Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на първи ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1951/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от И.Д.Т.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, пл. „Лаврентий“9, ет. 4,
ап.11 срещу „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец", бул. „Джеймс Баучер" № 87, в
условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП
25.01.2018 г., в гр. Варна, причинено виновно от водача на л. а. „Волво“ с peг.
№ *********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица № 02117001985642, валидна до 16.07.2018 г., както и сумата от 335.64
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
извършени разходи за лечение и възстановяване - заплащане на лекарства, санитарни
материали, медицински услуги, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на застрахователната претенция -
15.08.2018г. до окончателното изпащане на задължението.
Ищцата твърди, че за описаното по-горе
ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана като му е наложено наказание
по НОХД № 4893/2018 г., по описа на ВРС, НО, с влязло в сила на 05.11.2018г.
определение за одобряване на споразумение, имащо на основание чл.383, ал.1 от НПК последиците на влязла в сила присъда. В резултат от удара на ищцата са
причинени телесни повреди, изразяващи се във фрактура на дясна фибула. В
причинна връзка с увреждането ищцата претърпяла болки и страдания, негативни
психични изживявания и емоционален стрес, дълго време след инцидента сънувала
кошмари, станала тревожна, страхувала се да пресича сама, разстройвала се при
новини за транспортни произшествия. В хода на проведеното лечение ищцата е
извършила разходи за лекарства, санитарни материали, медицински услуги. Лекият
автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 02117001985642 от „Бул Инс” АД,
валидна до 16.07.2018г. Ищцата е предявила писмена застрахователна претенция
№547027/15.08.2018г., по която в законовия срок липсва произнасяне на
застрахователя. По тези съображения обективира искане за осъждане на ответника
да компенсира претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди посредством
заплащането на застрахователно обезщетение в посочените по-горе размери, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция
(съобразно направено в о.с.з. на 01.11.2019г. уточнение).
Ответникът „БУЛ ИНС“ АД, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове по основание и размер. Навеждат се доводи,
че травмите на ищцата са настъпили в резултат от нейното собствено виновно
поведение. Приносът на пострадалата се изразява във внезапно предприето
пресичане на платното за движение, без да се огледа и съобрази с приближаващия
автомобил, пътната обстановка, видимостта, а при наличие на мястото на
инцидента на светофарна уредба - с червен сигнал за пешеходците, като е
удължила ненужно пътя и времето за пресичане и/или е спряла без необходимост на
платното за движение. Твърди се, че пешеходната пътека, по която е преминала
ищцата, не е обозначена с пътен знак. Оспорва се проявлението, интензитета и
продължителността на твърдяните неимуществени вреди и причинната им връзка с
инцидента, а размерът на претенцията се оспорва като прекомерен. В случай на
уважаване на иска се претендира за съобразяване на обезщетението с принципа за
справедливост и намаляването му съобразно степента на съпричиняване от страна
на пострадалия. Поддържа се, че ответникът не е станал причина за предявяване
на иска, тъй като в производството по застрахователната претенция пострадалият
не е представил изисканите доказателства, необходими за определяне на
обезщетението, включително и споразумението по НОХД 4893/2018г., поради което и
на основание чл.497, ал.1 от КЗ законна лихва се дължи от предявяване на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът
депозира допълнителна искова молба, в която възраженията на ответника се
оспорват като неоснователни. Позовава се на задължителната сила на присъдата по
отношение на механизма на ПТП, вината и причинната връзка с вредите, като се
оспорват твърденията за съпричиняване, тъй като в противен случай
застрахованият водач щеше да бъде оправдан. Поведението на ищцата е било
съобразено с правилата за движение, същата е пресичала на указаното за това място
– пешеходна пътека, за която понятието опасна зона не намира приложение.
Поддържа, че лихвата върху главницата се дължи от изтичане на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ, тъй като при предявяването на застрахователната претенция ищцата е
представила всички доказателства, необходими за произнасянето на
застрахователя.
В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК
допълнителен отговор на искова молба ответникът поддържа предприетите с
отговора оспорвания. Допълнително посочва, че дори пострадалата да е пресичала
на обозначено за целта място и при разрешаваща светлина на светофара, е била
длъжна преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с приближаващите
се пътни превозни средства, да възприеме движещия се автомобил и да коригира
своето поведение, като намали или спре своето движение, за да предотврати
сблъсъка. Счита, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат поне с 50% и
претендира за намаляване на обезщетението с този процент.
В с.з. страните, чрез процесуални
представители, поддържат изложените съображения, възражения и оплаквания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че л.а.
„Волво” с рег. №
********* е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна
полица №
02117001985642, сключена със „БУЛ ИНС“ АД, гр.София, със срок на
действие от 16.07.2017
г. до 16.07.2018
г.
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното н.о.х.д. № 4893/2018г. по описа на
ВРС, че по силатга на одобрено от съда с протоколно определение от 05.11.2018г.
споразумение обвинаяемият Й.И.Ж. е признат за виновен за това, че на
25.01.2018г. в гр.Варна, кв. Аспарухово, при управление на МПС – л.а. „Волво” с
рег. № *********, нарушил правилата за
движение: чл.119 ал.1 от ЗДвП, чл.196 от ППЗДП и с това по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на И. Димитрева Т., изразяваща се в счупване на
дясната фибула, което е обусловило трайно затруднение в движението на десен
долен крайник за период от около 1-1.5 месеца, като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
За установяване на евентуалния принос на
пострадалата за настъпването на ПТП са изслушани показанията на водача на
застрахования автомобил – Й.Ж., разпитан като свидетел в производството. От
същите се установява, че на процесния пътен участък има две пешеходни пътеки на
разстояние около 50 метра, където винаги е наситено с деца, тъй като в близост има
фурна за закуски и книжарница, които са срещу училище. На излизане от втората
пешеходна пътека свидетелят задействал спирачките, а пострадалата била там, изскочила
изведнъж и се ударила перпендикулярно в дясната част на колата. Ако не бил
задействал спирачен път, щял да блъсне две майки с деца. Свидетелят спрял едва
след пешеходната пътека, защото според него тя била свободна. Забелязал ищцата,
когато тя изскочила изведнъж пред колата му. Не може да определи възрастта й,
но забелязал че накуцва. Счита, че ПТП нямаше да настъпи, ако ищцата беше
спряла малко след осевата линия, за да може той спокойно да се изтегли.
Предвид релевираното от ответника
възражение за съпричиняване е проведена САТЕ, от заключението на която се установява, че
пешеходката е пресичала пътното платно на обозначено за целта място с вертикална
и хоризонтална маркировка. При преминаване на пешеходната пътека автомобилът е
подминал знак за пешеходна пътека. Точката на удара е точно по ширина и дължина
на пешеходната пътека с оглед наличния метален парапет, ограничаващ
възможността за пресичане на пешеходци на неопределено за целта място, а в ляво
по ширината на пътното платно е разположено кръгово движение. Взаимната
видимост е била категорична, като автомобилът е имал възможност да спре при
своевременна реакция на поява на пешеходката, но същото не се отнася до
възможността за оценяване на скоростта на движение на автомобила и неговите
намерения от страна на пешеходката. Автомобилът се е намирал на около 53.5
метра преди точката на удара към момента на получаване на видимост относно
пешеходката. Пешеходката е нямала възможност да определи намеренията на водача
на автомобила, намиращ се на около 63 метра от мястото й на стъпване на пътното
платно. ПТП е било предотвратимо, ако пешеходецът е предприел пресичане когато
автомобилът е бил на около 80 метра преди точката на ПТП, а също така и ако пешеходецът
е осигурил предимство за преминаване на пешеходната пътека от автомобила, като
е спрял на осевата линия. При наблюдаване на пътното платно и своевременна
реакция, водачът е имал възможност да предотврати ПТП, както и при поява на
пешеходката, така и при позицията й при средата на пътното платно. Независимо
дали пешеходката се е движила с бърз (6 км./ч.) или среден ход (5 км./ч.),
автомобилът е имал възможност да спре аварийно. В момента, в който пешеходката
е можела да прецени технически скоростта и намеренията на автомобила, тя се е
намирала малко преди осевата линия, т.е. при категорична видимост намеренията
на пешеходката, движеща се по пешеходна пътека, са били известни на водача и
той е можел да реагира с аварийно спиране или спасителна маневра чрез
отклоняване на автомобил в ляво, за да даде възможност на пешеходката да се
движи по-продължително по пътното платно и да излезе от габаритите на
автомобила. По делото няма данни за предприети действия от водача на
автомобила, водещи до предотвратяване на ПТП, тъй като не е имало спирачен път.
За установяване на твърдяните болки и
страдания по делото са допуснати гласни доказателства чрез рапит на свид. Рашко
Т. –съпруг на ищцата. От показанията му се установява, че повече от месец след
инцидента ищцата не можела да се самообслужва, имала нужда от чужда помощ за
поддържане на хигиена, не била в състояние да се придвижва с патерици, тъй като
имала боли в рамото вследствие на контузията. След месец била свалена гипсовата
имобилизация и ищцата започнала да се придвижва с патерици. Рехабилитация не е
провеждана. Половин година след инцидента физическите травми били напълно
възстановени. В момента ищцата сама се грижи за себе си и състоянието й е
добро, но има болки в коляното и същото е леко подуто, изпитва страх да пресича
и настоява да пресича с придружител.
От заключението на допуснатата комплексна
съдебно-медицинска и психиатрична експертиза се установява, че в следствие на
ПТП ищцата е получила счупване на малкия пищял на дясна подбедрица, обусловила
трайно затруднение на движенията на крайника за повече от 30 дни с обичайната
продължителност на оздравителния процес около два месеца, както и контузии на
дясната раменна става, дясно ходило и дясна тазобедрена става. Счупването на
малко-пищялната кост е лекувано с гипсова имобилизация за 30 дни и след
свалянето й с рехабилитация за около 20-30 дни по данни на ищцата. Понастоящем
фрактурата на дясната малко-пищялна кост е зараснала, наблюдава се лек оток на
подбедрицата, движенията в колянната става са в границите 0-100 гр. при норма
0-130гр. Това ограничение не се отразява на бавното ходене, но затруднява
пълното клякане и бягането. Фрактурата на фибулата се отразява неблагоприятно
на колянната става – води ди форсирано огъване, травма на хрущялите и разтягане
с частично разкъсване на връзковия апарат. Като следствие е останало
ограничаване на движенията в ставата. Ищцата е с клинична симптоматика на
Генеразлизирана тревожност, емоционалната й стабилност е нарушена,
емоционалните й преживявания са предимно в депресивния регистър,
чувствителността й е повишена. Диагностицира се застойна ангажираност с
психотравмата, изблици на тревожност и емоционално напрежение. Провежданата
терапия преди година е довела до омекотяване на клиничната симптоматика, като
към настоящия момент се налага отново приложението на медикаментозно лечение. Било
е проведено медикаментозно лечение с транквиланти и антидепресанти в
продължение на един месец, но е преустановено от ищцата, а за да е ефективно
медикаментозното лечение следва да се провежда в продължение на шест месеца. След
ПТП ищцата е имала много изявени стомашно-чревни проблеми, които са проявление
на психосоматичен стрес. От представените разходни документи може да се
заключи, че заплатените услуги са извършени именно във връзка с констатираните физически
и психически травма.
При тази фактическа установеност,
настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”,
застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към
трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Както бе посочено в приетата за установена
фактическа обстановка, обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек
автомобил е бил застрахован при ответното дружество по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност”, както и валидността й към датата на
произшествието не са предмет на спор между страните по делото. Не са спорни и
фактите на настъпилото застрахователно събитие, както и че то представлява
покрит от застрахователното правоотношение риск.
По силата на
чл. 383, ал. 1 НПК определението на съда, с което се одобрява споразумението,
има последиците на влязла в сила присъда, поради което е задължително за
гражданския съд на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на
настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то
и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната
разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се изследва и
въпросът относно причините, поради което е настъпило произшествието, тъй като причините
са релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Видът и естеството на претърпените физически
и психически травми се установява от представената медицинска документация и
ангажираните свидетелски показания и специални знания. Видно от експертното
заключение претърпените увреждания на здравето и психиката и направените
разходи по лечението им се намират в причинна връзка със застрахователното
събитие. По изложените съображения предявения иск се явява доказан по
основание.
При определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
се ръководи от критерия за справедливост. Понятието ”справедливост” е свързано
с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства
– характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността
на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във
връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
От съвкупния анализ на събраните
доказателства безспорно се установява, че ищцата е изпитала значителни болки и
страдания от получените травматични увреждания по време на възстановителния
период. Застрахователното събитие е имало неблагоприятно въздействие върху
ежедневието на ищцата – обездвижването на крака и́ е възпрепятствало
посрещането на битовите и биологични й нужди, а
контузията в рамото е затруднявала придвижването й с помощни средства.
Фрактурата понастоящем е зараснала, но е довела до трайно ограничаване на
отвеждането на крайника, което наред с дегенеративните процеси е причина за
непълноценна двигателна функция. Самата травма засилва артрозните изменения,
което води до физически болки. Стресовото събитие се е отразило дълготрайно
върху неимуществената сфера на пострадалата, като към настоящия момент проявява
симптоматика на психично разстройство въпреки проведеното лечение. От друга
страна травматичните увреждания са отшумели в рамките на обичайния оздравителен
процес в сравнително недълъг период от време – 1.5 месеца. Лечението е протекло
без усложнения, без оперативни интервенции и без болничен престой, като към
момента са възстановени всички травми, с изключение на ограниченото отвеждане
на колянната става, което се дължи и на дегеративните процеси. Не се установява
необходимост от ползването на помощни средства за придвижване. В останалата им част
претърпените телесни увреждания нямат траен и неизлечим характер.
Основавайки се на посочените по-горе
критерии съдът приема, че размерът на обезщетението, което се явява
достатъчно да овъзмезди установените неимуществени вреди, възлиза на 35 000 лева.
Размерът на претърпените имуществени вреди
се установява от представените по делото писмени доказателства и възлиза на
общо 335.64 лева, като същите са извършени в периода
12.07.2018г. – 09.08.2018г.
При този извод на съда, подлежи на
обсъждане релевираното от страна на ответника възражение
за съпричиняване, произнасянето по което предполага преценка доколко
поведението на пострадалия е способствало за настъпване
на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не
би се стигнало до вредоносен резултат.
Съобразно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават
по пешеходните пътеки при спазване на разписаните в нормата правила, а
именно: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства и тяхната
скорост (редакцията на т.1 към датата на ПТП); да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика и да не преминават през ограждения от парапети или
вериги. Съобразно разпоредбата на чл. 114 ЗДвП, на пешеходците е забранено
да навлизат внезапно на платното за движение; да пресичат платното за движение
при ограничена видимост и да извършват търговия и услуги на платното за
движение.
В случая по делото не се установява ищцата
да е извършила нарушение на някоя от цитираните разпоредби. Същата е пресичала
на обозначеното за целта място, по протежение на пешеходна пътека, не е можела да
предвиди намеренията на водача на автомобила да не я пропусне, а и не е била длъжна,
след като чл.119, ал. 1 от ЗДвП го задължава да й осигури предимство. Съгласно
цитираната разпоредба при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. Съдът не кредитира показанията на
разпитания като свидетел водач на автомобила, тъй като са вътрешно
противоречиви относно това дали е имало пешеходци на пешеходната пътека (от
една страна поддържа, че пешеходната пътека е била свободна, а от друга – че е
избегнал удар с две майки с деца) и относно скоростта на движение на
пострадалата (твърдението, че същата се е появила изведнъж е несъвместимо с
наблюденията му, че е куцала). Същевременно същите се опровергават от
заключението на вещото лице относно мястото на настъпване на удара, доколкото експертизата
изключва вероятността инцидентът да е настъпил извън очертанията на пешеходната
пътека. Следва да бъде отбелязано, че задължение на водача е да съобразява във
всеки един момент от движението на автомобила с пътната обстановка, а при
приближаването си към пешеходна пътека да се движи с повишено внимание. В
случая по делото няма данни за аварийно спиране от страна на автомобила или
предприемане на спасителна маневра.
При отсъствие на категорични доказателства
за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по
време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен
резултат, обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в пълния
размер, определен по-горе.
По изложените съображения по отношение на
имуществените вреди предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в пълния
предявен размер от 335.64 лева, а по отношение на неимуществените вреди
искът следва да бъде уважен за сумата от 35000 лева и отхвърлен за разликата до
претендираните 50000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3; 2. изтичането на
срока по чл.496 ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106
ал.3. Изпадането на застрахователя в забава е регламентирано с изрични правни
норми.
Ищецът е отправил до застрахователя застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ, получена от ответника на 15.08.2018г., като е
приложил към нея протокол за ПТП, медицински документи, документи за направени
разходи и пълномощно. С писмо изх.№ 5980/28.08.2018 г. застрахователят е
поискал представяне на доказателства на осн.чл.496 ал.4 КЗ – влязъл в законна
сила акт – присъда, решение или споразумение по наказателното дело или
постановление за прекратяване на наказателното производство, авто-техническа
експертиза, съдебно-медицинска експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица към него, медицински документи,
удостоверяващи получените увреждания – рентгенови снимки, както и медицински
документи, удостоверяващи оздравителния период, проведени консултации. Липсват
доказателства по делото изисканите от застрахователя доказателства да са
представени или представянето им да е било обективно невъзможно. При това
положение съдът намира, че законната лихва не може да бъде присъдена въз основа
на някоя от хипотезите на чл.497 КЗ, тъй като не са представени всички
доказателства по реда на чл.106 ал.3 КЗ. Законната лихва следва да бъде
присъдена от предявяване на исковата молба – 12.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, поради което за периода 15.08.2018г. – 11.12.2018г.
искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 917.51 лева от общо 3078.90
лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, депозити за вещи лица и
свидетел и банкова такса.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер
на 1450 лева, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и направените по делото
разноски от бюджета на съда в размер на 252 лева – възнаграждение за съдебни
експертизи.
В полза на ищеца разноски не се присъждат
поради липса на представени доказателства за сторени такива в настоящото
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Д.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
пл. „Лаврентий“9, ет. 4, ап.11, сумата от 35000.00
лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
настъпило ПТП на 25.01.2018 г., в гр. Варна, причинено виновно от водача на л.
а. „Волво“ с peг. № *********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” със застрахователна полица № 02117001985642, валидна до 16.07.2018 г., както и сумата от 335.64 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение и възстановяване - заплащане на лекарства, санитарни материали,
медицински услуги, извършени в периода
12.07.2018г. – 09.08.2018г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от предявяване на исковата молба - 12.12.2018г. до окончателното им изпащане, основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за разликата над 35000.00
лв. до претендираните 50000.00 лв. и за заплащане на законна лихва върху главниците
за периода 15.08.2018г. – 11.12.2018г. вкл., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 1450
лева, представляваща дължимата по
делото държавна такса върху уважената част от иска и сумата от 252 лева,
представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.Т., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, пл. „Лаврентий“9, ет. 4, ап.11, ДА ЗАПЛАТИ на
„БУЛ
ИНС“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 917.51 лева, представляващи
сторени в производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: