Решение по дело №123/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в   ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Ю.П., чрез * Ц.С. ***, против решение № 269/13.12.20245г., постановено по АНД № 942/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 678/17.09.2024 г., издадено от Директора на РДГ – Берковица, с което за нарушение на чл.16, ал.7 и 8 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 257, ал.1, т.2 Закон за горите /ЗГ/ и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН на касационния жалбоподател  е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 300.00 лева.

В касационната жалба са изложени твърдения за необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, както и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено, а с него и оспореното наказателно постановление, както да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като евентуално извършеното нарушение съставлява маловажен случай.

В съдебното заседание касаторът, И.П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Директор на Регионална дирекция по горите - Берковица, редовно призован, се представлява от * М.Д., който оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и моли за потвърждаването му.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Враца дава заключение, че жалбата е допустима, но неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно, обосновано и правилно да бъде оставено в сила.

В настоящото производство не се представиха нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.    

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено НП № 678/17.09.2024 г., издадено от Директора на РДГ – Берковица, с което за нарушение на чл.16, ал.7 и 8 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 257, ал.1, т.2 Закон за горите /ЗГ/ и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН на касационния жалбоподател  е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 300.00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на  26.08.2024 г. при извършена проверка от служители на ИАГ е установено, че касационния жалбоподател И.П. – лесовъд на частна практика, е издал на 22.08.2024г. превозен билет за 40.00 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид цер и благун и на 24.08.2024 г. е издал осем броя последващи превозни билети за многократно преместване на 39.00 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид цер и благун, без да е изпратил SMS съобщение не по-късно от 1 час преди издаване на превозните билети до дежурния телефон на РДГ-Берковица. Тези констатацции са описани в Констативен протокол, серия ИАГ, №200537, а в съставения на същата дата - 26.08.2024 г. Акт за установяване на административно нарушение, серия ИАГ №100284 е посочено, че в периода от 22.08.2024 г. до 24.08.2024 г. жалбоподетелят като лице по чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ е издал последващи превозни билети с №№10174/00261/24082024/090745-6716АОВ от 24.08.2024 г. за 10.00пр.м3; 10174/00262/24082024/100157-4Y35OV4 от 24.08.2024 г. за 5.00 пр.м3; 10174/00263/24082024/100525-F K A A F 6 0 от 24.08.2024 г. за 5.00 пр.м3; 10174/00264/24082024/105510-65F4010 oт 24.08.2024 г. за 4.00 пр.м3; 10174/00265/24082024/105900-1746А8С от 24.08.2024 г. за 4.00 пр.м3; 10174/00266/24082024/130634-100С145 от 24.08.2024 г. за 4.00 пр.м3; 10174/00267/24082024/141819-СF9O94U от 24.08.2024 г. за 3.00 пр.м3; 10174/00268/24082024/142151-21СРР6А от 24.08.2024 г. за 4.00 пр.м3 за многократно преместване на 39.00 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид цер и благун, транспортирани с предходен превозен билет №14488/00123/22082024/162847- DU2XSE7 от 22.08.2024 г. за 40.00 пр.м3, без да е изпратил SMS съобщение не по-късно от 1 час преди издаване на превозните билети до дежурния телефон на РДГ-Берковица. Нарушението е извършено на територията на РДГ-Берковица, ***, с конкретизирани GPS кооординати: LAT 43.420306 и LON 23.440321. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и е подписан от него в графа „Възражения или обяснения на нарушителя“ с писмено изявление, че поради технически причини не е успял да изпрати такова съобщение.

В АУАН нарушението е квалифицирано по чл.251, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за горите вр. чл.16, ал.7 и ал.8 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление № 678/17.09.2024 г. от директора на РДГ – Берковица, с което на основание чл.257, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за горите /ЗГ/ вр. чл.16, ал.7 и ал.8 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева. АНО е възприел същата фактическа обстановка, както в съставения АУАН, при идентично словесно описание на извършеното нарушение, но е преквалифицирал цифрово нарушението, посочвайки разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ, вместо тази в акта – чл.251, ал.1, т.2 ЗГ, приемайки допусната техническа грешка. Позовал се е на разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В хода на съдебното производство пред районния съд са разпитвани свидетелите, присъствали при извършването на проверката, констатирали нарушението. Разпитан е и актосъставителя, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

При така установената фактическа обстановка правилно въззивния съд е приел, че извършеното нарушение е доказано. АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е прието, че е извършено нарушението – с дата и място на извършване, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация със законните разпоредби, които са нарушени.

Въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка,  подробно и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, както и възраженията на касатора жалбоподател, като е обвързал изводите си с фактите по делото.

Касационната инстанция не споделя довода на касатора, че са налице условията за приложение на чл. 28 ЗАНН по отношение извършеното административно нарушение. Процесният случай не би могъл да бъде определен като маловажен, предвид характера на засегнатите обществени отношения, негов непосредствен обект, личността на нарушителя, за когото видно от писмената справка /л.39-47 от първоинст.дело/, представена от ответника се установява, че е системен нарушител на ЗГ, както и отсъствието на смекчаващи обстоятелства, поради което не може да се твърди, че разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от съответния вид. Наложената санкция е в предвидения от закона минимум от 300 лева, поради което въпрос относно намаляването й е безпредметно да бъде обсъждан.

При горните фактически и правни изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и като такова е правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в пълнота наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че твърденията за допуснати от районния съд пороци в акта му и развити за защитата им доводи в касационната жалба са неоснователни и недоказани, като ненамиращи опора в доказателствата по делото и приложимия закон. Затова и не са налице релевираните от касатора отменителни основания.

По изложените съображения като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода от спора и своевременно направеното от ответника искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да му бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, в размер на максимума, посочен в чл. 27е от НЗПП, а именно 150,00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269/13.12.20245г., постановено по АНД № 942/2024 г. по описа на Районен съд – Враца,

ОСЪЖДА И.Ю.П. ***, с ЕГН ********** да заплати на РДГ – Берковица сумата 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.