М О Т И В И
към Решение № 32 от 03.02.2017 год. по
АНД № 1792/2016 год. на СлРС
изготвени на 14.02.2017 год.
Производството е образувано по повод постановление на
РП – Сливен, с което се иска налагане на административно наказание на
обвиняемият М.Ж.М. по реда на чл.78А от НК за извършено от обв. М. престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК.
В с.з. РП – Сливен, редовно призована, не изпраща свой
представител.
В с.з. обвиняемият М., редовно призован се явява лично
и с упълномощен защитник, не се признава за виновен и дава обяснения по
обвинението. Моли съда да бъде освободен от наказание.
Упълномощеният защитник пледира, че обв. М. не е
осъществил деянието по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като същият е заплатил
задълженията си, алтернативно – да бъде приложена разпоредбата на чл. 78А от НК, като му бъде наложено наказание „Глоба” в минимален размер.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият
М.Ж.М. е
български гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан.
На
05.02.2013 год. обв. М.М. продал собствения си лек автомобил „Фиат Пунто” с
peг. № ... на свид. П.Д.. Сделката за покупко-продажба на автомобила е
изповядана в кантората на нотариус Е.Ш. в район РС-Сливен и е вписана в
регистъра на нотариалната кантора под № 740/2013 г. При изповядване на сделката
обв. М.М. подписал декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, в която удостоверил,
че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани
с МПС. В показанията си свид. Е.Ш. е заявила, че със сигурност Декларацията по
чл. 264, ал. 2 от ДОПК е подписана от обв. М., понеже винаги изисква от лицата
да представят лична карта, чрез която установява самоличността им. Твърди също,
че обв. М. е подписал декларацията лично пред нея на 05.02.2013 год. – деня на
изповядване на сделката за покупко-продажба на МПС.
От
изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът
над „(подпис, печат на декларатора)” в Декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от
05.02.2013 год. с декларатор М.Ж.М. е положен, от М.Ж.М.; ръкописният текст „М.Ж.М.”
над „(подпис, печат на декларатора)” в Декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от
05.02.2013 год. с декларатор М.Ж.М. е изписан от М.Ж.М..
От
представени от ТД на НАП-Бургас, Офис Ямбол документи се установява, че към
05.02.2013 год. – датата на подписване на декларацията по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, спрямо обв. М. е имало образувано изп.дело № 3871/2006 год., като изпълнителните титули,
въз основа на които са възникнали публичните държавни вземания са влезли в сила
наказателни постановления, в размер на 560,00 лева; както и че по това
изпълнително дело е бил наложен запор върху лек автомобил „Фиат Пунто” с peг. №
.... Задълженията са били заплатени на 22.05.2015 год. и с разпореждане от 26.05.2015
год. е прекратено производството по принудително изпълнение на публични
вземания по изп.дело № 3871/2006 год.
Оригиналът
на декларацията по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, подписана от обв. М., се съхранява в
архива на нотариус Е.Ш. с район в РС-Сливен. Същата в качеството на нотариус се
явява „орган на власт” по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК. Нотариусът е орган на
охранително производство и фактически осъществява функции, сходни с тези на
органите на съдебната власт. (Решение № 128 от 07.04.2009 год. на ВКС по н.д.№
48/2009 год., ІІІ н.о. НК).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си обв. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като на 05.02.2013 год.,
в гр. Сливен, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон
(чл.264, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) се дава пред орган
на властта – Е.Ш., нотариус в район РС-Сливен с рег.№ 128 на Нотариалната
камара, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че
„няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани
с МПС”.
Съдът
намира, че възражението на защитника на обв. М., че същият не е осъществил
деянието по чл. 313, ал. 1 от НК е неоснователно. В настоящия случай безспорно
се установи, че към датата на подписване на декларацията по чл. 264, ал. 2 от ДОПК – 05.02.2013 год., обв. М. е имал непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения, свързани с МПС, за които е било образувано изп.дело №
3871/2006 год. по описа на ТД на НАП Бургас, Офис Ямбол. Посоченото
изпълнително дело е било прекратено едва на 26.05.2015 год., когато са
постъпили сумите по сметка на НАП.
Деянието си обвиняемият е извършил с пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало, добрите му характеристични данни.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на обв. М.,
съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните условия за
прилагане на чл. 78А от НК – чистото съдебно минало на обвиняемия, който не се
е ползвал досега от привилегията на чл. 78А от НК, размерът на наказанието,
предвиден в НК за този вид престъпления и обстоятелството, че няма причинени от
престъплението вреди, поради което освободи от наказателна отговорност
обвиняемия като наложи на обв. М. административно наказание „Глоба” в размер на
1000,00 лева (хиляда лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – гр. Сливен.
Така
определеното наказание на обвиняемия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на
целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то
ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на обвиняемия и ще въздейства
възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
Съгласно
правилата на процеса, обвиняемият М.Ж.М. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 102,60 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОДМВР – гр. Сливен.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: