Р Е Ш Е Н И Е
Номер
411 11 март 2020 година град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито заседание на пети март, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова
2. Атанаска
Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Златина
Бъчварова административно
дело номер 315 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР, вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Т.Х.В. ***, против решение № 27 от 08.01.2020 г.,
постановено по адм. дело № 5592/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му
против заповед за задържане на лице № 431зз-401/01.12.2019 г. на оперативен
работник, Първо Районно управление/РУ/, ОД МВР Бургас.
Касаторът, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че оспореното решение е неправилно и
необосновано, тъй като от приетите писмени доказателства по делото не се
установява наличие на данни, към датата на задържането, които да разкриват
вероятната му съпричастност към престъплението, описано в заповедта. Иска да се
отмени, както и потвърдената с него заповед.
Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява
и не е взе становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалбата.
Административен
съд Бургас, четиринадесети състав, като
взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира за следното:
Касационната жалба, подадена в срока по
чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.
Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
На 01.12.2019 г., в гр.Бургас, в 17.30 ч., касаторът Т.Х.В.
е задържан за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, защото са
налични данни, че е извършил престъпление по чл. 195, ал.1 НК- взломна кражба
на монетник от кафеавтомат в гр.Бургас, ул. „Индустриална“, база на „Транстрой“,
на 12.11.2019 г., за което е издадена заповед №431зз-401/ 01.12.2019 г./л.23 от
анд №5592/2019 г. на БРС/.
Пред районния съд е представена докладна
записка, рег. № 3292р-20364/02.12.2019 г., изготвена от младши РПКП, ІV РУ, ОД
МВР Бургас до началника на управлението, относно получена оперативна информация
при проведена оперативна беседа на 29.11.2019 г., на лице, пожелало анонимност,
което заявило, че Т.В. е извършител на кражба на територията на кв. „Победа“ /л.42
от анд №5592/2019 г. на БРС/.
С решение
№ 27 от 08.01.2020 г., постановено по адм. дело № 5592/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, е отхвърлена жалбата на Т.Х.В. против
заповед за задържане на лице № 431зз-401/01.12.2019 г. на оперативен работник,
Първо Районно управление/РУ/, ОД МВР Бургас.
За да
достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е
приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от
закона писмена форма, съдържа предвидените в чл. 74, ал. 2 ЗМВР реквизити и е мотивирана с излагане на фактически и
правни основания за нейното издаване. Позовавайки се на представената по делото
докладна записка, районният съд е приел, че в хода на административното производство
е направено обосновано предположение, че Т.Х.В. може да е съпричастен към
извършване на престъпление - кражби на територията на гр.Бургас. Съдът е приел,
че жалбоподателят е разбрал на какво основание е задържан и не е нарушено правото
му на защита, тъй като в заповедта е посочено в каква връзка е формирано
предположението за евентуалната му съпричастност към извършено престъпление и
му е предоставена възможност да организира своята защита. Уточнил е, че задържането
му е оправдано и съобразено с целта на закона - да се даде възможност на
органите на МВР и прокуратурата да разкрият евентуално извършеното
престъпление.
Решението
е валидно, допустимо, но неправилно, при следните съображения:
Изводът
на районния съд, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на
заповедта за задържане, не намират опора в събрания по делото доказателствен
материал.
Съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, посочена като правно основание за
издаване на оспорената заповед, полицейските органи „могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление“. По смисъла на посочената
разпоредба данните, които законът изисква, следва да са налице при издаването
на заповедта за задържане и да са такива, от които полицейският орган да може
да направи обосновано предположение за вероятна съпричастност на лицето, спрямо
което се налага принудителна административна мярка /ПАМ/ към извършено
престъпление. Не е налице изискване данните за извършено престъпление да са
пълни или категорични, за да изпълнят хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В
случая, обаче, в административната преписка не се съдържат никакви
доказателства, които да обосновават извода, че към датата на издаване на
заповедта за задържане - 01.12.2019 г., са били налице данни за евентуална
съпричастност на Т.В. в извършване на посоченото в заповедта престъпление. Докладна
записка, изх.№ 3292р-20364, на която се е позовал районният съд в мотивите си,
е изготвена в деня след като касаторът е задържан - на 02.12.2019 г., т.е към момента
на издаването на процесната заповед такива данни не са били налице,
следователно не са били налице материалноправните предпоставки за издаването й.
Освен това сочената докладна записка не съдържа данни за съпричастността на касатора
към извършване на престъплението кражба, индивидуализирано в заповедта. В нея е
посочено единствено, че лице, пожелало анонимност, е посочило касатора като
извършител на кражби в кв. „Победа“, но сведенията на това лице или
доказателства за провеждането на оперативната беседа с него, не са представени
от административния орган. Липсват доказателства да са били предприети каквито
и да е процесуалноследствени действия спрямо касатора.
Съгласно
чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган носи доказателствената тежест да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния
акт. Недопустимо е предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР да се презюмират, а напротив, за всеки конкретен случай на задържане
следва да бъдат категорично установени, при това към датата на задържането, а
не в последващ момент, което е изцяло в тежест на административния орган.
Целта на задържането по чл. 72, ал. 1 ЗМВР е
превантивна и се налага с цел, да се предотврати възможността лицето, за което
има вероятност да е извършило престъпление да се укрие и спрямо него да не може
да бъде реализирана наказателна отговорност, а в случая не са налице тези
предпоставки.
По изложените
съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно, и тъй
като фактическата обстановка е изяснена, да се постанови решение по съществото,
с което бъде отменена заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка.
При този
изход на делото и предвид направеното своевременно искане, в полза на касатора
следва да се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на
370.00/триста и седемдесет/ лева, представляващи 70.00/седемдесет/ лева дължима
и заплатена за производството държавна такса и 300.00/триста/ лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл.222, ал.1 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 27 от 08.01.2020 г., постановено по административно дело №5592/2019 г. по
описа на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ заповед
№ 431зз-401/01.12.2019 г. на оперативен работник, Първо Районно управление/РУ/,
ОД МВР Бургас, с която, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, е задържан за срок
до 24 часа Т.Х.В. ***.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас да
заплати на Т.Х.В. *** разноски в размер на 370.00/триста и седемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: