№ 5159
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110158305 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ЗАД „а**********”
АД с ЕИК //// „****************************Е“ ЕАД искове: по чл. 411 КЗ
за сума в размер на 1111,50 лв., която се претендира като невъзстановен
остатък от регресно вземане за застрахователно обезщетение (в пълен размер
3516,29 лв.), което е било изплатено от ищеца в качеството му на
застраховател за щети на автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№В 7572 РТ, по
сключен договор за застраховка „Каско” и за щети, причинени му при пътно-
транспортно произшествие от 30.06.2018 г. в гр. Варна от застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на лек автомобил
„Ситроен Ц4 Пикасо“ с рег.№ ТХ 0112 ХР, и 15 лв. – ликвидационни
разноски; както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение в размер на 320 лв.,
което се претендира за забава в периода 12.11.2018 /дата на извършено от
ответника частично плащане/ до 12.10.2021 г.
От името на ответника се оспорва посочения от ищеца механизъм на
настъпване на произшествието и в тази връзка документа на съставения
Протокол за ПТП; причинно-следствената връзка на щетите с
произшествието; оспорва необходимостта от влагане на оригинални части,
тъй като автомобилът е с регистрация над 5 години.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Извършеното преди образуване на делото частично погасяване от
1
ответника на регресното вземане на ищеца като застраховател по застраховка
„Каско” представлява извънсъдебно признание на ответника за всички правно
релевантни обстоятелства относно възникването и съществуването на
регресно вземане на ищеца към ответника, с изключение на размера на
застрахователното обезщетение, респ. размер на регресното вземане.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното
застраховане, действителната стойност на увреденото имущество не може
да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието. От неоспореното заключение на изготвената съдебна авто-
техническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на
разходите за отремонтиране на увредения автомобил възлиза на 3555,10 лв.
Видно е, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на
3516,29 лв. не надвишава действителната стойност на причинената вреда,
съответно изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ е спазено. След приспадане на
доброволно погасената от ответника сума в размер на 2419,79 лв., както и
заедно с 15 лв. ликвидационни разноски неизплатен размер регресно вземане
възлиза на 1111,50 лв., колкото и се претендира.
В съдебно заседание вещото лице изяснява, че дадената от него
калкулация не е за ремонт с оригинални части, тъй като автомобилът е с
регистрация над 5 години.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, забавата на ответника като застраховател
на отговорността на делинквента по отношение на застрахователя на
увредения настъпва след изтичане на 30 дни от представянето на
оправдателните документи. Представената Регресна покана не е придружена
от доказателства за дата на връчване, но според неоспорения документ на
платежно нареждане на ответника следва, че ответникът е бил уведомен най-
късно на датата, на която е извършил частично плащане по регресната
претенция – 12.11.2018 г., при което и забавата на ответника е от дата
12.12.2018 г. Следва, че забава е налице от 13.12.2018 г.
Неправилно се счита от страна на ищеца, че началната дата на
забавата следва да се приеме, че съвпада с датата на извършеното от
ответника частично плащане. Това съждение може да бъде вярно само при
условие, че същото плащане е било забавено, т.е. извършено след като вече е
изтекъл. Както се посочи обаче, в конкретния случай няма доказателства за
по-ранна дата (преди датата на частичното плащане) , от която тече този срок.
При извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления и за така
установения от съда по-кратък периода на забава от 13.12.2018 г. до
2
12.10.2021 г. относно неизплатената сума в размер на 1111,50 лв. съдът
намира, че обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на
320,01 лв., колкото всъщност и се претендира.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца
сторените съдебни разноски в пълен размер - 1253,88 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****************************Е“ ЕАД с ЕИК *********
да заплати на ЗАД „а**********” АД с ЕИК ////////, на основание чл. 411 КЗ,
сумата 1 111,50 лв. - невъзстановен остатък от регресно вземане за
застрахователно обезщетение, изплатено от ЗАД „а**********” АД в
качеството му на застраховател за щети на автомобил „Тойота Авенсис” с рег.
№В 7572 РТ, по сключен договор за застраховка „Каско” и за щети,
причинени при пътно-транспортно произшествие от 30.06.2018 г. в гр. Варна
от застрахования при ****************************Е“ ЕАД по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на лек автомобил „Ситроен Ц4 Пикасо“ с
рег.№ ТХ 0112 ХР, с включени ликвидационни разноски; ведно със
законната лихва от 12.10.2021 т. до окончателното изплащане; на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 320 лв. - обезщетение в размер на законната лихва и
за забава в периода 12.11.2018 - 12.10.2021 г., както и сумата 1253,88 лв. –
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3