Номер 34414.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Христова Въззивно
гражданско дело № 20203100501850 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призован, не се
явява представител.
Съдът докладва Молба вх. № 19653/31.08.2020 г., с която процесуалният представител на
въззивника юрисконсулт Х.М. уведомява съда, че в случай, че не се яви в с.з., не възразява
делото да се гледа в нейно отсъствие и изразява становище по жалбата и по същество и
прилага пълномощно и списък с разноски за 300 лв.
Съдът докладва писмо от МВР ГД „НП“, в което е посочено че с изменение на закона от
01.10.20 г се създава ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“,
юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР. Съгласно § 83, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗМВР,
процесуалното представителство по висящи дела на ГД „НП“ се осъществява от директора
на ГД „ЖСОБТ“, поради което молят като страна в процеса се конституира ГД „ЖСОБТ“, а
ГД „НП“ да бъде заличена.
Въззиваемата страна МИХАИЛ АНАСТАСОВ ВЕЩЕНКО, редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото. От 07.07.2020 г. е налице Указ 128 и съгласно чл. 38 ГД
„НП“ се запазва и се открива и нова ГД „ЖСОБТ“. Изправени сме пред спорно право,
поради което са налице две решения на ВКС – Решение № 285/15 г. по гр д. № 3923/14 г. и
Решение № 56/01.04.2016 г. по гр. д. № 19/2016 г. на ВКС, в които се посочва, че в тежест
на новата страна е да упражни своето право да встъпи или замести след направено искане и
делото се продължава срещу първоначалната страна. Считам, че в тежест на ГД „ЖСОБТ“ е
1
да направи искане да встъпи в производството или да замести ГД „НП“. Очевидно с тази
молба не е направено такова искане и моля делото да продължи, както е заведено.
Съдът намира за неоснователно искането ГД „Национална полиция“ да бъде заличена като
страна по делото поради това, че съгласно измененията на ЗМВР от 01.10.2020 г.,
процесуално представителство по висящи спорове на ГД „Национална полиция“ се
осъществява от новосъздадената ГД „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“ Към настоящия момент не са изпълнени условията по чл. 226, вр. чл. 222 ГПК.
Не е направено искане за привличане на трето лице или конституиране на друга страна,
която да замести ГД „НП“ в процеса., поради което О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за заличаване на ГД „НП“ като въззивник и
коституиране на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Национална полиция“
срещу решение №2218 от 09.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17088 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, с което е осъдена Главна дирекция „Национална полиция“ да заплати
на Михаил Анастасов Вещенко с ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к. Св.Иван Рилски, № 56,
вх. Е, ет.2, ап. 4, сумата от 1994.48 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден /нощен/ труд за периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, по правилата на чл.
9, ал.2 НСОРЗ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД,
сумата от 278.40 лева, представляваща обезщетние за забава за периода от първото число на
месеца следващ този на дължимото плащане 01.01.2017 г. до 21.10.2019 г., на основание чл.
86 от ЗЗД , сумата от 329.77 лева, представляваща разноски за дължимата даржавна такса и
депозит на вещо лице, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК и 389.10 лева съдебно деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.6 от ЗЗД.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата
на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
при работа на смени се отчита по специален ред, което прави недопустима аналогията с
2
другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от
01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на
МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и
допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон.
Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР
са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е
извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143.
3
Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се излагат
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на принципите на прилагане на нормите, определени в ЗНА.
Страните не са направили доказателствени искания.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да
соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и
доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването
им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да потвърдите решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана. Моля да ни присъдите
направените по делото разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.31 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4