№ 28098
гр. София, 11.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110100779 по описа за 2023 година
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Искането на ищеца за изискване на копие на гр.д. 24960/2021 г. по описа на СРС,
следва да се остави без уважение, доколкото същият е страна по производството и би могъл
да се снабди с всички необходими документи, приложени по делото, като на ищеца следва
да се укаже, че при необходимост може да му бъде издаде съдебно удостоверение, въз
основа на което да се снабди с конкретни документи.
Съдът намира, че в случая следва да се назначи служебно експертиза, доколкото за
правилното решаване на делото са необходими специални знания.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.10.2023 г. от 14:10 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от
страните документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на копие на гр.д.
24960/2021 г. по описа на СРС, като му УКАЗВА, че при необходимост може да му бъде
издаде съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с конкретни документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки при ищеца
и ответното дружество даде отговор на следните въпроси:
1. Да изчисли какъв е размерът на задълженията /главница, лихви/ по Договор за
ипотечен кредит „Домът“ от 08.02.2011 г. за целия период на действие на процесния договор
за кредит при отчитане на първоначалния лихвен процент /тоест уговорения в Договора/.
2. Да посочи в табличен вид какви суми са постъпили за погасяване на договора за
кредит, на кои дати, както и какво е погасила банката с постъпилите суми.
3. Да посочи отново в табличен вид какви суми са постъпили за погасяване на договора
за кредит, на кои дати, както и какво е погасила банката с постъпилите суми, при
приложение единствено на първоначалния лихвен процент /тоест уговорения в Договора/ за
1
целия период на договора.
4. Отчитайки отговора на номер 3, отново в табличен вид да посочи дали са налице
надплатени суми: преди 20.10.2020 г. , в какъв размер, респ. за какъв период от време са
формирани;и след 20.10.2020 г., т.е.съобразявайки извършеното плащане на 20.10.2020 г.,
както и да посочи с постъпилото на 20.10.2020 г. плащане, какви суми са погасени по
главница и лихва /като същата следва да се изчисли отново съгласно първоначално
уговореното в Договора за кредит/.
5. В случай че са налице надплатени суми /съобразно предходния въпрос/, то да посочи
извършила ли е банката плащане в полза на ищеца, на кои дати, респ. налице ли са още
надплатени суми.
при депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване
на съобщението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказатлества за заплатен
депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото е предявеният от Б. С. К. срещу (ФИРМА) осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1 250,00 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 6 498,45 евро /или с
левова равностойност 12 710,25 лева/, представляваща надплатена главница по Договор за
ипотечен кредит „Домът“ от 08.02.2011 г., поради прилагане на нищожна договорна клауза
от страна на банката и неправилно осчетоводяване на кредита, ведно със законната лихва,
считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 08.02.2011 г. странитеса сключили Договор за
ипотечен кредит „Домът“, съгласно който ответникът се задължил да предостави ипотечен
кредит в размер на 105 000 евро. На 20.10.2020 г. ищецът погасил чрез плащане изцяло
дължимия към ответника ипотечен кредит. С влязло в сила определение от 28.10.2022 г. по
гр.д.№ 24960/2021 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, била утвърдена спогодба между
страните, съгласно която била обявена за нищожна клаузата на чл. 3 от Анекс към договор за
ипотечен кредит № 336-67/08.02.2011 г. от 27.09.2013 г., в частта предвиждаща олихвяване
на кредита с лихва в размер на не по-малко от 6,65 %, като (ФИРМА) се задължила да
възстанови на ищеца сумата от 5 332,52 евро или левовата равностойност от 10 429,50 лева,
платена без основание в периода от 01.05.2016 г. до 20.10.2020 г. В периода от 07.04.2011 г.
до 07.11.2020 г. общият размер на надплатената лихва по процесния договор възлизал
на сумата от 11 830,97 евро (левова равностойност 23 139,75 лева), като съгласно
утвърдената между страните спогодба на ищеца била възстановена само част от така
надвзетите при липса на основание суми, а именно 5 332,52 евро или 10429,50 лева, поради
което сочи, че за него се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск за
разликата, а именно за сумата от 6498,45 евро или левовата равностойност 12 710,25
лева.Твърди, че в резултат на прилагане на нищожна клауза от страна на Банката ( чл.3 от
Анекс към договор за ипотечен кредит № 336- 67/08.02.2011 г. от 27.09.2013 г.), ответното
дружество е осчетоводявало неправилно постъпвалите погашения по главница и лихва, в
резултат на което с последното плащане била надплатена главницата по процесния договор.
Описаното счита, че е така, тъй като всички суми отнесени от Банката за погасяване на
недължима възнаградителна лихва (в общ размер на 11 830,97 евро) е следвало да бъдат
отнесени за погасяване на главницата. На 20.10.2020 г. ищецът направил последно плащане
за предсрочно погасяване на кредита в размер на 39 150,05 евро. Счита, че така платената
сума надвишава размера на реално дължимата главница по договора за кредит, тъй като при
определянето й от страна на Банката не са били взети предвид надплатените лихви, които е
следвало да бъдат отнесени за погасяване на последните погасителни вноски по
2
кредита.Излага, чесъгласно чл.7.3.1.2 от процесния договор, кредитополучателят може да
погасява предсрочно кредита, като когато не е избрал каква промяна желае да настъпи в
резултат на предсрочното погасяване (намаляване на размера на месечните погасителни
вноски и запазване на крайния срок; запазване на размера на месечните вноски, намаляване
на брой им и скъсяване на крайния срок или комбинация от двете), то размерът на
погасителната вноска се запазва, като погасяването на дълга по кредита е за сметка на
последната/последните погасителни вноски.В този случай, изменението на погасителния
план сочи, че настъпва по силата на договора, без да е необходимо страните да подписват
изрично споразумение.Счита, че в случая е налице именно посочената хипотеза, като
надвнесените от него лихви е следвало да бъдат отнесени за погасяване на последните
погасителни вноски по кредита, в резултат на което към датата на плащане на последната
вноска дължимата главница по процесния кредит не е била в размер на 39 105,05 евро, а
значително по-малко.Твърди, че надплатената лихва, която Банката е получила при липса на
правно основание, не подлежи на връщане на основание неоснователно обогатяване, а е
трябвало да бъде осчетоводена като погашение на главницата за сметка на последните
погасителни вноски по кредита. Сочи, че банката е допуснала нарушение на договорното си
задължение, в резултат на което ищецът надплатил суми по процесния договор.
Аргументира, че доколкото банката е върнала част от така надплатените суми въз основана
горецитираната спогодба, то за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на иск за
разликата до надвнесената сума, която е останала неплатена.В условията на евентуалност,
твърди, че одобрената от съда съдебна спогодба представлява юридически факт, въз основа
на който за Банката възниква задължение да върне пълния размер на получената при липса
на правно основание възнаградителна лихва по процесния договор, тъй като същата е
получена въз основа на нищожна договорна клауза.Твърди, чес влизане в сила на
определението на съда, с което е утвърдена спогодбата, за ответното дружество възниква
задължение да върне всички неоснователно получени суми, а за ищеца възниквал правен
интерес да претендира връщане на тази част, която не е обхваната от силата на пресъдено
нещо на съдебното определение и постигнатата между страните спогодба. Аргументира, че
задълженията по процесния договор - главница и лихва, представляват неделимо плащане и
сочи, че въпросът за надвзетите суми по договора следва да бъде изследван към датата на
окончателното погасяване на ипотечния кредит.Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че
претендира процесната сума като заплатена недължима главница (надплатена главница по
договор за кредит), като твърди, че главницата е надплатена с последната вноска, с която е
предсрочно изплатено задължението по процесния договор за кредит. Сочи, че до
надвнасяне на главницата по процесния договор се е стигнало поради прилагане на
нищожна договорна клауза от страна на банката и неправилно осчетоводяване на кредита,
по който Банката е погасявала с извършваните плащания и недължима възнаградителна
лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
излага твърдения за нередовност на исковата молба. Сочи, че предявеният иск е недопустим,
доколкото между страните била сключена съдебна спогодба. Излага, че исковете по
предходното /това, по което е сключена спогодбата/ и настоящото дело са идентични.
Оспорва иска като неоснователен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и
подробно излага, че давността тече отделно за всяка погасителна вноска. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Във връзка с постъпилата уточняваща молба от ищеца, ответникът е депозирал
становище с вх. № 25021528/23.05.2023 г., в което също са развити подробни съображения
досежно приложимата в случая погасителна давност.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
3
правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него,
наличието на валидна клауза за възнаградителна лихва, респ. че е налице основание за
получаването/задържането на сумата.
В тежест на ищеца е и да докаже наличието на факти, при настъпването на които
законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
Съдът ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
следните обстоятелства по делото: че между страните е сключен Договор за ипотечен
кредит „Домът“, съгласно който ответникът се задължил да предостави ипотечен кредит в
размер на 105 000 евро, че същият е предоставен и усвоен от ищеца; че на 20.10.2020 г.
ищецът погасил чрез плащане изцяло дължимия към ответника ипотечен кредит; че в влязло
в сила определение от 28.10.2022 г. по гр.д.№ 24960/2021 г. по описа на СРС, ГО, 143
състав, била утвърдена спогодба между страните, съгласно която била обявена за нищожна
клаузата на чл. 3 от Анекс към договор за ипотечен кредит № 336-67/08.02.2011 г. от
27.09.2013 г., в частта предвиждаща олихвяване на кредита с лихва в размер на не по-малко
от 6,65 %, като (ФИРМА) се задължила да възстанови на ищеца сумата от 5 332,52 евро или
левовата равностойност от 10 429,50 лева, платена без основание в периода от 01.05.2016 г.
до 20.10.2020 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР Б. III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4