осъществила плащане в полза на
„АЕЦ К.“ ЕАД на цитираната сума от 389 168,38 лв. Това е предизвикало и
пораждане на задължение по активиран стендбай кредит, считано от 21.06.2018 г.
спрямо „ЕФГ“ АД, като кредитното задължение по него възлизало на сумата от 389 168,38 лв., която по смисъла на чл. 5,
ал. 1 от договора се смятала за усвоена от същото. Респективно, считано то
28.06.2018 г. по силата на сключения договор за встъпване в дълг, отговорността
за заплащане на задълженията по активирания стендбай кредит била споделена и от
ответника, в качеството му на солидарен длъжник. Ищецът посочва, че след
пораждането на кредитното задължение от страна на длъжника да е било
осъществило частично плащане по възникналото кредитно задължение, което довело
до редуциране на същото до сумата в размер от 201 392,92 лв. Оставащият
размер на породилото се задължение за връщане на усвоен кредит обаче е трябвало
да бъде погасен не по-късно от 21.07.2018 г., но това не било направено, нито
от кредитополучателя, нито от солидарно задължилия се ответник. С оглед на това
последния изпаднал в забава относно изпълнението на този си кредитен ангажимент
към банката, а това довело и до акумулирането на неустойка за забавено
изпълнение. Същевременно за периода след отпускане на кредита до датата
20.07.2018 г. се дължала и договорна лихва по смисъла на чл. 8, ал. 1 от
кредитната сделка. Предвид това, че от задължените лица /кредитополучател и
солидарен длъжник/ погашения по отношение на изискуемите парични задължения не
били предприети, то банката-ищец пристъпила към съдебно упражняване на правата
си чрез подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.
417 ГПК, като такава заповед е била издадена в рамките на образуваното
заповедно производство по гр.д. 57286/2018 г. по описа на СРС, но ответната
страна – „А.С.“ АД е възразила по нея, което е създало необходимост ищеца да
предприеме настоящата искова защита чрез предявяване на установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК за установяване на паричните му притезания по издадената и
оспорена впоследствие заповед за изпълнение.
Така също се претендира за присъждането на разноски, както в заповедния,
така и в исковия процес.
В
срока по чл. 367 ГПК от ответника по предявените искове - „А.С.“ АД не е
упражнено процесуалното му право на отговор по ИМ.
Софийски
градски съд, отчитайки изрично направеното от процесуалния представител на банката – ищец искане за приключване на делото с
неприсъствено решение, и след като се запозна с ангажираните по инициатива на тази
страна писмени
доказателства, намира, че са налице предпоставките визирани в чл.238, ал.1
и чл.239, ал.1 ГПК, предвид
следните съображения: Спрямо ответното търговско дружество е осъществено редовно връчване на препис от
исковата молба, като са
му указани неблагоприятните
последици от неподаване на отговор и невземане на становище по делото,
както и при неизпращане на представител в насроченото открито съдебно
заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в отсъствието й. За насроченото и провеждано на
10.05.2019 г. открито съдебно заседание – „А.С.“ АД е бил редовно призован за
участие. Констатира се, че дружеството-ответник не е упражнило отговор по исковата
молба, респективно не е адресирало до съда изрично искане делото да се гледа
при неговото отсъствие. Успоредно с това ответника не взема участие в съдебното
заседание. Вземайки предвид, че предявените искове, с оглед
липсата на възражения и събраните доказателства се явяват вероятно
основателни, то съдът заключва, че успешно са се
осъществили предпоставките заложени в чл. 238 и чл. 239 ГПК и по спора следва да се постанови
неприсъствено решение.
С оглед изхода
на делото ответната страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК трябва да понесе
репарирането на направените от банката-ищец съдебни разноски, и то както за
настоящото производство, така и за заповедното такова развило се по ч гр.д №
57286/2018 г. Предвид това съобразно събраните доказателства за направени от
ищеца разноски в посочените производства, с решението в полза на ищеца подлежат на присъждане суми, както следва : за исковото производство
развило се пред настоящата инстанция – внесена държавна такса в размер от
4 100,78 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице в размер от 600,00
лв., както и възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в
размер от 300,00 лв., или общо – 5 000,78 лв. Полагащите се за заповедното производство
разноски пък съставляват, както следва : внесена държавна такса в размер от 4 100,78 лв., както и
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер от
100,00 лв., или общо – 4 200,78 лв.
При тези си мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „А.С.“ АД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, ул. „*******, иск с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ, че ответникът - „А.С.“
АД, ЕИК******* дължи на ищеца - „И.“ АД, ЕИК *******, сумата в размер от 201
392,92 лева – изискуема главница по
уговорен стендбай кредит активиран, считано от 21.06.2018 г. въз основа на
сключен договор за издаване на банкова гаранция 20.07.2016 г. и седем броя
анекси към него, както и договор за встъпване в дълг от 28.06.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 28.08.2018 г. /датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК пред
СРС/ до окончателното изплащане на
главния дълг.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „А.С.“ АД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, ул. „*******,
иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, че
ответникът - „А.С.“ АД, ЕИК******* дължи на ищеца - „И.“ АД, ЕИК *******,
сумата в размер от 3 242,09 лв. – просрочена договорна лихва върху главното
вземане /изискуема главница/ за периода от 26.06.2018 г. до 20.07.2018 г.,
начислена въз основа на чл. 8, ал. 1 от договор за издаване на банкова гаранция
от 20.07.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, срещу „А.С.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Витоша“, ул. „*******, иск с правно основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че ответникът - „А.С.“ АД, ЕИК******* дължи на
ищеца - „И.“ АД, ЕИК *******, сумата в размер от 404,23 лв. – наказателна лихва
за забава /неустойка/ върху просрочена главница за периода от 26.07.2018 г. до
07.08.2018 г., начислена въз основа на чл. 9, ал. 1 от договор за издаване на
банкова гаранция от 20.07.2016 г.
ОСЪЖДА „А.С.“
АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, ул. „*******,
да заплати в полза на „И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски,
както следва : сумата в размер от 5 000,78 лв. - представляваща направени
разноски по исковото производство развило се пред настоящата инстанция; и
сумата от 4 200,78 лв. - представляваща направени от ищеца в качеството му
на заявител съдебни разноски по заповедното производство развило се по ч гр.д
№. 57286/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 77 с-в.
Препис от решението да се връчи
на ответната страна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 14.26 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: