№ 2546
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110141691 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„А.П.П.“ ООД искова молба против „Н.-Ч.“ ЕООД, с която са предявени искови
претенции с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а ТЗ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 800,00 лв. неизплатен
остатък по фактура № ********** от 14.09.2022 г.; 4 800,00 лв. главница по фактура №
********** от 14.09.2022 г.; 145,64 лв. мораторна лихва върху главницата от 800,00
лв., за периода от 15.09.2022 г. до 12.03.2024 г.; 873,83 лв. мораторна лихва върху
главницата от 4800,00 лв., за периода от 15.09.2022 г. до 12.03.2024 г., ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
12.03.2024 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 14472/2024 г. по описа на СРС, 180-ти
състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между
страните е постигнато съгласие, да изработи за нуждите на търговската дейност на
ответника разработки, технически предложения за участие в процедури по обществени
поръчки по реда на ЗОП, както следва: „Изготвяне на техническо предложение за
участие в обществена поръчка с предмет: поддържане на републиканските пътища
на територията на Северен централен район, по обособени позиции, както следва:
Обособена позиция 1 ОПУ Велико Търново“, с възложител Агенция „Пътна
инфраструктура“ с № в регистъра на обществени поръчки 00044-2022-**** срещу
възнаграждение 4 800 лв. и „Изготвяне на техническо предложение за участие в
обществена поръчка с предмет: поддържане на републиканските пътища на
територията на Северозападен район, по обособени позиции, както следва:
Обособена позиция 5 Плевен“, с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ с №
в регистъра на обществени поръчки 00044-2022-**** срещу възнаграждение 4 800 лв.
1
Твърди, че е изпълнил и двете изработки по отправени задания от страна на ответника.
Сочи, че е предал изработките на 11.09.2022 г. по ел. поща на дружеството-
възложител, като същите били приети без забележки. От справка в регистъра на
обществените поръчки в ЦАИС ЕОП на ел. страница на Агенция по обществени
поръчки се установявало, че действително ответникът е участвал и по двете
обществени поръчки. Излага, че за приетите услуги са издадени 2 бр. фактури - №
********** от 14.09.2022 г. и № ********** от 14.09.2022 г., всяка на стойност 4 800
лв., като ответникът погасил частично задълженията си по фактура № ********** от
14.09.2022 г. и заплатил на 03.11.2022 г. сумата от 2 000 лв., а на 30.11.2022 г. сумата от
2 000 лв. Претендира остатъка по фактура № ********** от 14.09.2022 г., пълната
стойност на № ********** от 14.09.2022 г., както и лихва за забава. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. С молба
от 13.02.2025г., от страна на ответника е формулирано единствено искане претенциите
на ищеца да бъдат отхвърлени, като неоснователни. С възражението по чл. 414 ГПК /л.
12 заповедното производство/, ответното дружество изразява становище, че не дължи
претендираните суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, предвид липсата на
законово изискване за форма за действителността му, като в този смисъл е и
разпоредбата на чл. 258 ЗЗД.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно възникването на облигационно правоотношение с
ответника, по силата на което се е задължил да изработи за нуждите на търговската
дейност на ответника разработки, технически предложения за участие в процедури по
обществени поръчки по реда на ЗОП, че услугата е извършена и приета от ответника в
качеството му на възложител, че е уговорено възнаграждение, в това число и размера
на възнаграждението.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на плащането.
Предмет на настоящата искова претенция са вземания по договор за изработка,
за които са издадени от ищеца фактура № ********** от 14.09.2022 г., на стойност
4800.00лв. с вкл. ДДС /л. 7 по делото/ и фактура № ********** от 14.09.2022 г. на
стойност 4800.00лв. с вкл. ДДС / копие л. 8/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
процесните фактури са осчетоводени, както в счетоводството на ищеца, така и в
счетоводството на ответника.
Съгласно константната практика на ВКС отразяването на фактурата в
2
счетоводствата на страните по сделката, на съответната сума при възложителя като
задължение, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване /в този смисъл решение № 138/17.10.2011 г. по т. д. №
728/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 36/25.05.2011 г. по т. д. № 263/2010 г. на
ВКС, ТК, I т. о. и други решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I
т. о., ТК./
Осчетоводяването на фактурите от ответното дружество, представлява
признание на задължението по същите и доказва неговото съществуване, респективно
доводите на ответника, обективирани във възражението по чл. 414 ГПК и в
депозирана в хода на исковото производство молба от 13.02.2025г., че не дължи
сумите, се явяват неоснователни.
От заключението на вещото лице е видно, че по фактура № ********** от
14.09.2022 г., е извършено плащане на сумата от 4000.00лв., като ответникът е с
преводно нареждане от 03.22.2022г. е заплатил на ищеца 2000.00лв., а с преводно
нареждане от 30.11.2022г. още 2000.00лв. Изводите на вещото лице намират опора в
приложените на л. 9-10 по делото копия на платежни нареждания.
Експертът е посочил, че плащане по фактура № ********** от 14.09.2022 г. не е
постъпвало.
В заключение експертът сочи, че непогасеният размер по фактура №
********** от 14.09.2022 г., е 800.00лв., а непогасеният размер по фактура №
********** от 14.09.2022 г. е 4800.00лв.
Доколкото исковите претенции са заявени именно за суми в такъв размер,
същите се явяват изцяло основателни.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че извършеното частично
погасяване на част от дължимата се сума по фактура № ********** от 14.09.2022 г. от
страна на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за
ответника факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея
факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Признанието има доказателствено значение, затова съдът
преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в
този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По
изложената аргументация следва извода, че с извършеното частично плащане
ответното дружество прави извънсъдебно признание на елементите от фактическия
състав на исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
На следва място съгласно формираната практика на ВКС, обективирана в
решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №
183/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., недостатъците на
престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него,
които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени,
могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане
изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е
допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение. Едно от основните задължения на
поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като
при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
3
открият при обикновения начин на приемане или се появят по - късно. Ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни
правото си по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати
дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното
в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право. Упражняването
на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да
достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени,
че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото
възнаграждение въпреки тези недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 от
ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на
разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице,
или съответно намаляване на възнаграждението. Задължението на възложителя за
заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й,
поради това ако недостатъците се открият при приемането, той може да откаже да
приеме работата до нейното поправяне или да я приеме, като заплати
възнаграждението в намален размер. Ако недостатъците не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по - късно, възложителят може да
упражни всяко от правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД в срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД - до
шест месеца от приемането, съответно пет години, когато се касае до строителни
работи. Относно реда за упражняване на правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД също е
формирана задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ЗЗД. С решение №
9/05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., е прието, че по отношение на
формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 от
ЗЗД не съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за
прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл.
266, ал. 1 от ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в
производството по иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. С решение № 84/30.07.2015 г. по т. д.
№ 1428/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., е прието, че в зависимост от това дали установеният
недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за
използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи
хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на
недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на
отстраняване недостатък. Хипотезата на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на самите
разноски за поправката е приложима само в случай на вече заплатено възнаграждение
за изработеното.
В процесния случай съдът намира, че ответното дружество е приело работата
без възражения, доколкото е осчетоводило двете фактури на 14.09.2022г., видно от
заключението на вещото лице, като в хода на процеса не са формулирани възражения
за недостатъци на престирания от ищеца резултат.
По изложената аргументация в обобщение следва извода, че исковите претенции
се явяват основателни за сумата от 5600.00лв., от които 800.00 лв. неизплатен остатък
по фактура № ********** от 14.09.2022 г. и 4 800.00 лв. по фактура № ********** от
14.09.2022 г.
По иска с правно основание чл. 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на главен дълг, изпадането
на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
4
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда предпоставките,
при чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждение за извършената по договор за изработка работа, но не определя срок
за изпълнение на това задължение. Поради това, при липса на уговорен от страните
срок за заплащане на възнаграждението, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая между страните не е уговорен срок за плащане, респективно с
получаването и осчетоводяването на издадените от ищеца фактури ответникът е
изпаднал в забава по отношение на заплащане на задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД / в
този смисъл Решение № 69 от 27.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 119/2014 г., II т. о., ТК,
Решение № 427 от 3.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 190/2007 г., ТК, I о./
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че фактурите са осчетоводени от ответното дружество на 14.09.2022г.,
респективно считано от 15.09.2022г., ответното дружество дължи лихва за забава.
От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, е видно, че размерът на
акцесорната претенция за мораторна лихва върху вземането от 800.00лв. по фактура №
********** от 14.09.2022 г., за исковия период е 216.30лв.
Съдът съобразявайки принципа на диспозитивното начало и съобразявайки
обстоятелството, че в тази част акцесорната претенция е заявена за сума в по-малък
размер, намира че същата се явява изцяло основателна за 145.64лв.
От заключението е видно, че размерът на мораторната лихва върху вземането по
фактура № ********** от 14.09.2022 г., е 873.83лв., като доколкото акцесорната
претенцията е заявена именно за сума в такъв размер, същата се явява изцяло
основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца разноски в исковото и заповедно производство, съгласно
списък по чл. 80 ГПК, приложен на л. 57 по делото, в общ размер на 1642.00лв., от
които 209.61лв. / държавна такса исково производство / платежни л.12 и л. 21/,
400.00лв. – депозит вещо лице /л.37/, 900.00лв. – адвокатско възнаграждение /договор
л. 42/ и 132.39лв. – държавна такса заповедно производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че „Н.-Ч.“
ЕООД, ЕИК *********, дължи на „А.П.П.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.
79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както
следва: 800.00 лв. - неизплатен остатък на задължение по фактура № ********** от
14.09.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 12.03.2024г., до окончателно плащане на сумата, 145.64 лв. мораторна лихва
върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 12.03.2024 г., 4 800.00 лв. –
неизплатено задължение по фактура № ********** от 14.09.2022 г., ведно със законна
5
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.03.2024г. до
окончателно изплащане на сумата и 873.83 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 12.03.2024 г., които суми са дължими във връзка със сключен между
страните договор за „Изготвяне на техническо предложение за участие в обществена
поръчка с предмет: поддържане на републиканските пътища на територията на
Северен централен район, по обособени позиции, както следва: Обособена позиция 1
ОПУ Велико Търново“, с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ с № в
регистъра на обществени поръчки 00044-2022-**** срещу възнаграждение 4 800 лв. и
„Изготвяне на техническо предложение за участие в обществена поръчка с предмет:
поддържане на републиканските пътища на територията на Северозападен район,
по обособени позиции, както следва: Обособена позиция 5 Плевен“, с възложител
Агенция „Пътна инфраструктура“ с № в регистъра на обществени поръчки 00044-
2022-**** срещу възнаграждение 4 800 лв. и за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 14472/2024 г. по описа на
СРС, 180-ти състав.
ОСЪЖДА „Н.-Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „А.П.П.“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1642.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6