№ 183
гр. Бургас, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20242000500341 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 384 от 23.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1541/ 2023
г. по описа на Окръжен съд Бургас, е осъдено „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБог: Живот и здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.
М. Д.“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков
Младенов и Тодор Данчев Тодорински – заедно от поне двама изпълнителни
директори, да заплати на Д. Р. К., ЕГН ********** , с адрес: гр. Б., ет. 6, с
адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I” № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 - адв. П.
Д. Д., сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, преживени при пътно-транспортно
произшествие на 10.09.2018 г., в гр. Бургас, ведно със законната лихва за
забава върху сумата от 15.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като
искането за присъждане на законна лихва за периода 12.10.2018 г.-14.10.2018 г.
е отхвърлено.
Със същото решение е осъдено „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБог: Живот и здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.
1
М. Д.“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков
Младенов и Тодор Данчев Тодорински – заедно от поне двама изпълнителни
директори, да заплати на Д. Р. К., ЕГН ********** , с адрес: гр. Б., ет. 6, с
адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I” № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 - адв. П.
Д. Д., сумата от 10 598,13 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - разходи за лечение на вреди, преживени при пътно-
транспортно произшествие на 10.09.2018 г., в гр. Бургас, съгласно следните
фактури: Фактура № * от 19.09.2019 г. на УМБАЛ-Бургас, Фактура № * от
12.09.2018 г. на болница „Анадолу“, Фактура № * от 14.09.2018 г. на болница
„Анадолу“, Фактура № * от 03.10.2018 г. на болница „Анадолу“, Фактура № *
от 24.10.2018г. на болница „Анадолу“ и Фактура № * от 14.05.2019 г. на
болница „Анадолу“, ведно със законната лихва за забава върху сумата от
15.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като искането за присъждане на
законна лихва за периода 12.10.2018 г.-14.10.2018 г. е отхвърлено.
Със същото решение е осъдено „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБог: Живот и здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.
М. Д.“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков
Младенов и Тодор Данчев Тодорински – заедно от поне двама изпълнителни
директори, да заплати на „Бургас паметници” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 15, вх. 2,
ет. 1, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I” № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 -
адв. П. Д. Д., сумата от 1170 лв., представляваща обезщетение за тотална щета
на мотопед „Я.”, с рег. № *** настъпила в пътно-транспортно произшествие
на 10.09.2018 г., в гр. Бургас, ведно със законната лихва за забава върху сумата
от 15.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът над присъдената
сума от 1170 лв. до претендираната от 2000 лв. и искането за присъждане на
законна лихва за периода 12.10.2018 г.-14.10.2018 г. са отхвърлени.
Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и здраве“АД, в
частта, с която претенциите са уважени. Претендира се отмяна на решението в
обжалваната му част, с отхвърляне изцяло на предявените искове.
Според въззивника, съдебното решение противоречи на
2
установените по делото факти и съдебната практика; неправилно е и е
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, и е необосновано.
Неправилно, според въззивника, съдът от първа инстанция е
приложил материалния закон – чл.52 ЗЗД, като е присъдил обезщетение в
завишен размер, който не кореспондира с практиката на съдилищата по
аналогични случаи, за процесния период, с оглед релевантните критерии,
запълващи със съдържание понятието справедливост, както и неотговарящ на
характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания, респективно интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания, като не е отчетен и факта, че въззиваемият се е
възстановил относително бързо и в обичайния за това срок. Излагат се
съображения, че не е взето предвид изплащането извънсъдебно на
обезщетение в размер на 15 000 лв.
Релевирани са оплаквания за избирателно кредитиране на събрания
доказателствен материал, като приложените по делото доказателства не са
интерпретирани в тяхната съвкупност.
Излагат се твърдения, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е в разрез със социално - икономическата обстановка в
страната, не е удовлетворен принципът на пропорционалност между
справедливостта и социалната необходимост, както и принципът за отнасяне
на нивото на моралните вреди спрямо нивото на нетната минимална заплата в
страната на произход на пострадалото лице, към релевантния момент, въведен
от Европейския съд по правата на човека.
В допълнение се сочи, че направените от ищеца разходи за лечение в
Р.Т. са негов личен избор и следва да бъдат поети от него лично, без да бъде
държан отговорен за това застрахователят по риск „Гражданска отговорност“
на виновното лице, който е задължен да обезщети разумно направените,
необходими и достатъчни разходи и то в рамките на здравната система на
Република България, където медицинските услуги са общодостъпни и
качествени, в рамките на лечебните заведения в страната.
Искът за присъденото обезщетение за претърпените от дружеството -
въззиваем имуществени вреди се квалифицира като недоказан и
неоснователен.
3
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
Д. Р. К. и „Бургас паметници” ООД, в който същата се квалифицира като
неоснователна и се моли за оставянето й без уважение, с потвърждаване на
постановения първоинстанционен съдебен акт.
Оспорват се доводите във въззивната жалба за несправедливо
завишаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се
акцентира, при позоваване на изготвената съдебномедицинска експертиза и
свидетелските показания, че счупването на двете лъчеви кости на въззиваемия
е обусловило трайно затруднение движенията на двата горни крайника за срок
по-дълъг от 30 дни, при обичаен ход на оздравителния процес, както и на
силните болки и страдания по време на лечението, включващо болничен
престой, последващо обездвижване на засегнатите участъци и ограничена
подвижност на двата горни крайника за продължителен период от време.
Изтъква се, че негативните прогнози на лекарите, оказали първа помощ на
въззиваемия, са повлияли на взетото решение да предприеме действия по
лекуването си в Р.Т..
Поддържа се, че лечебният и възстановителен период е бил
продължителен, като въззиваемият се е нуждаел от чужди грижи,
непосредствено след произшествието и това е причинило неудобства и
ограничения от личен, битов, трудов и социален характер. Вследствие
уврежданията, е останал определен процент дефицит в движенията, сочи се в
отговора, който в конкретния случай е в движението на лявата ръка, водеща
при въззиваемия.
Оспорва се възражението за недоказаност на претърпените
имуществени вреди, които, според този въззиваем, се доказват с ангажираните
от него писмени доказателства: фактури и касови бонове.
По отношение на обезщетението, присъдено за имуществени вреди
на дружеството – въззиваем, се сочи, че в производството е било установено
по категоричен начин, че мотопедът - собственост на дружеството, е тотално
увреден и не подлежи на възстановяване, а с помощта на вещо лице е
определена средната му пазарна стойност.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
4
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени в
кумулативно обективно и субективно съединение пред първоинстанционния
Окръжен съд Бургас претенции за неимуществени и имуществени вреди, с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от
въззиваемите, като следствие от пътен инцидент, при който те са пострадали,
против застрахователя на прекия причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия
причинител на увреждането – С.Н.Л.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
5
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззиваемият К. е отправил до
застрахователното дружество на 15.10.2018 г. писмена застрахователна
претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и е получил
частично плащане от застрахователя, което не го е удовлетворило, инициирал
е настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете му са
допустими за разглеждане по същество. Дружеството – въззиваем също е
отправило писмена застрахователна претенция до застрахователя и е
получило отказ за плащане на обезщетение, което е отворило за него пътя на
искова защита.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя
основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност
за чужди противоправни действия, доколкото същият е платил доброволно
частично обезщетение за претърпените от въззиваемия К. неимуществени и
имуществени вреди. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е
спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от
фактическия състав на деликта. Спорът пред настоящата инстанция се
концентрира върху справедливия размер на обезвредата.
По отношение обезщетението, претендирано за материалната загуба
на дружеството – въззиваем, се оспорва пред апелативната инстанция
доказаността на имуществените вреди.
За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение,
решаващият съд е необходимо да вземе предвид начина на извършване на
противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и
интензитета на претърпените от въззивника болки и страдания; прогнозата за
възстановяването му; причинените му неудобства в тяхната пълнота; неговата
възраст. Тези критерии, въведени със задължителна сила с указанията, дадени
в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се допълват от
изискването обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
6
справедливост – чл.52 ЗЗД, да държи сметка и за обществено-икономическата
конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са
нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната преценка на
тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая обстоятелства
има значение за постигане на пълно репариране на настъпилите, вследствие
увреждането, отрицателни въздействия.
От разпита на свидетелите М. и М. се установява интензитета на
негативните изживявания на въззивника, както непосредствено след
произшествието, така и във времето, болките и страданията, съпътстващи
уврежданията и предприетите медицински интервенции, ограниченията в
ежедневната рутина и невъзможността за самообслужване в определен
период; загубата на трудова активност.
В настоящия случай, от ангажираните в производството
доказателства – съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и
свидетелски показания, се установява, че вследствие инцидента въззивникът е
получил следните увреждания: счупване на двете лъчеви кости на ръцете в
дисталния им край; охлузване на лява ябълчна кост и ляво рамо; болки в ляво
рамо и лопатка, дясно коляно и таз в ляво. Претърпял е болнично лечение,
като под обща анестезия е извършена закрита репозиция, с вътрешна
фиксация с К. игли, на фрактурата на дясна гривнена става и открита такава,
отново с вътрешна фиксация с плака с винтове, в ляво. Общият
възстановителен период, преценен от експерта като възлизащ на три месеца, е
бил съпроводен с болкови усещания. Наблюдавано е и усложнение –
контрактура, причинила дефицит, все още, в две от равнините на движение на
гривнената става на въззиваемия на водещата за него лява ръка. Проведеният
актуален преглед е показал физическо възстановяване на пострадалия, при
отстранена метална остоесинтеза в дясно и наличие на плака с винтове в ляво,
постоперативни цикатрикси по двете ръце.
Към датата на пътния инцидент, пострадалият е бил на възраст 38 г.,
без придружаващи заболявания.
При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства
– възрастта на въззивника; причинените травматични увреждания със
счупване на кости, като едната фрактура е многофрагментна; трайни белези;
7
ограничения в движението на двете ръце; болки; оперативно лечение с
поставяне на метални импланти; дефицитите в ежедневната рутина и
претърпените негативни въздействия, естествено съпътстващи травми от вида
на гореизложените, както и непълно възстановения обем на движенията на
лявата ръка, като взе предвид извънсъдебно изплатеното от застрахователя
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., настоящият
състав намира, че предявеният иск се явява основателен в претендирания
размер от 40 000 лв.
Апелативната инстанция приема, че така посоченият размер на
обезщетението за морални вреди съответства както на общественото
разбиране за справедливост на съответния етап на развитието на обществото,
обусловено и от икономическата конюнктура в страната за респективния
период, изразено и чрез произнасяния по аналогични случаи, така и на
възприетият от ЕСПЧ подход за определяне на обезщетението при отчитане
стандарта на живот в съответната държава – членка, поради което изложените
оплаквания в жалбата в този смисъл са лишени от основателност.
По отношение на обезщетението, претендирано за имуществените
вреди, претърпени от въззиваемия К. и изразяващи се в разходи за лечение,
следва да се посочи, че видно от писмените доказателства и заключението на
вещото лице по съдебно медицинската експертиза, тези разноски са били
направени с предназначение да възстановят здравето и телесния интегритет
на пострадалия в състоянието преди увреждането, следователно разкриват
пряка причинно – следствена връзка с деянието, за което застрахователят носи
гаранционно – обезпечителна отговорност. При прилагане към конкретния
случай на принципа за интегрална обезвреда, залегнал в позитивното ни
право, на покриване подлежат разходите за лечение в лечебно заведение в Р.Т.
което лечение вещото лице по неоспорената от застрахователя съдебно -
медицинската експертиза е окачествило като адекватно и навременно. Липсва
изводимо от правна норма или от договор изключение от общия принцип на
застрахователната защита по застраховка „Гражданска отговорност“ – чл.429,
ал.1, т.1 КЗ, че застрахователят покрива, в границите на застрахователната
сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
вреди, резултат от застрахователното събитие, при условията на пълна
обезвреда, както е предписано в чл.51, ал.1 ЗЗД. Въведените в жалбата
оплаквания в насока изключване на отговорността за разходи, направени за
8
лечение в чужбина, са неоснователни.
В аспект оплакванията в жалбата относно недоказаност на
имуществените вреди, претендирани от „Бургас паметници” ООД,
апелативният състав отбелязва, че горепосоченото дружество е собственик на
увредената вещ, видно от представеното при първоинстанционното
разглеждане на делото свидетелство за регистрация на мотопеда. От
съдебната автотехническа експертиза, изпълнена пред Окръжния съд, става
ясно, след оглед на състоянието на превозното средство след пътния
инцидент, че същото е тотално увредено, тъй като разходите за поправянето
му надхвърлят 70 % от пазарната му стойност. Ето защо, основателно е
искането за присъждане на установената от вещото лице и неконтестирана от
страна на застрахователя величина, отговаряща на пазарната му стойност към
датата на увреждането.
Съвпадане изводите на настоящия апелативен състав с тези на съда
от първа инстанция обосновава потвърждаване на постановения съдебен акт.
При този изход от делото, при отправеното искане и представени
доказателства, следва да се присъдят сторените от въззиваемата страна
съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция, в размер на
заплатеното от „Бургас паметници” ООД адвокатско възнаграждение, в размер
на 500 лв., платими от въззивника. По възражението, отправено в молбата от
5.09.2024 г. на застрахователя, при съобразяване вида на спора, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав
намира, че възнаграждението на адвоката, представляващ дружеството, не е
прекомерно.
На процесуалния представител на въззиваемия К. въззивникът
следва да заплати адвокатско възнаграждение, съразмерно на положителния
за него изход от производството – отхвърляне на жалбата на застрахователя,
без да се зачитат размерите, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото с Решение
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е прието, че националният съд е
длъжен да откаже приложението на наредба със задължителен характер за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато присъжда
дължими от насрещната страна разноски. При съобразяване вида на спора;
материалния интерес; фактическата и правна сложност на делото; както и
9
предвид пазарните условия и изискването за достойно заплащане на
квалифицирания адвокатски труд, настоящият състав определя
възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, в размер
на 3800 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 384 от 23.04.2024 г., постановено по
гр.д. № 1541/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:
Живот и здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,
представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор
Данчев Тодорински – заедно от поне двама изпълнителни директори, да
заплати на „Бургас паметници” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 15, вх. 2, ет. 1, с адрес за
връчване: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I” № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 - адв. П. Д. Д.,
сумата от 500 лв. – съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:
Живот и здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,
представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор
Данчев Тодорински – заедно от поне двама изпълнителни директори, да
заплати на адв. П. Д. Д., с адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I” № 6, вх. 1, ет. 2,
ап. 9, сумата от 3800 лв. – съдебно – деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11