Р Е Ш
Е Н И Е
Номер:201, 08.07.2019г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На тринадесети юни през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 108 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с
правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Постъпила е искова молба вх.№ 549/08.02.2019г. от В.Е.Ш.,
ЕГН-********** ***, действаща чрез упълномощен адв.Св.Д.,***, съдебен
адрес:*** против Г.С.Ш., ЕГН-**********
***, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати
гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен без
произнасяне по въпроса за вината. Заявява искане упражняването на родителските
права спрямо родените от брака ненавършили пълнолетие деца Айсу Г.С., ЕГН-**********
и Чисем Г.С., ЕГН-**********, да бъде предоставено на майката и при нея да бъде
определено местоживеенето им, каквото е фактическото положение в момента; да
бъде определен режим на лични отношения между децата и ответника (техен баща) –
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя с право на преспиване, както и 30 дни през лятото, несъвпадащи с
платения годишен отпуск на майката; да бъде определен размер на ежемесечна
издръжка, дължима от бащата в полза на двете деца от по 180.00 лева за всяко
едно от тях поотделно, платима лично на голямото дете Айсу и със съгласието на майката,
като законен представител на детето, а на малкото дете Чисем - чрез майката
като законен представител, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Не претендира за ползване
на семейно жилище. След прекратяването на брака желае да възстанови
предбрачното си фамилно име Бейтула. Заявява съгласие за преминаване към развод
по взаимно съгласие. Ищцата твърди, че от началото на брака им имали семейни
проблеми с ответника. Последният работел като барман, не се прибирал по цели
нощи, имал много извънбрачни връзки, връщал се пиян, вследстие на което
тормозел съпругата си. Последната получавала подкрепа единствено от неговите
родители, които защитавали нея и децата. По този начин съжителствали до 2013г.,
когато ищцата взела решение, че ме може да продължава повече по този начин и
заминала с децата в РТурция. Там се установили при нейния вуйчо (брат на майка
й), където живеят и понастоящем. Били устроени много добре. Тя работела на
морска митница на пристанище в РТурция, децата посещавали редовно училище. След
раздялата им, ответникът също заминал в чужбина, като понастоящем живеел и
работел в Англия. От 2013г. двамата съпрузи не са се виждали и не са се чували.
Ответникът не поддържал контакти и с децата си. Не са получавали издръжка от
него и не са търсили такава. Предвид развитието на отношения й с ответника,
описано по-горе, счита че бракът й с него е напълно разстроен, не е възможно да
бъде заздравен, което я мотивира да иска прекратяването му.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът Г.С.Ш., ЕГН-********** ***, не е
намерен на посочения в исковата молба адрес, нито на установените в хода на
делото постоянен и настоящ адрес, като е с неустановено местоживеене към
момента. Назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител –
адв.В.К.,***, представя писмен отговор вх.№ 1451/08.04.2019г., като счита
предявените искове за допустими. В съдебно заседание и въз основа на събраните
доказателства, ангажира становище за основателност на предявените искове, които
да бъдат уважени. Единствено по отношение на претендираната издръжка за децата
и поради липсата на данни за доходите на бащата, счита, че издръжката следва да
бъде определена в законоустановения минимум.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански
брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 60/30.09.2000г. на
Община-Исперих. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е
приела да носи фамилното име на съпруга си Ш. вместо предбрачното си фамилно
име Бейтула.
Страните имат родени
през време на брака си две деца – непълнолетната Айсу Г.С.,
ЕГН-**********, на 17г. и малолетната Чисем
Г.С., ЕГН-**********, на 13г.
Разпитаните по делото
свидетели Гюлтен Сабри Мустафа и Недживан Ниязи Сали, двете от гр.Исперих,
разказват пред съда, че съпрузите вече 6 години са разделени. Първата
свидетелката твърди, че има лични впечатления за брачния живот на В. и Ганер, като е ставала свидетел
на различни неприятни ситуации. Твърди, че ответникът дълго време тормозел
съпруга си, а по този начин били тормозени и децата. Това станало повод В., със
съдействието на приятели и познати, да избяга от мъжа си. Заедно с двете си
деца се установила трайно в Турция, където понастоящем пребивават. Живели под
наем, децата посещавали училище. Тя имала добра работа и успявала сама да
отглежда и издържа децата си. В Турция, вследствие на голямо земетресение,
изгубила близките си – майка си и брат си, но въпреки това съумявала добре да се
грижи за децата си. Получавала и подкрепа от приятели си. Тъй като официално се
вадела омъжена, не можела да ползва в Турция никакви превилегии по отношение на
децата. Ответникът от своя страна, не се интересувал по никакъв начин от децата
си, не поддържал контакти с тях, не ги подпомагал по никакъв начин. Втората
свидетелка е чувала, че бащата на децата понастоящем е в Англия.
Социалното проучване на
Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Исперих, установява в представения Социален
доклад вх.№ 2080/22.05.2019г., изготвен по реда на чл.15, ал.6 във вр. с чл.21,
ал.1, т.15 от Закона за закрила на детето, че съпрузите са във фактическа
раздяла от 2013г. Ищцата, заедно с двете деца Айсу и Чисем, живеят в РТурция,
кв.Авджилар, в жилище под наем за 600 турски лири, месечно. От 07.10.2015г. В.
работи в отдел „Човешки ресурси” в пристанище към фирма „Мардаш Мармара Дениз
Ишлетмеджилиги” в гр.Истамбул. Завършила е полувисше образование със същата
специалност „Човешки ресурси” в Технически университет „Йълдъз” в гр.Истанбул. Назначена
е на постоянен трудов договор, с месечно възнаграждение около 2 400 турски
лири. Изкарвала и допълнителни доходи с фризьорство. Същата споделила, че в
Турция има близки и роднини, от които получава помощ и подкрепа, като са в
добри взаимоотношения. По-голямото дете Айсу е ученичка в 11 клас в Езикова
гимназия в кв.Кючюкчекмедже в гр.Истанбул. Пътува със специализиран превоз.
Изучава английски и немски език, като се справяла много добре и имала желание
да продължи образованието си във висше учебно заведение. По-малкото дете Чисем
е ученичка в 6-ти клас в Основно училище в кв.Авджилар. Има талант да рисува,
като се явява на конкурси. Бащата на
децата не се интересувал от състояние и развитието им. Не си сътрудничат с
майката при отглеждането им.
Според заключението на
Социалния доклад, към настоящия момент майката е осигурила необходимата
родителска грижа за отглеждането и възпитанието на децата Айсу и Чисем. Има
желание да осигури бъдещата им реализация в живота, като за обучението им може
да получи финансово подпомагане от Турската държава, ако докаже, че няма
материална и морална подкрепа от бащата, поради което желае и прекратяването на
брака си с ответника. Според социалното проучване, майката притежава
необходимия родителски капацитет за обгрижването на децата, осигурава им
материално–битовите условия на живот, издръжката и всички нужди на децата,
свързани с емоцианолното, физическото и образователното им развитие.
В производството по
делото никоя от страните не претендира присъждане на съдебни и деловодни
разноски, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице
са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между
страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко
и непоправимо разстройство. Никоя от страните не е поискала произнасяне относно
вината за това разстройство, поради което съдът не изследва този въпрос. От
събраните по делото доказателства категорично се установи, че съпрузите вече 6 години
са във фактическа раздяла, като не поддържат контакти помежду си. Става въпрос
за дълъг период на раздяла, съобразно който се налага извода, че двамата
съпрузи са изгубили взаимен интерес един към друг. Очевидно нямат желание да
живеят заедно като семейство. Между тях са изчезнали чувствата и ценностите, които обичайно и нормално
свързват брачните партньори – обич, взаимност, съпричастност към интересите и
желанията на партньора. Съпрузите не консумират пълноценно брака си. Всеки е устроил живота си по свой начин. При тези обстоятелства, съдът прецени, че няма изгледи бракът между тях да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува само
формално, лишен от съдържанието,
което влагат в него законът и моралът, и в тази връзка се явява ненужен както за страните,
така и за обществото.
След прекратяването на брака и занапред съпругата желае да възстанови предбрачното си фамилно име Бейтула, което искане
следва да бъде уважено при условията на чл.53 от СК.
Относно местоживеенето и
упражняването на родителските права спрямо родените от брака ненавършили пълнолетие
деца Айсу и Чисем, съдът прецени, че следва да бъде запазено досегашното
фактическо положение, като децата бъдат оставени
на грижите на своята майка. От страна на бащата не са предявени претенции в
тази насока. От събраните по делото доказателства се налага извода, че майката е
показала способността си, като родител, да поеме и да носи отговорността за
отглеждането на децата си. По делото не са
установени рискови фактори при оставане на децата при нея и данни за
неблагоприятно влияние от нейна страна при отглеждането и възпитанието им.
Напротив, според данните по делото, децата са добре отглеждани при майката в
настоящата й семейна среда, посещават рдовно училище, като на голямото дете предстои
завършване на средно образование. Майката осигурава и финансовата им издръжка.
При
горните обстоятелства, съдът намира за целесъобразно
и в интерес двете деца да бъде определено местоживеенето им при майката, като на
нея бъде предоставено и упражняването на родителските
права спрямо децата.
На бащата, като родител
се следва законното право на лични отношения с децата, като следва да му бъде
определен подходящ режим, какъвто е предложеният от ищцовата страна - право на бащата да вижда и взема децата всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя с право на преспиване, както и 30 дни през лятото, несъвпадащи с
платения годишен отпуск на майката.
Като родители на
ненавършили пълнолетие деца, страните им дължат издръжка. За удовлетворяване на
ежемесечните потребности на децата, съобразено настоящата им възраст, нуждите им
от храна, облекло, ученически пособия и други обичайни нужди, както и
съобразено с възможностите на родителите, съдът приема за необходима и нормална
сума за отглеждане при обикновени условия в размер на 250.00 лева за голямото дете и 220.00 лева за малкото
дете, от която бащата следва да поеме по-голямата част, а именно издръжка в
размер на 180.00 лева за непълнолетното дете Айсу и в размер но 150.00 лева за
малолетното дете Чинем. Съдът, счита за подходящ този размер, като се има
предвид, че майката поема непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието
на двете деца и е нормално нейният дял във финансовата издръжка да е намален.
Издръжката е съобразена с разпоредбите на чл.142 и чл.143 от СК. Съдът приема,
че е във възможностите на бащата да заплаща такава издръжка, предвид,
трудоспособната му възраст, като може да реализира доход в размер над
минималната работна заплата за страната. Издръжката е в нормативно установените
размери на дължима издръжка за ненавършилите пълнолетие деца и е около
минималния размер (1/4 от минималналата работна заплата за страната –
понастоящем 560.00 лева, или минималната издръжка е 140.00 лева – чл.142, ал.2
от СК). Издръжката следва да се изплаща лично на непълнолетното дете Айсу и със
съгласието на неговата майка и законен представител, а на малолетното дете
Чисем, платима чрез майката и законен представител на детето, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 08.02.2019г. до възникването на законови
предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска. За разликата над 150.00 лева до първоначално
претендирания размер на издръжка за детето Чисем, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователно завишен спрямо нуждите на детето. Съдът
разграничава нуждите на двете деца, съобразно разликата във възрастта им, като
отчита, че понастоящем голямото дете Айсу има по-големи потребности с оглед на
образователното си развитие, предвид предстоящото завършване на средно
образование и желанието да продължи обучение във висше учебно заведение, както
и всички други потребности в тази насока по повод подготовката му. Съответно за
по-малкото дете Чисем не се доказаха някакви по-специални потребности, които да
налагат заплащане на претендираната издръжка в размер на 180.00 лева.
В хода на делото никой
от съпрузите не предявява претенции за ползване на семейно жилище, както и не
предявяват претенции за издръжка един към друг.
При горния изход на
делото и на основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК, разноските по делото следва
да останат за страните така, както са ги направили, като и двамата съпрузи
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00
лева, или по 25.00 лева всеки един от тях поотделно - окончателна ДТ по
производството, дължима на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, а ответникът и дължима ДТ в размер на 475.20
(четиристотин седемдесет и пет лева и 20 ст) лева върху присъдения размер на
издръжката за двете деца - 4 % върху
сбора на платежите за три години (чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК).
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание
чл.49, ал.1 от СК, сключения с Акт № 60/30.09.2000г.
на Община-Исперих, ГРАЖДАНСКИ БРАК между В.Е.Ш.,
ЕГН-********** ***, съдебен адрес:*** (чрез адв.Св.Д.)
и Г.С.Ш.,
ЕГН-********** ***, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ПОСТАНОВЯВА, на
основание чл.326 от ГПК, че след прекратяването на брака и занапред ищцата В.Е.Ш., ЕГН-********** ВЪЗСТАНОВЯВА и ЩЕ НОСИ предпрачното си фамилно име БЕЙТУЛА.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца Айсу
Г.С., ЕГН-**********, сега на 17г. и Чисем Г.С., ЕГН-**********, сега на 13г.,
при тяхната майка В.Е.Ш.,
ЕГН-**********, като на нея ПРЕДОСТАВЯ и упражняването на родителските
права спрямо децата.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Г.С.Ш., ЕГН-**********, режим на лични отношения с децата Айсу
Г.С., ЕГН-********** и Чисем Г.С., ЕГН-**********, както следва - право на бащата да вижда и взема децата всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя с право на преспиване, както и 30 дни през лятото, несъвпадащи с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата Г.С.Ш., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАЩА ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА на децата си, както следва: в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева за непълнолетното дете Айсу Г.С., ЕГН-**********, платима лично на детето и със съгласието на майката В.Е.Ш., ЕГН-********** и в размер на 150.00 (сто и
петдесет) лева за малолетното дете Чисем
Г.С., ЕГН-**********, платима чрез неговата майка В.Е.Ш.,
ЕГН-**********, като законен представител на детето, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 08.02.2019г. и занапред до
възникването на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на ежемесечна издръжка на малолетното дете Чисем Г.С., ЕГН-********** В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за разликата над 150.00 лева до първоначално претендирания размер на издръжка
от 180.00 лева за детето, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДОПУСКА, на основание
чл.242, ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за
дължимата издръжка на децата.
ОСЪЖДА В.Е.Ш., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата
от 25.00 (двадесет и пет) лева - дължима окончателна ДТ по производството.
ОСЪЖДА Г.С.Ш., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС-Исперих сумата от 25.00 (двадесет и
пет) лева, дължима окончателна ДТ по производството, както и сумата от 475.20 (четиристотин седемдесет
и пет лева и 20 ст) лева, дължима ДТ върху присъдения размер на издръжката
за двете деца.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: