Определение по дело №2870/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                № 66, 13.01.2020г., гр. Пловдив

Пловдивски  Окръжен съд, VIII граждански състав, на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина Мандалиева

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Недялка Свиркова

                                                                                                      Николинка Цветкова          

като разгледа докладваното от съдия Цветкова частно гражданско дело № 2870 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

           

          Производството е по реда на чл. 577 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е определение от 20.11.2019г., постановено от Съдия по вписванията при Районен съд Пловдив по молба вх. № 35033/20.11.2019г. на С.А.С. Б, ЕГН **********, с което се отказва да бъде разпоредено извършване на нотариално действие по чл. 569, т. 5 от ГПК – вписване на решение за развод № 2013/305 по дело 2013/317, постановено от девети семеен съд в Истанбул, Република Турция.

          Частната жалба е подадена от С.А.С. Б, ЕГН ********** чрез пълномощника й адв. М.П. с доводи за неправилност на постановения отказ поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Доколкото имущественият режим на разделност не бил в противоречие с българското семейно право и били налице другите предпоставки по чл. 117 от КМЧП, то съдията по вписванията като орган по см. на чл. 118, ал. 1 от КМЧП следвало да признае и впише в регистъра на службата постановеното турско съдебно решение, без провеждане на производство по чл. 118, ал. 2 от КМЧП.Моли се за отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката със задължителни указания за вписване на решението на турския съд.Претендират се съдебно деловодни разноски за производството съгласно представен списък.

           Пловдивският окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по делото, намира следното:

           Частната жалба е допустима като подадена от процесуално легитимирано лице, заинтересовано да обжалва постановения отказ от Съдията по вписванията.Същата е подадена в срока за обжалване – видно от отбелязването върху обжалваното определение, препис от същото е връчен на жалбоподателката на 25.11.2019г., а частната жалба е подадена на 02.02.2019г. в рамките на едноседмичния срок за обжалване.

            По същество съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

            Искането е за вписване на чуждестранно решение в имотния регистър, което според молителя включва произнасяне относно собствеността върху недвижим имот след прекратяване на брака, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.87.1.4 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, без издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: гр. П, Общ П, Област П, район Северен, ул. „И Р“ № .., ет. .., ап.., който обект се намира на ет. 2 в сграда с идентификатор 56784.506.87.1, брой надземни етажи – 7, брой подземни етажи - 1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.506.87, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта - 1, с площ от 70, 87 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.506.87.1.3, под обекта 56784.506.87.1.23, над обекта 56784.506.87.1.8, стар идентификатор: няма, състоящ се съгласно титул за собственост от дневна, готварна, две спални, баня с тоалетна и две лоджии, ведно с прилежащата към самостоятелния обект изба № 11 с площ от 6 кв. м., при граници /съседи/ на избата: коридор и абонатна станция, ведно със съответните на обекта части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, ведно с всички настоящи и бъдещи подобрения в и към обекта, вкл. и независимо от бъдещите преустройства и промяна на предназначението му, ведно с 45/680 ид. части от правото на собственост върху описания поземлен имот с идентификатор 56784.506.87.

           Към молбата е приложено съдебно решение за развод, влязло в сила, нотариално заверено от гл. секретар при С. Т.– 23-ти нотариус на Кадъкьой.Същото е снабдено с апостил и надлежен превод на български език със съответна нотариална заверка на подписа на преводача.Представено е и решение по същото дело за удостоверяване на молба за добавяне на приложение № 1, които също са надлежно преведени и заверени.Приложени са и скици на поземлените имоти и удостоверения за данъчна оценка, копие от съобщение за прекратен брак, заявление до кмета на Район Тракия, Община Пловдив, декларация по чл. 117, т. 3 и т. 4 от КМЧП, становище и уведомление от Район Тракия, Община Пловдив за признаване на съдебното решение, декларация по чл. 117, т. 3 и т. 4 от КМЧП от С.А. Б..

           С представеното решение за развод № 2013/304 по дело 2013/317, постановено от девети семеен съд в Истамбул, Република Турция се прекратява брака между С.А.С. /Б./, родена на ***г*** и З. Б., роден на ***г.Постановено е тъй като няма взаимно изискващи искания за издръжка и обезщетение от страните, тъй като те са съгласни, че всички стоки и вещи за бита и недвижими и движими имоти, принадлежащи на техните имена, ще останат в тяхна собственост, няма спор по тези въпроси и няма място за вземане на решения по тези въпроси.

           С допълнително решение за удостоверяване на молба за добавяне по същото дело, е прието, че ответникът няма претенции за недвижимо имущество, закупено по време на брака съгласно Приложение № 1.След развода ищцата предявява и молба за връщане на бащината си фамилия.С решението се приема след развода жената да бъде вписана с фамилия С. в гражданските регистри съгласно законите на Република България и официално да се зачете към т. 3 от решението детайлно описаният текст в Приложение № 1, че ответникът няма претенции към недвижимо имущество.В същото приложение е описан подробно недвижимият имот, като е отразено, че съпругът няма претенции към него и остава в собственост на С. Б..

            Обжалваният отказ е обоснован с мотив, че съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от КМЧП делата по чл. 109 от ГПК относно намиращи се в Република България недвижими имоти, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях, са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи.В случая съдията по вписванията сочи, че в резултат на представеното съдебно решение е налице прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, находящ се на територията на Република България: описаният в приложение № 1 имот остава в собственост на съпругата С. Б...С оглед на това по въпроса относно правото на собственост върху недвижимия имот следва да е налице валидно произнасяне на български съд, като същият е изключително компетентен по отношение правата върху недвижими имоти, находящи се в България и съответно съдията по вписванията не следва да признае представеното решение по реда на чл. 118, ал. 1 от КМЧП.

          Изложените съображения от съдията по вписванията се споделят от настоящия състав на съда, тъй като в случая чуждестранният съд не е бил компетентен да се произнесе по уреждане имуществените отношения между съпрузите след прекратяването на брака им относно недвижимия имот, находящ се в Република България, придобит през време на брака.В постановено от турския съд решение, с което е утвърден развод въз основа на постигнато споразумение между съпрузите и в допълнителното решение, не се съдържат констатации, че по време на брака на съпрузите е действал режим на разделност и поради това придобитият имот на името на съпругата остава нейна собственост, както се твърди в молбата, а решението за поставяне на имота в изключителна собственост на съпругата е обосновано с оглед изричното изявление на ответника, че няма претенции относно недвижимия имот.Както правилно е посочено в обжалваното определение, в случая е налице хипотеза по чл. 12, ал. 1 от КМЧП, тъй като се касае за прехвърляне /относно правата на съпруга/ и удостоверяване по отношение на съпругата на вещни права върху недвижим имот, намиращ се в Република България и с оглед на това делото е изключително подведомствено на българския съд. 

            Предвид изложеното жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а оспорваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

            По изложените съображения съдът

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.11.2019г. на съдия по вписванията при Районен съд Пловдив, с което е отказано да бъде разпоредено извършване на нотариално действие по чл. 569, т. 5 от ГПК – вписване на решение за развод № 2013/306 по дело 2013/317, постановено от девети семеен съд в Истамбул, Република Турция.

            Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ :