Решение по дело №536/2022 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 158
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Илияна Цветкова Тодорова Аловска
Дело: 20221810100536
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Б. 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.Ц.Т.А.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20221810100536
по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.109 от Закона за собствеността/ЗС/
във вр. с чл.111 от ЗС.
П. Б. П. от с.Н., ул.*** №4, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Х. Я. от САК,
моли да бъде осъден М. С. С. от с.Н., ул.*** №4, с ЕГН: **********, който е съпруг на
дъщеря й М. П. С.а, която е собственик на ½ идеална част от урегулиран поземлен имот,
съставляващ УПИ *** в кв.70 с площ от 1380кв.м. по регулационния план на село Н.,
община Б. Софийска област, заедно с построените в него паянтова жилищна сграда и
паянтова стопанска сграда, при съседи: улица, Й.И.Ц., В.С.Б. и Т.Д., да прекрати
неоснователните си действия, изразяващи се в премахване на поставена вътрешна ограда в
двора на описания по-горе урегулиран поземлен имот с адрес: с.Н., Соф. обл., ул.*** №4,
която го разделя на два дяла, както и премахване на поставените капаци на прозорците на
построената в имота масивна жилищна сграда, собственост на сина й Ц.П.И., която се
обитава от ищцата П. Б. П., с които действия пречи на ищцата да упражнява правото си на
ползване върху УПИ *** в кв.70 с площ от 1380кв.м. по регулационния план на село Н.,
община Б. Софийска област, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, както и
да заплати направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по
чл.80 от ГПК/л.54/.
В с.з. ищцата П. Б. П. лично и чрез пълномощник адв.Х. Я. от САК поддържа
исковете и моли да се уважат изцяло. Представя писмени бележки с вх. № *** от
09.11.2021г.
Ответникът-М. С. С. от с.Н., чрез пълномощник адв. Г. Д. от САК, е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ *** от 26.05.2022г., в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете и заявява, че така наречените
капаци са поставени на къщата не от него, а от сина на ищцата и собственик на къщата
Ц.П.И.. Капаците са поставени от И. със цел да защитят от лъчите на слънцето и съхранят
1
обзавеждането в къщата така както признава самата ищца, прозорците са на фасади, които
се огряват от слънцето през по-голямата част от деня. Независимо от това обаче, те не
закриват изцяло стъклата на прозорците и позволяват проникването на достатъчно слънчева
светлина. В този смисъл поставянето им не само не ограничава и не пречи на правото на
ползване на ищцата, но дори напротив - го улеснява, тъй като тези капаци от една страна
играят ролята на слънцезащитни съоръжения /щори, капаци, сенници и др. подобни/, за
чието изготвяне и поставяне обикновено собственикът заплаща, а ищцата ги е получила
безплатно. От друга страна, те позволяват да бъде съхранено и запазено движимото
имущество в сградата, което също се ползва от ищцата. И от трета страна, тъй като не
закриват изцяло светлата стъклена част на прозорците, същите позволяват да прониква
достатъчно слънчева светлина.
Ответникът твърди, че в действителност поставянето на оградата не представлява
действие, което ограничава или пречи на упражняването на правото на ползване на имота от
страна на ищцата, тъй като мястото, което ползва ищцата, съответства на правата й на
ползване, което обаче не е върху целия имот, а върху 1/2 идеална част. Оградата е поставена
преди около 7 години, почти веднага след приключването на гр. дело № ***г. по описа на
БРС, по което ищцата е предявила иск срещу ответника и съпругата му - нейната дъщеря М.
П. С.а, с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху 1/2 идеална част от
същото дворно място - УПИ *** по регулационния план на с. Н., ведно с целите построени в
него паянтова жилищна сграда /преустроена от тях, в която двамата живеят/ и паянтова
стопанска сграда.
Искът на ищцата по това дело е отхвърлен на две инстанции и след това сериозно са
се влошили отношенията им. Оттогава повече от 7 години, ищцата не е имала никакви
претенции във връзка с ползването на мястото, поставената ограда и е ползвала без каквито
и да било възражения своята реална част след разделянето на мястото. Поради
обстоятелството, че в този период, надхвърлящ 5 години, само ответникът и съпругата му са
ползвали реално обособената с поставената ограда половина от дворното място, съответна
на собствеността върху 1/2 идеална част от същото, която съпругата му има по силата на
приложения към исковата молба Нотариален акт № *** том *** дело № ***г. на нотариус
при БРС, а ищцата изобщо не е ползвала тази част от мястото, то същата е загубила правото
на ползване върху тази собствена на съпругата му 1/2 идеална част от мястото, върху която
първоначално си е била запазила по силата на същия нотариален акт правото на ползване,
като на основание чл. 59, ал. 3, хип. 2 от Закона за собствеността - поради неупражняването
му за срок от 5 години. Поради това всъщност правата на ползване върху процесния
недвижим имот към датата на завеждане на исковата молба се разпределят както следва: 1/2
за ищцата - право на ползване върху 1/2 идеална част, собственост на сина й Ц.П.И., което
тя си е запазила по силата на нотариален акт № *** том *** дело № *** г. на нотариус при
БРС; 2/ за съпругата на ответника М. П. С.а - право на ползване върху 1/2 идеална част,
която е нейна собственост по силата на дарението, извършено с нотариален акт № *** том
*** дело № *** г. на нотариус при БРС. Моли да се отхвърлят исковете и се присъдят
направените по делото разноски, за които не представя списък за разноските по чл.80 от
ГПК.
В с.з. ответникът М. С. С. лично и чрез пълномощник адв. Г. Д. от САК оспорва
предявените искове и поддържат възраженията направени в писмения отговор. Молят да се
отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани. Представя писмени бележки с вх.№
2
*** от ***г.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от приложеното копие от нотариален акт № *** том *** дело № ***г. на
нотариус при БРС, се установява, че ищцата П. П. и П. П. са дарили на дъщеря им М. П. С.а
½ идеална част от УПИ *** в кв.70 с площ от 1380кв.м. по регулационния план на село Н.,
община Б. Софийска област заедно с построените в него паянтова жилищна сграда и
паянтова стопанска сграда, както са дарили останалата ½ идеална част от УПИ *** в кв.70 с
площ от 1380кв.м. заедно с построената в него масивна жилищна сграда на сина им Ц.П.И.
като са си запазили правото на ползване върху целия имот докато са живи.
Дарителят П. И. П. е починал на ***. съгласно приложеното удостоверение за
наследници, издадено от Кметство с.Н..
От приложеното копие от съдебно решение № ** от ***г. по гр.д.№***г. по описа на
РС-Б. влязло в сила на ***г. след като е потвърдено с Решение № ***г. по гр.д.№ *** по
описа на СОС, се установява, че е отхвърлен изцяло предявен иск с правно основание чл.108
от ЗС от ищцата срещу ответника М. С. и М. П. С.а за предаване на ползването и
фактическото владение върху ½ идеална част от УПИ *** в кв.70 с площ от 1380кв.м. по
регулационния план на село Н., община Б. Софийска област заедно с построените в него
паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, тъй като правото на ползване на
ищцата върху паянтова стопанска сграда е погасено съгласно чл.59, ал.3 от ЗС, тъй като не
го е упражнявала в продължение на 5 години, а фактическото владение върху УПИ *** в
кв.70 и стопанската сграда не са й отнемани.
Ответникът М. С. е зет на ищцата П. П., тъй като е съпруг на дъщеря й М. С.а, което
се установява от събраните по делото гласни доказателства-показанията на разпитаните по
делото св.В.В. св.Л.Д. св. М. С.а, дъщеря на ищцата и съпруга на ответника и св.Ц. И., син
на ищцата.
От показанията на посочените по-горе свидетели се установява, че ищцата, ответника
и св.М. С.а живеят в с.Н. на един и същи адрес в едно и също дворно място, в което има
построени две къщи и стопански сгради, като в едната къща, която е собственост на св.Ц. И.
живее ищцата, а в другата къща живее ответника с дъщерята на ищцата или със св.М. С.а.
Отношенията между страните са влошени от години по повод на водени дела между тях
преди това. Съгласно показанията на св.С.а и св. Ц. И. през 2015г. е направена ограда вътре
в имота, която разделя зеленчуковата градина на две, като едната част се ползва от ищцата,
а другата от ответника и съпругата му. Оградата е направена от дървени колове и мрежа и е
построена със съгласието и без противопоставянето на ищцата. Пак тогава св.Ц. И. е
поставил шперплат на външната страна на един от прозорците на хола, който се намира в
неговата къща, която се ползва от ищцата, както и брезент на втори прозорец на същата
стая, които са към двора от страна на ответника. Този хол има и трети прозорец, който не е
покрит. Св.И. заявява, че е искал да постави капаци, тип външни щори, за да запази от
слънцето мебелите, които е складирал в тази стая. Майка му или ищцата по делото от
поставянето им до предявяване на иска не се е противопоставяла. От показанията на всички
разпитани по делото свидетели се установява, че къщата, ползвана от ищцата има два входа,
като през този откъм улицата може да мине количка за багаж.
Според показанията на св.В.В. и св.Л.Д. ищцата се отоплява на дърва и за
транспортирането и складирането в процесния имот използва съседния имот, ползван от
св.Д., тъй като камион не може да влезе през входовете на имота, които сега ползва ищцата
и тя им споделяла, че това й създава неудобства.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вх.№ ***. заедно със скица
3
към същата, изготвени от вещото лице П. П., която съдът кредитира като компетентна и
обоснована, се установява, че на място ищцата ползва терен и сгради, заградени в полигона
между буквите *** с площ от 627кв.м., къщата има два входа, като през този откъм улицата
не може сега да премине камион или МПС, тъй като е тесен, може да премине количка за
багаж, но има възможност да се свали платно от оградата и да влезе автомобил. Частта от
имота, ползвана от ответника е в полигона между буквите *** с площ от 786кв.м. Сега
съществуващата на място ограда, разделяща дворното място в дъното на две, която е
изградена от дървени колове и мрежа минава по буквите КЛ и разделя зеленчуковата
градина в имота на две и е в противоположна посока на входовете на имотите, ползвани от
страните.
От горното заключение по приетата СТЕ, изготвена от в.л. П. се установява, че къщата,
ползвана от ищцата се състои от 4 стаи и коридор. В югозападния ъгъл е изградена стая,
оформена като хол с три прозорци. Два са откъм север/дворното пространство на
ответника/, а третият от към юг. Двата прозорци от север са обковани отвън, единият с
шперплат, а другият с брезент на височина 2/3 от височината на прозорците. Третият
прозорец не е обкован.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.109 от Закона за
собствеността/ЗС/ са допустими, тъй като са предявени от ищцата, която твърди, че има
запазено право на ползване върху целия УПИ *** в кв.70 с площ от 1380кв.м. и построената
в него масивна жилищна сграда и ответникът, който фактически ползва част от описания по-
горе урегулиран поземлен имот и построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска
сграда смущава правото й на ползване, тъй като е поставил капаци/щори/ на прозорците на
къщата откъм двора и по този начин не може да влиза светлина и да се огрява от слънцето,
както е направил и вътрешна ограда, с която пречи на ищцата да види показанията на
водомера, както и да вкарва в ползваната от нея част от двора по-тежки товари, за които е
необходим достъп на камион.
Разгледани по същество исковете с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на
капаците на прозорците на обитаваната от ищцата къща и премахване на вътрешната ограда
в двора, са неоснователни и следва да се отхвърлят като недоказани, по следните правни
съображения:
С негаторният иск с правно основание чл.109 от ЗС е предвидена възможността
собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие или бездействие, което
му пречи да упражнява своето право на собственост. За да се уважи искът с правно
основание чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже правото си на собственост и редом с него
обстоятелствата/основанията/, които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса.
Съгласно практиката на ВКС, отразена в Решение № 938 от 12.07.2007 г. на ВКС по гр. д.
№ 692/2006 г., V г. о. „Ползвателят на недвижим имот за защита на отнетото му владение
не само може да съобщи на собственика за всяко посегателство върху собствеността, но
може да се защити и с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС и с негаторен иск по чл. 109 ЗС за
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражни своето право на
ползване.“.
В случая ищцата има запазено право на ползване върху цялата масивната жилищна
сграда, построена в процесния поземлен имот заедно с ½ идеална част върху този УПИ ***
в кв.70 с площ от 1380кв.м. в с.Н., които са собственост на сина й св.Ц. И. съгласно
отразеното в приложеното копие от нотариален акт № ***г. на нотариус при БРС. С влязло
в сила между страните съдебно решение по гр.д.№ ***г. по описа на БРС, в сила от ***г., е
прието, че правото на ползване на ищцата върху паянтовата жилищна сграда в имота,
собственост на св.М. С.а, съпруга на ответника е погасено на основание чл.59, ал.3 от ЗС,
тъй като не е упражнявано в продължение на 5 години.
4
След приключване на горното дело през 2015г. ответникът е поставил вътрешна ограда от
колове и мрежа в дъното на имота, която разделя на две зеленчуковата градина и оттогава
ищцата ползва едната част, която е откъм къщата, в която живее, а другата част се ползва от
ответника и съпругата му св.Сименова, което се установява от показанията на св.М. С.а и
св.Ц. И.. Начинът на разположение на оградата в процесния урегулиран поземлен имот,
която минава по буквите КЛ, отразена на скицата, която е неразделна част от приетата СТЕ,
изготвена от в.л. П., се установява, че тя е поставена в дъното на имота и в посока
противоположна на пътя/улицата/ и входовете към сградите. Няма данни ищцата да се е
противопоставяла на изградената ограда за периода от 2015г. до деня на предявяване на
настоящите искове на 24.03.2022г., т.е. повече от 5 години ищцата е упражнявала запазеното
си право на ползване само върху половината от урегулирания поземлен имот, за което на
основание чл.59, ал.3 от ЗС е погасено това и право на ползване върху останалата ½ идеална
част от този имот.
Съдът намира, че така изградената ограда в дъното на имота с предназначение да разделя
на две съществуващата зеленчукова градина в имота, срещу която ищцата не е имала
възражение повече от 5 години насам, сама по себе си не създава неудобства на ищцата да
ползва къщата, в която живее и ½ от урегулирания поземлен имот, тъй като оградата се
намира в противоположна посока на съществуващите входове към изградените сгради и с
премахването само на нея няма да доведе до търсения от ищеца резултат да вкарва в имота
камиони с тежки товари и да достига до водомера. До последния същата има възможност да
стига чрез ползване на един от входовете на къщата, която ползва.
По отношение на иска за премахване на капаците на два от прозорците в къщата, в която
живее ищцата, които са откъм двора на ответника, е неоснователен, тъй като не се установи
ответникът М. С. да ги е поставил. От показанията на св.Ц. И. се установи, че той лично е
поставил шперплат на един от прозорците и брезент на втори, за да запази от слънцето
мебелите, които е складирал в хола. Тези му показания се потвърждават изцяло от
обясненията, дадени в открито съдебно заседание от вещото лице П., че има складирани
мебели в хола, в който са покрити два от съществуващите три прозорци. Като покритите
прозорци са 2/3 от всеки един от тях, т.е. през тях преминава светлина и не са затворени
изцяло съгласно отразеното в приетата по делото СТЕ. Повече от 5 години е минало от
поставянето на капаците/външни щори/ на два от прозорците в къщата, в която живее
ищцата до предявяване на иска на 24.03.2022г., с който твърди, че същите й пречат да
ползва къщата. Не се установи ответникът С. да е поставил капаците, както и че ищцата се е
противопоставила на поставянето им повече от 5 години, както и че реално това й създава
неудобства, тъй като жилищната сграда е от 4 стаи и капаците са поставени на 2/3 от два от
общо три прозорци в хол, който се използва за склад, тъй като в него има натрупани мебели.
Самото твърдение на ищцата, че вътрешната ограда и поставените частично капаци
на два от прозорците на къщата, в която живее и създават неудобства, не е достатъчно, за да
се приемат за основателни негаторните искове за премахването им, без да е налице
установено негативно въздействие върху възможността ищцата да упражнява в пълен обем
правото си на ползване върху масивната жилищна сграда и ½ идеална част върху
урегулирания поземлен имот, върху който е построена. Установи се, че повече от пет години
насам ищцата е била наясно и се е съгласила с фактическото положение на така поставената
вътрешна ограда и капаци на два от прозорците на къщата. Съдът приема, че по делото не се
установи съществуването на вътрешната ограда, която служи за разделяне на зеленчукова
градина и поставените капаци на два от прозорците на ищцата откъм северната част, които
покриват само 2/3 да рефлектира негативно върху възможността на ищцата да упражнява в
пълен обем и необезпокоявано правото си на ползване върху ½ идеална част от УПИ *** в
кв.70 с площ от 1380кв.м. и построената в него масивна жилищна сграда.
Трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на ползване
5
от ищцата и поведението на ответника. Ако ищцата е дала съгласие за създаване на
състоянието и то е съобразено с нейната воля, дори да й създава пречки да упражняват
своите права, искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. В този случай липсва причинна връзка
между поведението на ответника и създаденото ново положение. В този смисъл е и
практиката на ВКС отразена в Решение № 316 от 18.02.2005г. по гр.д.№ 2746/2003г., ІV г.о.,
Решение № 690 от 08.02.2010г. по гр.д.№ 3394/2008г., ІV г.о., Решение № 34 от 24.02.2015г.
по гр.д.№ 5239/2014г., І г.о., Решение №1019 от 21.10.2010г. по гр.д.№ 235/2008г., І г.о. на
ВКС.
Поради гореизложеното следва да се отхвърлят предявените искове с правно
основание чл.109 от ЗС за премахване на вътрешната ограда и капаци на два от прозорците
на масивната жилищна сграда, в която живее ищцата като неоснователни и недоказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати
на ответника сумата от 550лв. /петстотин и петдесет лева/ за направени разноски по делото,
включващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна
защита и депозит за вещо лице.

Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените исковете с правно основание чл.109 от ЗС от П. Б.
П. от с.Н., ул.*** №4, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Х. Я. от САК срещу М. С.
С. от с.Н., ул.*** №4, с ЕГН: **********, който е съпруг на дъщеря й М. П. С.а, която е
собственик на ½ идеална част от урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ *** в кв.70 с
площ от 1380кв.м. по регулационния план на село Н., община Б. Софийска област, заедно с
построените в него паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, при съседи:
улица, Й.И.Ц., В.С.Б. и Т.Д., за осъждането му да прекрати неоснователните действия,
изразяващи се в премахване на поставена вътрешна ограда в двора на описания по-горе
урегулиран поземлен имот с адрес: с.Н., Соф. обл., ул.*** №4, която го разделя на два дяла,
както и премахване на поставените капаци на два от прозорците на построената в имота
масивна жилищна сграда, собственост на сина й Ц.П.И., която се обитава от ищцата П. Б. П.,
с които действия пречи на ищцата да упражнява правото си на ползване върху УПИ *** в
кв.70 с площ от 1380кв.м. по регулационния план на село Н., община Б. Софийска област,
заедно с построената в него масивна жилищна сграда, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. Б. П. от с.Н., ул.*** №4, с ЕГН:********** да заплати на М. С. С. от
с.Н., ул.*** №4, с ЕГН: ********** сумата от 550лв./ петстотин и петдесет лева/ за
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6